Танче да сте здрави и много да се обичате още много пъти по 13г.
Аз пък не помня на коя дата се запознах ме с моя мъж
Аз пък не помня на коя дата се запознах ме с моя мъж
- Публикувана: 24 юни 2012, 10:02 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2012, 22:55 ч.
Февруарче на море без памперс дупето си ще пече! (46)
Добро утро!
Таньорке, честити ти поводи, до един!
Юхи, честита годишнина и на теб! Много любов и щастие с прекрасното миО
Пухи, вчера в суматохата те пропуснах... бързо се оправяй. Иди на лекар, че като усещания завучи доста гадничко
Ние вчера с гръм и трясък влязохме в учебен режим
От днес за утре - три страници писане + 4 куплета стихче наизуст
Калина в детската ги е уплашила с много ядене и са помолили баба й да я наблюдаваме, да не й стане лошо.
Хубав ден на всички ви, извинете ме, но нямам време да сервирам кафенце
Таньорке, честити ти поводи, до един!
Юхи, честита годишнина и на теб! Много любов и щастие с прекрасното миО
Пухи, вчера в суматохата те пропуснах... бързо се оправяй. Иди на лекар, че като усещания завучи доста гадничко
Ние вчера с гръм и трясък влязохме в учебен режим
От днес за утре - три страници писане + 4 куплета стихче наизуст Калина в детската ги е уплашила с много ядене и са помолили баба й да я наблюдаваме, да не й стане лошо.
Хубав ден на всички ви, извинете ме, но нямам време да сервирам кафенце
Юхи, честита годишнина и на теб! Много любов и щастие с прекрасното миО
Просто се обадих по темата с годишнините и кой какво си спомня. 
Брей, страшно домашно са възложили на Софи. Аз едно време не си спомням да е имало чак такъв гърч.
много гадна работа, но по-добре от предния път, поне вее не вдига температура, но мн малко яде.
Привееет!
А някой се тревожеше, че не ядяло детето. 
Аник, бързо оздравяване на Ивайла!
Калина в детската ги е уплашила с много ядене и са помолили баба й да я наблюдаваме, да не й стане лошо.
Аник, бързо оздравяване на Ивайла!
Аник, много е гаден този вирус, бързо оздравяване!
Ние пък 7 дни пием антибиотик за гнойна ангина и днес го водя на контролен преглед и го тъкмях утре за ясли, а той още не му е съвсем добре гърлото и ще пием антибиотика още 2 дни.., 9 дни ще станат и лекарката каза, не е за ясла още.А той така му се ходи, милия.
Ние пък 7 дни пием антибиотик за гнойна ангина и днес го водя на контролен преглед и го тъкмях утре за ясли, а той още не му е съвсем добре гърлото и ще пием антибиотика още 2 дни.., 9 дни ще станат
и лекарката каза, не е за ясла още.А той така му се ходи, милия. 
Хайде да се разпиша на последната страница и аз.
Танюшо, честити хиляда и един повода!! Бъдете много, много щастливи!
Ние също се загаджихме на голям празник (втория ден на Коледа), преди 10 години, но се страхувам, че на лъв ми точно тая дата трябва да му се напомня, ако искам да получа поне комплимент за „празника”
Ше речеш пък, че годишнината от сватбата ни се цени и отбелязва, ама нъцки. Може би чака юбилей човекът, нещо като 10, 20, 30, 50 години...
Хихихи, изглежда вчера е бил ден за подвизи (в областта на храненето) на момичетата с нежното име Калина. Моята например за пръв път в живота си е хапнала таратор. Даже не само е хапнала, ами го е изяла. Е, това ми е трудно да го повярвам, ама може би трябва да свикна вече, че имам бранд ню дете.
Котич, Слънчи, съвсем в реда на нещата ми се струват празничните неуредици. Без тях тържествата нямаше да са същите.
Късмет и леко да им е на учениците и на родителите им!!
Калина тръгва и тя на дълъг кръстоносен поход с образователната ни с-ма. Вече е в предучилищна. Поне има нещо хубаво в това - учебниците са безплатни. Разгеле - доживяхме.
В тая връзка, Никич, как е Бо? А как е Максето, откак сподели за неговия епичен рев на първия учебен ден, много ви мисля. Той си е отракан и сигурно е минало и заминало, ама аз да попитам.
Мерка, нищо не се чува от теб. Как е Радина? Как е Тино?
