Страх от публична изява

 как да не сме говорили... казва  "Срам ме е, ти знаеш ли какво е да те гледат толкова хора" и реве. Даже не искаше да ходим на едно абитуриентска изпращане, защото чу че е празник и явно се уплаши да не я карат да прави нещо, едвам я убедих, че никой няма да я закача за нищо.
 На приказки, колко е хубаво да ти дадат такава роля, значи се справяш добре , правиш нещо най-хубаво отговаря "не искам, не ме интересува" и пак реве. Нито костюми я блазнят, нито почести, нито нищо.
  Също така реве и когато предлагам да отидем при учителките и да им кажа, че само ще гледаме - "не, не, те ще се сърдят". Няма как да завлачиш шестгодишно дете някъде културно, без негово съдействие.
  Учителките ни са много опитни и с много силен авторитет, явно при тях няма тън-мън и тя се страхува да своеволничи, единствения приемлив вариант за нея е изобщо да не отиде. А като и кажа, че така разваляме сценките казва "не, не те ще сложат друго дете".
  На централния празник категорично отказахме да не отидем, защото той беше главното събитие за годината, месеци репетираха и тя имаше много важна роля... перфектно си се справи и аз мислех, че ще преодолее неприятното чувство. Нищо подобно, не ще и да чуе. Единственото което се забеляза, е облекчение, че и това е минало.
 Абе трагедия.
 А пък тия непрекъсното подготвят разни празници и представяния, то няма месец без такова.

 

значи, оставяте го детето на спокойствие, говорите с учителките да не го закачат и така, докато се успокои! Натискът е твърде голям и дори да има някакви смътни желания, те се задушават. Може в училище, при други деца, с други учители, нещаата да се обърнат. Нищо лошо няма да се случи, ако не участва в публични изяви, освен да се нарани родителското самолюбие.

Ирис, успокой топката. Не насилвайте детето. Ако трябва ще пропусне няколко изяви - голяма работа. Не й говорете, не я натоварвайте излишно. Кой знае какво й е на душичката. Според мен ще израсте този страх и неудобство. Само не я карайте да изпитва чувство за вина. Всяко нещо с времето си. Аз бях много отворена като малка, пък в пубертета бях супер задръстена, срамежлива... А сега да ме видиш какъв звяр съм.

С дъщеря ми постъпвам по следния начин. Много й четкам егото. Постоянно й повтарям колко е красива, умна, колко хубаво пее, рецитира... А милата грачи, а не пее.   Много е артистична, повтарям й го често. Тази година в градината й бяха първите публични изяви. Аз отрано започнах да я обработвам колко много ще й ръкопляскат, ако си каже силно и изразително стихчето. Самата аз през цялото време й се усмихвах и насърчавах. Но май си е до характер и темперамент. Дъщеря ми е много общителна и нахилена. Самата тя обича да се изявява, да е в центъра на вниманието, да води парада. Но пак казвам - аз самата я насърчавам, на моменти дори прекалявам. Тя много държи да е печена мадама, а знае, че срамежливите не са от печените.  

Никакво родителско самолюбие няма да се нарани, хич не ми дреме за изявите, даже и баща и иска да настояваме не заради представянето, а за да не свиквала да клинчи от възлагани задачи, и също защото в детската имало значение за статуса какви роли ти дават в сценките и щяло да и е кофти, ако не и давали.. Аз не съм ходила и нямам представа така ли е...

  На мен в конкретния случай ми е главно заради учителките, иначе самото дете иска единствено да бъде оставено на мира и май така ще бъде, има време за всякакви напъни. Аз искам само да и е приятно, защото таман преминахме лошия период в който ревеше от ходенето на градина въобще и взе да ходи с удоволствие, сега пък това...
  Не очаквах проблем от тая посока, защото в къщи изнася многочасови представления на куклите или на нас с поклони и прочие, знаете как правят децата... но явно нещата са стигнали доста далеч за да ме лъже така изобретателно или да симулира само за да се измъкне.

ами, бащата като толкова го е грижа за статуса, той да излезе вместо детето! Явно това го вълнува повече от състоянието на детето!

  Май има такова нещо... мисля че не схваща колко лошо може да се чувства детето за да е тревожно дни наред и да се мята цяла нощ докато не мине представянето, според него трябва да преодолява страха си и подобни, абе мъжка му работа.
 На мен ми се струва, че репетициите и тия работи, костюмите, ролите, трябва да са свързани с позитивно чувство, нали е празник, мама му стара, а не детето да седи на нерви като струна.
   

Категорично съм съгласна с това изречение.
Също съм съгласна, че човек може да се научи да го преодолява, но това става с времето и натрупан житейски опит, което не може да се очаква от едно 6 годишно дете.
Смятам още, че може да се дължи на поведението на госпожите. Случвало ми се е, вече като възрастна, съвсем осъзнат индивид, да се чувствам ужасно в присъствието на определен човек (в случая пряк началник). Все намираше начин да ме унизи, да омаловажи изказването ми или да коментира представянето ми все от най-лошата страна...едва ли съзнателно, но все едно за потърпевшия. Възможно ли е дъщеря ти да изпитва нещо подобно към госпожите? Някакъв постоянен страх, че няма да покрие очакванията им?

