Публикувана: 28 юни 2012, 20:24 ч.
Последно мнение: 18 авг. 2012, 18:08 ч.

Днес клюката ни застигна...Дъщеря ми е осиновена.

10 798
36
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да предприема правни действия?
Как мога да се справя с тежкия развод и да приема истината за осиновяването на дъщеря ми?
Как да се справя с момиче, което споделя информация за осиновяването на дъщеря ми?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да предприема правни действия?
  
  Ако сте започнали дело за клевета, важно е да се консултирате с адвокат, който може да ви посъветва относно вашите права и задължения в този случай. Освен това, ако имате опасения за безопасността на детето си, можете да потърсите правна консултация относно възможните законни действия за защита на детето.
- Как мога да се справя с тежкия развод и да приема истината за осиновяването на дъщеря ми?
  
  Справянето с тежък развод и приемането на истината за осиновяването на дъщеря ви изисква деликатен подход. Важно е да потърсите помощ от психолог или семеен терапевт, който може да ви помогне да се справите с тези предизвикателни ситуации и да подкрепи вас и дъщеря ви през този период. Откритият и честен разговор с дъщеря ви, като същевременно проявявате любов и разбиране, може да помогне за изграждането на доверие и подкрепа в семейството.
- Как да се справя с момиче, което споделя информация за осиновяването на дъщеря ми?
  
  Ако се сблъскате с такава ситуация, важно е да запазите спокойствие и да се консултирате с правен съветник относно възможните законни действия срещу лицето, което разпространява информацията. Освен това можете да се свържете със училищната администрация или полицията, ако това се случва в училищна среда, за да получите подходяща подкрепа и да защитите дъщеря си от нежелано вмешателство.
- Как да се справя с детето си, когато се опитва да спори с мен?

28 юни 2012, 20:24 ч.

София
Мнения: 224

Здравейте,извинете ме ако пиша разбъркано,но не мога да си събера мислите.Имам прекрасна дъщеря вчера навърши 12год.Осиновена е във Варна,когато беше на 6 месеца.До сега не сме и казвали че е осиновена.Първо мислех че е малка,после имахме голями проблеми с бащата,после тинейджерската възраст и все отлагах момента.Да знам че грешката е моя,но все не намирах сили да и кажа,тя просто ме боготвори и не ми се искаше да развалям тази приказка.
Днес към обяд ми се обади по телефона,плачеше и не можех да разбера какво става,бях отишла на пазар,а тя играеше навън.Прибрах се буквално след 5 сек.Заварих я да плаче и трепери,беше гушнала кучето и просто гледаше в една точка,а сълзите и капеха.Попитах какво става и тя ми отговори че едно момиче което е арабка и е ужасно нагла и лоша,била казала на другите деца че била осиновена.Потресох се,не знаех какво да кажа,във момента сме пред тежък развод,тя е доста нервна и усещах че ако и кажа че е вярно,просто ще я срина.За това отрекох,но бях слабо казано бясна.Въпросното момиче което е казало е на 17год,отидох да я търся,тя се криеше между блоковете,но накрая я хванах.Поисках и обяснение защо говори такива неща,тя започна да ме обижда и да ме заплашва,каза ми че съм била долен боклук и че само да се обадела на незнам си кой,щяла съм да съм мъртва,а онова копеле(визира дъщеря ми)щяла да я продаде за пари.Полудях и и ударих един шамар,после я залепих за блока и яко я разтресох.Тя извика полиция,стана купон,полиция ни предупредиха да спрем ,нея я посъветваха да не говори и ако иска да пусне жалба за боя.А мен ме посъветваха да пусна жалба за клевета.Пуснах жалба веднага в полицията.
Сега се притеснявам че може да отмъсти на детето докато съм на работаили да продължи да се занимава с нас.Дайте съвет как да постъпя по юридически път.
Дали да кажа на детето ми или да си замълча,просто незнам какво да правя.
Преди 1 час пак се е опитала да се разправя с дъщеря ми ,но аз веднага излязох и се скарахме с втората и майка.
Какво им влиза на хората в работата това,по хубаво ли е да остават децаата по разни домове или е по добре да имат семейства,потресена съм ,не вярвах че ще ме настигне такава злоба.

