За рушветите при осиновяването

mama Ira 

Когато споделих с моите приятели, че съм решила да си осиновя дете имаше доста неочаквани реакции от хора, които си мислех че познавам добре. Имаше мнение, че без пари и връзки ще чакам поне 2-3 години и да внимавам за произхода. Е аз реших, че ще правя каквото си преценя и просто ще споделям по-малко инфо с когото и да било.
Мои познати споделиха за случаи на осиновяване  в техните семейства, при които за децата са давани пари. Дори ми предложиха съдействие, но аз отказах. Не мога да си представя да се намеря с детето си по този грозен и пошъл начин. Не се съмнявам, че и с рушвети става, но всеки прави своя избор и си плаща цената - морална и материална.
Постове като този на mama-Ira    ми дават сила и надежда, че нещата се случват и по нормалния път. Трябва си и малко късмет, за да стане по-бързо, а може би когато е писано.
Alleks аз май нещо съм пропуснала.

Мама Ира си има дар слово... Подписвам се и аз под думите й.

Разбира се, че се случва по нормалния път срещата с децата ни точно когато е писано. Сутринта докато будех моя хубосник и го водех към клубчето така ми беше вдигнал адреналина, че ми идеше да се метна под някоя кола. А пред клубчето: "Мамо, много те обичам, ти си най добрата майка!" и тихичко: "Не ме гушкай тука, а довечера у дома". По пътя към работата си мислех, че при други стечения на обстоятелствата е могло да се разминем в живота и ми стана някак хладно на душата, та побързах да ги прогоня тези мисли.

Проблемът е, че няма как да знаем точно какво искаме докато детето не дойде у дома... Тогава започва дългият път един към друг, трансформацията на чувството за дълг и отговорност към едно малко безпомощно същество в едно друго, поглъщащо те изцяло чувство на грижа за частица от теб, частица без която животът ти би бил напълно безсмислен.

Не във всички държави е задължително използването на агенция. Например, в Германия съществува единствено условието, осиновяването да се извърши чрез авторизирана (упълномощена) посредническа служба (аutorisierte Vermittlungsstelle), каквито са и държавните служби (Jugentämter) (таксите са около 1000 евро)... Но доколкото знам, нашият закон (българският) е този, който изисква, чуждите граждани да кандидатстват чрез акредитирана организация (българска), съответно частна...

И все пак, да заплатиш за посредничество при осиновяването няма нищо общо с рушвета или с купуването на дете. Когато купуваш, избираш... А доколкото знам, в някои държави (напр. в Швейцария) дори се допуска среща с дете едва, СЛЕД като е взето решение за конкретното му осиновяване (единствено на база информация по документи)...

Иначе наистина... и според мене международното осиновяване заприличва на бизнес, което мене лично много ме дразни... Но това е друг въпрос...

Точно там е разликата - хонорарът за адвокат като правило е нещо ЗАКОННО, докато рушветът е далеч от всички правила. В примера на Фуси ясно се казва, че се заплаща [на агенция или адвокат]: (1) за да се заобиколи закона и (2) голяма част от сумата отива за подкупи.

А в описания от Елитто случай според мене си става въпрос за чисто купуване на дете. Преди време и на мене една гинеколожка ми каза, че ако и намеря ултразвук втора употреба, тя щяла да ми уреди бебе... Ха кажете, какъв вид хонорар е това и за какъв специалист?  

Аз само не разбирам, защо се намират тези доброжелатели да ни съветват и да ни предлагат какво да правим и как да постъпим... Затова пуснах темата... Човек може да се срещне със своето детенце и без рушвети и според мене това е истинското, успешно осиновяване!... И припознаването (тогава като цяло се заплаща на родилката и на посредниците) и другите видове УЖ хонорари най-малкото след време могат да доведат до конфликти в отношенията с децата ни... Осиновяването само по себе си е деликатна тема. Защо ако можем да избегнем някои "бомбички" по пътя си да не го сторим..

