Лятото вече дойде, хайде СЕПТЕМВРИЙЧЕ на планина и/или море

Gala, честита ти рожденичка, да е жива, здрава и много щастлива   Аз помня как пишеше с изтеклите води, после помня разказа ти за раждането ти...нали беше една от първите и много беше вълнуващо всичко, а сега вече две години минаха, имаме си не бебета, а пораснали малки дечица  

Аз пък да ви кажа какъв кошмар преживяхме днес с Мая...то не е за разказване...блъсна я колело, момче на около 8-9г с голямо и мноооого засилено колело...не ми се описва цялата ситуация, толкова абсурдна, Мая беше на 2 крачки от мен и стоеше на едно място, в смисъл не е да кажеш да се е затичала рязко на някъде, просто си стояхме и си правихме балончета, изведнъж от някъде долетя този пълен идиот и я блъсна, директно в нея с колелото....милото се строполи и претъркули....за части от секундата животът ми се преобърна, не знаех в какво състояние ще я вдигна от земята, бях полудяла крещях и му забърсах шамар на хулигана (моля се да е бил много силен шамар, нямам много ясен спомен)...гушнах я, тя плака неутешимо дълго време, опитвах се да разбера къде я боли, има ли нещо счупено, ударила ли се е главата....треперех цялата и бях изпълнена с болка, отчаяние и гняв....ужасно, ужасно беше, не бих могла да го опиша...по-добре да не се случва на никои да разбере какво е....След време се успокои, дори после поиграхме още малко, видях, че няма счупено, останаха само съмненията за главата....по-късно тя започна да си казва, че я боли главичката и баба ще я намаже с кремче, има цицина и не дава въобще да я пипна, плаче като я обличам и събличам през главата....сега не знам какво да правя, няма как да преценя колко силен е бил удара...всички ми казват да я водя на лекар, а аз се колебая, някак не искам да и причинявам този допълнителен стрес, но пък ме е страх да няма нещо по сериозно....вътрешния ми глас ми казва, че всичко ще е ок, но страхът и притеснението ме карат да се съмнявам в него.....
Цял ден ми е сцената в главата....и настръхвам и полудявам всеки път....кошмар!!! Връхлетя отгоре и и я помете направо, горкото ми детенце, моля се наистина всичко да остане само лош спомен...леле момичета как ще се справяме от тук нататък с болките, които неминуемо ще са част от живота на децата ни, аз много ама много трудно го понасям....а този идиот дето я блъсна, трябва да е благодарен, че единствената ми мисъл беше да си гушна детето, защото иначе щеше да изяде голям бой...беше без родители и мислех да ги търся, но децата наоколо ми казаха, че той винаги е сам и редовно има пострадали деца от него, дори наскоро спукал главата на някакво дете....

Веси, голям кошмар сте преживели, чета и съм в шок, от ужасната случка. Моля се, на малката, сладка Мая, да й няма нищо и да се е отървала само с цицина на главата. Дано да не се е уплашила много и бързо да го забрави, което няма да важи за теб, сигурна съм. Аз бих я завела да я прегледа лекар, ей така за мое успокоение, а и за да знам, че съм направила всичко, което зависи от мен, тя да е добре. Прегръщам ви, пазете се!

Исках да пиша за книжки, подаръци и др. неща, но сега нямам желание. Нека всички сме живи и здрави и Бог да пази малките ни слънца!

Веси еви, голям ужас, миличка! Това са неща, дето не искам и да си ги представям даже! Аз обаче също бих я завела на всяка цена на лекар - за всеки случай все пак. Стискам палци да е добре детето, и да я боли просто от удара. Пиши утре как сте.

vesi, така се ужасих от поста ти  Точно от велосипедисти много е страх. Мъжът ми все ми се кара, че много съм внимавала. Мен ме е блъскал един такъв, бях по-голяма някъде в гимназията и ме боля глава няколко дни. Но ми нямаше нищо.
Според мен я заведи на лекар за тове успокоение. Или се обади по телефона първо на педиатърката да обясниш ситуацията 
Добре, че поне е изял шамар, макар че му е малко 

