За частното образование

Химикал, би ли се аргументирал(а) малко по-обстойно.
Особено в частта за частните ВУЗ-ове съм категорична, че си в грешка.
Съпруга ми завърши частен ВУЗ и колкото и да е нескромно се ползва с много добро име в професионалните си среди, но освен него мога да посоча още поне 10 човека от неговият и следващият випуск, които се реализираха блестящо.
Точно в момента и в сегашната безпътна ситуация Частното образование е единственото спасение, за тези които искат децата им да излязат грамотни от училище.
Поне в София на пръсти се броят добрите държавни училища - 73, 20, 107,133, 32 ( с известни уговорки), 134. От гимназиалната степен СМГ, НЕГ, АЕГ,ФЕГ,ИЕГ, ТУЕС. Не претендирам, че списъка ми е съвсем пълен, но е много близо до това .... на фона на стотици училища в София не мисля, че е съизмеримо.
Частното образование естествено не е панацея и не може да се обобщи също, че видиш ли щом едно дете учи в ЧУ, значи може да не го мислим - но въпреки това контрола, средата, конкуренцията са все неща, които силно "дърпат". Имам база за сравнение и затова съм така категорична.

mila, на мен ми остана горчив привкус в устата, след разказът ти, представям си на вашето семейство и на детето какво му е
Дано намерите спокойствието и всичко, което търсите в новото училище
Психоложката е права, всяко дете може да се сдобие с бушон, но по какъв начин е станало и кой е взел мерки?! Явно никой...
Да, децата стават цинични, жестоки, но някак не го съпоставям това с постъпването в първи клас. Сами знаете и средата колко е важна. Моето дете също е аутсайдерът в класа, защото другите са не само от ПГ заедно, но и от градината още. Смущението и трая 2-3 дни, защото Госпожата положи големи усилия. Всеки ден я слагаше до различно дете, като държеше да си нарисуват по нещо и да си разменят символични подаръци. В петък се прибра и с дребен подарък- молив от "моята приятелка Софи". Отдъхнах някак след този дребен жест.

Активно следя темата за първокласниците, като в повечето разкази за насилието и бездействието се чувствам почти загубена А, не е един този разказ....

Хайде сега, чак пък единственото. А все пак изброяваш няколко училища, значи има алтернативи

М. Gorgeous, не мога да се съглася, че децата стават жестоки или агресивни. Ако те са такива-значи някой възрастен или много такива не са си свършили работата. Не съм на мнение, че работата на учителите е да наливат знание с фунията, в много по-голяма степен формирането на социални компетенции е решаващо. И това са теми, за които би трябвало да се говори във всяко у-ще:
-как се чувствам когато съм яростен, ядосан
-как познавам когато друг е ядосан
- как да изразя агресията без да нараня някой и т.н. и т.н. такива програми има колкото искаш.

Ако въпросното училище има претенции за статус, би следвало да вземе да "внедри" подобни програми. Даже ми се струва, че това е точно работа на психоложката!!

Мила, не сте допуснали грешка, не се обвинявай и не се поддавай на обвинения. Искала си нещо добро за детето си, но не сте попаднали на вярното място, а и сте имали лош късмет.
Хубавото е, че ви се е случило в самото начало и детето и ти ще забравите с удоволствие.

Да развеждаш дете по класовете е издевателство. Дори да не беше първокласник. Никога не бих си записала децата в това училище именно заради ежегодните разкази за тази психоложка (умишлено не пиша психолог).

Ако в някое училище средношколците от мъжки пол на псуват, бих се стреснала за тях. И аз псувам, в зависимост от ситуацията - наум на съответните места или на глас в колата. По изключение пред няколко приятеля от мъжки пол, с които сме расли и порасли...
Пред старото училище на сина ми пиеха бира и пушеха... Не знам дали псуваха 
И трите неща не правят тийн-а лош човек и не са притеснителни, ако само с тях се пуска парата, но не затова е темата.

