
За всички с шумящи съседи.
Когато заживяхме с мъжо в апартамента също изпитвахме големи проблеми. Съседите не бяха свикнали да живеят хора на тази долу й тропахме, на онзи горе му пречихме, че пушим на терасата и дима върви нагоре, а той си седял на балкончето и наблюдавал

Като едни добри и смирени хорица си изплетохме тарлъци, че да не шльопаме и ходихме да пушим на другата тераса, която не е така клюкарска (нас това ни устройваше, че иначе явно мн са ни подслушвали).
Разбира се, хората не се кротнаха и продължиха да си измислят глупости, тогава и мен започнаха да ме дразнят. Кой се кара, кой гледа канал 1 с максимално увеличен звук, кой тропа по тръбите, кой слуша чалга. Отделно в съседният вход имаше пианистка, която честно казано не бях чувала докато не ми дойдоха гости и не се застояхме до 3 сутринта - тогава я чух. Мъжо си спомни, че я чувал като малък

В момента просто с влизането в апартамента си пускам музика и често я оставям за цяла нощ. Така не чувам почти нищо от комшиите и не се дразня.
Мисля си, че колкото повече време обръщаш на съседите, проблемите толкова повече ти се задълбочават. Цял ден работя и хабя нерви, нямам никакво намерение да се прибирам и да започвам да водя нова война.