Лятото вече дойде, хайде СЕПТЕМВРИЙЧЕ на планина и/или море

Щица, честита ти дъщеричка!  Да е жива и здрава, с много късмет и успех в живота! Аз защо си мислех, че пак момченце чакаш ... объркала съм се нещо.

Аз малко ще се включа по по-стари теми, защото си бях написала един пост преди седмица сигурно, който така и не довърших, копирах си го и го пускам. Някои неща може и да не са интересни вече, ама не ми се трие. До по-новите теми може и да не стигна .

brawn, аз и преди си бях давала мнението за ядене само на сухи неща, но пак да кажа във връзка с твоите тревоги - специално за ядене на сухи неща не бих се притеснявала, никой не е казал, че здравословното хранене представлява ядене на сготвени манджи. За мен е важно да се хапват като цяло здравословни храни - ама дали ще са зеленчуци на пара, дали ще са на манджа, дали ще са сурови, общо взето е без значение. Виж, във вид на сокове - наистина, както и grix каза, липсват фибрите, но все е нещо де.
И още нещо се сетих - представям си как ти е притеснено да го виждаш, че яде много по-малко от преди. За след прекаран вирус - ясно, хубаво е да хапват нещо, каквото и да е понякога, само и само да си възвърнат силите. Но мисълта ми беше принципно, понеже казваш, че синът ти не яде от месеци както преди - това е съвсем нормално за тази възраст - да намалят значително храната (особено тези, които са си хапвали по много преди, то другите като Дара примерно, няма много накъде и да намаляват ). Просто защото всъщност през първата годинка бебетата се хранят с огромни количества спрямо собственото си тегло, докато после просто намаляват до едни пропорции, подобни на тези на голям човек. Освен това повечето бебета са много закръглени и дебелички направо, докато след първата годинка голяма част от тях започват да се освобождават лека-полека от тези сладки тлъстинки, заприличват си на дечица вече. Капризите към храната пък са толкова типични на тази възраст! Мисля, че при вас е било просто съвпадение с никненето на кучешките, просто си е в тази, капризната възраст. Могат да ядат едно и също със дни и седмици даже. Ето Дара не отказва например филийката с фъстъчено масло за закуска, както и юфка със сирене. А и хляба изобщо. Редовен номер й е, нещо като откаже да яде, и да каже, че иска хляб, само хляб. Аз напоследък взех да й капвам зехтин на хляба (подобрена циганска баница от едно време , без червения пипер отгоре), че като ще яде само хляб, поне да добавя и нещо друго полезно отгоре. Аз я и кърмя още де. Иначе яде малко зеленчуци напоследък, за съжаление, а и на плодове не налита кой знае колко . Абе дядо й (свекър ми) си тръгна от тук с твърдото мнение, че "детето не яде" , докато ние с мъжа ми не сме се запритеснявали.
grix ти е писала кои книги препоръчва. Към тях аз ще добавя една, която й препоръчах на нея. Няма я преведена в България, но може би пък ти ще имаш възможност да си я поръчаш от някой Амазон. Ето тази http://www.amazon.com/Discipline-Without-Distress-responsible-pu … +without+distress. Пълна е с информация, без да има излишни неща. Втората й част е разделена по възрасти, пълна е с техники и е много практична. В духа на привързаното родителство е.

grix, за формичките за замразяване - да, каквото сложиш става на камък твърдо. Не съм сигурна дали ако слагам обикновена или заквасена сметана (вместо прясно или кисело мляко), ще стават по-кремообразни нещата. Мен въобще не ме притеснява да й ги давам така твърди, въпроса е, че като консистенция е по-приятно да са като истински сладолед. А рецептата за ягодовия сладолед с кисело мляко си я запазих. Замразявах и само пасирани плодове, с малко мед - не е лошо, но за сега аз си ги ям. Тя Дара от доста време вече не иска да опитва нови неща.
За говоренето - лелее, и твоята Мая ли направо е проговорила с истинките думички, както Мая на веси еви?! А на мен това ми е супер странно и интересно , браво!

