Покажи ми красота пак и отново...

Вашингтон, станция на метрото, студена януарска сутрин през 2007 година.
Мъжът с цигулката изсвири 6 пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2 хиляди души минаха през станцията, повечето от които на път за работа.

След първите 3 минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди, след това побърза, за да не закъснее.

4 минути по-късно: Музикантът получи първия си долар - жена хвърли монетата в шапката и продължи да върви, без да спира.

6 минути по-късно: Млад мъж се облегна на стената, за да послуша, после погледна часовника си и тръгна отново.

10 минути: 3-годишно момче спря, но майка му го дръпна забързано. Детето спря отново, за да погледне към цигуларя, но майката го бурна силно - то продължи да върви, постоянно обръщайки глава. Това се повтори с още няколко деца. Всеки от родителите, без изключение, принуждаваше децата да се движат бързо.

45 минути: Музикантът продължаваше да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят, без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара.

1 час: Той беше спрял да свири и никой не забеляза. Никой не го аплодира, нямаше никакво признание за него.

Тогава никой не знаеше, но цигуларят беше Джошуа Бел, един от най-великите музиканти в света. Той изсвири една от най-сложните пиеси, писани някога с цигулка, струваща 3,5 милиона долара.

Това, Джошуа Бел да свири инкогнито в метрото, беше част от обществен експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората, организиран от Уошингтън Пост.