Честит 2-ри Рожден Ден на Дари! Да е здрава, да слуша мама и да расте красива и умна!
vesi_evi, ужасно е! Това са и моите страхове. На твое място бих завела детето на лекар. Щом е бил толкова жесток удара, че се е претъркулила.... Охххх, наистина са неизбежни тези неща. Аз съм толкова стресирана от тази ясла! Ники е толкова добродушен, че ще го бият в несвяст там. Или ще се научи да се защитава или ще се връща издран и насинен. В парка, където се събираме има едни близначета, но момченцето е толкова дивичко....само гледа кой да издере, да хапе, да щипе и на прицел най-често е Ники, защото не прави нищо да се защити, само ме гледа и прави една тъжна муцунка... Ами не знае детето как се удря, хапе, щипе.... и на това ли да го уча!? Та много се притеснявам, че ще има такова дете в групата. Доста деца забелязвам, че са някак агресивни. Не знам на какво се дължи, характер ли е, огледало на семейството ли е или по-лошо - целенасочено възпитание в този дух. Много се изнервям като видя по-големи деца да не си дават играчките, просто да ги разгледа, а после взимат неговите да си играят, а майките седят отстрани и си говорят по тел. и никаква реакция. Тогава аз отивам и обяснявам, че щом не си споделя неговите играчки, няма да му дадем и нашите и така. Да не говоря, че има едно комшийско дете на 6 год., което неистово крещи само ако му докоснат колелото, а взима от играчките на бебетата и ги хвърля и така потроши 4-5 колички, камиончета, хеликоптери и т.н., а бабата си блее нанякъде... Е вече му се скарахме и бабата не го води при нас, където са малките, но аз за себе си не мога да си обясня какви са тези хора, защо възпитават такова поколение, аз ли нещо не съм в час или вече ставаме малцинство тези, които искаме да изградим някакви ценности (макар да е рано да се говори още за това) у децата си!?
И за капак да ви се оплача, че и Ники е с хрема и лека Т от снощи.

Охх, от няколко дни искам да пиша, но все не ми остава време. Сега след поста на веси, просто не мога да се сдържа. Днес в Южния парк ние за секунда предотвратихме същата случка. Матея си седеше на една полянка, а от някъде се зададе един такъв бабаит подобен на този от случай на веси и мина на 1 см. от детенцето ми, което само започна неистово да мига и като премина колелото веднага се обърна към мен. Аз бях на не повече от метър от нея, но като се пресегнах да я дръпна не я достигнах. Побелях още повече. Понеже ми е много социална милата искаше вчера да играе  с едни по-големи деца. Докато едното от момченцата й се усмихваше, друго започна наред да бие шамари на останалите. Казх му, че е е правилно, но кой ли да ми обърне внимание. Въпреки че се разрева си я взех на ръце и се махнахме от там с риск онова идиотче да удари и нея. Днес пък я удариха с футболна топка, защото била малка и пречела......Винаги съм до нея, ако не точно до нея, поне на метър, но не винаги мога да я предпазя. Наистина незнам как ще се справаме и в ясли и градини и паркове и навсякъде. Толкова агресивни хора има. Умирам от страх наистина.
Веси, ако бях на твое място също задължително щях да я заведа на лекар. По-добре така, отколкото само да я мисля и после не дай боже да съжалявам. Веси, много отдавна искам да ти кажа, че искрено се възхищавам на начина, по който отглеждаш детето си. Въпреки че си сама, намираш време за всичко и основно да се занимаваш с детето си. Аз съм горе долу на твойто дередже, без помощ, но някакси или не умея или не успявам така да се занимавам с Матея. Браво на теб.
Момичета, толкова много неща исках да кажа по повечето теми, но се разстроих от поста на Веси и май е по-добре да оставя всичко за друг път.
Само ще кажа, честито на рождениците -да са много здрави, всичко друго е на заден план. Матея беше с вирус доста време и за пореден път се убедих, че здравето е най-важно. Пазете се.

Просто на част от родителите им е много лесно да стоят и да не се занимават с това кой ходи да удря отрочето им. Имам позната уж интелигентна жена, работеща с деца, която пък направо си насърчава внучката и обяснява как да оскубе и бутне на земята някое дете. Така че някой освен, че ги мързи да гледат какво прави детето им, смятат, че е и правилно то да удря другите.