Giada, те рано или късно ще си ги усъвършенстват думичките, това е нормално. Нали я виждам Дара - за по-завъртяните думи започва с някакво подобие на оригинала , но с времето ги поизфинва до колкото може . Нормално е при повечето в началото на нищо да не приличат думите . И на твоя въпрос по-конкретно - аз не бих смесвала езиците. Ние й говорим на Дара само на български. Моя английски не е лош, и като граматика, и произношение, но знам, че не е добре дадения човек (родител, гледачка) да смесва езиците, т.е. - един родител - един език, за да научи детето добре въпросния език. Освен това бих се чувствала ужасно неестествено да й говоря на английски, все пак не мога да се изразявам така добре. За английския й от друга страна въобще не се притеснявам - тръгне ли на детска, за кратко отрицателно време ще дръпне с него. По-скоро бих се притеснила за българския в един момент, защото езика на средата в крайна сметка винаги става по-силен, неизбежно е. Това, което ме притеснява обаче е момента с тръгването на детска (ако тръгне изобщо до няколко месеца) - защото освен стреса от новата ситуация, тя ще изпита голям стрес от това, че не разбира никой и никой не я разбира. Не съм сигурна до колко би бил голям този стрес заради езика специално, защото те все пак все още са на възраст, в която разчитат не малко и на интонацията и жестовете на говорещия. Имам предвид че и на български все още не разбира всичко. Така поне се успокоявам малко, но не знам. Аз затова исках да намеря хубави филмчета на английски (за предпочитане американски ) за тази възраст. Някой ако е срещнал такива, да каже моля . Аз не съм се разтърсила добре всъщност. Но първоначалната ми идея в никакъв случай не е била да гледаме руски филмчета .
А навън като сме определено влизаме в странни ситуации - споменавах преди как реагирам, ако видя, че някое детенце й взима играчката, а тя не знае как да реагира и не й е приятно - казвам на детенцето така и така... Да, ама го казвам на английски, при което Дара може да разбере нещо само в контекста на ситуацията. Всъщност понякога й казвам и на нея какво съм казала, като се замисля. Иначе тя знае само хай, бай, и от скоро ноу, ноу, ноу, ноу . Това последното го научи в крачка, щото й се наложи все пак да си защити една играчка от едно напористо момиченце, и като я чух как уверено го каза, все едно го е чувала откак е родена, щях да падна .

Добре, това нещо го пускам така, ще се включа и по другите теми вероятно.

Люляче, включи се тъкмо навреме, тази вечер направих миш маш, защото преди един ден го яде. не го погледна. Вчера яде картофено кюфте, днес не искаше.
В общи линии всичко, което яде са плодове, много и различни, правя му ги на сок и също си ги и хапва така. Зеленчуци само на сок. Хляб, кисело мляко, прясно мляко, АМ. Сутляш, в който слагам овесени ядки и смлени орехи, киноа. Солен кекс, в него пак слагам киноа и овесени ядки, кашкавал. Сладък кекс, сладкиши с масло, продове, ядки. Сусамов тахан много яде. Чай с мед. Веднъж на няколко седмици пържола или наденица, бебещки кремвирши на периоди и това е всичко.

Мисля да го оставя да огладнее - действа донякъде. Но той вече има по-малко апетит. Цял ден  ще стои гладен - вечерта малко маджа, като хапне, пак е нищо. 

Giada, за запека пробвай също и пшеничен зародиш - много полезен и изобщо, но изрично пише да не се прекалява, защото може да доведе до диария, така че е точно каквото ти трябва .

grix, за това, че съвсем умишлено предприемаш някои премерени рискове, с цел Мая да се научи от опит за нещо - браво на теб! И аз съм си мислела, че трябва да я оставям някой път да направи нещо, което съм могла да предотвратя - още повече, че на този етап Дара е доста, даже прекалено предпазлива. Писахме за това няколко майки тук. Не знам до колко е фаза, до колко е нещо в характера й, до колко ние нещо й влияем. То от децата се страхува, от насекоми, едвам пристъпва, ако е на някакви катерушки.

А днес бяхме и на консултация + хепатитна ваксина. За първи път сме при новата ни педиатърка, смених я старата. В същата болница е, но друг кабинет, и още като влязохме в стаята, където се чака, тя се разрева и не можем да я успокоим . Веднага направи асоциацията и разбра, че нещо на нея ще й правят. Новата й докторка и персоналът й са супер обаче - приятелски настроени, усмихнати, донесоха й сто неща, за да я разсеят. Тя пак си плачеше де, но все пак имаше разлика в сравнение със старата й докторка. На кантара заедно се качвахме, после само аз, за да й сметнат теглото (и даже забравих да питам колко е в суматохата). Питах я докторката дали имат и други някои дечица така страхливи, тя си каза, че досега не е имала толкова изплашено детенце . Следващите ваксини са чак на три годинки слава богу.