Отделно е много тъжно и грозно да слушаме реплики от рода на: "Осиновиха бързо, значи са платили", "Много хубаво дете осиновиха, сигурно много пари са дали за него" и подобни... sislie го е казала много добре:

Относно грозните реплики - собствената сестра на мъжа ми го е попитала "Много ли пари дадохте?" като видя дъщеря ни за първи път. Добре, че не попита мен - щях да и счупя врата
Но такива реплики ще има, ще има до тогава докато има рушвети и се купуват бебета.
Снощи говорихме по подобна тема с много мами и чух изумителни неща Моя позната, която работи в тази сфера сподели, че имало група в самия родилен дом, която следяла положението на родилките и леекичко обработвала по-лабилните без семейства, които нямат подкрепа как да постъпят с децата си. Дори са питали моя приятелка, която живее на семейни начала дали таткото ще признае детето като се е родило. Учудена съм, че тази практика се разраства или поне се опитва...

Оооо, те тези групи съществуват доста отдавна, цели картели са сигурно и се предават от едно поколение на друго. Преди повече от 20 години моя състудентка забременя и още на първия преглед като видяха, че е неомъжена и се колебае дали да абортира започнаха да я обработват да роди бебето и да го даде на "добри хора". Не помня дали й предлагаха заплащане. После и на нас ни предлагаха разни неща...

една прясна статия за размисъл по темата. която само ми потвърждава мнението за категоричната и повсеместна обществената приемливост на нещо иначе със сигурност противоправно ...

http://news.ibox.bg/news/id_1378267428

Цитирах целия параграф, но ми се иска преди всичко да коментирам болднатото във връзка с изтритите постове на Естара (дано още чете тук) Всички избираме. Аз не познавам осиновител, който да е отишъл в "Закрила на детето" с желанието да осинови някое от децата без никакви претенции, най-малкото за възраст и здравословно състояние. И всички ние си имаме сериозни аргументи за желанията. Това си е скрит отказ на всички деца, които не отговарят на нашите представи за бъдещото ни дете. Не ни ги предлагат, защото ние предварително сме заявили, че не ги искаме. Но те съществуват там, в институциите, растат без внимание и без ласки и никой от нас не се чувства гузен, че е отказал да ги осинови заявявайки претенция още в заявлението.

Е, понякога се налага да откажем и дете, което официално ни е предложено - пак по наши си причини, продиктувани от личната ни история, отношенията в семейството, средата в която живеем, както и готовността да се справяме с предизвикателствата, които ни очакват в бъдеще. Да гледаш дете със сериозни здравословни проблеми е трудно и трябва да се чувстваш готов за това, преди да поемеш тази отговорност, да гледаш дете което очевадно е от различна етническа група от теб и съпруга ти също е отговорност, която носи своите проблеми, в допълнение на основните осиновителски проблеми и семейната двойка (респ. самотният осиновител) трябва да е готов да ги поеме. Това няма нищо общо с търсенето на физическа прилика и избор на дете, което ще носи моя красив нос и сините очи от рода на мъж ми, още по-малко с предразсъдъци към качествата на един или друг етнос. Преживяла съм го - много е трудно да откажеш дете, особено когато си мечтал за него години и то е първото, което ти е предложено.

Така е... Но по тази логика, така общо, дори решението да осиновиш като цяло си е вид ИЗБОР... Темата беше за рушветите... Хората са готови да заплащат разни суми или пък(обратната страна) се предлагат "услуги" точно във връзка с възможността за избор на по-"качествено" дете...  Този израз в кавичките съм го чувала лично...

Чандра, извинявам се че оспамих темата, но за мен е важно да направим разлика между "аз искам от качествените/читавите/хубавите и т.н. деца и за това съм готов да си платя" и "аз не се чувствам готов да осиновя конкретно дете защото се притеснявам, че няма да се справя с проблемите, които ще възникнат извън чисто осиновителските проблеми (заради възраст, здравословно състояние което включва и фамилна обремененост, силно изявени етнически черти различни от моите и т.н.)".

