С какво ви дразнят свекървите- 17 тема

На криско мамата,
Спри изобщо да се нервиш за подобни неща. Съхранявай си любовта и разбирателството в твоето си семейсто, не се ядосвай с егоисти като тях. Навремето заради подобни нерви ми спря кърмата и не можах да си кърмя малката и оттогава си изтрих всички файлове с наименования свекър , свекърва и т.н. На младини и на нас ни беше трудно с парите, един път не са ни попитали имаме ли нужда от нещо, това само ни амбицира да успеем. Сега хич и не ми дреме дали ще звъннат,дали ще попитат, дЪ сЪ спасяват, тъй съм казала на мъжо, негови родители са си, да си ги гледа ако иска.

Хората са различни.Единственото което можем да направим е игнорираме тези които не харесваме, да почитаме подалите ни ръка и да се грижим за децата си.

При нас е така поне. Само дето едните ми баба и дядо се сещат веднъж в годината за мен  Другата ми баба не може по никакъв начин да ни помага вече, но всеки път като отида гледа да ми даде нещо- може по 2 лв за децата да са, но не ме пуска да си тръгна с празни ръце. Докато беше жив дядо ми, помагаше ни от сърце и душа. Те са ни отгледали със сестра ми, цял живот за нас са живяли... Докато сега моите родители... САмо съжалявам, че моите деца няма да имат такива дядо и баба, с каквито бях благословена аз! Невероятни хора, с големи сърца 

Финансова или материална помощ не сме получили нито свекърите, нито от родителите ми. Ако трябва да съм честна в това отношение съм мн разочарована и от нашите. Като бяхме в началото още и живеехме по квартири с малки заплати имахме зор за всичко. Е, Боже никой не се сети една виличка да даде бе. Ходи ли сме по магазините по 1 лв да си купуваме посуда. А, гардеробите и на едните и на другите пълни с такива неща. Един път да попита дали имаме прави за наем. Аз си мислех, че поне нашите от примера на техните родители си ще са загрижени, ама уви- не било така. За свекървата и тогава нямах очаквания. Понякога си мисля, че нашите, за да не се минат, че само те ще помогнат, свекито- не, за това не са си мръднали пръста.
Като си купихме жилище и ми се изсипаха с един тир чинии, чаши, чарпаци. Сори, ама аз вече имам пари и искам да си купя каквито аз си харесам. Тия да ми бяхте дали, когато имах нужда.
Сега си имам всичко, нищо не ми трябва, нямам фин., жилищни, материални проблеми и хич не ми дреме. 

mama Tin, не мога бе да му се не види. Отнесох доста критики от вас тук,за това че съм я взела на море и още повече от мъжа ми,защото и той не я искаше. Всички сте прави, но в духа на последния ми пост да добавя.
Последния ден се изви страшна буря, по това време ние с мъжа ми бяхме отишли до бензиностанция,за да заредим колата за из път. Прибираме се и тя ни посреща с думите "Направихме беля". Показва ни прозорчето на кухненския бокс - счупено. Вие се ококорихме, а тя започна как не била виновна и как то течението било - то това е ясно. Ама ти като видя че става течение що не затвори? Както и да е станалото станало. Рекох аз на мъжо - слизай до хазяина да му предложиш 20лв да си го оправи.Тя започна - да сме си били мълчали и да сме си тръгнели през нощта, той щял да го види чак на сутринта като вече ни няма    Хазяинът излязъл коректен и рекъл да си го занесем при стъкларя отсреща и колкото струва толкова. Оная ми ти жена като взе да подскача,че това не било наша работа,че хотелът си бил негов... Е да ама аз знам - "чупи-купи". В случая ми се струва,че вината беше нейна и беше редно тя да предложи да го поправи... Е да ама не. Не стига,че ние го платихме и поправихме, но тя не спря да мрънка,колко некоректно видите ли било от страна на хазяина да ни кара ние да плащаме и да поправяме и как тя ни била повторила сто пъти да се изнесем без да кажем ама ние като не я слушаме... Като капак ние платихме поправката с последните останали ни след зареждането на колата пари. Тя разбра това и когато на следващия ден детето поиска сок на една бензиностанция, а аз му отказах дори не предложи да му го купи.

Да ти е за урок друг път да не се занимаваш с нея. Щом мъжът ти не я е искал, значи си е имал нещо на ума.  Гледай си семейството и не си пресичай зорлем пътищата с нея.

Така е и това го знам от първия ден в който се запознах с нея. За съжаление и двамата ми родители починаха. На практика освен сестра ми, с която обаче не сме особено близки най-вече поради голяма разлика във възрастта, тя ни е единствен по-близък роднина. Аз усещам какво е да си без родител и често дори карам мъжа си да й се обажда да я види как е. Все си мисля,че е по-добре лош,но жив родител, отколкото никакъв. Често след като майка ми почина ми се е искало да я нарека "майко" ей така, защото обичах да изричам тази дума и все си мислех,че тя в една или друга степен сега ще ми бъде майка. Е да ама не мога. В съзнанието ми майката не се държи така с детето си.

В стремежа си да търсиш близост с жена, която не желае такава, се самонараняваш. Опитай се да я игнорираш, по-лесно ще ти бъде.

Добър човек си  Може би не е нужно чак толкова? 

6 начина да заобичам свекървата.
Когато дипломацията не помага, на помощ идва медитациятаhttp://www.dnes.bg/za-da-se-razbirame/2012/06/22/6-nachina-da-za … svekyrvata.161956

Аз понеже не мога да се оплача от моята свекърва, тъй като не съм я чувала и виждала месеци наред, да се възмутя от свекървата на моя близка приятелка.

Детето на приятелката ми се разболя от варицела. Моментът беше такъв, че трудно някой от родителите можеше да си вземе болничен и да си позвои да стои вкъщи и да гледа детето. Моята приятелка се обадила на свекърва си с молба, ако може да дойде в София за 5 дни да гледа детето. Онази казала, че ще си помисли и до тук. Дори не позвъни да попита как е детенцето, камоли да каже, че не иска да дойде. Да уточня, че това й е единствено внуче и че същата не ходи на работа.

na Krisko mamata, моите баба и дядо бяха същите като твоите. И понякога ми е много мъчно, че детето ми няма да разбере какво е да имаш такива всеотдайни баби и дядовци. 

Аз не знам защо мъжете все се путясват (без извинение) и не се държат като възрастни хора. Защо твоята пирятелка се е обадила ТЯ на севкърва си с подобна молба, а не мъжа й? С родител/дете може всичко да се каже и сподели, поиска - просто по-лесно е. Не е като с придобити роднини. 

И аз съм на мнение,че всеки трябва да се оправя с близките си!При нас поне е така!
В никакъв случай не оправдавам свекървата на приятелката,разбира се!

В случая се касае за болно дете, внуче. Какво значение кой звъни с молбата - дали снахата или синчето?!
Аз повече си изумявам не от това, че бабата не е дошла да се погрижи за внучето, а от факта, че не си направи труда да се обади да попита как е детето.

Било я е страх да звънне да не би да я помолят отново.  Познавам такива хора. Те са на мнение, че който има деца да си ги гледа. Не желаят да бъдат ангажирани по никакъв начин. Дори не знаят в коя дет. градина е детето.