и сега на къде....

  • 39 113
  • 650
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 2 359
Защо все още не мога да приема че той няма да е до нас. Не вярвам на обещанията му.Възможно ли е нещо да се промени когато се появи детето.Как мислите. Не съм допускала този вариант да съм самотна майка, трудно ми е да си го представя.Вие сте много силни.Аз не съм.

# 406
  • Мнения: 2 553
Честно да ти кажа, щом такъв катализатор като бременността ти не го е подтикнал да се разведе, не смятам, че в бъдеще ще го направи. Единствено ако жена му разбере за това и го изгони, и тя се раведе с него. Но няма гаранция, че дори тогава ще се върне при теб. А ако се върне, няма гаранция, че няма да ти натяква, че ти си виновна за развода му, за това , че децата му страдали и т.н. Гадна работа е всяка развръзка, свързана с него. За това ти казах преди да не гледаш назад. Погледни ситуацията - ами не става! За какво ти е тая драма!

# 407
  • Мнения: 2 510
Защото той първо е обещавал, че ще бъде с вас. Искал е дете, след това не.
Ти си вярвала, надяваш се, че нещата ще се променят.
Едно е сигурно, че ако се променят то ще бъде временно и ако жена му го изгони ще бъде постоянно, но с вечни натяквания и все същите колебания. Това е по- лошо от това да не е с вас.
Има една мисъл " по- добре сама отколкото зле придружена" , "внимавай какво си пожелаваш, че може да ти се сбъдне" и " вместо да ти извадят очите ти изписаха веждите".
Всеки момент когато си градиш щастливо бъдеще с този човек си помисли, че може да е далеч по-зле.
Хубаво би било за всяко нещо което се случва да си намериш обяснение и оправдание което да е изгодно за теб. Истината я отложи. Тя с нищо няма да ти помогне.

Аз такава плесница получих почти 10 години след раждането на сина ми, че разбрах, че съдбата ме е предпазила от нещо с което днес щях да бъда тотално срината. Дали мен или сина ми , не знам.

# 408
  • Мнения: 61 660
sama , това е за теб !  bouquet

# 409
  • Мнения: 2 359
Благодаря ви за подкрепата.Знам че гневът не е най- добрият съветник.Но ме е завладял така или иначе.От самото начало на бременността нямам един спокоен ден, в който да съм й се насладила.Явно съм живяла с някакви романтични представи, които той ми описваше, как ще бъдем заедно- аз , той и детето.Няма как да кажа - от днес спирам да се ядосвам и то да стане.Чувствам се толкова излъгана.Предадена.Като видя страхът в очите му ми идва да се разкрещя и да го попитам защо ни причини всичко това.Ако можех да залича всичко, щях да го направя , повярвайте ми.

# 410
  • Мнения: 61 660
Не е сега момента да мислиш за това , но си станала жертва на собствената си наивност .
Свършило е вече , не можеш да върнеш нещата .
Мисли само за бебето , да се роди живо и здраво , това е най-важно ! Hug

# 411
  • Мнения: 2 359
Благодаря ти happy mamma.Ще се опитам да спра сълзите, постоянен спътник са ми.Всяка от вас се е справила, всяка я е боляло.Извинявам се че само ви хленча, но няма пред кого да изплача болката си.Благодаря и на теб Снеже, и на останалите също.2 bad ,  права си за всичко.Както казва Снежка - не можеш да накараш никого насила да бъде баща.Ако делиш децата си на мои и твои, що за човек си.

# 412
  • Мнения: 2 510
Предадена.Като видя страхът в очите му ми идва да се разкрещя и да го попитам защо ни причини всичко това.
Трябва да разбереш, че това в момента ти е най- излишното нещо.
Не бих се навила да се боря с такъв човек в комбинация или против него или другите.
Сигурна съм, че няма да го разбереш, но такива хора са по- страшни и от тези които казват " не искам" и от явните циници и мошеници.

# 413
  • Мнения: 1 217
Sama, прегръщам те от сърце и знай, че не си сама , сигурна съм, че след година-две ще си щастлива и здраво стъпила на краката си вече !  bouquet

# 414
  • Мнения: 2 359
Докога всяко утро ще ми е мрачно. Защо продължавам да си блъскам главата и аз незнам.Чета колко сте силни всички и се чудя кога ще успея да се издърпам сама.Твърде наивна съм явно за да продължавам да се надявам че той ще дойде при нас. Снощи се видяхме и той се зарадва че вече ми личи, каза ми че ме обича. Толкова въпроси имах, а не зададох нито един.Докога ще продължавам да си го причинявам.Нали когато обичаш не караш човека да страда.Защо е този фалш.Докога ще издържа вече незнам.

# 415
  • Мнения: 1 550
От теб зависи !
Не мога да го разбера този мазохизъм наистина...

# 416
  • Мнения: 2 359
Имате ли представа дали в четвъртия месец могат да се приемат някакви успокоителни.

# 417
  • Мнения: 61 660
Sama, прегръщам те от сърце и знай, че не си сама , сигурна съм, че след година-две ще си щастлива и здраво стъпила на краката си вече !  bouquet

И аз мисля така ! Peace
Прегръдки и от мен ! Hug Hug Hug

Сега виждам , че питаш за успокоителни ! Sad
Не е добре това , вредиш на детето ...
Спри да се виждаш с него , просто спри , той ти влияе зле , на теб и бебето ! Sad

# 418
  • Мнения: 2 359
Знам , че е така.Но в момента съм толкова лабилна, че се плаша чак.На какво продължавам да се надявам и аз незнам.

# 419
  • Мнения: 2 510
Мазохисти стават тези които имат надежда за нещо.
Жалко, че в повечето случаи не осъзнават, че цената на това нещо е твърде висока и когато накрая я платят просто съжаляват.

Общи условия

Активация на акаунт