Ясновидци (врачки) - 11 тема

не съм съгласна, с Ина първия ни "сблъсък" беше чрез наша позната, писала съм някъде в предишните теми за случката, но пак я поствам заради вас:
споделям една вечер с мой приятел, че на другата сутрин съм на кандидат-студентски изпит и не съм много подготвена, той звъни на майка си, тя жената долетя в кафето, където работех, а сина й идваше вечер, обясних й ситуацията, обади се по телефона на Ина, а тя каза "да не се притеснява момичето, ще изкара 5,36"
разликата между нейната прогноза и реалната ми оценка беше 2 стотни и от тогава почнах да ходя доста честичко при нея, пък и ми е сравнително близо
само да уточня, че случката е от 2002г и пари за нея не съм давала нито аз, нито жената, която й се обади

Момичета, някои да е чувал нещо за ясновидката Ваня Василева от Варна?
Прочетох една статия за нея в един вестник, там казват че Ванга и била кръстница, колко е истина това незнам.
Но ме интересуват подробности за нея.
Благодаря!

Напълно  съм съглана с изказанот мнение за Ина и някои гадателки.

Писах на Карла преди седмица безплатен въпрос на пощата и още не ми е отговорила. Да не съм объркала съдържанието н съобщението

И аз така и още чакам отговот.

някой ходил ли е при марияна николаева от варна и дали познава?

Господи, какъв ден...
Когато започнах да търся гледачки из Интернет и попаднах на тази тема, след преглеждането й - се спрях на две жени с такива способности - Стефка от Ген. Тодоров и Ина от Женския пазар.
С Ина дълго време не успях да се свържа на стационарния телефон, който бях намерила тук, затова Стефка излезе на преден план и както вече писах, бях изумена и меко казано впечатлена.
След много звънене на Ина вече се бях отказала, но някой от вас ми изпратиха мобилния й телефон на съобщение и връзката стана веднага.
От вторник имах записан час днес за 14часа и моята приятелка съответно за15часа
По обяд бях на път да се откажа, защото в работата ми беше лудница и доста се чудих дали да тръгвам или не, но въпреки всичко бях обещала на приятелката ми и казах, ок идвам, само дано по бързо приключим и да се връщам на работа.
Заковахме в 14,05 на паркинга на Женския пазар.
Спомних си, че Ина беше тази при която исках да ида първо и че желанието ми беше огромно, но след всичкото ходене насам натам и всичко, което вече ни бяха казали - ми беше все едно, приятелката ми е тази с повечето проблеми и отивах само заради нея.
Качихме се, Ина я нямаше,трябваше да изчакаме точно 2 минути да се появи
И тя дойде.Не знам какво ми стана, аз харесвам хората от пръв поглед и или започвам да им вярвам или не.В момента, в който я видях - аз вече вярвах на тази жена.
И както уж бях само отишла заради приятелката ми , така първа си седнах на стола и се започна....
Писах вече, много ходих, много неща чух, и истина и налучкване, но това, което ми се случи днес направо ми махна главата...
Не усетих кога се разплаках, не усетих кога и приятелката ми , която слушаше също се беше разплакала...ако сега съм стигнала някакво нормално ниво в живота си, то детството ми никак не беше розово, слушах и получавах отговор на толкова много въпроси, на които никога не съм могла да си отговоря - кога, защо, как...
Не знаех къде се намирам, не знаех това което се случва дали е нормално, не знаех дали просто не сънувам...и така един час, майка , баща, мъж, приятели, семейство
За бъдещето не знам дали е права или не, но на мен ми каза толкова много неща, но на приятелката ми това, което й каза й се случи буквално след излизането оттам в телефонен разговор.Тя беше потресена, аз все още не знаех къде се намирам.
Никакви снимки, никакви дати, дори цялото име не искаше, а просто начина по който се обръщат хората към теб.И не можеше да спре да говори, аз толкова пъти исках да я прекъсна, защото информацията ми идваше твърде в повече.
Няма нещо за което да сгреши, начина по който го поднася в тези рими и с такава точност ме втрещи, не знаех дали искам да си тръгна или да седя там цяла вечност.
Ако Стефка ми беше фаворит - аз за себе си знам, че оттук нататък ИНА е единствената жена при която ще ходя , ако ми се наложи оттук нататък.
Не знам защо при едни се получава, при други не.
Единствените въпроси на които отговарях е за кой искам да попитам и какво точно искам да попитам.
Казах само  името на баща ми /който не познавам/ и се почна цялата история на майка ми с този човек, та стигна до там че всъщност аз не нося неговите имена, а на друг човек, за който се е омъжила майка ми.Че всъщност имам уж двама бащи, а в действителност нито един.Което си е самата истина.Че имам намерения да потърся баща си, което тя в рими ми забрани в никакъв случай да не го правя, защото ще се самонараня много /за което имах също подозрения/
После чух целия живот на майка ми и отговорите, които никога не намирах кога и как, и защо е станало така с нея.
И така нататаък, и така нататък.....
На всеки мой въпрос - какво да правя с еди кое си, получавах абсолютно конкретен отговор кога и как да го направя.Никакви помощни въпроси и налучквания, никакви, за нито едно нещо.
Единственото, което ми каза по някое време беше, че аз просто много й помагам с това, че й вярвам, а тя  вече знаеше , че й вярвам.
За приятелката ми няма какво да говоря, тя почти през цялото време се беше хванала за главата
Както казах още като излезнахме тя вече говореше по телефона неща, които буквално преди 10 минути й бяха казани, че ще й се случат....
И Така...
Тук всеки дава мнения, всеки има право да вярва, в каквото пожелае...някой беше писал в предходната страница, че сигурно си е загубила способностите...Не, повярвайте ми не е....Явно за всеки човек е различно, зависи колко самия човек вярва и допуска подсъзнателно какво иска всъщност да знае и какво не...
Толкова от мен.
Аз мисля, че приключих с ходенето по гледачки.Това днес ми дойде доста в повече.
Да отразя все пак, че на основните  ни въпроси с които ходихме и при другите  - днес Ина даде същите отговори, но това вече го знаем...
Тази тема ми беше изключително полезна и благодаря на всички, че споделят мненията си и че всеки сам може да избере на базата на тези мнения къде и при кого да отиде.
Благодаря на всички за Личните съобщения с телефони и координати!
Без вас нямаше да ми се случи това чудо днес, нямаше да изживея този прекрасен хаос от емоции
Благодаря ви!
Бъдете здрави!
 

