Днес клюката ни застигна...Дъщеря ми е осиновена.

 Шмурди, мисля, че разбирам как се чувстваш. Тук , сигурна съм, всички те разбират. Прочети малко повече във форума за емоционалните проблеми на осиновителите и ще разбереш, че всяка майка осиновителка е преминала през много подобни на твоя проблем.
 Всеки ден се сблъсквам със зли хора. Ако всеки път когато ми кажеха, че детето ми  е осиновено(моето впрочем е  приемно, но разлика няма), че не е мое, че е боклук и ме караха и аз да се почувствам като боклук, аз  зашлевявах шамар на всеки простак, досега да съм отишла в затвора

Разбира се, че ти знаеш  кога и как да кажеш истината на дъщеря си. Но ако си сигурна че знаеш, тогава  защо пишеш тук? Не е ли защото дълбоко в себе си виждаш, че си объркала конците, че си затънала си в проблеми?
  А какво трябва да наприви човек, когато има нерешим проблем? -аз мисля,че той трябва да промени гледната си точка, мисленето си по проблема. Ами ето тук ти предлагат друга гледна точка към твоя проблем. Защо се инатиш.  Признай пред себе си поне, ако не пред нас, че грешиш, че е трябвало отдавна да  кажеш на дъщеря си, че е осиновена .Извинявай, ако съм прекалено пряма. Но когато аз греша относно детето ми, предпочитам някой да ми го каже , дори и да ме заболи.
Просто й кажи:
   Обичам те.
                           Прости ми, че не ти казах по-рано ,но се страхувах да не изгубя доверието ти.
 
  Просто го кажи, ако не точно така,  с други думи, които ти идват отвътре.


 Не е хубаво да биеш чуждо дете. Не е моя работа да ти го казвам, ти сама знаеш. Разбирам колко афектирана си била. Сега сигурно съжаляваш  за това, което си направила? Така ли е?Предполагам ,че не се гордееш от постъпката си, самообвиняваш се и се самонаказваш  за това. Прости си.
 Не е редно да ти го казвам, но понеже тук ние се подкрепяме, ще ти кажа следното:
  Ако родителите на битото момиче подадат жалба срещу теб, ще те извикат в полицията при дознател. Това е полицай, който е безпристрастен и не взима ничия страна. Пред него трябва да дадеш и устни и писмени показания .Ако няма свидетели на случая, ОТРИЧАЙ за шамара и боя, не си признавай. Надявам се след това всичко да отшуми и да няма последствия за теб!
  И обещай сега пред всички, че повече няма да удряш дете. Иначе повече няма да те подкрепям(е).
Разбирам, че си обидена и наранена. Опитай се да преработиш обидата и да простиш.

Шмурди, много хубава дъщеря имаш, да ти е жива и здрава!   

Хрумна ми, че така както аз влязох в подписа ти да разгледам снимките - много хора ще го направят. Тук в този форум четат доста клюкари, някой може да открие "тайната" ти съвсем без да иска. Има вероятност самата ти дъщеря да започне да рови из нета, за да търси материали по темата и това май е едно от първите места, на които ще попадне. Пиша го съвсем добронамерено - имай го предвид.

Шмурди, чудесно момиче е дъщеря ти, да ти е жива и здрава  ! Да мине и тази буря и от нея да излезете по-силни и по-мъдри, да се преоткриете с дъщеря ти и тя да е много, много щастлива.