# 1 28 юни 2012, 23:42 ч.

София
Мнения: 3 615

Здравей, Шмурди , съчувствам ти за гадното положение, в което си се оказала. Съгласна съм, че трябва да се намери подходящ момент, в който да кажеш истината на дъщеричката си, но за съжаление, такъв рядко може да се намери, особено като дълго е отлаган. Веднъж вече заровили мръсните си ръце, нечистоплътните духовно хора няма да спрат и ще се стремят да направят живота ви колкото се може по-лош, за да се радват на чуждото страдание. Според мен, не трябва да се оплиташ във все повече и повече лъжи. В един момент момичето ще разбере, че е било лъгано от най-близкия си човек, и това може да го сломи и да го отврати. Трябва да намериш сили да се изправиш смело срещу страха си и да обясниш простичко, но с много обич истината на детето, като му дадеш възможност да осмисли и преживее новината. Отнеси се с уважение към чувствата му и спокойно изчакай да сподели чувствата си. Ако си успяла да възпиташ дъщеря си да оценява хората по достойнство и да цени доброто, то тя ще те разбере и ще те обича още повече, ще се гордее с теб. Не се страхувай да бъдеш себе си и й дай пример как да се справя в трудните ситуации.
А 17-годишната гадинка остави, тя ще си получи заслуженото един ден, не си заслужава да се вкарваш в някакви безумни филми с елементарни хора. Желая ти успех! Hug

# 2 29 юни 2012, 00:08 ч.

Мнения: 847

юридически, по-големият ти проблем е, че си малтретирала 17-годишната, която също още е дете ...

за разкриването на тайната, практически това не е клевета, защото клеветата е нещо невярно. при това може да се е случило без дори 17 годишната пикла да е знаела истината, просто без да иска да е улучила болно място в желанието си да засегне и обиди ... но дори да е знаела отнякъде за осиновяването и да е искала да навреди разкривайки го, все пак е непълнолетна, та ...

един развод се точи много време, не може да се каже, че заради развода спират всички други теми за обсъждане ... не се крий зад него. стегни се, крайно време е да си поговорите. не е хубаво това, което е станало, но не може да се прехвърля изцяло отговорността на другите, и ние имаме домашни за писане ... с всяка година отлагане ще ти става само още по-трудно да обясниш защо си си мълчала ...

стискам ти палци! не забравяй, че ти си възрастният. 12 не би трябвало още да е най-дивият пубертет ... все още имате всички шансове да оцелеете, според мен.

# 3 29 юни 2012, 08:20 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Здравей, Шмурди!

Като те чета виждам едно голяяямо объркване, в което се намираш на сегашния етап от живота си. Имаш поне два сериозни проблема, с които да се справяш - тежкия развод и приемането най-сетне от твоя страна че осиновяването е просто начин да имаш дете и няма защо да го крием и да го отричаме дори пред себе си.

Жалбата за клевета, която си пуснала, е много глупава постъпка (извинявай, но според мен е така), защото с това само ще се разкрие истината пред много по-широк кръг от хора. Няма как да докажеш, че е клевета нещо, което е истина. Това момиче може само да е предполагало, но сега вече и то, и другите ще имат неоспорими доказателства, а и дъщеря ти ще разбере по особено неподходящ начин.

Според мен единственото, което можеш да направиш е да се вземеш в ръце и да поговориш искрено с дъщеря си - тя е твоя дъщеря, независимо по какъв начин е дошла при вас. Ние сме възрастните, ние сме родителите, а това ни задължава да бъдем до децата си и в най трудните моменти, и по най-деликатните теми - и в приказките, и в драмите.