Melissa77,
Радвам се за невероятното ти преживяване !
Явно всеки си има своя ясновидец, само трябва да го открие.
Успех !

       

Melissa 77, Sara 0408!!!! Момичета, поздравявам ви и двете! Явно си има полза от този форум, аз ще бъда малко по-упорита!!! Дано и аз да ви пиша със същия патос!   

И аз се опитвам да намеря Човекът...

Здравейте момичета !Прочетох писаното от Melissa 77 направо нямам думи Страхотно !
Аз до сега съм ходила по гледачки ,но на тъка дето толкоз да познават не съм  
Може ли някоя за Пловдив да е ходила и да е доволна да сподели  
И не на последно каква е тарифата им .
Благодаря !!!

Да, точно в това се крие и ключа. От малка ми е интересно всичко свързано с тази материя. Дълго време четох книги за Таро, преди самата аз да се пробвам с тях. Оказва се, че най-важното е дали човека срещу теб ти вярва или не Опита ми показва 100% успеваемост при 100% увереност. Твърди се че човек има 7 точки за връзка с космоса, които помагат на ясновидеца да види минало, настояще и бъдеще. Колкото по уверени сте, че човека при когото отивате ще ви каже всичко за което сте при него, толкова по надеждна ще е и самата информация която той ви даде. Мисля и аз да посетя Ина  Ако може някой да ми прати на лични GSM-a на дамата, мерси!   

