Ам, да ти кажа, дори да го разлюбя, стига да няма екстремни проблеми от вида на тези, които изброих по0напред, хич няма и да ми идва на ума да го напускам, за да гоня Михаля! Какво си мислиш, че новият ще е с два или ще му е златен? Грънци, същият ще е! То е много лесно така гаджалък да върти човек, ама всеки, като го бутнеш сред ежедневието, и може да се окаже червива ябълка отвътре. И защо да загърбвам години наред градено, дори при усещаннето за отишла си любов, заради едното начесване, пък било то и с голяма страст? Може да си изконсумирам извънбрачната връзка, но трябва да съм откачила, че да съсипя постигнатото! И то при наличие на деца.
- Публикувана: 24 май 2012, 20:45 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2012, 17:00 ч.
Как се живее без любов?
Как се живее , когто сърцето е другаде?
Как се живее с вечни скандали (без децибели, бой и съществени причини дори) и то при наличие на две малки деца...!?
Знаете ли какво е да не искаш да се събудиш "в къщи"...и като се събудиш да искаш да изчезнеш от там!?
....Не предиемаш нищо, защото няма повод, конкретн причина..., защото не е добре за децата, за родителите.....за половинката ако щете....
Не искам да изпадам в подробности. Не ме анализирайте. Ако някой е на този хал, нека сподели как се справя по - леко със ситуацията.
Как се живее с вечни скандали (без децибели, бой и съществени причини дори) и то при наличие на две малки деца...!?
Знаете ли какво е да не искаш да се събудиш "в къщи"...и като се събудиш да искаш да изчезнеш от там!?
....Не предиемаш нищо, защото няма повод, конкретн причина..., защото не е добре за децата, за родителите.....за половинката ако щете....
Не искам да изпадам в подробности. Не ме анализирайте. Ако някой е на този хал, нека сподели как се справя по - леко със ситуацията.
Няма да те анализирам. Трудно се живее (сама го виждаш), ако ти е мило твоето си здраве, а не само това на децата и половинката ти - ще си намериш причина. Защото така не се живее дълго.
Ам, да ти кажа, дори да го разлюбя, стига да няма екстремни проблеми от вида на тези, които изброих по0напред, хич няма и да ми идва на ума да го напускам, за да гоня Михаля! Какво си мислиш, че новият ще е с два или ще му е златен? Грънци, същият ще е! То е много лесно така гаджалък да върти човек, ама всеки, като го бутнеш сред ежедневието, и може да се окаже червива ябълка отвътре. И защо да загърбвам години наред градено, дори при усещаннето за отишла си любов, заради едното начесване, пък било то и с голяма страст? Може да си изконсумирам извънбрачната връзка, но трябва да съм откачила, че да съсипя постигнатото! И то при наличие на деца.
За мен това е малко егоистично. Той не заслужава ли някой да го обича? Тя на заслужава ли да се буди сутрин без чувството, че не иска да е там?
Кой от тях заслужава да бъде наранен с изневяра? И какво са постигнали щом вече нея не я интересува. Това е голямо постижение.
Когато не се обичат двама, всички ще забележат. Да ти пикая на живота тогава и да стоя в клетка до старини ... и той и тя де!
Накрая си на 70 и седиш до един човек който даже и не познаваш вече. Децата са си поели пътя и ти разбираш, че целия ти брачен живот е изкаран ей така без любов, красиви моменти и трепети.
Не, благодаря.
На книга може би, но на практика малко хора живеят с мисълта за необичане и др. Драматизирате я тази работа с артистизма, любовта, клетката, кой какво заслужавал и подобни! Ти пикай, ама животът си знае работата, та накрая баш който много се ежи как заслужава това или онова, и все не му стига имането, и все един не бил добър, пък друг не й стигал, накрая е като препикано мушкато! Все едно чета пуберски писания от лексикони, а не разсъждения на зрели жени със семейства и с по едно-две деца!
На мен процеса на разлюбване ми е много интересен - може би защото не ми се е случвало, не знам, ама какво се случва? Не мога да повярвам, че може в един момент да се събудиш и да устанивиш, че не обичаш съпруга си, много страшно ми звучи.
Може да сме потънали в битовизми, може да имаме конкретни проблеми - ей такива неща ги разбирам, ама разлюбването?
Искам да кажа, дали с КАМ и съпруга й не са се случили някакви неща, битови, житейски, служебни, свекървенски ако щеш? Знам ли ...
