В момента има доста такива случаи, в които възрастните имат по-голям чист доход от едно младо семейство. Нямам лошо всеки да има по-висок доход, но е дразнещо когато започнат да се жалватни в клин, ни в ръкав.
- Публикувана: 6 юни 2012, 15:13 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2012, 19:09 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 17 тема
Не се жалвам. Все едно ми е дали ще даде някой лев на децата или не. Оправяме се сами с всичко. С свекито съм само на здравей - здрасти. Аз съм на принципа всеки да си живей живота както намери за добре и да не се бърка в този на другия. Не съм за тези 20 лв но ако знаете колко ще се хвали че едва ли не ни е спонсорирала почивката.
Не се жалвам. Все едно ми е дали ще даде някой лев на децата или не. Оправяме се сами с всичко. С свекито съм само на здравей - здрасти. Аз съм на принципа всеки да си живей живота както намери за добре и да не се бърка в този на другия. Не съм за тези 20 лв но ако знаете колко ще се хвали че едва ли не ни е спонсорирала почивката.
Няма в предвид, че младите се жалват, още по-малко теб
Точно обратно. Дразни ме когато някой пенсионери с месечен доход от 1000 лв се жалват. Били давали по 100 лв за лекарства. Ами едно младо семейство по колко дава за наем или ипотечен кредит, че не дай си Боже и за лекарства тези деца, като започнат да се разболяват.
Да "ПОХВАЛЯ" моята свекърва. Мислим с мъжът и 2-те деца да отидем на море. Смяната е 7 дена и решихме да караме 2 смени общо 14 дни. И един ден тя вика на мъжът ми - вземете си 2 смени аз ще ви помогна финансово. Ха ха направо паднах. ...
Слава богу, вече нямаме такива проблеми - нито финансови, нито свързани с контакт със свекъри.
П.П. Само да уточня - по онова време свекърите ни разполагаха точно с 10 пъти по-висок доход от нашия.
Мдам, и с наште доста дълги години така се получаваше. Не свекърите, моите си...
Ми че като ви гледам, вие се оплаквате от същите неща, от които аз от родителите си. И какво сега, тема ли ще отварям или тука при вас да си стоя, белким за утеха, че не съм сама...
Ето днес бащичко ми навика детето, веднъж за лято да поискам да го гледа, това ще е резултата.
Ми, няма да го види. Аман.
Ми че като ви гледам, вие се оплаквате от същите неща, от които аз от родителите си. И какво сега, тема ли ще отварям или тука при вас да си стоя, белким за утеха, че не съм сама...
Ето днес бащичко ми навика детето, веднъж за лято да поискам да го гледа, това ще е резултата.
Ми, няма да го види. Аман.
Мдам, и с наште доста дълги години така се получаваше. Не свекърите, моите си...
Ми че като ви гледам, вие се оплаквате от същите неща, от които аз от родителите си. И какво сега, тема ли ще отварям или тука при вас да си стоя, белким за утеха, че не съм сама...
Ето днес бащичко ми навика детето, веднъж за лято да поискам да го гледа, това ще е резултата.
Ми, няма да го види. Аман.
Ми че като ви гледам, вие се оплаквате от същите неща, от които аз от родителите си. И какво сега, тема ли ще отварям или тука при вас да си стоя, белким за утеха, че не съм сама...
Ето днес бащичко ми навика детето, веднъж за лято да поискам да го гледа, това ще е резултата.
Ми, няма да го види. Аман.
Стой си тука, да има цвят
Не съм за тези 20 лв но ако знаете колко ще се хвали че едва ли не ни е спонсорирала почивката.
Това защо толкова ви дразни? Близките ви хора знаят какво е наистина положението, а какво ти пука за Ганка, Пенка и Драганка, на която свекървата ще се похвали.
Не съм за тези 20 лв но ако знаете колко ще се хвали че едва ли не ни е спонсорирала почивката.