Все пак изброените от мен училища ( като приемам, че списъка е непълен, за да не се почувства някой засегнат) имат някакъв лимит на ученици, които могат да поемат .... говоря по принцип, не мисля че има нужда да се хващаме за думата буквално - от поста ми става ясно, че има и добри държавни училища, нещо, което не съм отричала никога, но не всяко дете има такива интереси или пък първоначални данни да попадне в тези точно училища.
Пак ще дам пример с един от синовете си. В 5-ти клас се спрях на ЧУ за неговото обучение, ако го бях оставила в държавното, в което учеше балът му в 7-ми клас нямаше да стигне за нито една елитна гимназия и в това съм 100% убедена. В ЧУ с него се работеше не на 100, а на 150% - ако на някой са му нужни детайли ще ги споделя на ЛС - просто защото има специфика, която не държа да споделям публично. Та в 7-ми клас балът му не стигна само за прием в НЕГ - като държа да отбележа, че подготовката му по математика протече само и единствено в училище под формата на редовни занятия и консултации с преподавателите му. Без частни уроци и курсове.
Надявам се сега да съм била по-ясна.  

освен фразата, в която си ме цитирал ... не обичам да се самоцитирам, но съм казала и това

Да, напълно съм съгласна. Но, добавих, че средата е определяща.
За съжаление с проблемните деца се работи все още много тромаво. Прехвърлят си го психолог, ръководство и преподаватели. Местят го от един клас в друг, после в друго училище и се завърта порочния кръг. Пък родителите - всеки има по едни пример от абдикирали от родителството .
Никой не иска детето му да попада в подобна ситуация, но и никой не е застрахован, че детето му няма да е насилник или пък да бъде жертва. Точно заради това напълно разбирам какво и е на Мила.
Но, всичко бих дала от себе си, децата ми да не изпадат в подобна ситуация. Бих ли я преместила- да, на момента. Бих ли взела мерки за агресията- бих била безкомпромисна.

Няма да коментирам психоложката в "Света София", защото честно казано нямам никакви впечатления от нея, в случая за мен класната на детето на Мила е най-отговорна за ситуацията. Не може дете да се появи със синина на окото след междучасие и да не се провери какво е станало и тн. Не знам, според мен трябва да се изясни този случай и в "Света София" да се вземат нужните мерки, защото ако такива случаи зачестят, ще им падне репутацията. Ще се поинтересувам от приятелки, чиито деца учат там какво се случва. За мен си остава много добро това училище, независимо, че аз съм предпочела друго за моите деца и смятам, че не им отива такава реакция - нито за синьото око, нито да се пренебрегват обиди и дрязги между децата. Коя беше класна на детето и защо нейната роля остава неясна в цялата ситуация - с психоложката сте се видели, психоложката е взела мерки... Къде е била класната? За 1-4 клас тя е ключова фигура!

Здравейте, много накратко ще споделя моят опит със "Света София". Слава богу не е толкова драматичен колкото на Мила, но останах с лошо впечатление. Синът ми учи от 1-4 клас към сдружение Послушковци (като Шилер, но с английски) и като цяло бях доста доволна, но след 4ти клас по мои наблюдения нивото рязко пада. Детето кандидатства в СМГ, ПЧМГ и две държавни училища с математическа насоченост. Реших да се пробва и в Света София, защото бях чувала само суперлативи. Обадих се през Април и те ми казаха, да не им звъня повече, защото като разберат дали ще има свободни места те ще ми се обадят. Мина един месец и никой не се обади и аз реших да се обадя пак. Една доста неучтива дама ми каза, че изпита е утре и ако искам да заведа детето, аз онемях и попитах, защо не са се обадили по-рано, а тя ми отговори, че имало много номера, на които трябвало да се обадят и на някои не успяли. Нито ме попитаха, как се казва детето, нито дали ми е удобно утре да заведа детето до Бояна. До този момент не се бях сблъсквала с частното образование и бях доста неприятно изненадана, очаквах съвсем друг подход и не го заведох на изпита. В крайна сметка го приеха навсякъде където беше кандидатствал и взехме решение да го запишем в ПЧМГ. От първите 3 седмици на учебната година смятам, че сме направили правилния избор, синът ми се чувства много добре.
Mila дали е възможно да споделиш, в кое училище преместихте дъщеря ти, защото моята дъщеря догодина ще е първи клас и съм много затруднена в избора на училище.

