СЕДМОКЛАСНИК шапката си мята, нека мама балове да смята! Празнична 1-во Юнска!

Здравейте следя ви с интерес аз вчера научих оценките на моето дете от позната и според мен скалата е същата Т+68/28, защото единствено това отговаря на оценките!

Мами, покрай вас и аз с бъгнах..
Преди 2 години, по същото време,  докато нетърпеливо чаках оценките на девойката, сътворих едно стихотворение, с което добих "известност" в  онлайн изданията на разни вестници.  Първоначално реших да ви го пусна в оригиналния му вид, за да ви разнообразя малко, но после си казах, че е неактуално с коментарите на разказа "Вида' на Иван Джувренов  и задачите от тогавашния изпит по математика. Затова запазих изцяло първата му част, описваща неволите на седмокласника и родителите му през учебната година -  те са еднакви, независимо от набора. Но редактирах основно втората част, да е все пак  в тон с главоболията на тазгодишните кандидат-гимназисти.
Четете и не ми се смейте много.Малко ви  е позволено.


Лятото тъй неусетно отмина,
започна поредна учебна година.
Приятели мои,  а също и аз
след школски звънец озовахме се в клас.
И още през първия час госпожата
факт важен наби ни грижливо в главата,
колко  решаващ е тоз 7-ми клас
и как той отваря вратите пред нас.
Тъкмо реших, че поне у дома,
нещата учебни ще боря сама.
Че няма родители също да мелят,
как само онези деца ще успеят,
които с постоянство старателно учат,
с амбиция ясна така да сполучат.
С присъща наивност, напълно човешка,
допуснах обаче съществена грешка.
Заради жизнено важния, пуст седми клас,
на курсове съботни бях записана аз.
Задачи  по мат. аз там много решавах,
в училище, вкъщи - пак тях упражнявах.
Есета, преразкази, тези по БЕЛ -
материалът на всеки акъла би взел.
Изпити пробни, олимпиади, контролни,
и накрая родители -  все недоволни.
Защо съм разсеяна, защо правя грешки,
нима не разбират, че те са човешки?!
От  учене, натиск, пределна  умора,
се бъгват дори и  най-умните хора...
Какво пък остава за деца като нас,
малки все още, едва в седми клас.
След лудница пълна през тази година,
по БЕЛ най-напред изпитът мина.
Теста с въпроси приключих го лесно,
по мнение мое се справих чудесно.
 Но вътре във себе си аз негодувах,
бърборене квесторско честичко чувах.
Не всеки на шум да се концентрира умее
и въпреки  него все пак да успее.
На друга нередност се също чумерих
за твърде нечестен аз факта намерих,
как  някой на  другиго нещо подсказва
 а квесторът даже не го и наказва.
Пререзказ за баба със котки аз писах,
за кратко в началото май  се стъписах.
Но после глаголната форма видях,
 и  мъжкия род като верен избрах.
Какво сътворих като цяло - не зная,
не виждам и смисъл в това да гадая.
На дневен ред беше веч тестът по мат -
на лесни задачки на пръв поглед богат.
Модула с теста  аз бързо  реших,
че даже задачите  пак проверих.
Във втория също добре май се справих,
грешчица  дребна обаче  направих.
В бързината и  в стреса се нещо улисах,
на точка една координати не вписах.
От ума ми обаче до днес не излиза
въпросът  защо ли  пък  нямаше  ПИЗА.
Толкова дълго кат' важна я спрягаха,
накрая обаче от нея избягаха..
Геометрична задача също не дадоха,
на алгебрата сякаш  предимно наблягаха.
Оценки какви за това ще получа,
търпение нямам аз днес да науча.
Да са отлични и двете така се надявам,
достатъчен бал си аз пожелавам,
защото след толкова труд и старание
мечтая за прием по първо желание.

това за формулата вярна информация ли е? същата ще е формулата като миналата година
улових се,че не знам с коя оценка се кандидатсва, нали излизат 2 едната е ВО,а др е от втори модул и какво после сумират се и двете и каквото се получи това ли е бала?

Мами, покрай вас и аз с бъгнах..
Преди 2 години, по същото време,  докато нетърпеливо чаках оценките на девойката, сътворих едно стихотворение, с което добих "известност" в  онлайн изданията на разни вестници.  Първоначално реших да ви го пусна в оригиналния му вид, за да ви разнообразя малко, но после си казах, че е неактуално с коментарите на разказа "Вида' на Иван Джувренов  и задачите от тогавашния изпит по математика. Затова запазих изцяло първата му част, описваща неволите на седмокласника и родителите му през учебната година -  те са еднакви, независимо от набора. Но редактирах основно втората част, да е все пак  в тон с главоболията на тазгодишните кандидат-гимназисти.
Четете и не ми се смейте много.Малко ви  е позволено.


Лятото тъй неусетно отмина,
започна поредна учебна година.
Приятели мои,  а също и аз
след школски звънец озовахме се в клас.
И още през първия час госпожата
факт важен наби ни грижливо в главата,
колко  решаващ е тоз 7-ми клас
и как той отваря вратите пред нас.
Тъкмо реших, че поне у дома,
нещата учебни ще боря сама.
Че няма родители също да мелят,
как само онези деца ще успеят,
които с постоянство старателно учат,
с амбиция ясна така да сполучат.
С присъща наивност, напълно човешка,
допуснах обаче съществена грешка.
Заради жизнено важния, пуст седми клас,
на курсове съботни бях записана аз.
Задачи  по мат. аз там много решавах,
в училище, вкъщи - пак тях упражнявах.
Есета, преразкази, тези по БЕЛ -
материалът на всеки акъла би взел.
Изпити пробни, олимпиади, контролни,
и накрая родители -  все недоволни.
Защо съм разсеяна, защо правя грешки,
нима не разбират, че те са човешки?!
От  учене, натиск, пределна  умора,
се бъгват дори и  най-умните хора...
Какво пък остава за деца като нас,
малки все още, едва в седми клас.
След лудница пълна през тази година,
по БЕЛ най-напред изпитът мина.
Теста с въпроси приключих го лесно,
по мнение мое се справих чудесно.
 Но вътре във себе си аз негодувах,
бърборене квесторско честичко чувах.
Не всеки на шум да се концентрира умее
и въпреки  него все пак да успее.
На друга нередност се също чумерих
за твърде нечестен аз факта намерих,
как  някой на  другиго нещо подсказва
 а квесторът даже не го и наказва.
Пререзказ за баба със котки аз писах,
за кратко в началото май  се стъписах.
Но после глаголната форма видях,
 и  мъжкия род като верен избрах.
Какво сътворих като цяло - не зная,
не виждам и смисъл в това да гадая.
На дневен ред беше веч тестът по мат -
на лесни задачки на пръв поглед богат.
Модула с теста  аз бързо  реших,
че даже задачите  пак проверих.
Във втория също добре май се справих,
грешчица  дребна обаче  направих.
В бързината и  в стреса се нещо улисах,
на точка една координати не вписах.
От ума ми обаче до днес не излиза
въпросът  защо ли  пък  нямаше  ПИЗА.
Толкова дълго кат' важна я спрягаха,
накрая обаче от нея избягаха..
Геометрична задача също не дадоха,
на алгебрата сякаш  предимно наблягаха.
Оценки какви за това ще получа,
търпение нямам аз днес да науча.
Да са отлични и двете така се надявам,
достатъчен бал си аз пожелавам,
защото след толкова труд и старание
мечтая за прием по първо желание.