Тук ще "мушна" една статийка, която ми хареса - може и вие да си вземете нещо от нея - http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=5315

Дани, радвам се, че писа най-накрая ! Оправяй се и ти по-бързо!

Оо, забравих да ви кажа - в неделя се срещнахме с една съфорумка от нашата темичка, и нейното семейство - Meri2010, мама на Жорко/Джордж. Тя отдавна спря да пише, но ние си пишехме по скайпа от време на време и най-накрая решихме да се видим, а повода беше рождения ден на Дара. Почерпихме се добре, Дара получи страхотни подаръчета, изобщо си изкарахме чудесно. За съжаление сме доста далече, въпреки че сме в един град, и едва ли ще можем да се виждаме често.

brawn, в такова по-агресивно поведение няма нищо тревожно. Естествено, че трябва да го учиш кое е правилно и как по-добре да постъпи, но самото поведение е съвсем нормално за много деца на тази възраст - те нямат опита как да поискат нещо или да защитят своето, нивото на езика също не им е на ниво, за да могат да го направят с думи и цивилизовано, и съвсем нормално - използват агресията. Не се притеснявай, използвай тези моменти като повод да се учите кое е правилно. Ето, ние пък сме от тази страна на барикадата , както писах преди.
За соления кекс - добре си го измислила, хем е вкусен, хем още по-здравословен.

vany666, аз също знам, че на тази възраст все още няма никакви притеснения, ако детето ходи само на пръсти. Но също бих посетила ортопед, защото както и ти се притесняваш - заради ходенето на пръсти пада постоянно на глава, а това си е притеснително наистина.

gala., Дара е само с 12 зъба, на път да излязат всеки момент са горните кучешки, с които ще станат общо 14, въобще не се притеснявам, няма и за какво. Но се моля по-бързичко да излизат всички, защото ми се скъси живота с това неспане. От както се опитват да пробият кучешките, се будим на всеки 40-50 минути - до час, почти всяка нощ от около две седмици, и много трудно я приспивам на моменти, а често толкова се разсънва, че си кукуваме примерно от 4 до 7 , което ме побърква. Не знам вече... ето и докторката днес ми казва, понеже я питах за мнението й за подход - ами да съм й покажела кой е бос-а, защото било въпрос на моята воля срещу нейната ( това не ми хареса особено), т.е. да я оставя малко да се нареве. За какво ли я питах - на теория ги знам всички методи, ама на практика .. Да не говорим, че мъжа ми само ми обяснява как като се приберем в България и ще я отбивам, защото там ще имаме помощ, и тя съответно ще почне да спи по-добре. Аз не го виждам как ще стане... а така мразя някой да ме притиска за нещо.. предполагам, че пак ще се запъна и в този случай.

vesy_evi, същата работа сме - никъде не ходи сама - все с който е с нея навън . Но насила не я карам, и си ходя с нея, където иска или я гушкам, ако иска. Виж за някои неща започвам да давам отпор вече - както каза grix - като съм гладна, ако на нея са й задоволени основните нужди, сядам и си ям. Готова съм за рев, но съм готова и да й съчувствам - "Дари, разстроена си, защото искаш да четеш книжки с мама, а мама ти казва, че сега не може и че трябва да яде ." Все пак гледам така да си направя нещата, че тя да се разсее с нещо друго преди това и да избегнем ситуацията, та не се случват често за сега тия ревове, но като се случат, горе-долу така действам. Но виж, тя не плаче много дълго, не съм сигурна как щях да постъпя, ако ревеше дълго време, както казваш, че става при Мая.

Giada, при нас нещата са от година и половина обърнати - аз работя, а таткото не. Е, то и доста допълнителни помощници се изредиха , но сега сме си тримата. Той си се справя чудесно (по мъжки чудесно, разбира се ), но той е и с дълъг стаж в тая работа - още от раждането й .

Е, brawn, хапва си детето май, не е като без хич. Важното е, че има избор, какъвто ти му осигуряваш, пък от там нататък нещата са в неговите ръце. Мъжа ми уж клонеше към моето виждане за храненето, ама оня ден се прибирам и ги гледам - Дара гледа Маша, той й бута лъжицата - ееее, не ми хареса тая работа, ако ще само на кърма да кара, казвам ти. И всъщност той е успял да й пробута само една-две лъжички така.. то си знае детето. Искам да възпитам самостоятелност у нея, като това не включва тези методи по моите разбирания.