Ох, може би щях и още нещо да споделям, но се уморих. Така че, сполай ви. А нищо чудно и днес ще си направим случайна засечка с някоя съфорумка, знае ли чувяк. Но аз нямам представа накъде ще ме отвее вятъра, тъй че...
Танюшо, честити хиляда и един повода!! Бъдете много, много щастливи!
Ние също се загаджихме на голям празник (втория ден на Коледа), преди 10 години, но се страхувам, че на лъв ми точно тая дата трябва да му се напомня, ако искам да получа поне комплимент за „празника”
Ше речеш пък, че годишнината от сватбата ни се цени и отбелязва, ама нъцки. Може би чака юбилей човекът, нещо като 10, 20, 30, 50 години...Хихихи, изглежда вчера е бил ден за подвизи (в областта на храненето) на момичетата с нежното име Калина. Моята например за пръв път в живота си е хапнала таратор. Даже не само е хапнала, ами го е изяла. Е, това ми е трудно да го повярвам, ама може би трябва да свикна вече, че имам бранд ню дете.
Котич, Слънчи, съвсем в реда на нещата ми се струват празничните неуредици. Без тях тържествата нямаше да са същите.
Късмет и леко да им е на учениците и на родителите им!!Калина тръгва и тя на дълъг кръстоносен поход с образователната ни с-ма. Вече е в предучилищна. Поне има нещо хубаво в това - учебниците са безплатни. Разгеле - доживяхме.
В тая връзка, Никич, как е Бо? А как е Максето, откак сподели за неговия епичен рев на първия учебен ден, много ви мисля. Той си е отракан и сигурно е минало и заминало, ама аз да попитам.
Мерка, нищо не се чува от теб. Как е Радина? Как е Тино?
Ох, може би щях и още нещо да споделям, но се уморих. Така че, сполай ви. А нищо чудно и днес ще си направим случайна засечка с някоя съфорумка, знае ли чувяк. Но аз нямам представа накъде ще ме отвее вятъра, тъй че...
Мерси за поздравите, мацки!
Аник, дано по-леко и бързо да минава! И ние втория път по-лесно я изкарахме тая вирусна херпангина.
Хубаво е да чета за ядящи дечица вместо за злояди такива. В тая връзка- Ния е като бездънна ямичка. За разлика от кака си, тя от преди 2 месеца започна да проявява голям интерес към нашата храна и трябва да й давам да опита от всичко. По тази причина у нашата къща вече се яде скришно от нея. Хи-хи! 
Не дай си Боже да види, че някой нещо хапва/пие/дъвче, започва едно "Нямм-нямм-няммм!", сърдене, мрънкане, викане, драпане да се добере до въпросния човек. Няма оттърване, ей! Толкова е целенасочена, че трудно й отвличам вниманието да забрави. Аз по принцип не давам нищо за гризкане между храненията, най-много някой плод, но вчера една бисквитка ми осигури 5 минути спокойствие.
Да си излея нещо прясно от снощи, моето малко ме поразтревожи. И друг път съм ви споделяла, че Алекса почти няма прояви на ревност спрямо сестра си, камоли (Как, по дяволите, се пише камоли- слято или разделено?) сериозни такива. Обикновено е много любвеобвилна към Ния. Е, иска ме повече за себе си, разбира се- аз да я приспя, татко й/ баба й да вземат Нийчето и такива дребни неща. Напоследък започнаха да се карат за играчки, но нищо кой знае какво на хоризонта. И изведнъж снощи, след повече от час опити за приспиване, неспирно бърборене, приказки и какво ли още не, Аля изведнъж се нажали и ми вика:
-Мамо, аз много обичам да спя с тебе.
-Ами, нали с мен спиш, бе, Але?!
-Аз не искам да ходиш при Нийка.
-Ама аз не ходя при Нийка, нали татко ти е там.
-Аз не искам да си мама на Ния, искам само на мен да си мамичка.
-Е, как, бе, Але? Нали и Ния ми е детенце? Вие сте ми двете момченца и аз си ви обичкам и двете. Ния като порасне още малко и ще си спим тричките, ще се гушкаме.
-Не, аз не искам Ния.
-Защо, не я ли обичаш?
-Не я обичам. Мамо, дай Ния на дуга мама. Аз искам само на мен да си майчица. Да види другата мама кооолко е хубаво и добЛичко Нийчето!