Може да сме потънали в битовизми, може да имаме конкретни проблеми - ей такива неща ги разбирам, ама разлюбването?
Искам да кажа, дали с КАМ и съпруга й не са се случили някакви неща, битови, житейски, служебни, свекървенски ако щеш? Знам ли ...
На книга може би, но на практика малко хора живеят с мисълта за необичане и др. Драматизирате я тази работа с артистизма, любовта, клетката, кой какво заслужавал и подобни! Ти пикай, ама животът си знае работата, та накрая баш който много се ежи как заслужава това или онова, и все не му стига имането, и все един не бил добър, пък друг не й стигал, накрая е като препикано мушкато! Все едно чета пуберски писания от лексикони, а не разсъждения на зрели жени със семейства и с по едно-две деца!
Не виждам някой да намеква за имане изобщо ... но и то може да има залък в питката.
живеенето с някой, който не обичаш обикновено прераства с живеене с някой, който не можеш да понасяш. независимо колко е бял и добър.
дълъг е. но просто осъзнаването на факта идва в определен момент.
На мен процеса на разлюбване ми е много интересен - може би защото не ми се е случвало, не знам, ама какво се случва? Не мога да повярвам, че може в един момент да се събудиш и да устанивиш, че не обичаш съпруга си, много страшно ми звучи.
Може да сме потънали в битовизми, може да имаме конкретни проблеми - ей такива неща ги разбирам, ама разлюбването?
Искам да кажа, дали с КАМ и съпруга й не са се случили някакви неща, битови, житейски, служебни, свекървенски ако щеш? Знам ли ...
Може да сме потънали в битовизми, може да имаме конкретни проблеми - ей такива неща ги разбирам, ама разлюбването?
Искам да кажа, дали с КАМ и съпруга й не са се случили някакви неща, битови, житейски, служебни, свекървенски ако щеш? Знам ли ...
Примирение, глупости! как пък, стигна до този гениален извод, че животът ми е примирение!
Аз ще ти кажа нещо друго - може брак без любов да не е кой знае колко привлекателно като перспектива, ама с една гола любов, съвсем си заникъде, особено ако си с деца на ръце! Ще ядеш голия, да ме извинявате за вулгарността!
Може да изглежда фаталистично, но в един момент се сручват необходимите и достатъчни житейски обстоятелства, които поставят нещата по местата. В повечето такива случаи, по-приемливо и осъществено като избор е врабчето в ръката, отколкото орела в небесата. Останалото са изключения, от които един мижав процент са успелите, а другите са изпаднали в още по-лошо положение.
Аз ще ти кажа нещо друго - може брак без любов да не е кой знае колко привлекателно като перспектива, ама с една гола любов, съвсем си заникъде, особено ако си с деца на ръце! Ще ядеш голия, да ме извинявате за вулгарността!
Може да изглежда фаталистично, но в един момент се сручват необходимите и достатъчни житейски обстоятелства, които поставят нещата по местата. В повечето такива случаи, по-приемливо и осъществено като избор е врабчето в ръката, отколкото орела в небесата. Останалото са изключения, от които един мижав процент са успелите, а другите са изпаднали в още по-лошо положение.
А аз на друго се чудя - защо никой не дава съвет да се опита да погледне по друг начин, да се опита да разбуди чувствата. Та те не се мразят, да му се не види! Много е лесно на чужд гръб - стягай куфарите и търси любовта. И до кога така?
При положение, че няма непреодолими конфликти, за мен най-разумното нещо е да се търси път към другия.
Казвам го, при все, че съм от тези, които са си тръгнали - заедно с двете деца.
При положение, че няма непреодолими конфликти, за мен най-разумното нещо е да се търси път към другия.
Казвам го, при все, че съм от тези, които са си тръгнали - заедно с двете деца.
А аз на друго се чудя - защо никой не дава съвет да се опита да погледне по друг начин, да се опита да разбуди чувствата. Та те не се мразят, да му се не види! Много е лесно на чужд гръб - стягай куфарите и търси любовта. И до кога така?
При положение, че няма непреодолими конфликти, за мен най-разумното нещо е да се търси път към другия.
Казвам го, при все, че съм от тези, които са си тръгнали - заедно с двете деца.
При положение, че няма непреодолими конфликти, за мен най-разумното нещо е да се търси път към другия.
Казвам го, при все, че съм от тези, които са си тръгнали - заедно с двете деца.
Ами! Доста се пробвахме! Както и да си изясни и неговите чувства към нея какви са, за да не се окаже, че тя е търпяната, а не той.