При нас насила няма как да стане така или иначе 

За яденето да се включа и аз - Ивайла не яде нищо, което тя самата не е пожелала да яде. Не опитва, а помирисва, и на сила нищо не яде. Понякога ме изненадва и опитва нови неща, но по-често е ако съм оставила чинията близо до нея и тя си взима. Понякога бърка в моята чиния (тя яде самичка на столче), но аз не одобрявам това. Всеки трябва да си има чиния
За зъбките, нямаме последните 4 кътника, и честно се надявам малко да се забавят, да не тръгнат сега на есен и да се съчетаят с яслата, но каквото такова.
Моите притеснения са свързани сега с яслата, как ще се чувства, дали ще яде, дали ще успеят да я опазят - много ми е палавичка миличката
Искам да я пусна на 03.09, но незнам дали ще я вземат, не мога да се свържа с яслата, може да няма никой още там, дано другата седмица да успея
За ударите по главата, направо ми се скъса сърцето като видях цицината на Ади много е тъжно и мъчно, но така порасват децата.  Ивайла като малка, започна от 4,5 месеца да си удря главата където намери, по няколко пъти на ден, но накрая се научи да се пази с ръце и сега не се удря изобщо. Пожелавам Ви, vany666, скоро и при Ади така да се получи и да се пази сам

Първо и аз да честитя дъщеричката на Щица Ама толкова е хубаво да си имаш дъщеричка  Да е жива и здрава и красива като мама 

Сега, vany666 Големият ми син е все едно слушам за Ади. Нямаше момент в първите му 2 години, в които той да не беше контузен с по 3 цицини  на главата  Сериозно, където и да паднеше, както и да се удареше, все на главата беше. Поне 3 пъти сме тичали в Спешното, като е стигал и до повръщане от уплаха от удара.  Е, сега влезе със супер високи оценки в Математическа гимназия от 5 клас, много е умен и е спортист Най-готиния тийнеджър на света и за по-добро дете не бих могла и да мечтая - пу-пу

Grix, за азбуката, никакви специални не сме ползвали и аз мислех да купувам като тези, за които говори Джос, но още не съм...просто в ежедневието си попадаме на букви и аз и казвам коя каква е, често просто защото тя сама ме пита или се пробва да нацели коя е, в смисъл интересът си дойде от нея...другото е, че тя много дълго време не даваше да и мия зъбите, в смисъл първо тя си ги мие (т.е. яде паста) и после не дава на мен изобщо да тръкна и накрая ми позволи, когато един ден и казах дай мама да каже азбуката на зъбките и така тя отваря устата и аз казвам азбуката, докато ги търкам и сега само така дава Иначе на вън като види надписи и все се пробва да ги чете   е, някоя друга буква нацелва, но е много далеч от първокласник де, важното е, че има желание   За броенето браво на твоята Мая, моята си има собствена подредба, която обикновено включва само нечетните числа  
Люляк, за езиците въобще не виждам място за притеснение, няма да и е това стрес, защото то не е нещо непознато, тя все пак навсякъде около нея го чува и съм убедена, че разбира почти всичко, което разбира и на български и ако по принцип говореше повече, щеше и повече неща и на английски да казва, въпреки че то не и се налага. Мая например разбира доста неща на английски, въпреки че колко го е чувала, нали ходеше на английски, ама то колко е в сравнение с вашето и пак знае, сега например често общува с едно англичанче и се разбират перфектно, те децата нямат проблем с това. Пак е до детето де, моя много близка приятелка са в Испания и тяхното дете проговори много късно и е много объркано откъм езици, на 5г започна да говори така както Мая сега и то смесваше езиците, явно си е до детето....но иначе да, в един момент българския ще и е много по-слабо активен и няма никакъв смисъл вие да и говорите на английски, още повече, че все пак не сте нейтив друго си е. За филмчета ние гледаме Baby TV и Baby Einstein. Хубаво е че не ти реве дълго и още по-хубаво, че съумявате така добре да се разбирате и рядко да имате такива ситуации като нашите...нашите са ежедневие и каквото и да обяснявам и както и да се опитвам да ги избягвам, не става, просто си се тръшка за всичко и единствения начин да ги избягвам е да и ходя само по свирката, което обаче вече не е здравословно и за двете ни. Какво да направя например в ситуация, в която аз искам да вляза в един магазин за детски играчки, а тя не иска (това е от днес), обяснявам, говоря, съмнявам се, че ме слуша, а то и не ме чува в един момент, защото се влачи по земята и пищи....нищо по умно не ми хрумва освен да я оставя там където се е тръшнала и да вляза, писаците стават зловещи, но аз се правя, че не чувам, няма да ви казвам как ме гледат обикновено хората и колко ми е писнало от тези сцени....А пък за това залепване за мен, аз не издържам, защото при вас все пак има по-голямо разпределение, може да е залепена и за баща си и за дядо си, докато при нас е само МАМА и това е адски изтощително вече, надявам се яслата да ни помогне в това отношение.
За работещите майки и татковците гледащи деца на мен лично ми е малко странно, разбирам ви и знам, че в днешно време често се случва и се налага, но в това отношение аз съм традиционалист немога да се еманципирам чак до там, за мен мъжът е този, който основно трябва да осигурява прехраната на семейството, жената основно да отговаря за отглеждането на децата...може да е много остарял възглед, но аз така се чувствам и не бих могла по друг начин. До преди Мая винаги съм работела, не че не съм, дори съм изкарвала и повече от мъжа ми, но това е друго...Не искам да предизвиквам дебати с това си изказване, нито пък поставям оценка на някого, просто доста майки споделиха и ми направи впечатление, та казвам аз как се чувствам по този въпрос Всъщност при нас се оказа, че мъжът ми не  беше много подготвен за тази си роля, беше свикнал доста да разчита и на мен, та от моя страна може да се каже, че има някакво леко разочарование, явно съм очаквала повече от него ...може би не съм права, но ми се иска повече да можех да разчитам на него, така както той разчита изцяло на мен за Мая.
Ехаааа Дана, браво на теб, не е лесно да се възпита така едно дете   