-Ама, как ще я дам, бе, маме? Нали и тя ми е детенце?
- Не ти е детенце!
- Е, как да не е? Нали и тебе, и нея съм родила? И двете ми бяхме в коремчето, ти нали помниш бебе Ния като беше вътре?
-Не я искам, мамо. Дай я на дуга мама!
-Ние с татко ти ще сме много тъжни и ще плачем, ако останем без едно детенце. Все едно да ни вземат теб. Много ще ни е мъчно.
-И на мен ми е мъчно, аз плача...
- Защо?
-Защото искам сааамо на мен да си мама.
И това се случва в 23 часа вече. После притихна Алето, а след минутки пак се разприказва, че се била шегувала, че обичала Ния и искала да я гушка. Какво беше това чудо, не знам... Но наистина се втрещих. Никакви признаци за подобна ревност не е давала Аля и изведнъж...
Днес си се държи пак по същия начин. Сутринта се гушкаха както обикновено, даже я вози сама в една кола за бутане, прави я на кукла, дава й водичка. Дано снощното й държание се дължи на факта, че й беше минало нормалното време за заспиване.
Аник, дано по-леко и бързо да минава! И ние втория път по-лесно я изкарахме тая вирусна херпангина.
Хубаво е да чета за ядящи дечица вместо за злояди такива.
В тая връзка- Ния е като бездънна ямичка. За разлика от кака си, тя от преди 2 месеца започна да проявява голям интерес към нашата храна и трябва да й давам да опита от всичко. По тази причина у нашата къща вече се яде скришно от нея. Хи-хи! Не дай си Боже да види, че някой нещо хапва/пие/дъвче, започва едно "Нямм-нямм-няммм!", сърдене, мрънкане, викане, драпане да се добере до въпросния човек. Няма оттърване, ей! Толкова е целенасочена, че трудно й отвличам вниманието да забрави. Аз по принцип не давам нищо за гризкане между храненията, най-много някой плод, но вчера една бисквитка ми осигури 5 минути спокойствие. Да си излея нещо прясно от снощи, моето малко ме поразтревожи. И друг път съм ви споделяла, че Алекса почти няма прояви на ревност спрямо сестра си, камоли (Как, по дяволите, се пише камоли- слято или разделено?) сериозни такива. Обикновено е много любвеобвилна към Ния. Е, иска ме повече за себе си, разбира се- аз да я приспя, татко й/ баба й да вземат Нийчето и такива дребни неща. Напоследък започнаха да се карат за играчки, но нищо кой знае какво на хоризонта. И изведнъж снощи, след повече от час опити за приспиване, неспирно бърборене, приказки и какво ли още не, Аля изведнъж се нажали и ми вика:
-Мамо, аз много обичам да спя с тебе.
-Ами, нали с мен спиш, бе, Але?!
-Аз не искам да ходиш при Нийка.
-Ама аз не ходя при Нийка, нали татко ти е там.
-Аз не искам да си мама на Ния, искам само на мен да си мамичка.
-Е, как, бе, Але? Нали и Ния ми е детенце? Вие сте ми двете момченца и аз си ви обичкам и двете. Ния като порасне още малко и ще си спим тричките, ще се гушкаме.
-Не, аз не искам Ния.
-Защо, не я ли обичаш?
-Не я обичам. Мамо, дай Ния на дуга мама. Аз искам само на мен да си майчица. Да види другата мама кооолко е хубаво и добЛичко Нийчето!
-Ама, как ще я дам, бе, маме? Нали и тя ми е детенце?
- Не ти е детенце!
- Е, как да не е? Нали и тебе, и нея съм родила? И двете ми бяхме в коремчето, ти нали помниш бебе Ния като беше вътре?
-Не я искам, мамо. Дай я на дуга мама!
-Ние с татко ти ще сме много тъжни и ще плачем, ако останем без едно детенце. Все едно да ни вземат теб. Много ще ни е мъчно.
-И на мен ми е мъчно, аз плача...
- Защо?
-Защото искам сааамо на мен да си мама.
И това се случва в 23 часа вече. После притихна Алето, а след минутки пак се разприказва, че се била шегувала, че обичала Ния и искала да я гушка. Какво беше това чудо, не знам... Но наистина се втрещих. Никакви признаци за подобна ревност не е давала Аля и изведнъж...