Иначе е период, през който доста малчовци минават, но майката, като си знае, че детето прави така, просто трябва да го наблюдава и да не го оставя.

Аз си правя забележка на децата, не се притеснявам, че родителите им са там. Много спокойно, без лош тон и добронамерено. На сина си също правя и го отстранявам преди да е цапнал някой.

Може всякак да ви звуча, но веднъж едно по-голямо буквално стана и наби сина ми за играчка, която не беше негова даже. Синът ми само я докосна. Майката четеше списание на по-малко от половин метър и не реагира по никакъв начин. Него направо си nоиздърпах за ръкава, за да го спра и му се скарах. Направих го напълно импулсивно, без да се усетя и ми стана неудобно после, че съм реагирала така. Но майката стана много любезна и ни запредлага техни играчки. Мисля си, че следващия път може пък да не остави детето и да прави каквото му дойде.

Здравейте на всички! От доста време не съм писала и днес реших да го направя.
Веси наистина си преживяла голям кошмар, дано никога и на никого не се случва подобно нещо. Заведи детенцето си на лекар да я прегледа, така ще се успокоиш по-бързо и ти. За съжаление и ние доста често попадаме на агресивни деца. И аз съм се чудела дали така са възпитавани или си е просто етап от възрастта през която  минават, наистина незнам. Антония никога не е посягала на друго дете по какъвто и да било начин, ако нещо е недоволна за някоя играчка просто си я взима и идва при мен, за да не я барат другите деца на площадката. Веднъж за секунди едно дете така я захапа за бузката че цяла седмица си ходеше подута и синя. Бутат се по-големите деца на люлките на детските площадки и аз съм все след нея. Други майки ми казват "абе остави я няма страшно, трябва да се научат да се пазят"    как ще се опази едно 2 годишно детенце от 6 годишно палаво момченце например, което недоволства и реагира бурно. Незнам, нямам идея понякога как да я възпитавам, дали да отстъпва или пък да не си дава нещата. 
   И ние минахме през вируса с разстройството. Два дни беше с разстройство, сега цяла седмица е хремава и от нищо не минават тия сополи, вече в чудо се видях. Доста капки смених и няма ефект. Последния кътник излиза та си мисля дали не е от него тази хрема. От септември сме на ясли и подготвяме изследванията. Вече станахме на 2 годинки. Като я питаме на колко годинки си и казва "Де годинки" и показва 3 пръстчета, много е сладка.
На всички рожденници минали и настоящи пожелавам да са здрави и щастливи дечица 
 

Честит втори рожден ден на Дари,много да радва мама и тати           !
Ние сме по добре,вчера бяхме на преглед,гърдите и дробчетата са чисти на Диди,нослето още тече и гърлото е леко зачервено.И аз се закрепих вече,но тая седмица ми беше много тежка  !
Веси  !
Лека вечер и целувки на малчовците 

Ехааа, голямо писане сте писали, не мога да ви насмогна и то все интересни теми сте подхванали

Първо да честитя на всички порастнали дечица и техните майки Да са здравички и да ви радват все повече и повече!!!