vesy_evi Аз тук не мисля, че имам заслуга, детето си е по рождение добро и готино - ние само го гледахме и му осигурихме каквото трябва да се развие  Удоволствие е и е лесно, сама ще видиш Само да са ни здрави децата, другото е лесно. И досега като ме питат ококорено "Как се справяш с 3 деца?", винаги казвам: "Много лесно, само да са здрави" И това наистина е което мисля.

Здравейте, майчета!
Аз отново съм болна, за втори път този месец... сега следва пак детето, после мъжа. Кошмарна работа.
Благодаря за съветите за яслата. Директорка не мога да намеря, но поговорих със мед. сестрите и разбрах горе-долу какво се изисква. Сега сме на тема изследвания.
Вчера оставих детето на село при свекитата, обаждам се сутринта да ги чуя какво правят, а той цяла нощ плакал... А не иска да дойде в къщи да го гледа...сама била, притеснено и било да не стане нещо и т.н., а вечер все баба ми го гледа като сме на работа. Но и тя е човек, има нужда една вечер да си легне навреме. Но така свеки ме принуждава да не и го давам на село, като не иска да идва в къщи да го гледа, аз няма да го оставя там да плаче. То добре, че свършва сезона, но бабчето ми пое вечерите почти през цялото лято, златна ми е тя!
Та в този ред на мисли - плаша се много за яслата. Но като знам, че няма друг начин... От близо месец е много привързан, плаче като тръгваме за работа, през нощта се буди и иска да го гушкам и така да спи, а аз не мога да дишам в тези жеги като ми сграбчи главата (само така се успокоява, прегръща ми главата и я притиска към неговите гърдички). В момента, в който се отскубна се събужда и пак рев. Това е сега, като го оставям на познат човек, а за яслата не ми се мисли какви кризи ще са...
Охххх, оплаках се!
Вани, защо не му вземеш една каска

Времето скоро ще се захлади и така хем ще му е топличко на главата, хем ще го предпазва. Едно комшийско дете си я носеше до 3-тата година. Родителите му си имат магазинче и детето по цял ден щъка около него с едно колелце. Майката явно превантивно му я слагаше, но така си я носеше по цял ден каската. В началото ми беше много интересно и странно, но сега не би ми направило впечатление. Аз също щях да взимам, Ники залиташе и падаше доста, но не си е удрял жестоко главата, някак все се предпазваше, пък и докато се реша този период отмина. Но ако имаше подобни постоянни удари нямаше да се почудя да му взема. Но не мисля, че все още има за какво да се притесняваш. Доста деца виждам из парка с обелени носове, чела, общо взето виждам подобни гледки.