Колкото до избора... точно осиновяването чрез агенции май не предполага избор на дете, а по-скоро избор на биологични родители на детето, което би трябвало да гарантира "качеството" на детето. Но и в този "избор" си има много подводни камъни. Ето например в посочения линк на Вела - припознавачите са контактували чрез агенция само с майката и не знаят почти нищо за бащата, освен може би социалния статус, което само явно ги интересува за да определят детето като "качествено" за тях.

Да, Форест   и аз разграничавам двата вида "възможност за избор", нистина е важно да правим ралика...
Агенциите обикновено се занимават с международно осиновяване по простата причина, че един чужденец няма как да се оправи в чужда държава с езикови бариери, неяснота по отношение на законите, чести пътувания, докато се осъществи осиновяването и т.н. Виж, агенция (или подобен вид адвокат), която (който) помага в България за национално осиновяване, е друг случай...

П.П. Историята от линка на Велла е потресаваща!!!

Съвсем лаконично, че съм на лудница, но не мога да подмина:

Форест няколко пъти от последните дни написа нещо, което е важно и подкрепям с двете ръце. Тук е едното, другото е за избора, а третото, бе за софийската среща..

Форест

Мама Ира,   


Чандра, още веднъж се извинявам за оспамването и обещавам повече така да не правя  , но ми се иска да кажа и аз за нещо важно от писаното от Мама Ира.

За мен това е основното във форума - чуждият опит, от който взимам по капчица и се надявам и аз да съм била полезна някому. Всеки от нас се чувства майка по различен начин, различни мисли го терзаят, различни са децата ни. Бога ми, аз самата имам различни отношения с едното и с другото си дете, въпреки че са дошли у дома по еднакъв начин. Не става въпрос за силата на емоционалната връзка, а за същината й и преживяванията, свързани с появата на двете деца и отглеждането им. Причините - много са. Първо двете деца са различни едно от друго, второ дойдоха на различна възраст, трето момче и момиче са, четвърто първо и второ деца са и т.н. и т.н. Всичко това предполага коренно различна адаптация един към друг.

Това го пиша за новите мами и очакващите. Колкото и да четете, няма да можете да сте на 100 % подготвени. Ще имплантирате децата в живота си по начин, който ще е различен от всичко каквото сте чели или чували, ще е уникален, само ваш си.

И сега да се върнем на темата. Хрумна ми още един аспект от нея, който е важен. Едно е да разсъждаваш по нея от гледна точка на осиновител, друго - когато си в положение дълги години правил опити за дете без резултат и взимащ важното решение, че и осиновяването е начин да станеш родител. Повечето от нас са го преживявали, но май сме позабравили за този период на избистряне на желанието и взимането решение за осиновяване, прехвърлянето в ума с какво бихме и с какво не бихме се справили и т.н. Емоционалното състояние, в което се намираме тогава... Много е деликатен този период... и не за всички е възможно да устоят на изкушенията на великите комбинатори, които неминуемо изникват тогава около тях... особено ако нямат проблеми да си го позволят финансово.

Та преди няколко години имаше една случка с една нашенка на около 20 години,
която отива в Италия в 8мия месец, там ражда и веднага се появява един доста богат чичко на 58 години с 40 годишна съпруга, който припознава детето.
"Случайно" девет месеца преди това посетил БГ за две седмици. Съпругата дава съгласието си с радост. Майката няма нищо против.
Полицията се намесва, защото семейството вече е имало случай да се опита да осинови бебе заобикаляйки процедурите. Освен това доказват че всъщност е имало предварителна уговорка с майката и са обменяли информация да докажат че са интимно познати.

Стига се до съд и съда казва че това се решава с генетична проба. Чичкото категорично отказва.
Протести, шумове но накрая правят генетичната проба. И се оказва че чичкото действително е бащата.

За съжаление корупцията е на всякаде в днешно време. Дори и при осиновителните процедури, тъжен факт:(