Стискам силно палци и аз да намериш сили да говориш с дъщеря си! Hug

# 4 29 юни 2012, 09:43 ч.

Мнения: 3 721

Дали да кажеш на дъщеря си или не е нещо, което ти трябва да си прецениш сама. Според мен ако не и беше спестила истината, сега нямаше да се стигне до тази ситуация. Ти си реши искаш ли да продължаваш да лъжеш или не.

И големият проблем наистина е боят над другото момиче. Жалбата за клевета пък е пълна глупост, защото клевета няма.

# 5 29 юни 2012, 10:05 ч.

Мнения: 1 554

Не е ли подсъдно разкриването на такова нещо?
Едно време можеше да подведеш под отговорност някой,който разпространява такава информация.

Според мен,най-важно е дъщеря ти да разбере.Не е нужно да отричаш-тя винаги ще търси истината.Един ден лъжата ще те закопае повече.По-скоро мисля,че трябва да опиташ да и обясниш,че не ти си я родила,но я обичаш безкрайно и тази връзка не може да се разруши.Независимо кой какво и казва.

Колкото до малката злобарка,мисля,че имаш разправия с родителите и-тя знае това,защото е коментирано вкъщи.Сигурно ти е идвало да я размажеш,но шамарът е бил в твой ущърб.Ако никой не е видял,можеш да отричаш.Но няма гаранция,че ако се стигне до съд,няма да платят на някого,за да свидетелства в тяхна полза.

Нека помогнат и други ,които са по-наясно,но обясни на родителите,че ако само дочуеш,че дъщеря им тормози твоята,дори и вербално,ще подадеш съдебен иск-ама не съм наистина сигурна дали може.Преди беше така.

За съжаление,повечето деца разбират точно от някоя проста махленска клюкарка.Важни в случая са твоите отношения с детето.

Аз лично не мисля,че е толкова лесно да се каже на едно дете.Така че не е важното в случая,защо не си казала досега.
Моя роднина разбра на възраст около 50-те,а братовчед ми-на около 10 от някакво хлапе пред блока.И двамата родители му обяснили всичко около осиновяването,честно казано-нищо не се промени.

Последна редакция: пт, 29 юни 2012, 10:12 от ОРИДЕЛ

# 6 29 юни 2012, 10:09 ч.

София
Мнения: 224

Здравейте,благодаря за нападките,но не е ли редно аз да реша какво и кога да кажа,мисля че аз мога да преценя дали сега е момента.Аз виждам какво изживява детето ми в този момент и колко му е трудно да приеме че ще се развеждаме с баща му,да вижда как всяка вечер баща й ме обижда и посяга да ме удря защото работя и от години се боря сама със всичко,той живее като на курорт.Но няма значение,имах нужда да споделя.Благодаря за съветите.Хубав ден ви пожелавам.

# 7 29 юни 2012, 10:16 ч.

Мнения: 3 721

Не ти е лесно, мисля, че всички те разбираме и ти съчувстваме, не възприемай съветите като нападки. Щом смяташ, че ти трябва да си решиш, не ни питай за съвет Hug

Споделяй, щом ти олеква, човек има нужда от отдушник. Просто имай предвид, че от тук пишещите май няма никой, който да крие от детето си истината и едва ли ще те разберем. За само четящите - не знам Grinning

Все пак в основата на отношенията между детето и майката е не само любовта, но и доверието.

# 8 29 юни 2012, 10:17 ч.

Мнения: 1 554

Аз първо не видях кой те напада.
Второ-ако си толкова сигурна какво да направиш-за какво пишеш тук-за да оплюем в 50 страници едно 17-годишно хлапе ли?
Това ли ти е проблема?
Съжалявам,че не мога да изтрия предишното си пост.Не си е струвало да ти отговарям

# 9 29 юни 2012, 11:00 ч.

София
Мнения: 224

Извинявам се,но не ме разбрахте.Явно аз не съм го написала правилно.Не искам никого да оплювате,най вече девойката,която го е направила.Просто бях и все още съм объркана,искаше ми се да имам време да кажа истината на детето ми което за мен е повече от мое.Споделих болката си,не съм искала да се изкарвам ангел,да виновна съм че не съм го казала по рано,но и сега не е момента според мен.Извинявам се за всичко,не ми се сърдете,но незнам какво да правя.