velizarka, много неприятно с тези болести! Сигурно сте преуморени от работа, и грижи с малкия, те тогава връхлитат болестите. Някакви имуностимуланти? Макар че почивка е най-доброто лекарство. За съжаление, нищо не мога да ти кажа за твоите тревоги с яслата, и аз съм на тази вълна  .

vesi_evi, интересна дискусия подхващаш по повод разделението на труда  . Аз съм си еманципирана, наистина, но в случая съм просто практик. Така става, че съпругът ми е в лятна ваканция, поради естеството на работата си. Аз пък от друга страна, се върнах с радост на работа, а и парите наистина ни трябват. Така че, оттам идва положението при нас.

Пък дай боже един ден мъжът ми да изкарва толкова пари, че второто да си го гледам няколко години

Момичета, съвсем се зачудих с подаръците за РД на малката. Колежката каза, че нейната хич не си играела с колелото на Пуки, а за кухни и тн. ми се струва, че сме малки....Мисля си, да хванем детето, и да го пуснем в Икеа, напр. - тя много обича там. И с каквото най-се заиграе, да го вземем.. 

Giada, можеш да пуснеш детето в Икеа, но нямаш гаранция, че това, което вземе там после ще го иска
Според мен - избери ти нещо, което мислиш че ще интересно. Ако не се одобри - прибираш, изчакваш малко и вадиш на по-късен етап.
Кухни - моята това лято си поиска сама. Двамата много си играят, а е някаква пластмасова тип 'за 1 лев'.
Та може твоята госпожица да хареса кухнята.

Та по повод за подаръците и покупките  - моята не си играе с кукли. Иска да има май щото другите момиченца имат. Затова принципно на Лора избягвам да купувам кукли.
Помоли ме онзи ден в магазина - купих, отвори я, разсърди се, че Сами я пипа и след това не я погледна. Опитах да я убедя да вземем флумастрите, който мернах (Фабер-Кастели, марката ми харесва и бяха намалени наполовина). Не, тя искала кукла...

v_spasova, абсолютно си права - децата са непредсказуеми по отношение на вкусовете и интересите си. Аз моето дете не съм забелязала да си играе много с играчките, макар че аз прекарвам по-малко време с нея и може да пропускам нещо. Обикновено иска да прави каквото и ние, гледаме как меси машината за хляб, простираме заедно  и т.н. За съжаление, вечер ме врънка да й дам да гледа Маша  и мечока, и аз поддавам....вместо да играе. От игрите, най-обича да "пие чай" от разни капачки  .

Ето идея - има много хубави сервизи за чай/кафе Ще я караш да ти прави чай и да те кани на гости.

На Лора й подариха такъв комплект като се роди малкия. Побърка ни с този чай - само тичаше и ни караше да пием, за бебето искаше да прави даже и да дава. Но пък комплекта беше порцеланов и много бързо се счупи.
Сега си има пластмасови чаши, който много си харесва. И Сами ги харесва.
Лошото е, че и двамата нещо почнаха искат да пият от тях истински чай/вода, не само на игра. Каката е ок. Но малкият прави обикновено малко блато около него.

   

Момичета, може и виртуално ,но да ви почерпя за малката Дари - и тя чукна 2-те годинки.

Пожелавам и на другите малчугани,които се родиха на днешния ден да са Живи и здрави,много щастливо детство и спокойни родители.

Сега се замислих за преди две години - помните ли как бяхме пристрастени към форума и с изтекли води си пишех тук,че отивам да раждам. Мъжа ми не можеше да повярва,че съм толкова спокойна и си чатя тук,при положение ,че той се люлееше от нерви докато ме чакаше да ме води към болницата.

Честит Рожден Ден на лъвчетата:
Антония на мама Gerinceto родена на 21.08,
Ивайло на мама Bibi.d роден на 22.08,
Желиян на мама Cecito_bs роден на 22.08
Както и на представителите на зодия Дева:
Раян на мама Nansita роден на 23.08
и днешната рожденичка Дари на мама galq!!!
Да бъдат здрави, смели, весели и любознателни откриватели в този шарен свят! Да сбъдват с лекота мечтите си!


Тези дни не мога да седна пред компютъра, понеже всеки ден от неделя насам имаме роднини или приятели на гости, да поздравят Мая за РД. Няма лошо, важното е да ни е весело!
 
Ще се включа по-късно пак, че сега е време за вечеря. Хубава вечер на всички!