Аз също отдавна не съм писала май, но редовно следя темата.
Ние също се изредихме всички вкъщи с тоя вирус с повръщането, но вече сме добре, слава Богу!
Вчера се върнахме от морето, бяхме само за три дни, но пък сме доволни, накъпахме се, осолихме дупетата както се казва
Писали сте за говоренето, което и на мен започва да ми става деликатна тема. И ние сме все още на мамо, тати, баба и ъъъъъъъъъ, ааааа, ееееееееее и сочене с пръстче. Даже на моменти вече се ядосвам и като иска водата си примерно и казвам, че няма да и я дам, докато не каже какво иска. Поне "дай да" или само "дай" да каже. Опитвам се да я накарам да повтаря след мен, но изобщо не се концентрира, започва да прави нещо съвсем друго и то съвсем целенасочено и така артистично се прави на разсеяна Иначе казва някои животни как правят, показва двете пръстчета като я попитаме на колко годинки ще стане(но показва на всяка ръка по едно пръстче, че и е трудно само с едната ), абсолютно всичко разбира, изпълнява команди всякакви и то без да повтарям или да повишавам тон(както при батко й), но думички още не може да произнесе. Явно не и е дошъл момента, и аз все си мисля, че като тръгне на ясла(живот и здраве към 15 септември) ще се отприщи изведнъж. Освен това имам и една друга теория по въпроса Тъй като девите са перфекционисти по принцип, си мисля, че докато не усетят увереност, че могат да правят дадено нещо както трябва, то предпочитат изобщо да не го правят, т.е. или ще говори правилно или няма изобщо да говори Дано да съм права и всичко да е наред!
От зъбите ни останаха само задните кътници, но само единия като че ли е започнал да набъбва, другите още са спокойни.
Говорихте по едно време за характерите и номерата на децата...и ние редовно си оправяме колана на количката, даже почти се е научила да го закопчава сама. То почти всичко иска да прави сама, вече си обува и събува гащите съвсем сама, редовно си маха памперса, обува си обувките сама, задължително държи да има шапка на главата като излизаме, кипри се с герданчета и гривни абе госпожица с характер Навън е общителна с децата, но и на моменти много им се кара(т.е. пищи), ако нещо са я прередили на пързалката или пък леко са я бутнали. Общо взето доста добре отстоява своето(тук голяма заслуга има брат й ), но и много добре разбира кое е чуждо и като трябва да върнем играчка не се сърди, а сама отива и я връща.
Аааа, другия ни проблем все още е памперса. Имаме някакъв мнооого слаб напредък, но като цяло сме доста назад. На два пъти като пътувахме, спирахме по път за пишкане и като види батко си че пишка, иска и тя и за моя голяма изненада се получи, но пък вкъщи почти никога не уцелваме. Добре, че още е топло и ще се опитам да съм по-настоятелна, ако не, на яслата ще свикне, няма как

vesi_evi, дано да няма последствия И аз колко пъти съм изтръпвала като видя такива луди велосипедисти да профучават покрай малки деца. Добре, че си го зашлевила, аз сигурно също щях да го ошамаря здраво, стига да мога да го хвана

И за край да ви питам, кое колело е по-подходящо да взема, при положение, че сега остават малко топли месеци и ще се кара предимно догодина. Колебая се между
това, което засега ще и е много добре, но пък не може да му се регулира седалката и не знам за догодина как ще е?
това, което пък не знам дали изобщо ще може да го подкара тази година, но все пак мисля, че ще и е интересно(скоро купихме на батко и голямо колело и тя доста се опитваше да го подкара )
и това, което е с 5см по-високо от предното и има степенка.
Първо мислех да и взема от ония колички за бутане с крака, но реших, че за една пластмаса не си струва да давам 50-60лв. та затова минах на вариант колело. Не съм мислила за други дребни подаръци, даже и не знам как точно ще го празнуваме още, че ние цялото семейство сме септемврийци и трябва за всеки да е различно , но тия дни вече трябва да реша

Айде спирам, че стана като пост на Люлячето

Веси еви, виждам те горе. Как е Мая? Че не си писала още днес.

От мен на патерици Честит Рожден ден на адашчето Дари на гала, Антония на геринцето, ... ооо, и на Дани на мама Антония, и Теодор на мама еmber, както и на всички останали дечица от нашата темичка, въпреки че техните майки не са писали толкова отдавна, че съм сигурна, че вече не ни и четат даже.
Да са ви живи и здрави децата! Много радост и късмет на всички!