# 10 29 юни 2012, 11:05 ч.

Мнения: 3 721

Виж сега, никога няма подходящо време и никога няма да дойде ако седиш и го чакаш само да се появи. Просто хващаш един момент и го правиш. Стисваш зъби, казваш си "Мечка страх, мен не страх" и действаш.

Ако питаш мен, сега е съвсем подходящ момент, защото в дъщеря ти ще остане чувството, че я лъжеш, а съмнението, че е вярно ще си остане. Така или иначе някой вече те е изпреварил, поне го довърши като хората.

Детето ми беше на три години, когато му казах, да не мислиш, че ми е било лесно. Само че беше нещо, което трябваше да направя, стегнах се и го направих. После с времето разговорите са и по-лесни, и по-трудни. Не си позволявай да изгубиш доверието на детето си.

# 11 29 юни 2012, 16:47 ч.

Мнения: 1 325

Шмурди, съжалявам за грозната ситуация. Наистина. Обаче, както и ти съзнаваш, ако детето вече знаеше, такава ситуация просто нямаше да съществува.
Аз не бих постъпила като теб. Да се разправям и да бия шамари на чужди деца. Това дете си е отговорност на неговите родители, те да му берат грижата за лошото възпитание. Бих говорила директно с моето дете. Аз нося отговорност за моето дете, за нашите отношения, за това как се чувства и как да го успокоя. Бих използвала момента да му разкаже неговата история.
Все още не е късно.
От тук насетне за мен единствения ти ход е да говориш с детето си. Аз друга алтернатива не виждам. То каквото има да се случва, ще се случи, по-добре да е по-твой контрол и инициирано от теб. Пък и щом имате дълбока връзка, не се страхувай. Говори спокойно и уверено за осиновяването й, това е толкова нормално и обичайно нещо. Разкажи й колко много семейства има, които точно по този начин са станали родители.
Разкажи й колко велики хора има, които също са осиновени. И не толкова велики Laughing

Ако ти си спокойна и детето ще е. Но явно в миналото си се притеснявала от темата и резултата е такъв, какъвто е сега. Говори с детето, това е твоето дете и би трябвало да се чустваш способна да говориш с него за всичко. Поне при мен е така.

# 12 29 юни 2012, 23:11 ч.

Някъде в България
Мнения: 1 036

Цитат на: Шмурди в пт, 29 юни 2012, 11:00

Виновна си не, че не си и казала по-рано, а защото си отрекла истината. Ако не поговориш със нея съвсем скоро и и се извиниш, че си я излъгала, ще се отдалечи от теб завинаги. Четейки твоя разказ сякаш изживях отново моя "момент на казване". ЛЪЖАТА - тя е в основата на недоверието, разочарованието, мъката, болката и всичко, което изпитва едно осиновено дете, узнало не навреме истината за появата на този свят в този дом.
Това е съвет, в който трябва да се вслушаш, за да сте отново близки с дъщеря ти, пък ти ако искаш...