Днес си се държи пак по същия начин. Сутринта се гушкаха както обикновено, даже я вози сама в една кола за бутане, прави я на кукла, дава й водичка. Дано снощното й държание се дължи на факта, че й беше минало нормалното време за заспиване.
Танче, камо ли се пише разделено, но Камоли бил италиански курортен град, та ти си избери кое искаш да ползваш.
Иначе по другия въпрос не се тревожи.
Поведението на Алята е съвсем нормално. Малки са още, не правят разлика, за тях няма последствия, има само "сега". Не може (и не иска) да съпостави нещата, че каквото е за нея, това е и за Ния, и че ги обичате еднакво. Егоизмът ѝ е обичаен.
Иначе по другия въпрос не се тревожи.
Поведението на Алята е съвсем нормално. Малки са още, не правят разлика, за тях няма последствия, има само "сега". Не може (и не иска) да съпостави нещата, че каквото е за нея, това е и за Ния, и че ги обичате еднакво. Егоизмът ѝ е обичаен.
ДД! 
Мяу, само първата сутрин след ваканцията имахме епично завръщане в градината. Изкара там 3 безпроблемни дни и го преместихме в новата градина. Там пък уж беше добре всичко, ама като рекохме да влиза - седна на земята пред вратата и се наложи госпожата да го носи вътре. Абе типично в негов стил. След това си беше той си - влиза вътре на бегом и се паркира пред шкафчето да си обува пантофите, днес ми го похвалиха, че е много самостоятелен и оправен и въобще нямали никакви ядове с него. Та няма драми с ходенето.
Пух, иди на лекар, притеснително звучи това и най-вече сигурно ти създава неудобства в ежедневието, все пак си работеща мама.
Танче, ревността се появи при Бо горе-долу когато Макси беше на 8-9 месеца, за мен е съвсем нормално. То няма братя и сестри, дето да не са минали през това. И досега са така - единият ако ме гушне, веднага се присламчва и втория, много са сладки.
Честити празници на всички!
Ние сме добре иначе, взехме децата, поизведохме ги и сега се почва къпане, хранене...
Мяу, само първата сутрин след ваканцията имахме епично завръщане в градината. Изкара там 3 безпроблемни дни и го преместихме в новата градина. Там пък уж беше добре всичко, ама като рекохме да влиза - седна на земята пред вратата и се наложи госпожата да го носи вътре.
Абе типично в негов стил. След това си беше той си - влиза вътре на бегом и се паркира пред шкафчето да си обува пантофите, днес ми го похвалиха, че е много самостоятелен и оправен и въобще нямали никакви ядове с него. Та няма драми с ходенето. Пух, иди на лекар, притеснително звучи това и най-вече сигурно ти създава неудобства в ежедневието, все пак си работеща мама.
Танче, ревността се появи при Бо горе-долу когато Макси беше на 8-9 месеца, за мен е съвсем нормално. То няма братя и сестри, дето да не са минали през това.
И досега са така - единият ако ме гушне, веднага се присламчва и втория, много са сладки. Честити празници на всички!
Ние сме добре иначе, взехме децата, поизведохме ги и сега се почва къпане, хранене...
Да се разпиша и аз в края на деня
По въпроса за ревността, от около месец и Преслав проявява такава спрямо мен. Снощи дори гонеше батко си от стаята, защото съм била неговата си мама и батко му да си ходел в стаята. Добре, че Сашо е голям и не му се връзва, а аз първо загубих говор и картина, после му обяснявах на дълго и широко че и двамата са ми деца. Убедена съм обаче, че пак ще ми се случи нещо подобно
Да си поФаля детето, че от март месец до преди два дни влизаше сутрин в яслата задължително с рев! Две сутрини втрещяваме всички в градината, защото моето дете отива взема си пантофите, обуваме се и влиза сам, без драми, че даже и чао ми казва
По въпроса за ревността, от около месец и Преслав проявява такава спрямо мен. Снощи дори гонеше батко си от стаята, защото съм била неговата си мама и батко му да си ходел в стаята. Добре, че Сашо е голям и не му се връзва, а аз първо загубих говор и картина, после му обяснявах на дълго и широко че и двамата са ми деца. Убедена съм обаче, че пак ще ми се случи нещо подобно
Да си поФаля детето, че от март месец до преди два дни влизаше сутрин в яслата задължително с рев! Две сутрини втрещяваме всички в градината, защото моето дете отива взема си пантофите, обуваме се и влиза сам, без драми, че даже и чао ми казва