Това защо толкова ви дразни? Близките ви хора знаят какво е наистина положението, а какво ти пука за Ганка, Пенка и Драганка, на която свекървата ще се похвали.
Недей така.
Преди години, когато започнахме да живеем заедно с мъжа ми бяхме за известно време на квартира. Един ден майка ми с угризение ми каза- "Ами, то мн неудобно така, свекърва ти каза, че ви плаща сметките"
Разбира се не ме интересуваше, че и на съседките си беше казала тази безподобна лъжа, щото не ми пукаше за тях. НО да излъже пред майка ми за нещо, което може да се докаже, направо се втрещих. На майка ми и трябваше доста време, за да потвърди и мъжа ми, че това не е вярно и тя като възрастен човек не проумяваше как може жена на нейните години да лъже за такова нещо. Понякога съседите занят неща, които и ние не знаем за себе си
Трещи, дразнят тези демонстрации и то много, за пред хората са супер загрижени родители дето едва ли не от залъка си отделят за теб, пък то всъщност чакат от теб, ама ти не ходиш демонстративно пред хората да я подпомагаш, и после чуваш как тая вдовица успява сама да се справя с живота, та даже и децата си поддържала финансово 
и се чудиш ти ли живееш с тоя човек или комшиите и приятелките и.
и се чудиш ти ли живееш с тоя човек или комшиите и приятелките и. 
А какво мислите за такъв вид свекърви,като моята баба.
С майка ми за всяко нещо имаше конфликт до бога за най дребни неща,но на улицата или на хората нищо не казваше и все се хвалеше с нея!/странна жена-пенсията пък цялата я даваше на майка ми,защото на тяхната маса седяла и по празници майка ми й даваше пари да даде на децата/
С майка ми за всяко нещо имаше конфликт до бога за най дребни неща,но на улицата или на хората нищо не казваше и все се хвалеше с нея!/странна жена-пенсията пък цялата я даваше на майка ми,защото на тяхната маса седяла и по празници майка ми й даваше пари да даде на децата/
А какво мислите за такъв вид свекърви,като моята баба.
С майка ми за всяко нещо имаше конфликт до бога за най дребни неща,но на улицата или на хората нищо не казваше и все се хвалеше с нея!/странна жена-пенсията пък цялата я даваше на майка ми,защото на тяхната маса седяла и по празници майка ми й даваше пари да даде на децата/
С майка ми за всяко нещо имаше конфликт до бога за най дребни неща,но на улицата или на хората нищо не казваше и все се хвалеше с нея!/странна жена-пенсията пък цялата я даваше на майка ми,защото на тяхната маса седяла и по празници майка ми й даваше пари да даде на децата/
А какво мислите за такъв вид свекърви,като моята баба.
С майка ми за всяко нещо имаше конфликт до бога за най дребни неща,но на улицата или на хората нищо не казваше и все се хвалеше с нея!/странна жена-пенсията пък цялата я даваше на майка ми,защото на тяхната маса седяла и по празници майка ми й даваше пари да даде на децата/
С майка ми за всяко нещо имаше конфликт до бога за най дребни неща,но на улицата или на хората нищо не казваше и все се хвалеше с нея!/странна жена-пенсията пък цялата я даваше на майка ми,защото на тяхната маса седяла и по празници майка ми й даваше пари да даде на децата/
Мигар? И що??? Лицемерие е да ти се усмихват, а да злословят зад гърба ти, доколкото житейският ми опит позволява да изведа дефиниция. Другото е като да си се караш с майка си, сестра си, мъжа си, децата си, но навън да споделяш само доброто за тях. Ти какво - ако се сдърпаш с майка си, отиваш веднага да разправиш пред целия квартал, че е изрод? Или тя за теб?
Ще ви кажа защо ходим там - мъжът ми настоява.
Отдавна се видя какво представляват и аз исках да ограничим контактите, но когато трябваше някой да гледа първото ни дете 1 година, за да се върна на работа (защото се издържаме с моята заплата, мъжът ми взима малко, защото завършва, както и да е) та тогава той не позволи да вземем детегледачка и настоя майка му да го гледа.