Така е, да.
Само  да разкажа нещо и за една друга жена.
Аз съм от Попово, обл. Търговище, от12години живея в София.
Имах ужас от возенето в кола, държах се за дръжки, пищях Спри, ако този който ме возеше натиснеше малко повече газ и в главата си знаех, че от мен никога няма шофьор да стане.
Това казваха и приятелите ми, беше им писнало от моите истерии, в един момент никой не искаше да ме закара до никъде.И какво направих аз, купих си кола, а зад волан не бях седяла никога през живота си.И какво реших да правя аз, една приятелка да ме учи да карам на моята кола.И чуйте само къде - в един паркинг в кв. Захарна Фабрика /тогава живеех там на квартира/.
Колата беше едно Ауди 90, доста мощно.Седнах и приятелката ми вика, съединител, първа и леко газ.При мен стана съединител, първа и много газ.Тя крещи Спирачка, аз в паниката газ, и така през оградите, лампите, тревите,главната улица, та отсреща спрях в едно дърво.Добре, че колата беше обърната напред към оградата, а паркираните коли в паркинга останаха зад мен, та не помлях тях.Добре, че нямаше по главната улица нито един автобус, камион или кола, добре, че нямаше човек там откъдето прелетях.Точно по това време циганите бяха убили един професор в квартала, беше по едни абитиурентски балове и беше пълно с полиция.
Още не бях отворила вратата и полицаите бяха на стъклото ми с белезниците, те гледали целия ми полет и си мислели че крада колата от паркинга.
Както и да е,казах, ясно е, никога няма да се науча.Но много се изплаших, бях в голям шок.
Отидох си в Попово, има една туркиня, казва се Надие, лее куршум.
Отидох при нея и без нищо да й казвам тя почна:много те страх от кола тебе бе момиче, какво прави не знам и ми каза така:Ти кола ще караш, от кола няма да слизаш, при други няма да се возиш, но ти ще караш и ще стане много добър шофьор от тебе, до Попово с кола ще си идваш, и с колата сама пак при мен ще дойдеш.
Гледах я глупаво и си мислех, че е луда.Изобщо не й повярвах.Каза ми също, че ще срещна мъжа си , докато си разхождам кучето на една поляна, че ще се оженя и да забравя този,който обичах тогава, защото той ще се жени за друга, въпреки, че много ме обича.
Тръгнах си много ядосана.И забравих за всички тези неща.
Това беше 2005 година.
През юни 2007 момчето, което обичах се ожени за друга.
Останах сама, тръшках се и ревях, изпаднах в депресии.
Живех вече в Зона Б-18.един ден се возех в трамвая, беше жега, смрад, ад в трамвая.
И си казах, какво правя аз, имам кола, а се возя по трамваите, защо?
Бях стигнала пред входа и гледам че отварят офис за Шофьорски курсове точно до самия вход на блока ми.
Не мислех, просто влезнах и се записах.
Научих теорията за една седмица, седнах в учебната кола и инструктора ми вика:Карай към бул. Сливница.Аз седя и го гледам и викам:Как така, нали ще се блъсна. Той ми се скара и аз искам не искам тръгнах.
Взех от раз теорията с две грешки на листовките, изпита за кормуването от първи път.Все едно цял живот кола бях карала.Все едно всичко винаги съм знаела.
Купих си друга кола, продадох тази с която се блъснах.
Оттогава от колата си не съм слизала, само сменях самите коли.И до ден днешен изпитвам ужас, когато някой друг ме вози, но аз кача ли се в колата си да карам - нямам никакъв проблем.
Веднага след като изкарах изпитите, бях взела книжка 2 седмици след това, беше Коледа, разхождах Марк на полянката пред блока.Отсреща имаше кафе.Седяха две момчета, защото кафето беше затворено и ме питаха за друго кафе наблизо.Заговорихме се покрай кучето/същото това,което умря след ходенето ми при ходжа/, едното от двете момчета днес е моя съпруг.
Карах до Попово и се връщах, при едно ходене се сетих за Надие и реших да отида пак.
Влезнах при нея и тя се смее и ми вика;С колата си , нали? 
Тогава започна да ми говори, че до края на годината ще имам близнаци, две момичета, които няма да са еднояйчни, ще се родят средата на декември.
Викам, айде пак глупости, беше май месец, ако щях да имам деца, то вече трябваше да съм бременна и да знам.Викам явно първия път е нацелила, ама сега абсурд.
Тръгнах си и пак забравих.
В ония времена тогава бях много открит и доверчив човек, приятелите ми бяха всичко, обичах ги много, приемах ги с цялото си сърце, бях готова на всичко за тях.
на 31.05 бяхме на сватба на най- добрия ми приятел /който днес е мой съдружник в бизнеса и все още е моя най - добър приятел/, някъде сред купона на сватбата те съобщиха, че жена му е бременна, че чака близнаци...Близначките се родиха на 15.12. и разбира се не бяха еднояйчни.
Тогава пак си спомних за Надие 
И разбрах, че гледачките може и да се объркат и да не виждат точно твоята съдба, а и на тези които си допуснал много близо до себе си и в сърцето си.
Но тя беше точна за бъдещето.
После ходих още веднъж, Марк беше умрял след ходенето при ходжата, питах я защо умря кучето ми, не можех да преживея, че го няма.
Тя ми каза, че това е моята цена.За да спася приятелката ми от ония при които се беше натресла, като беше изчезнала е трябвало да дам жертва.Но съм спасила човешки живот и че моят кучо е бил жертвата, че човешкия живот е по скъп...Така е трябвало да стане.
И до днес не слизам от колата, не мога да си представя живота без кола, смея да твърдя, че съм добър шофьор, нямам нито едно ПТП откакто съм взела книжка 
Живея с мъжа си и се радваме на близначките на моя приятел, които вече пораснаха, знам и цената, която платих заради ходенето ми ходжата.
Аз вярвам в това, което ми казват тези хора, но вярвам и в това, че не мога да променя нищо, или поне не искам да променям.
 

При Ина съм ходила 2000 или 2001г. не помня точно, говореше за бъдещето, тогава бях много впечатлена след посещението си при нея. Направо ме зареди с енергия тази жена тогава, и аз я харесах от първият път.
Сега съм в провинцията, но обещавам, като се върна в Сф другият месец да я посетя, имам база на сравнение, ще споделя, дали се е променила.

Melissa77, много интересни истории разказваш. Почти навсякъде където си ходила ти познават страшно много. Аз винаги вярвам, когато реша да посетя някого, иначе изобщо нямаше да ходя, но в повечето случай ми говорят пълни глупости.
ани27, ще чакам с нетърпение да споделиш.