Тука съм Люляче, пиша
Първо честито на всички рожденици...извинявам се не знам точно кои са минали и нямам време сега да погледна....но нека всички бъдат много здрави, щастливи и безгрижни дечица!
Благодаря на всички ви за подкрепата и съжалявам, че съм ви разстроила и вас и съм ви накарала да мислите за тези негативни неща....но да, тези и подобни случаи никак не са малко за съжаление и да, много агресия има в децата и още по-лошото е много незаинтересовани родители, както и вие сте писали. От една страна децата растат с много такива примери около тях, от друга страна родителите са много заети и от трета обществото е доста деморализирано. Всичко това предполага една картина на агресия и самоволно растящи деца, без надзор, без посока на къде да насочат енергията си, как да разтоварват гнева си, как да се справят с емоциите си въобще. Те разбира се не са виновни.....Това е и причината, поради която се чувствам гадно, че ударих момчето, естествено бих предпочела да бяха родителите Но в такава емоционална и стресова ситуация явно така действам и друг път ми се е случвало...най-вече като по-малка полудявах, когато някои нараняваше и то умишлено малката ми сестра и се биех в такива ситуации....да и това е агресия и не е хубаво, но все пак е агресия с цел защита. Това поставя и въпроса, който не малко от нас си задават - трябва или не трябва да се отвръща на агресията с агресия - как да се защитят децата ни....спорен и много труден въпрос, сигурна съм обаче, че ако ги възпитаме добре, ако им помогнем да изградят достатъчно силна ценностна система и ясни възгледи, то тогава те сами ще могат да преценят на кого как да отвърнат....но до тогава имаме много работа. Още щях да пиша, но се разсеях, а и без това много философско стана
А Мая е добре.....обадих се на личната за съвет, тя каза да я следя (което разбира се правех, аз съм с няколко на брой комоциума, та съм уж наясно), каза че и да я заведа това ще ми кажат и няма да тръгнат да и правят някакви изследвания при добра външна клинична картина и без външни наранявания....не знам дали е правилно и дали е така, може би зависи как опишеш ситуацията, колко настояваш...знам ли, но днес не я боли така, вече не плаче при докосване, разбира се състоянието на външното нараняване не е съвсем показателно, но все пак ако продължаваше да я боли по-лошо щеше да е. За сега не изглежда и много изплашена, но пък не говори за случилото си, на няколко пъти се опитвам да я подпитам нещо, но тя нито дума, казва само Мая удари се, дори като я питах същия ден къде бяхме днес (исках да я оставя свободно да ми разкаже да видя на какво тя ще постави акцент) се замисли и каза на ресторант   това защото преди няколко дена ходихме в един дето много и хареса, защото е с програма и танцуват разни каки и батковци и тя много се впечатли
Още веднъж благодаря на всички ви за подкрепата и милите думи  
Исках на някои постове да отговоря, но.....кои ли бяха...сега само за Ивчи се сещам, че най последен е поста за говоренето, ако искаш можеш да се пробваш да се правиш, че не я разбираш, но най-наивно и искрено, например сочи ти водата, ти започваш да питаш кое искаш това ли - и взимаш да и дадеш всичко друго наоколо, но не и водата, това ще я накара да бъде по-конкретна   ако се изнервя не настоявай, може само до една твоя грешка да стигнете, но често да процедираш така, да и стане ясно, че не я разбираш много много....без да се изнервя, само докато те гледа с интерес, после спираш и казваш ааааааааа водата ли, добре, ето заповядай - дори без да и казваш ами кажи, че да те разбера и разни такива, това само би могло да събуди съпротивите, както и това което и казваш едва ли би свършило работа, макар че разбира се ти се ядосваш и за това.....та моя съвет е да се ядосваш колкото може по-малко (лесно е да се каже ) и да се правиш на приятно разсеяна  

Радвам се, че Мая е по-добре
Мерси за съвета, ще пробвам дали ще има ефект. Мисля, че просто още не и е дошло времето, защото в малкото случаи, когато се е опитвала да повтори някоя думичка, излиза нещо съвсем различно нещо от устата й и тя явно усеща, че не е това, което трябва да е и се отказва. Вчера ме зарадва с нова думичка - айде, но днес пък не я е казвала още. Затова пък имаме няколко успешни опита с гърнето, което ме обнадеждава.
Толкова бързо растат и се променят До вчера едно, днеска друго

