обхванала ме е ужасна депресия, не мога да стана от леглото, все съм изморена.
Нищо не ми се прави, само ми се лежи.
Нямам желание за нищо, все ми е тъжно, все съм самотна.
Живея сама, таткото живее в друг град и се виждаме само събота и неделя,
обаче аз вече не искам и да го виждам.
В чужбина съм, нямам контакт с родителите ми /дълга история, те си имат нови семейства и така/.
Ужасно, ужасно самотна се чувствам.
Таткото постоянно иска да е до мен, да се грижи за мен, но грижата му е по-скоро на думи,
или поне аз така го чувствам. Иначе, по което и време да му звънна веднага ще дойде.
Обаче да се погрижи, да напазарува, да наготви, да ми помогне вкъщи, всичко само приказки.
Бебчо го обичам повече от всичко, обаче много ме е страх да не му навредя с моите депресивни
състояния.