За първия инцидент с детето на mila07 всеки родител с дете в Св. София би дал доста просто и логично обяснение - през първите две седмици децата учеха на двойно по-малко площ, отколкото са сега. В такава обстановка, особено през първите дни след ваканцията, ми се вижда нормално да има повече инциденти. В момента децата вече са си в истинските класни стаи, на 2 пъти по-голяма площ, малките са в отделна сграда и предполагам че картинката през междучасията е доста по-различна.
Останалата част от поста - затвореното око, съмнението за комоцио, бой, бой... -  let mi take it with a pinch of salt...
Иначе аз за себе си намирам постовете на Черна Станция и Стела Мария за най-адекватните по темата. Ако е имало проблем, то говорено ли е с класната? Как тя е реагирала? Поста на Черна Станция няма да го повтарям - това е и моето мнение - и за адаптацията в нов клас, и за 'закачането' на големите.

С Мила се познаваме бегло и имах удоволствието да й чуя разказите и на живо. Малкият ми син и дъщеря й бяха в една детска градина.
Момчето, за което споменава, че е завело детето й до мед. сестра е всъщност големият ми син, който е 6-класник в Св. София. Дори синът ми ми разказа как е видял момичето от детската на брат си. Гонели се с друго дете и от играчка-станло плачка - блъснали са се. Всичко станало пред неговите очи. Питал ги как са и с още двама свои приятели, пак 6-класници. Завели и двете деца до медицинската сестра. Но ще карам подред, за да не прескачам хронологично.

Синът ми ми го разказа може би 30 минути след като "Мила" ми беше обяснила как й е било бито детето в Св. Сф. Бяха дошли в детската градина, за да се видят с приятелчета си. Наистина тогава видях малката да играе в детската градина и беше много щастлива. Похвали ми се, че вече е в "Св. София" и че три пъти е видяла през деня нашият баткото. Беше горда и грееше от щастие.

Взех малкият си син и го заведох на кунг-фу, където се видяхме с големия ми син, който ме чакаше там. Нямах време да му обяснявам какво съм "научила" в детската. Той сам започна. Разказа ми какво се е случило с дъщерята на "Мила". А аз го помолих да се обадим и да успоком жената - знам колко са притеснени всички майки в началото.
Детето се обади и разказа всичко, което е видяло - две деца се гонят и се блъснали. Няма бой, няма нищо. И двете се ударили и разплакали. На метри е имало и дежурен учител. Три по-големи момчета, както вече ви казах, ги завеждат при мед. сестра.

И тъй като навлязох в доста офлайн информация, бих искала да ви споделя, че наистина никога няма как да се угоди на всички хора. Например, за мен тържеството за 1 учебен ден беше прекрасно. Описах го дори веднага в блога си http://danybon.com/index.php/private-education/chastni-uchilista … n-den-sveta-sofia
Бях щастлива да видя родителите от нашия клас, от другите класове. Поддържаме страхотни контакти и сме си дори вече приятелски семейства покрай децата.
Виждате и аз колко емоция съм вкарала и колко ми е било приятно. Бях горда, че два пъти похвалиха детето ми за математическите му успехи. И има защо! Влизам в този форум основно заради математическата тема и съм горда, че синът ми и приятелите му държат здраво фронта в математиката и смело се състезават и с най-добрите от СМГ и другите математически гимназии. Та стигнах до похвалването от директорката на 15 септ. В това училище всички деца са равни и рядко можеш да чуеш такива похвали. Похвалите са наистина за сериозни успехи. Когато споменаха името на големия ми син, всички родители от класа почнаха да ръкопляскат силно и да го поздравяват. Бях горда! Много!
Точно обаче в оня разговор с "Мила", за който ви споменах по-горе, "Мила" и съпругът й ми обясниха колко соц било откриването на първия учебен ден и как хвалели някакви си деца.
Е, тогава ми кипна! За мен си беше супер грубо отношение! Опитах се да им намекна, че все пак едно от децата е бил моят син. Но, не - пак, не било там мястото да го хвалят. Питах ги дали осъзнават за какво са похвалени тези деца:
- за сериозни успехи на мат. съст. - ами не ги знаели тези състезания. Колко училища след 5 клас могат да преборят СМГ, например?
- за постигнатото В2 ниво в 5 клас по английски - ами какво било това В2, ме пита таткото.
Незнанието едва ли оправдава едно себично поведение.
Да, всеки разбира празниците по свой си начин. Първият учебен ден е празник не само за новите деца в 1 клас, но и за всички други. Винаги, когато и ние сме били ПУК и 1 клас, съм се радвала, когато чувам как някое от по-големите деца е успяло и получава своите секунди слава. Не би ми хрумнало да съм себична и да искам да се обръща внимание само и само и само на моето дете.

