Да не бъда голословна, да си призная до 5ти клас не обичах да рецитирам, в градината пеехме, театър правихме, но не съм рецитирала, роли в приказки съм имала. А за рецитала въпреки че пиша и сега стихове, но съм излизала пред дъската и не съм искала да рецитирам, първо, че не бяха мои стихове, второ, че ме беше срам да изпадам в патоса на стихотворението.
Но пък от малка съм пяла в хор до 8ми клас, дори солистка бях първи глас, в градината съм рисувала на статива почти винаги, редувахме се с брат ми. Наистина защото го правехме хубаво и с удоволствие, учителките най-често нас слагаха там
също така съм ходила на състезания и като малка, не съм се притеснявала повече от нормалното, но съм изпитвала удоволствие.
След това 6ти клас и т.н. приех рецирането в клас като задължение, трябва да ме изпитат на еди кое си стихотворение и автор и т.н. няма как, стараех се, налагах си воля така да се каже. А като по-малка просто се притеснявах и това е, не мислех за нищо друго.
Иначе, в групата съм рецитирала, вкъщи рецитирах, дори съм си измисляла стихове и съм ги правела на песни
Така че мисля, с времето всичко ще дойде на място, но без да се пресира детето, сигурна съм че други неща й доставят по-голямо удоволствие в момента. Кой знае, след време може да стане журналист или телевизионен водещ!
п.п. в момента изнасям сташно много презентации дори пред чужденци, така че - всичко с времето си, просто внимавайте като родители да не прекрачите границата на ранимост на детето, много е крехка понякога мисля, че можете да вярвате на думите й, сега е объркана и от Вашите въпроси може би не изтъква само една причина и най-точната, но в случая можете да се доверите и да приемете също така, че всички деца са различни. Съгласна съм, че сценките и това, което правят в градината, е част от обучителен процес, но съгласете се, че не всички сме имали по всичко всеки път шестица!
Предполагам си казва стихчетата в градината, участва в игрите и сценките там през деня, но не желае да се показва пред публиката с тях, нали така?