 Не знам. Принципно е възможно, макар че те са готини. Едната е много гушлива, другите са по-дистанцирани, но общо взето много сърдечни. Хвалят я, и тя е едно от най-развитите деца, понеже е родена в началото на годината и е от най-големите.
  Но малката е силно респектирана от реда и порядките там и нееднократно ми е казвала че там има "Наши си работи" които стават както учителите и директорката кажат, и в които аз, демек родителят не мога да се меся.
  Като се замисля, тя май не ми вярва, че мога да контролирам учителката до някаква степен и сигурно за това не ми казва колко много се страхува.
   Самата тя не може да откаже, като я разпределят за роля, не вярва, че аз мога да повлияя на това нещо, страх я е и ако отидем, и ако кажем, че няма да отидем, явно най-подходящо и се вижда да лъже или крие, или да се престори на болна.
 

Тук стана интересно!   Ако бях на твое място, по най-бързия и ефективен начин бих си върнала първенството като авторитет и власт в очите на детето. Например, като обещая на детето, че ще говоря с учителките и ще поискам от тях да не я закачат за разни сценки, стихчета и др. Ако беше моето дете, бих го възприела като нужда да го закрилям, а не да се съгласявам с другги хора детето ми да прави неща, коитто то не иска. Все пак, не става въпрос за изпит, където да е важно детето да излезе и да рецитира, иначе да не го приемат в училище, а за обикновени градински тържества, които никой няма да помни догодина! Да, и нещо много важно щях да забравя - бих поощрила детето да отказва и да си държи на отказа, щом не иска да участва в представления, и бих му казала, че то може да откаже, а акко го притискат да кажена учителката да говори с мен. Правила съм го това, последното, и многодобре се отрази на самочувствието на децата.

и аз бих желала да се включа, макар да не сме в градинската възраст.
Аз бих поощрила друг талант на детето или ще наблегна на това, което прави с удоволствие в градината, в къщи, да чете, да оцветява, да реди пъзели, да танцува и дори може на извънградински уроци да го заведа няколко пъти, при други учителки да видя дали така пак ще се държи.
Също така щях да опитам да върна доверието на детето си, мисля, че авторката го губи, дано това не се задълбочи.
Бих говорила също така с учителките, че за мен как се чуства детето е по-важно от това дали е изпълнило задачата. Всички сме наясно, че задача, поставена извън рамките на възможностите ни, е трудно изпълнима. А за детето това е травма, т.к. това са едни от първите сблъсъци с трудностите при изпълнението на даден ангажимент било към групата деца, било към учителките, било към себе си.
Това се изгражда постепенно, но не с травмираща за детето настойчивост и втълпяване на страх и какво ще кажат другите за теб.
Нека дадат роля на статист на сцената, или да участва в изработването на костюмите, декорите, да потанцува без реплики на сцената, да каже една думичка или да мине през сцената като облак дъжд примерно или слънцето, което изгрява, зависи от сцената.
Но трябва да им се каже, че детето не се чуства добре именно от това, както и от страха си към тях да не би да ги огорчи.
За детето също е важно да знае, че има подкрепата и разбирането от родителите си. За да знае, че може да намери такава и в бъдеще при по-сериозните взаимоотношения и неща за решаване и т.н.
Знам, че като бях в детската градина, имаше по-свити деца, помня, че тържествата ни бяха такива, че имаше деца-статисти: на седянка плетяха уж нещо, момчета се разхождаха насам-натам, някой се правеше на самолет без да говори нищо и др.
А да питам как се чуства детето, когато го водите на куклен театър или на концерт, възхищава ли се или не е очарована?

 И аз така мисля. Със сигурност ще говоря с учителките, ние по принцип сме в много добър контакт, особено с едната, при миналите случаи тя самата потвърди и то пред детето, че никакво настояване, празниците са за да е приятно, ако искаме само да гледаме, каквото иска детето това, цуни-гуни.
   Сега най-важната ми задача е да убедя хлапето, че може всичко да ми доверява и че аз мога да му съдействам, ако има проблеми в градината, което на тоя етап май не е налице.

  театър и концерт обича много, често ходим.

Първо помисли защо детето има тази представа?
Кое му е създало идеята, че учителките не подлежат на твои (а и най-вече) на бащиния му контрол. Доста необичайно, особено когато се касае за малко момиче. 

Едно просто изявление, че вие го подкрепяте, че може да ви се довери и т.н., няма да свърши работа, ми се струва.

 A kakvo misliat y4itelkite za tova?Te dosega ne sa li zabeliazali deteto 4e se pritesniawa,kazvah imalo e i drygi sly4ai,zahto prodaljavat da go pritiskat?

 Нормално било да има по-притеснителни дечица, я как хубаво се представила като идвали еди кои си - явно непрекъснато се мъкнат някакви, я студенти, я общинари , един път бяха заснемали занимание, за което не можах да изтръгна смислени показания.

 на вас винаги ли ви съобщават когато децата ще имат някакво представяне, или ще идва някой да ги гледа?

При нас да, винаги слагат предварителни съобщения на таблото за тържества и открити уроци. Но ние сме първа група, вие сте по-големи и сигурно затова невинаги ви предупреждават, в смисъл 6-годишните са по-опитни в изявите от 3-4 -годишните.