Когато стана една разправия с баба му докато бях бременна и той пак не взе страна и каза че тя била куку и си правела скандали и нищо не можело да се направи, аз казах че щом е така докато не родя няма да я виждам, тогава да видите какво стана - на всички рождени дни на родата имахме разправии с мъжа ми защо аз няма да ходя и "кво толкова било станало" и например накрая той замина сам на рождения ден на дядо си в провинцията.
Ако искате ще ви доразкажа.
shams u amar благодаря ти специално и на тебе за разбирането
След случката като се прибрахме, няма да преувелича ако кажа, че ме довърши реакцията на мъжа ми. Той мълча през цялото време, не ме погледна нито веднъж, не каза нищо, проведе си един разговор по телефона, по който изглеждаше да си е съвсем в настроение, легна си и си заспа все едно нищо не е станало. За мене тази негова реакция означаваше едно - "ти си виновна и заслужаваш наказание".
На мене пък ми идваше да скоча през балкона, а после ми идваше да му размажа главата с нещо тежко или пък двете желания ми се редуваха. Това за да стане ясно какво ми беше. В 5 часа вече не издържах и го събудих и му казах да си ходи, като начало ако иска да си доспи в хола, но след това си прибира багажа, заминава си и се развеждаме. Той ми отговори "как не те е срам", при което аз му казах... не искам да цитирам че е малко грозна думата.
На другия ден отидох при една психоложка, която смята, че много вероятно такъв мъж просто да НЕ МОЖЕ да се противопостави на майка си и аз явно имам огромни и неосъществими очаквания от него.
За мене най-важно ми е семейството, особено ми е мъчно за децата и особено за голямото, което е с увреждане и без това не му е много весел животът.
Та следващата вечер (мъжът ми не бързаше да се изнесе, но легна да спи в другата стая) се опитах да започна разговор с него, за да разбера, поне от любопитство, какви са били НЕГОВИТЕ очаквания от мене. Трудно беше да се разговаря, но накрая малко се сниши тонът и стана ясно, че той очаква, при такива нападки от страна на майка му аз да й отговарям най-спокойно цитирам "това не ми харесва" и да овладявам АЗ положението, независимо в какво състояние се намирам аз, дори да съм изморена, болна, ако ще да се влача, трябва да реагирам културно и трезво на всичко. Опитах се да му кажа, че очакванията му са фантастични. Не знам дали ме разбра.
Това което аз разбрах със сигурност е, че мъжът ми нищо друго не го интересува освен мнението на околните, а пък мене не ме интересува това мнение, защото вече съм паднала толкова, че никой не може да си помисли нещо по-лошо за мене, от колкото е.
Моят най-голям страх е да не стана като тях, а точно това си мисля че е почнало да става, защото преди никога не бих скочила да се бия, а сега виждам че действам като тях. Досега при всички скандали наистина запазвах самообладание, въпреки че това ми костваше много вътрешно, но външно не си личеше, дори се опитвах да разговарям с тях...
И да поясня подробности - наистина другите мъже са такива, каквито ги описвате, но мъжът ми и дядо му правят изключение - те са хората, които работят, борят се, държат се добре с другите. Аз виждах, че мъжът ми не прилича на останалите от семейството си. Не бих се хванала с такъв като баща му или като брат му. Но не се познавахме много преди да се съберем и нямаше как да знам за тази ситуация. Пък и ако знаех какво щеше да стане - нямаше да се съберем, нямаше да имам тези деца, които са всичко за мене. Така си разсъждавам, естествено търся вариант да намалим до минимум щетите, ако може така да се каже.
ПС. Вижда се на ръката ми една доста голяма синка на петна от пръсти, явно са ме дърпали за ръката но аз не си спомням, в другата ръка държах малката.
