За рушветите при осиновяването

  Аз обаче сега съжалявам ,че го написах и се чувствам виновна, че прогоних провокаторката. Щото ето на-тя изчезна яко дим след моя пост. То ясно че е провокация ,но тази дама щеше да ни бъде жив опит да се опитаме да изследваме откъде произхождат тези слухове и заблуди.
    И ето че вчера научих ,че и от ''приемните родители искали пари, за да им дадат дете '' това ми каза една жена , която е доброволен приемен родител и иска да осинови детето, но не й го давали, защото нямала пари. А когато я попитах кой конкретно й иска пари, тя сконфузено замълча. А като й казах ,че на мен никой не ми е поискал пари ,тя каза:'' Еми защото твоето е болно. Разбра ли защо, защото ти дадоха болно дете.'' Сега пък аз не сметнах за нужно да й обясня,че детето ми не е болно, а е със социална депривация и това не е болест.
 Днес въпросната приемна колежка ме видя, но ме подмина дори без здравей, което означава, че много ми е ядосана, задето развенчах митовете и легендите  й. Ясно че иска да вярва в тях, защото те успокояват някакви нейни вътрешни чувства. 

хехе, любима тема. едно време колко се пенех...даже напопържах целокупния подфорум и си бих камшика
минало, бешало. погледнете линка на фуска, нещата седят точно така. е, може да не е агенция, а само адвокат...иначе наистина е точно така.
и най важното е, че става много често, ама да не е луд някой да влезе тук да сподели.

напълно се придържам към мнението на ВЕЛА. инак, контрол, контрол и пак контрол. и пак гаранция няма...Бог да пази дечицата. със или без пари, дано всички да попаднат на любящи ги над всичко родители.
непълното осиновяване е малко дърво и затова не се практикува често. там се иска освен пари и дупе или пък трябва да си пълен идиот, за да не си наясно каква случка може да ти се случи. не че с припознаването не е нещо подобно де...
та, това аз като рушвет не го виждам, а по-скоро хонорар на адвоката. друга тема е доколко подобен хонорар е законен и кой още се облажва от него...

апропо, днес имах среща с юрист. наех я за консултант. хонорарът и е 250 евро на час, допълнително към това идва дедесе и още някакви надбавки. но определено си заслужава. страхотен професионалист е.
та, всичко е относително...даже и 10 хиляди лева.

не съжалявам и не се разкайвам за миналото, но определено внимавам за бъдещето. незнанието не оневинява, но който знае и пак прави нещо подобно не е зле да иде да се прегледа.

а, и друго. чужденците, осиновяващи в българия, винаги плащат. длъжни са да ползват агенция, поне доколкото аз знам, да каже фуска дъл съм права...та, те демек плащат, обаче не си купуват детето. нещо ми се губи логиката. и пак се връщаме на една стара тема, която вела припомни. легализация на сивото осиновяване. ама няма лобисти и няма да има, щото понеже така е по голяма далаверата както си е сега положението.

Чужденците си плащат винаги и солидно, даже тука по новините коментираха, че намалели международните осиновявания, щото заради кризата не можели да си ги позволят. Осиновявянето в сегашната му форма превръща децата в стока, а щом има стока, има и пазар с всичките му разновидности - сив, корумпиран и прочие. Щом има купувачи, има и далавера. Другото е двуличие.

Наистина не знам как е със „сивата” част на осиновяването и не смятам, че тя трябва да се легализира. Узаконяването на нещо като „малко” продажба още повече ще засили деленето на децата, което е в основата на корупцията.

Възпитание и дисциплина ни трябва като нация, разширяване на кръгозора, възприемане на хората като ценност, независимо от етнос и здравословно състояние, (да не говорим за децата!)… Дисциплина споменавам като спазване на закони и етични правила. Това е дълъг и сложен процес, в който, за съжаление, държавата, с нейната образователна, социална и икономическа политика май действа в обратна посока… Просто няма такава идея, просто няма и грам истинско (не за пред Европейския съюз) целеполагане и работа в тази посока на организационно и държавническо ниво… Та така – щом премриери говорят за „ма’триал” и действат спрямо народа си като към такъв... Но да не отклонявам темата.