По повод това за агресията, мисля че нещата не могат и не трябва да се разглеждат толкова еднозначно и буквално. Както и това в библията "око за око, зъб за зъб", например. Според мен всяко едно прекаляване в дадена посока, води до натрупване на енергия с по-ниска честота(отрицателна енергия) и понеже всичко в нашия сват, за да съществува трябва да е балансирано, в един момент неминуемо се стига до този баланс. Във вашия случай това дете явно се нуждае от балансиране и тъй като не го получава от родителите си, то подсъзнателно прави "бели"(много меко казано), за да се намери някой като теб, който да го направи. В случая е очевадно, че това дете се нуждае не само от контрола на родителите си, но много повече от тяхната любов. И колкото повече не получава тази любов, толкова по-големи стават "белите" му. Затова аз нито бих го обвинявала, нито съжалявала, просто го приемам като факт и се моля за душата му да намери любовта. Обикновено в такива ситуации се замислям и за другата страна, защо се е случило точно на мен/моето дете? Защото нищо не се случва случайно(според мен). Но на това ти ще си отговориш най-добре сама, сигурна съм.
С две думи искам да кажа, че не трябва да се чувстваш гадно от това, че си го ударила, защото ти защитаваш детето си и в същото време помагаш и на момчето(косвено). Разбира се, това не значи, че ако утре го срещнеш трябва да му теглиш един бой В самата ситуация нещата стоят по един начин, а в друга по друг. Затова казах в началото, че нещата не могат да се разглеждат под общ знаменател.

Айде стига и аз съм философствала, че ще ме помислите за съвсем чалната  

Момичета да ви попитам нещо за частните градини ако някои от вас знае. Знаете ли за градина с хубав двор в квартали като Бояна, Драгалевци, т.е. по сред природата, така да се каже и съответно да е с добри отзиви и от към персонал и грижа за децата. Ако сте чували или търсили нещо такова.....Аз сега нещо много взех да се двоумя за нашата градина, всичко и е много ама много хубаво, но проблемът е че е в центъра на София (аз много го мразя) и че нямат двор, за мен това са огромни минуси....разбира се плюсовете едва ли ще ги намеря другаде, но ми се иска да вярвам, че има все пак някакъв приемлив вариант на моите плюсове и с възможност за игри навън, на които доста държа...аз лично съм расла доста на свобода и навън и някак такова "саксийно" отглеждане ми е много потискащо.
Иначе плюсовете на нашата са: ниска цена, много хубава нова база, много качествен и млад пресонал, много образователни занимания, езици и много много внимание и индивидуален подход към децата...тези неща знам, че трудно се намират, но ако поне са в рамките на нормалното бих избрала друго място, само заради двора.
Голяма дилема ми е, до скоро някак не го бях осъзнала и си живеех спокойно, че детето ми има къде да отиде на ясла и то на много добро място, което принципно е така, но сега адски ме гложди тая история с двора....как ще ги държат само вътре тези деца, гадно е! То реално има някакво подобие на двор, но то е по-скоро като един коридор, тясно и не много дълго, има една пързалка и един пясъчник, но там според мен повече от 4-5 деца едновременно не виждам как могат да играят....т.е. за мен е все едно няма.
И май ще си останем без ясла и ние и пак вкъщи...чудя се дали да не пробвам примерно зимата да изкара там, да видя как ще изобщо, пък на пролет да го мисля, но пък така да я местя по никое време другаде, те децата вече ще са си свикнали и ще е по-трудно...и ей такива неща са ме замислили сега...
Ще се ровя за инфо, но ако и вие знаете нещо ще съм благодарна!

Ивайло е от по-дивите хлапета, които посягат на другите деца, ако му пипат играчките. Със сигурност не е модел на подражание от вкъщи, нито го насърчавам, а напротив - говоря. говоря, наказвам...засега ефект нулев. Затова навън съм винаги залепена за него и посотооянно го гледам и се опитвам да предвидя кога би посегнал и да го спра предварително. Един път успя да ухапе едно дете, колкото и да се старая, не успях навреме да го дръпна. Извинихме се, пак обяснявахме, пак се наказвахме...явно такъв му е характера и периода. Ще продължавам да обяснявам и се надявам скоро да отмине този начин на комуникация и да изразява емоциите си вербално.
И тъй като той не си дава въобще играчките (чуждите ги взима, ако му дадат и не прави проблеми с тях), сега се учим да разменяме играчки. Понякога проработва, ама не винаги
Дано в яслата се научи да си дава играчките..