Отдавна се видя какво представляват и аз исках да ограничим контактите, но когато трябваше някой да гледа първото ни дете 1 година, за да се върна на работа (защото се издържаме с моята заплата, мъжът ми взима малко, защото завършва, както и да е) та тогава той не позволи да вземем детегледачка и настоя майка му да го гледа.
Когато стана една разправия с баба му докато бях бременна и той пак не взе страна и каза че тя била куку и си правела скандали и нищо не можело да се направи, аз казах че щом е така докато не родя няма да я виждам, тогава да видите какво стана - на всички рождени дни на родата имахме разправии с мъжа ми защо аз няма да ходя и "кво толкова било станало" и например накрая той замина сам на рождения ден на дядо си в провинцията.
Ако искате ще ви доразкажа.
shams u amar благодаря ти специално и на тебе за разбирането
След случката като се прибрахме, няма да преувелича ако кажа, че ме довърши реакцията на мъжа ми. Той мълча през цялото време, не ме погледна нито веднъж, не каза нищо, проведе си един разговор по телефона, по който изглеждаше да си е съвсем в настроение, легна си и си заспа все едно нищо не е станало. За мене тази негова реакция означаваше едно - "ти си виновна и заслужаваш наказание".
На мене пък ми идваше да скоча през балкона, а после ми идваше да му размажа главата с нещо тежко или пък двете желания ми се редуваха. Това за да стане ясно какво ми беше. В 5 часа вече не издържах и го събудих и му казах да си ходи, като начало ако иска да си доспи в хола, но след това си прибира багажа, заминава си и се развеждаме. Той ми отговори "как не те е срам", при което аз му казах... не искам да цитирам че е малко грозна думата.
На другия ден отидох при една психоложка, която смята, че много вероятно такъв мъж просто да НЕ МОЖЕ да се противопостави на майка си и аз явно имам огромни и неосъществими очаквания от него.
За мене най-важно ми е семейството, особено ми е мъчно за децата и особено за голямото, което е с увреждане и без това не му е много весел животът.
Та следващата вечер (мъжът ми не бързаше да се изнесе, но легна да спи в другата стая) се опитах да започна разговор с него, за да разбера, поне от любопитство, какви са били НЕГОВИТЕ очаквания от мене. Трудно беше да се разговаря, но накрая малко се сниши тонът и стана ясно, че той очаква, при такива нападки от страна на майка му аз да й отговарям най-спокойно цитирам "това не ми харесва" и да овладявам АЗ положението, независимо в какво състояние се намирам аз, дори да съм изморена, болна, ако ще да се влача, трябва да реагирам културно и трезво на всичко. Опитах се да му кажа, че очакванията му са фантастични. Не знам дали ме разбра.
Това което аз разбрах със сигурност е, че мъжът ми нищо друго не го интересува освен мнението на околните, а пък мене не ме интересува това мнение, защото вече съм паднала толкова, че никой не може да си помисли нещо по-лошо за мене, от колкото е.
Моят най-голям страх е да не стана като тях, а точно това си мисля че е почнало да става, защото преди никога не бих скочила да се бия, а сега виждам че действам като тях. Досега при всички скандали наистина запазвах самообладание, въпреки че това ми костваше много вътрешно, но външно не си личеше, дори се опитвах да разговарям с тях...
И да поясня подробности - наистина другите мъже са такива, каквито ги описвате, но мъжът ми и дядо му правят изключение - те са хората, които работят, борят се, държат се добре с другите. Аз виждах, че мъжът ми не прилича на останалите от семейството си. Не бих се хванала с такъв като баща му или като брат му. Но не се познавахме много преди да се съберем и нямаше как да знам за тази ситуация. Пък и ако знаех какво щеше да стане - нямаше да се съберем, нямаше да имам тези деца, които са всичко за мене. Така си разсъждавам, естествено търся вариант да намалим до минимум щетите, ако може така да се каже.
ПС. Вижда се на ръката ми една доста голяма синка на петна от пръсти, явно са ме дърпали за ръката но аз не си спомням, в другата ръка държах малката.