Осинових бързо, успешно и „леко” прекрасно момче. Нито за миг не съм възприемала бъдещето си дете като „стока”, на нито един от етапите не е имало и намек, че някой очаква нещо от мен. Не защото социалните бяха прекрасни. Момичето, което водеше проучването бе младо, неопитно и доста посредствено. Жената от регионалното звено в София, която май бе секретар на комисията, предложила ми Анди, ми направи по-добро впечатление, но контакта с нея бе кратък и епизодичен. И аз не съм някаква „забележителна” дама, не светя и не блестя с нищо... Обикновена сама жена, която иска да осинови дете. И толкоз.

Така че не знам какво имаш предвид, Маймуна, че „осиновяването в сегашната му форма превръща децата в стока…”

Осинових в България, по процедурата, законно и без спънки и рушвети.
Сега, след толкова години четене във форума, защото преди и по време на осиновяването не се замислях за това, смятам, че основната причина да осиновя така „процесуално” безболезнено и бързо (дано не засегна някого) е липсата на каквито и да е било претенции за етническия произход на бъдещето ми дете. Заявих го категорично и твърдо по време на проучването и това бе отразено в доклада ми.

Предполагам е излишно да ви казвам колко съм щастлива с детето си 

,

Estera, разбира се че щом нещо не ти си е случило лично, не значи че не съществува. Аз не съм родила, но това не значи че хората не раждат!
Само, че корупцията в процесана осиновяване едва ли е масова практика и едва ли е в такива размери, в каквито някои искат да ни убедят, за да оправдаят собствените си нереалистични очаквания.
Подкрепям Мама Ира с две ръце - при мен стана наистина мигновено, сама съм като мама Ира, не съм с дебело професионално досие или обществено значима репутация. Никой нищо не ми е искал, но то е нямало и за какво. Такива като мойто масово биват отказвани заради произход.
Какво значи дали се справяш с детето или не? Аз никога не бих могла да бъда сигурна при първа среща с непознато дете какво ще се случи и дали ще се справя с неговото отглеждане. По моите си критерии аз и сега не се спавям за шестица. Но, това си е моето дете, аз съм длъжна да направя всичко възможно и невъзможно да се справя.
Единственото, с което не бих могла е дете с тежки увреждания. Няма нито силите, нито финансите, нито времето....Ако ги имах и с това щях да се справя.
С връзки и пари няма гаранция, мила Estera, че няма да се провалиш и да си нещастна като майка. Гаранция никога няма.

,

Estara, извини ме за личния въпрос, но точно защо отказахте две деца? Какви заболявания имаха или какво точно предполагаше, че няма да можете да се справите с тяхното отглеждане?

Ако е твърде лично, не ми отговаряй, просто ми стана интересно - защо точно на вас са предложили два пъти деца с увреждания 

Имах предвид осиновяването в Европейски мащаб. Това включва и България. Има търсене, има предлагане. Значи има и ... стока. Много е просто. Това, че ние лично виждаме и преживяваме нещата другояче, не променя фундаментално сбърканата схема.

,

Знам, и аз отказах едно - наскоро колега беше довел осиновеното си дете в работата - то се лепна за мен и през цялото време ме мамосваше - мамо, та мамо - имаше още поне 20 жени там, но то се беше лепнало за мен... осиновено е от доста време - около 4 години и половина - точно толкова преди колкото ние отказахме детето... Антонио се казваше  - дори не го видяхме - бяхме с едно неадаптирано дете на 3 години и едно неродено бебе, което се очакваше всеки момент... още не смея да попитам колегата, какво е рожденото име на детето му.

Та детето е с хиперактивност, дефицит на внимание, не говори, на 5 години и половина е - точно възрастта на Антонио - дали е той? кой знае?

Някой ден може би, ще се срещнеш с отказаните от теб деца, а може би - не, а може би са били точно твоите?

Ромче, българче, арабче, турче - има ли значение? Имам доста познати, чиито осиновени деца са с хиперактивност - толкова, че си мисля, че аз съм късметлия - на детето ми нищо му няма - всичко си му е наред, е може би пишлето му е малко малко, но да му мисли, като порасне - това е негов, не мой проблем 

Та исках да кажа, че колкото повече избираш, толкова избора става по-труден. На 46 години е трудно да гледаш бебе - аз съм на 43 и ми е трудно да бъда в първи клас, сега ми предстои втори - мамка му, какво бяха собствени съществителни и нарицателни съществителни, ако изобщо съм запомнила добре... ще трябва да ги науча септември, което обаче не значи, че ми е лесно и по-трудно ще става, няма начин...

никога няма да срещнеш твоето дете - детето, което има очите на мъж ти, брадичката на баща ти и твоята коса, например - няма начин - ще трябва да изчистиш образа, който си градила с години в главата си - вашето дете, което вие ще създадете го няма, няма и да го има, така че е време да се приеме, че ще гледате чуждо дете, дете, което няма да носи вашите външни белези, а колкото и да е неприятно - няма да носи и вашия характер - това е положението, но ще го разбереш по-късно.

Хайде, успех, че многословна нещо станах 

Ех, Естара, къде прочете Мама Ира да развива тезата " аз не съм корумпирана, следователно корупция не съществува"? И какво обидно намери в думите на Sislie ? Подкрепям всяка една дума, написана от тях и на база на личния си опит мога да потвърдя, че и констатацията " Аз никога не бих могла да бъда сигурна при първа среща с непознато дете какво ще се случи и дали ще се справя с неговото отглеждане" е напълно вярна. И не става въпрос за малко дете, нито пък за еднократно виждане.

А това си е направо грубо. И на всичкото отгоре - невярно! Мама Ира и Sislie може за тебе да не са представителна извадка, но за мене са - дни, след като премахнах изискването за етнос ме избраха за мама на една прекрасна госпожица. Май станахме три? 
Последно - моя позната, живееща в чужбина плати не малко пари на една юридическа кантора и двата пъти й предложиха дете от ромски произход със сериозни здравословни проблеми. Така че и до късмет си е, не само до пари.
Послушай Дзвер -  права е - колкото повече избираш, по-трудно става ... Пожелавам ти скоро да срещнеш своето детенце и да успокоиш душата си

Тук малко сте кръшнали от темата , но виждам че Алекс ви е завърнала
Дзверче, почивай през лятото, не ги мисли съществителните - аз съм до теб
Преди да ми предложат дете по установения ред, ме намериха "добри хора" и ми предложиха да си купя от родилния дом Аз отказах с мотива, че бих прибрала и майката и бебето, но никога не бих постъпила така/случи се, че момичето е моя ученичка , но хората не знаеха и много явно са я обработвали/ Сега детето и е пръв приятел на моето и много си играят. Разликата им е 6 месеца. Така стана при мен. Повече доброжелатели не срещнах по пътя си, явно им станах не много симпатична, но има система и тя работи и много се облажават и дали легализирането на това би довело до по-малко злоупотреби. Може би...
Много чаках, но си заслужаваше!

За съжаление Esetra е изтрила постовете си и не мога да й отговоря. Ако нещо в моето твърдение я е обидило, извинявам се. намерението ми не беше да я засегна, а да й дам малко от опита си, защото тоя път го вървя вече 4 години и то сама.
Щом тя обаче смята, че след като не съм представителна извадка, значи моя опит не съществува, нека да игнорира поста ми, все едно не е писан.
Само за "всезнаещото доволство". Esetra, моля те виж какво съм писала в мнението си. По моите критерии аз не се справям за шестица. Къде виждаш всезнаещо доволство тук. Аз съм родител, който еждневно поставя под критичен анализ капацитета си като такъв, моля те не ми вменявай такова довоство.
А, ако отидем отвъд произхода ще видим болни деца, деца с поведенчески проблеми, все деца, за които няма опашка от кандидати. Е и?

