Албена, ти не четеш лии! Вече има друг мъж! Писах някъде назад - ако досега й е било толкова тягостно, нетъпримо, нечовешко и прочие, сто пъти да е направила нещо по въпроса, и да си е изяснила дали да живее с любов, без любов, как без любов. А въпросите изникват сега, когато вече има трети. Какво мислиш, че иска?
- Публикувана: 24 май 2012, 20:45 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2012, 17:00 ч.
Как се живее без любов?
Да наистина, това съм го пропуснала. Логично е да се е влюбила. Мисля, че иска причина да се раздели. Иска някой да и валидира причината и тя да не се чувства гузно.
Сори, ама се оказва доста прозаична история. 
Каквото и да е имало като нееудовлетворение през времето, сега за капак се появява друг мъж. На мен нататък думите й за неискането да се събужда вкъщи са си напълно естествени. Тя твърди, че не иска да си напуска семейството, защото другият е женен. А аз питам, ако другият каже "хоп", тя какво ще направи? Защото копнежът е едно, ама да се попита, ако действително другият мъж поиска да се съберат, как ще протече мисловният процес тогава?
Каквото и да е имало като нееудовлетворение през времето, сега за капак се появява друг мъж. На мен нататък думите й за неискането да се събужда вкъщи са си напълно естествени. Тя твърди, че не иска да си напуска семейството, защото другият е женен. А аз питам, ако другият каже "хоп", тя какво ще направи? Защото копнежът е едно, ама да се попита, ако действително другият мъж поиска да се съберат, как ще протече мисловният процес тогава? 
Касита , и аз от написаното дотук симпатизирам на съпруга и ми е интересно как ли стоят нещата според него към днешна дата.
Всъщност решението да сложиш кръст на семейството си не мисля, че би било лесно за когото и да е, но да се разведеш само защото имаш странична тръпка и мъжа ти ти е банален в момента - ами бих го нарекла чиста глупост. Не визирам авторката, говоря по принцип. Скуката е поправимо нещо.
Всъщност решението да сложиш кръст на семейството си не мисля, че би било лесно за когото и да е, но да се разведеш само защото имаш странична тръпка и мъжа ти ти е банален в момента - ами бих го нарекла чиста глупост. Не визирам авторката, говоря по принцип. Скуката е поправимо нещо.
Написах го един път. Ще го напиша пак. Защото явно всеки си пише,а никой не чете.
Другият мъж не е причината,а следствието от обстоятелствата в семейството !
И авторката никъде не е казала,че не иска да се разведе,защото и другият не искал,а просто каза,че там няма влюбване и не иска да се увлича,нито да живее с него,нито т..н. Ама който както му оттърва си интерпетира.
На авторката проблемът и е тръгнал от това,че не обича вече мъжа си.... останалото,което е последвало е просто резултата от това.
И ако някой е готов да живее живот без любов само да не хвърли 20 години в боклука,то тогава за други това означава да хвърлят целия живот в боклука. Така,че всичко е строго индивидуално.
Другият мъж не е причината,а следствието от обстоятелствата в семейството !
И авторката никъде не е казала,че не иска да се разведе,защото и другият не искал,а просто каза,че там няма влюбване и не иска да се увлича,нито да живее с него,нито т..н. Ама който както му оттърва си интерпетира.
На авторката проблемът и е тръгнал от това,че не обича вече мъжа си.... останалото,което е последвало е просто резултата от това.
И ако някой е готов да живее живот без любов само да не хвърли 20 години в боклука,то тогава за други това означава да хвърлят целия живот в боклука. Така,че всичко е строго индивидуално.
*Dreaming , напротив - прекрасно я разбирам. При това лично на мен ми отърва всякак, защото не ме касае пряко. Следствие или не, другият вреди допълнително на брака. И още повече я настройва, че там вече няма чувства, няма тръпка и няма смисъл. Което може и да се промени, ако има необходимите предпоставки (както на мен ми се струва) и ако се положат необходимите усилия. Не я карам да живее живот без любов, а да се опита да преоткрие тази любов с човека, с когото доколкото разбирам живее един нелош, спокоен живот. Дали е възможно си знае само тя, но ще се повторя, че лично за мен да се разведеш от скука е меко казано глупаво.