А аз на друго се чудя - защо никой не дава съвет да се опита да погледне по друг начин, да се опита да разбуди чувствата. Та те не се мразят, да му се не види! Много е лесно на чужд гръб - стягай куфарите и търси любовта. И до кога така?
При положение, че няма непреодолими конфликти, за мен най-разумното нещо е да се търси път към другия.
Казвам го, при все, че съм от тези, които са си тръгнали - заедно с двете деца.
При положение, че няма непреодолими конфликти, за мен най-разумното нещо е да се търси път към другия.
Казвам го, при все, че съм от тези, които са си тръгнали - заедно с двете деца.
Ами! Доста се пробвахме! Както и да си изясни и неговите чувства към нея какви са, за да не се окаже, че тя е търпяната, а не той.
? Примирение, глупости! как пък, стигна до този гениален извод, че животът ми е примирение!
Аз ще ти кажа нещо друго - може брак без любов да не е кой знае колко привлекателно като перспектива, ама с една гола любов, съвсем си заникъде, особено ако си с деца на ръце! Ще ядеш голия, да ме извинявате за вулгарността!
Може да изглежда фаталистично, но в един момент се сручват необходимите и достатъчни житейски обстоятелства, които поставят нещата по местата. В повечето такива случаи, по-приемливо и осъществено като избор е врабчето в ръката, отколкото орела в небесата. Останалото са изключения, от които един мижав процент са успелите, а другите са изпаднали в още по-лошо положение.
Аз ще ти кажа нещо друго - може брак без любов да не е кой знае колко привлекателно като перспектива, ама с една гола любов, съвсем си заникъде, особено ако си с деца на ръце! Ще ядеш голия, да ме извинявате за вулгарността!
Може да изглежда фаталистично, но в един момент се сручват необходимите и достатъчни житейски обстоятелства, които поставят нещата по местата. В повечето такива случаи, по-приемливо и осъществено като избор е врабчето в ръката, отколкото орела в небесата. Останалото са изключения, от които един мижав процент са успелите, а другите са изпаднали в още по-лошо положение.
Не съм съгласна за такова съществуване. Но избор при такава ситуация е много индивидуален. Всеки гледа от своята гледна точка.
А аз на друго се чудя - защо никой не дава съвет да се опита да погледне по друг начин, да се опита да разбуди чувствата. Та те не се мразят, да му се не види! Много е лесно на чужд гръб - стягай куфарите и търси любовта. И до кога така?
При положение, че няма непреодолими конфликти, за мен най-разумното нещо е да се търси път към другия.
Казвам го, при все, че съм от тези, които са си тръгнали - заедно с двете деца.
При положение, че няма непреодолими конфликти, за мен най-разумното нещо е да се търси път към другия.
Казвам го, при все, че съм от тези, които са си тръгнали - заедно с двете деца.
Не ви разбирам.
Албена, ти не четеш лии! Вече има друг мъж! Писах някъде назад - ако досега й е било толкова тягостно, нетъпримо, нечовешко и прочие, сто пъти да е направила нещо по въпроса, и да си е изяснила дали да живее с любов, без любов, как без любов. А въпросите изникват сега, когато вече има трети. Какво мислиш, че иска?
Не зная, Lib. Лично аз мъчно бих си тръгнала от съпруга си, не защото съм търпелива и жертвоготовна обаче. Писах им- лесно е да кажа "Тръгвай си! Сега не живееш, живуркаш" и така, докато децата ми си имат баща, а аз съпруг, т.е. семейство и сигурност. Защото проблемът тук не е екстремен- пиянстване, побой, хазарт. Тук проблемът е проблем преди всичко на авторката. А и от цялото описание на ситуацията по-скоро изпитвам симпатия към него. Така поне са представени нещата.
Често обаче ни липсва самооценка. Фокусираме се само върху нас самите и забравяме, че в семейството/връзката не сме сами.
Винаги ми е било интересно да разбера какво обективно мисли съпруга ми за мен, онова което не споделя и не би споделил и с най-близките си. И сигурна съм, че доста ще се разминава от онова на повърхността. И едва ли и при другите ще е различно.
Често обаче ни липсва самооценка. Фокусираме се само върху нас самите и забравяме, че в семейството/връзката не сме сами.
Винаги ми е било интересно да разбера какво обективно мисли съпруга ми за мен, онова което не споделя и не би споделил и с най-близките си. И сигурна съм, че доста ще се разминава от онова на повърхността. И едва ли и при другите ще е различно.