Май съм изпуснала бурята, която неволно съм завихрила? Нека опитам да се поясня – днес имам повечко време…

Нямам намерение да поучавам никого. Който каквито деца може да приеме, само тях да приема. Моята представа за форума е, че тук споделяме опит - практики, емоции, проблеми и кой как се справя с тях и сигурно за някого този опит ще е полезен. Ако написаното от мен не ви допада - подминете просто, явно не е за вас и не бих могла да ви помогна...

А за доволството - доволна съм, ама много, признавам си! Горда съм, дявол да го вземе, фукам се и съм щастлива с моя (хайде да не го определяме медицински, че тия "хипер" никак не ги обичам) ще го нарека "перпето мобиле". Както споделих - щастлива съм вече осем години с моя пораснал девет годишен юнак. Нямам заслуги за отпуснатото от съдбата такова огромно и продължително щастие освен може би липсата на предразсъдъци спрямо етническата принадлежност на децата, за да попадна на това чудо, дори не погледнато от две други семейства заради произхода.

Дали мислих, че ще се справя? А, бях много глупава и самонадеяна. Сигурна бях, че ще се справя с каквото и да било освен със сериозно заболяване, защото съм сама и не мога да си позволя да отсъствам дълго от работа и да съм без доходи. Да не говорим, че не само Анди, но и цялото ми мило женско семейство също разчиташе на ма-алко по-стабилното ми заплащане…

Е, моята самонадеяност веднага се изфиряса – от първия ден на Анди у дома. Моите дами у дома се успокоиха, аз изпаднах в безтегловност и май досега съм си там. Вярно, щастлива, но и тревожна, уплашена, уморена, изнервена – толкова неща се извъртяха за тези години, че понякога дъх не ми остава.

Но съм щастлива и да, имам опит, който мога да споделя и ще го направя с радост за всеки, комуто би бил потребен, защото знам, че не е лесно да станеш мама по този начин и защото има много деца, като Анди, които заслужават да имат може би леко побъркани, свръхтревожни, неопитни още, но обичащи ги мами и татковци…

Маймуна, тези деца са ужасно много в България и уви, никак не сме Европа в този аспект!

За тези, които им предстои да се срещнат със своето дете и са склонни да ни чуят: колкото и невероятно да звучи за България, но тук може да се осинови сравнително лесно и бързо като процедура, без рушвети и подкупи.

Има толкова много прекрасни деца – виждала съм ги, поставени в съвсем ненормални условия и затова няма как да ви изглеждат не „прекрасни”, а дори просто сравнително здрави на вид...  
Да оставим етноса  (Естер, аз винаги съм била „отвъд” него затова не ме пращай никъде…) При липса на ежедневно физическо и психическо развитие, което осигурява почти ежеминутния контакт с майката не е чудно, че в началото децата не знаят къде да дянат себе си и енергията си, къде да я насочат и стават или „хиперактивни”, като моя, или апатични и вяли. И не всички са „хиперактивни” или апатични и болни, а просто занемарени. Разбирането за това обаче идва с опита, като видиш, че тази пощуряла маймунка, която по никакъв начин не можеш да облечеш изведнъж замира, затваря очи и слуша учудено пръстите ти, когато леко галиш лицето, гърдичките, ръцете. Този допир оказва се е непознат, а е толкова важен...
Когато след месец, онова кльоштаво, прозначно, с изкривеното личице дете се превръща в красавец, който смело се впуска в усвояването на нови територии и света наоколо…
Онова малко, плешиво детенце с ококорените очи и олигавената уста, което истерично реве нощем и никой не допуска до себе си, започва да трупа бузки, те започват да руменеят, очите стават осмислени и любопитни, не обърнати навътре, към себе си, променя се цялата хармония на лицето и тялото, минава време детето започва да намира успокоение и виждаш от Грозното пате – пораснал Лебед.
Промяната на децата попаднали от дом при мама и татко е поразителна, като в приказките.

Споделям това, защото съм го преживяла. Пък дано някому помогне в избора как да намери своето дете.