# 13 30 юни 2012, 02:18 ч.

Мнения: 702

Много кофти ситуация....
Аз няма да ти казвам какво е добре или не да правиш. Ще ти кажа само, че моите родители ме лъгаха 19 години!!!Моите родители ме убеждаваха колко много приличам на баба ми, на баща ми, на не знам си кой!!Булшит!Целият ми живот се гради на една лъжа..
Аз обичам родителите си. Разбирам защо са го направили, но не разбирам щом са ме възпитали и ме познават все пак защо не са ми се доверили?!Малко като оксиморон звучи..Хиляди въпроси нахлуваха в главата ми..Хиляди чувства..Гняв, самосъжаление, объркване, отчаяние, не знаех коя съм и сега понякога се чудя...аз съм буйна натура с остър език, обаче тази лъжа направо ме срина временно и сега на моменти.
Пропастта между мен и майка ми никога няма да се затвори. Най-вече защото аз не вярвам, че тя ме обича от сърце, а по - скоро заради хората и за да има кой да я гледа на старини. Вероятно не съм права, обаче след всичките лъжи, не й вярвам!
Ти може да си мислиш, че няма да стане така, но имай предвид, че пубертетът предстои. Много е лошо да откриеш, че не знаеш кой си точно тогава предполагам, като знам аз как се чувствах години след като разбрах, а далеч не бях в пубертета.
Не мисля, че един развод е по важен от това, което се случва в главата на детето ти. Мъже много, обаче ти това дете не си го гледала, за да го лъжеш и то ще ти остане завинаги, ако щеш и петдесет пъти да се разведеш.
Твоя работа, но като криеш правиш осиновяването нещо мръсно и тайно, скрито..Защо? срамуваш ли се? Бъди сигурна, че дъщеря ти ще си го помисли, че се срамуваш от нея..
Изобщо много по - сложно е отколкото си мислиш, а като бягаш от това то няма да изчезне, най-много да зашлеви с пълна сила някой ден.
Лека вечер и успех, каквото и да решиш bouquet

П.П. А с хора, като споменатите провокатори изобщо не се занимавай, най-много да си навлечете повече неприятности, а онези паяци да злорадстват.

# 14 1 юли 2012, 05:28 ч.

Мнения: 847

аз съм малко афектирана тази вечер, та затова сигурно си позволявам да споделя ...
ще отклоня малко темата, но с това се надавям да те върна насам и да поне да мислиш над казуса ...

аз донякъде разбирам какво се крие зад това да скриеш тайната... в известна степен и аз го правя с хора, които не знаят и няма откъде да разберат ... гузно ми е, защото го възприемам като вид лицемерие, но това е ... та, премълчавам твърдо с повечето. кимам благодарно, когато ми кажат, че детето прилича убийствено на мен или на мъжа ми, че няма как детето да не е такова умно при такива родители ... убедила съм се, че хората лицемерничат пред нас, когато знаят, а вътрешно пазят свято предразсъдъците си ... а пък когато не знаят, волно ги споделят ...

но това, че ще кажеш на детето, не значи, че ще разтръбиш на целия свят и ще сринеш света си. това си е ваше, лично нещо ... ако част от аргументите са "какво ще кажат околните", то те не би трябвало да играят, околните не би трябвало да имат нещо за казване ... това е нещо между теб и дъщеря ти, нещо интимно, нещо много лично, което е част от вашия си живот, вашата история, детайл, малко по-различен или по-особен, каквито има в много семейства от най-различен характер ...

петгодишната ми щерка се безспокои повече от темата за остаряването и смъртта понастоящем, доста повече от темата за осиновяването примерно ... това, което настоятелно я тормози последният месец, е, че мама ще остарее и умре, както и всички, имам заповед с мен това да не се случва, ако да е закон за мнозинството Simple Smile

мисълта ми е, че ние никога не можем да сме сигурни какво става в техните глави наистина, коя е важната тема за тях в момента и как точно възприемат фактите, за да изчислим идеално как да ги предпазим или как да не ги нараним ... така че не можеш да си сигурна никога, че правиш най-доброто на сто процента ... така че по-добре прави каквото трябва, когато трябва, доколкото има вече достатъчно данни, че това е обективното "добро" за детето в перспектива ...

Препоръчани теми

Как той ви изненада?

Имам нужда от психололог

53
Осиновители

Странно сцепване след секс

Кьол файда от Щупен прЪвуписТен дарЦ - 122 пАти

742
Развлечение

Причина:

Причина: