О, щото някоя работеща няма и тя да остане гола! Познай как ще скърпва положението с малка заплата и две деца и много вероятно на квартира или в ннедоизплатеното семейно жилище, и да наплаща на мъжа си наем, че го ползва! Виж сега, стигне ли се до смяна на реколтата, ни работеща, ни неработеща печели, а само губи! Мъжете по нашенско винаги се измъкват сухи, ако ще да на най-големите мухльовци. В края на краищата, майката не МУ гледа детето, а глеса децата СИ. Едва ли новата реколта ще е навита да гледа децата МУ от първия брак. Мъжете само плашат, че ще отнемат децата от майката, колкото да я изнудват при развода, а в действителност деца не им трябват.
- Публикувана: 27 юни 2012, 14:49 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2012, 16:15 ч.
Съвременната жена- домакиня?
хахахаха, това ми хареса
А, бе на всички дето жените им не работят така ги връткат на малкия си пръст
Едната му държи дебитната карта, другата пък си прибрала парите, а оня бунак да плаща, трета по цял ден лешпери и го лъже колко й е тежко цял ден у дома с децата. Точно оня филм Женени с деца
А, бе на всички дето жените им не работят така ги връткат на малкия си пръст
Едната му държи дебитната карта, другата пък си прибрала парите, а оня бунак да плаща, трета по цял ден лешпери и го лъже колко й е тежко цял ден у дома с децата. Точно оня филм Женени с деца
Всичко е в-с на някакви вътрешни потребности.
Аз и да имах тръба към нефтения кладенец, се виждам в много интересни преспективи например да имам собствена организация. Определено принудителният елемент в работата ( работя и защото са ми нужни пари) ще изчезне, но за сметка на това познавайки се ще се появи не по-малко як работен стимул свързан с някакъв увеличен стремеж за полезност и смисленост, който стоенето вкъщи 'защото мога да си го позволя' не би могъл да задоволи. Всъщност, работа откачена от елемента на принуда е нещо, което би ме мотивирало адски много, защото имам и потенциали, които в такава хранителна среда биха се разгърнали, а това ще ме направи много щастлива, знам го:)
Аз и да имах тръба към нефтения кладенец, се виждам в много интересни преспективи например да имам собствена организация. Определено принудителният елемент в работата ( работя и защото са ми нужни пари) ще изчезне, но за сметка на това познавайки се ще се появи не по-малко як работен стимул свързан с някакъв увеличен стремеж за полезност и смисленост, който стоенето вкъщи 'защото мога да си го позволя' не би могъл да задоволи. Всъщност, работа откачена от елемента на принуда е нещо, което би ме мотивирало адски много, защото имам и потенциали, които в такава хранителна среда биха се разгърнали, а това ще ме направи много щастлива, знам го:)
Е, то докато дойде моментът "мога да си го позволя" много време минава, децата не се гледат сами от бебешка до гимназиална възраст! Ти го мислиш от гледната точка на жена, която няма деца, и сметката излиза по твоите думи. Но, да е живот и здраве, да излезеш по майчинство, нещата ще започнат да ти изглеждат по друг начин - или ще е малко и ще го го гледаш изцяло и денонощно, или ще е в начална училищна възраст и ще го водиш по уроци и занимания, или после ще се занимаваш с частни учители и всякакви други изгъзици. Особено ако няма на кого да разчитате като безплатна работна ръка от типа "баба". Едно или повече деца могат да се превърнат в най-важния дългосрочен проект в живота, изпълнението на който винаги ще те съпровожда до края на живота ти. То, не е случайно, че хората най-много ги боли като се окажат родители-двойкаджии, а не когато са некадърни работници - защото работата я напускаш и намираш нова, правиш бизннес-фалираш-правиш-нов, но децата си не можеш да напуснеш и да започнеш начисто.
. Не е писала скоро Е, то докато дойде моментът "мога да си го позволя" много време минава, децата не се гледат сами от бебешка до гимназиална възраст!
всъщност не го мисля от гледна точка на жена без деца.
не съм отглеждана в семеен модел с майка-домакиня, и някма как да знам какво съм загубила
честно казано се сещам за смисленост, извън работната ( при 'ако мога да си го позволя") и тя е пътят. Пътят може да осмисли живота ми повече отколкото работния процес. Освен това задължително условие е наличието на деца, иначе би било тъжно, не харесвам така да се каже интровертно обогатяване, нещата трябва да са отворени и отдадени извън мен. А ако мога да си позволя път това е най-хубавото което бих могла да дам и на децата си.
Да не говорим колко много жени ходят на работа,колкото да кажат,че работят.
Взимат 300-400 лв заплата,пък харчат за пътни и храна 300.
Тогава имат ли право да поискат от мъжа си пари за ботушки?
Взимат 300-400 лв заплата,пък харчат за пътни и храна 300.
Тогава имат ли право да поискат от мъжа си пари за ботушки?
Имат, милите. Какво да правят, че в България има и такива заплати. И точно тези жени ходят на работа, за се чустват полезни и да се развиват, а не да дремят у тях си.
Сериозно? Баси развитието, нямам думи...И страшна полезност...Децата и се скапват да боледуват по тъпите ни ясли и градини, за да може тя да завърти колелото 300 лв. заплата=300лв. за билети и сандвичи в месеца!
И какво пречи на работещите дами фактът, че Пена иска от мъжа си? На Пена и е добре и на мъжа и също....Кво има да се нервят и съскат....
Или просто самите работещи са достигнали до заключението, че и най-зверския феминизъм и самостоятелност няма да пречупят железния закон, че светът е мъжки и за да излязат победители на поне един хоризонт си го организират сами - да плюем домакините.....
Айде, сега хванахте се за отделни случаи- колко пък работят на 300 лв. Може, някъде в дълбоката провинция, дето и мъжа й за толкова работи.
То има една поговорка. Накарай калпавия на работа, че да те научи на акъл.
То има една поговорка. Накарай калпавия на работа, че да те научи на акъл.
В коя държава живееш? Май си си тукашна....Масово хората работят и за по-малко....
И да, ако цената е да ида да се трепя за 300 лв. и да гледам болни деца през седмица, както и да не ми виждат очите от сутрин до вечер - не, благодаря! Пък ме наричайте мързелива....
Не виждам и коректност от страна на работещите - всичко в кюпа на тъпата, мързелива, дебела, вманиачена майка, която цеди мъжа си и е пуснала мустак...Айде сига вече с тая фукня....
Айде, сега хванахте се за отделни случаи- колко пък работят на 300 лв. Може, някъде в дълбоката провинция, дето и мъжа й за толкова работи.
То има една поговорка. Накарай калпавия на работа, че да те научи на акъл.
То има една поговорка. Накарай калпавия на работа, че да те научи на акъл.
В коя държава живееш? Май си си тукашна....Масово хората работят и за по-малко....
И да, ако цената е да ида да се трепя за 300 лв. и да гледам болни деца през седмица - не, благодаря! Пък ме наричайте мързелива....
Ти, верно обаче не работиш- личи си.
А, какво ще кажеш, че една от моите познати домакини отказа работа за 1000 лв на месец при 5 дневна редовна смяна и 30 дена платен отпуск с реален ТД. И работата й беше на 10 мин пеш от тях? Детето й вече не е малко, а и свекърва й е нон стоп на разположение.
Не позна. Работя.
Приятелката ти е тъпа. Така де, познатата....
Приятелката ти е тъпа. Така де, познатата....
Никак не е тъпа. Мързелива е
Ами ... аз обичам да съм домакиня 
, когато се прибера от работа . Обожавам да готвя и къщата ми свети . Но не мога да остана в къщи . Абсурд. Пробвах като се роди малкия . Издържах 9 месеца и щях да полудея 
Грам не е моят начин на живот да блея по градинките . Готвене , чистене и т.н. ми отнемат 1 час , а после ?
Друго си е да сложиш костюма и токчета и да се откъснеш от памперсите или домашните .
Освен това съм абсолютно финансово и имотно независима . Мога без грам проблем да се справя с всяка ситуация и да си гледам и детето .
Много ми е смешно като започне да ми обяснява някоя домакиня как не било лесно да се гледат две деца
Сигурно не е , но всеки го може . Не изисква кой знае какви заложби . Някак си не е като да си изпълнителен директор
Защото , извинете , но не всички работят за 300 лв. и не всички висят по спирките , колкото и да ви е мъчно
, когато се прибера от работа . Обожавам да готвя и къщата ми свети . Но не мога да остана в къщи . Абсурд. Пробвах като се роди малкия . Издържах 9 месеца и щях да полудея Грам не е моят начин на живот да блея по градинките . Готвене , чистене и т.н. ми отнемат 1 час , а после ? Друго си е да сложиш костюма и токчета и да се откъснеш от памперсите или домашните .
Освен това съм абсолютно финансово и имотно независима . Мога без грам проблем да се справя с всяка ситуация и да си гледам и детето .
Много ми е смешно като започне да ми обяснява някоя домакиня как не било лесно да се гледат две деца
Сигурно не е , но всеки го може . Не изисква кой знае какви заложби . Някак си не е като да си изпълнителен директор Защото , извинете , но не всички работят за 300 лв. и не всички висят по спирките , колкото и да ви е мъчно