И все пак щом го има секса, а "нишката" се губи, щом от една страна КАМ иска да постъпи най-добре за децата, а не за себе си, от друга страна нямат скандали, значи най-добре е да се разпали наново огъня, да се завърже нишката красиво там, където се е скъсала. Въпросът е колко опити в тази посока са правили и какъв е резултата. Ако не са правили, трябва да направят, за да постъпят правилно и честно един с друг.
Андариел, интересно ми е как ти би съчетала гъделчето на физическа основа със сигурността в семейството, без те да произтичат от един и същи човек.
Андариел, интересно ми е как ти би съчетала гъделчето на физическа основа със сигурността в семейството, без те да произтичат от един и същи човек.
дрийминг, ти кога изкара двайсет години с един мъж, кога създаде деца, че да претегляш колко били двейсет години, че не струват нищо пред "цял живот на боклука", каквото и да влагаш в това? Не обича, та не обича, много знае и тя в момента дали го обича, или просто й е дошло вповече и друг мъж й се вижда като Аполон!
Мишоне, вероятно както доста други хора - няма да си хвърля досегашния живот на вятъра заради една любовна история, защото съм наясно, че извънбрачната любов е сладка и романтична само извън брака, а превърне ли се в съжителство, всичко може да се промени. Наясно съм, че няма как чужд мъж да милее повече за децата и да ги обгрижва повече от техния роден баща, нито животът с друг мъж ще е начисто, защото няма начисто, ако и двамата са с по един брак зад гърба си. Нали и този мъж ще има жена и деца, няма да е като да рестартирам и да стана пак на двайсет. Сигурно, ако бих имала възможност да надникна в дома на този любовник, биха се намерили достатъчно много неща, които биха ме вбесили като негови навици.Накратко, креватът си е креват, обаче съвместният живот, целите, доверието, проблемите, миналото и бъдещето, са друга работа. Не бъркам туризма с емиграцията.
Мишоне, вероятно както доста други хора - няма да си хвърля досегашния живот на вятъра заради една любовна история, защото съм наясно, че извънбрачната любов е сладка и романтична само извън брака, а превърне ли се в съжителство, всичко може да се промени. Наясно съм, че няма как чужд мъж да милее повече за децата и да ги обгрижва повече от техния роден баща, нито животът с друг мъж ще е начисто, защото няма начисто, ако и двамата са с по един брак зад гърба си. Нали и този мъж ще има жена и деца, няма да е като да рестартирам и да стана пак на двайсет. Сигурно, ако бих имала възможност да надникна в дома на този любовник, биха се намерили достатъчно много неща, които биха ме вбесили като негови навици.Накратко, креватът си е креват, обаче съвместният живот, целите, доверието, проблемите, миналото и бъдещето, са друга работа. Не бъркам туризма с емиграцията.
И все пак щом го има секса, а "нишката" се губи, щом от една страна КАМ иска да постъпи най-добре за децата, а не за себе си, от друга страна нямат скандали, значи най-добре е да се разпали наново огъня, да се завърже нишката красиво там, където се е скъсала. Въпросът е колко опити в тази посока са правили и какъв е резултата. Ако не са правили, трябва да направят, за да постъпят правилно и честно един с друг.
Точно
дрийминг, ти кога изкара двайсет години с един мъж, кога създаде деца, че да претегляш колко били двейсет години, че не струват нищо пред "цял живот на боклука", каквото и да влагаш в това? Не обича, та не обича, много знае и тя в момента дали го обича, или просто й е дошло вповече и друг мъж й се вижда като Аполон!
Прочети пак поста ми.
Не говоря за себе си. А за това,че ако едни са готови да стоят в брак без любов за да не хвърлят години на вятъра и то изминали,други не са готови да затрият живота си така. Това е . И това е индивидуално.Не всеки живее с твоите разбирания за правилно/неправилно.
Ти си тази,която го навира този нов мъж навсякъде като един вид предпоставка,че жената си търси опрдавдание едва ли не заради новата любов или чесане както ти го наричаш - да ама то нищо общо. Първо се е разкуцал брака и,после се е появил мъжа,защото си е бил търсен и след това авторката споделя,че няма намерения да развали семейството си заради новия мъж.
Авторката вече потвърди моята версия на историята,а тя е,че жената просто е престанала да обича този мъж. Това не е задължително да е следствие от някакви негови действия или бездействия,
КАМ,не бива да се чувстваш виновна,че не обичаш вече ...
Че аз на моменти съм искала да го убия дори моя мъж, обаче като го няма ми липсва. Обичаме се, "мразим се", ту единия, ту другия, обаче хич не си представям да живея без него.И това няма нищо общо с детето, защото сме били заедно така много години преди то да дойде на бял свят.Нито го обвинявам всеки път като на мен ми докривее или се чувствам нещастна или ми е скучно.
ми, точно, нямаш двайсет години брак, обаче веднага преценяваш колко си струва и колко не си струва! Не става въпрос за моите разбирания. Ей така, на око като гледаш около себе си, преброй колко човека са напуснали семействата си след двайсет години брак, колко след десат, колко имат деца и колко нямат. Историята е все една и съща в основата си, с някакви вариации - на единия му омръзва спокойствието, налягат го грижите и проблемите, на другия също му идва нанагорно, но единият поддава, после се появява трети човек, и нашият герой/героиня започва да изпада в дилеми. Финалът обичайно е всеки да си стои при семейството, консумират си връзката и приключват. Случват се и разни неща като финансови проблеми, болест в семейството, изгубване на работа и др., които обичайно мобилизират ресурсите на семейството и човек се светва, че май не е било баш така, както си го е мислил, и не е разлюбил, а просто му е доскучало. А, да, рано или късно любовникът/любовницата се издънват, и след кратко любвно разочарование всичко си тръгва по старому.
Новият мъж съществува, и това няма как да се отрече. ТОй е променлива, която оказва влияние върху авторката. Той може да се е появил като бонус към цялата история в семейството, но от момента на появяването си, той вече е от следствие се превръща в още един определящ фактор. Най-малкото той сексуално и емоционално присъства в живота на жената.
Новият мъж съществува, и това няма как да се отрече. ТОй е променлива, която оказва влияние върху авторката. Той може да се е появил като бонус към цялата история в семейството, но от момента на появяването си, той вече е от следствие се превръща в още един определящ фактор. Най-малкото той сексуално и емоционално присъства в живота на жената.
Авторката вече потвърди моята версия на историята,а тя е,че жената просто е престанала да обича този мъж. Това не е задължително да е следствие от някакви негови действия или бездействия,
КАМ,не бива да се чувстваш виновна,че не обичаш вече ...
Че аз на моменти съм искала да го убия дори моя мъж, обаче като го няма ми липсва. Обичаме се, "мразим се", ту единия, ту другия, обаче хич не си представям да живея без него.И това няма нищо общо с детето, защото сме били заедно така много години преди то да дойде на бял свят.Нито го обвинявам всеки път като на мен ми докривее или се чувствам нещастна или ми е скучно.
Не знам как и защо се случва,Пасинет но се случва.И в никакъв случай не се случва от днес за утре както описвате,, хоп събуждаш се един ден и вече не обичаш,,. Това е дълъг процес,който доста често хората не осъзнават докато не стигнат до краен предел когато вече им се налага да видят истината в очите след като са я търсили дълго време .
И да - чувството за вина е огромно. Затова на авторката едва ли и трябва още насаждано чувство за вина,че видиш ли трябва да цени това,което има независимо,че не и е добре с него. Това я убива буквално.И ако някои хора могат да живеят така то други не могат. Тя сама трябва да си прецени от кои е .
И как става така,че както обичаш някого, без той да е направил нищо, с което да те отблъсне и ти дори две деца му раждаш на тоя човек и изведнъж се събуждаш и хоп си казваш, не го обичам. И толкова лесно го приемаш, че дори не искаш да говориш с него как се чувстваш?! Това изобщо не мога да го повярвам.
И аз не мога да го разбера, затова писах и нагоре, не го виждам просто това - разлюбих го. Все нещо е станало, все нещо е направил, с нещо се е променил. Ако се намери причината, може да се работи върху нея.
много им е лесно на някои, дето се се гаджосвали по 2-3 години да дават съвети на хора с дългогодишен брак и деца ( макар че и авторката е женена само от 7 години)
Май това седмата година наистина е проклета ( има едно такова поверие в Австрия) или по-скоро е един преломен момент във всеки брак
Май това седмата година наистина е проклета ( има едно такова поверие в Австрия) или по-скоро е един преломен момент във всеки брак