Ние си направихме един хубав рожден ден снощи, Ники много слушка, нищо че досаждаше на всички по масата да му дадат къде кашкавал, къде луканка, салатка, хлябче, всичко възможно и накрая много лесно заспа, та си продължихме с кумовете до по-късно. Вече разбират, че в този ден са важно те, не като на 1, е не е и като на 7-8, 10 г., но са вече деца, не бебета.
Аз все още настръхвам като си помисля за яслата, как ще е другата седмица, как ще работя, то мислите ми ще са......... Моята колежка вече пусна нейния Ники и го гледаме през прозореца (яслата е на 20 м. от училище и се вижда всичко), вчера не е плакал, но днес............ а тя, милата, толкова беше горда с него на вчерашния ден, а днес очите и пълни със сълзи. Иначе ги извеждат навън, поне час бяха на двора, стояха си на едно място и си чоплеха по земята, а аз очаквах да щъкат в несвяст. Едно детенце не спря да вика "Мама", "Мама" през цялото време, не млъкна горкото. Май е лошо така да виждам всичко от работа.... все там ще ми е мисълта.
геринце, дано се оправи по-скоро Антония! Иначе от Тонзилотрен и аз не видях никакъв ефект, но от Инфлуцид имаше. Прави чайче с лайка и мед. Не знам какво друго да ти кажа.
Аз също обяснявам от доста време за градината, дечицата, леличките и как ще я водим сутрин и ще си я взимаме вечер. Четох някъде че ме трябва да се използва думата "оставям" и много се старая да не я казвам пред Ивайла 
Здравейте прекрасни мамчета!
. Трудно ли става? Не че не ми се прави, ама не разполагам с такова време.
). Ама той кога се сдоби с тоя рус перчем
? Ох, то детето да не си е било и преди така
, пък аз да го помня различно... че виж как се обърках с на Ивчи госпо'ицата
Скоро ще видим
Сега тоя дрезгав глас ме притеснява, явно трябва аз първо да се успокоя и тогава ще и мине.
Толкова бързо минава времето.