И за финал - детето на "Мила" е прекрасно! От все сърце му желая успех!

Здравейте отново. Виждам, че разказът ми е развълнувал доста хора. И да, надявам се ние да сме частен случай и както беше написано, просто да е поредица от малшансове, във въпросното училище. Твърдя, че децата, дори и тези, които нагрубиха моето дете не са виновни - виновни са възрастните, които подценяват определени неприятни ситуации и отражението им върху психиката на децата.
Разбира се, че е говорено с всички по веригата - класна, психоложка, заместник-директор, директорката - нямаше време.
Разказът ми беше, за да покажа и другата страна на медала. Пак повтарям - сигурна съм, че училището дава много добра подготовка, което е супер. Да, някой спомена - новата база - това също е плюс в училището. Ако го изберете за Вашето и на детето Ви училище обаче, поне според видяното от мен, трябва да сте много уверени в способностите на детето Ви да се справи с неприятни ситуации, твърдя, че в това отношение не можете да разчитате на помощ от страна, както на ръководството, така и на учителите в училището относно интеграция на децата, управление на конфликтни ситуации и пр. /пак казвам - частен случай, но считам за показателен/.
Аз съм човек, който е много положително настроен към частното образование и въпреки всички неблагополучия продължавам да считам, че е добра алтернатива на държавното образование, заради по-малките паралелки, по-добрите възможности за  спорт, както и по-добрите битови условия.
Благодаря на всички, които споделиха своята гледна точка. 

Факт е, че всички искаме най-доброто за детето си и имаме високи очаквания, особено към частното образование. Затова бих посъветвала всички родители, които тепърва ще избират училище, много внимателно да съберат нужната информация и да отсеят личното от обективното, а на по-късен етап, след като са направили избора си, да не бързат и да не реагират с отписване при първия възникнал проблем или оплакване, изобщо да не прекаляват с реакциите, нека се действа обмислено, не първосигнално. Изборът на училище не е като да си купиш чанта или рокля. Защото има опасност да се прекали, да се преекспонира незначителен проблем, и има такива родители, които всяка година сменят училището на детето, и са вечно недоволни. По-добре да споделят проблема, който ги притеснява с учителката, с директорката, обикновено се намира решение. Много често и детето представя нещата не съвсем такива, каквито са.

Стела, колко обмислено да действа родител, който прибира детето си с насинено око, а директорката няма време да обсъди случая? Дори да предположим, че става въпрос за параноична майка, убедена, че светът е създаден, за да пакости на детето й. Пак поведението на директорката е необяснимо. Нали това дете се е явявало на конкурс, избрано е сред (да предположим) много други? Предполага се, че това училище цени децата, които е подбрало и иска да ги задържи - нали уж конкуренцията, средата и т.н. Никой не е казал, че е лесно да се работи с деца, още по-малко - с родители. Но нали тук говорим за класа? Не е нужно човек дори да е психолог, за да знае, че не може да влачи едно дете из училището и да разпитва кой какво му е направил. При подбрани деца, виновникът сам би дошъл да се извини. Страшно непрофесионално отношение.