Здравей Шмурди,
Позволявам си да ти пиша, защото мое много близко детенце е осиновено и е на годините на дъщеря ти. Разбра по същия начин - от друго дете, което в процеса на детско скарване й го хвърля в лицето, за да я нарани. (За съжаление в България все още осиновяването се приема като начин да обидиш някой. Все още хората не са научени, че то е нещо красиво).
Когато моята кръщелница разбра беше на 10 г. - все още не пубертет, но точно пред него. Изживя го, разбираемо, много тежко. Майка й, която е топъл и прекрасен човек, тогава събра сили да й каже истината. Просто детето тогава й каза "Искам истината" и тя... избра да не я лъже повече. Не знам откъде е намерила силата да каже нещата такива, каквито са, но тъй като я познавам, знам че е било едно от най-трудните неща, които е правила.
Малката след това не пожела да говори повече по темата и каза, че иска да я "забрави". Минаха почти три години и наистина, по тази тема не се говори. Нещо, което аз не одобрявам съвсем, но в крайна сметка не мога да променя. Хубавото е, че детето знае. И ако някога поиска да говори с някой, има доста хора, които са насреща и са до нея. Хора, които я обичат.
Отношенията им не се промениха след като малката разбра "тайната", отдавам го на факта, че с майка си имаха супер силна връзка отпреди това и тя издържа. Не се скъса. Надявам се и за в бъдеще да е така, но не мога да отрека, че беше много по-добре детето да знае от самото начало истината за себе си - та това е истината, която първично се полага на всеки от нас. Всеки трябва да знае кой е.
Vella M. ти е написала много хубаво, че "какво ще кажат околните" не трябва да играе роля вече. Не е трябвало да играе никога, но разбирам, че нещата са били различни преди 10 и повече години. Тогава не се е говорело толкова открито за нещата - не че сега се говори чак толкова, но има значително подобрение.
Извини ме, че го казвам, но при първоначалната конфронтация с дъщеря ти, тогава е бил момента да й кажеш истината. За жалост ти си отрекла пак и съм сигурна, че тя е искала да ти повярва. Затова сега ще ти е много по-трудно, казвайки й истината, да я убедиш, да ти има доверие. Може да не стане на секундата, но ще стане. Важното е да не се отчайваш и да не драматизираш пред нея, сякаш се е случила трагедия. Всъщност самият факт, че ти и тя се имате взаимно, е нещо прекрасно. Вие сте семейство. Нищо не може да промени това.
Това, че си пуснала жалба за "клевета" ми се струва като опит отново да излъжеш някого - може би и себе си - че черното е бяло. Отново ме извини, че го казвам така, както го мисля. Но предполагам, че си била много афектирана, когато си го направила - прочетох, че имаш много лични проблеми в момента. Детето ти е научило по много кофти начин, че е осиновено, но това не е "клюка", а е истината. Да, никой няма право да я разкрива просто така, но за жалост няма как да контролираме всеки един човек какво и къде говори. Можем да контролираме само това, което ние говорим, това, което ние решаваме да кажем.
Нещата могат да се оправят - сигурна съм. Личното ми мнение е, че трябва да събереш сили, да изправиш глава и да кажеш истината веднъж завинаги - а после да застанеш зад нея с цялото си достойнство, сила, гордост и любов към това дете. Все пак си направила избора да бъдеш нейна майка. И дори само това, само по себе си, трябва да ти даде сила да бъдеш за нея отново човека, на който има най-много доверие.

Здравей Шмурди,
само да споделя лично наблюдение от много години - всеки престрашил се дори анонимно да пише в този форум е готов да говори почти открито за проблемите си и в живота. Обикновено стигне ли се до "говорене" тук във Бг-мамма - то човек вече е готов и да поеме пътя на реалния изказване на проблема си.
Няма да давам други съвети - успех! Мисля си обаче, че колкото и труден, пътя на истината е винаги най-добрия и винаги най-правилния. Децата научават много жестоки истини по своя житейски път, но по-добре да знаят преди тези истини да ги срещнат лице в лице.
 

Шмурди, мислех въобще да не пиша по темата, но снощи получих такава приливна вълна от обич от моя 6 годишен син, че ми се струва добре да споделя следното:

Първо не ви е застигнала "клюка" - това е истината за твоята дъщеря - не я наричай клюка, защото това е обидно за самата нея. Настрана отвратителния начин, по който детето е разбрало - това само влошава ситуацията.

Моля те чети по-долу написаното, съвършено добронамерено и съпричастно:
Консултирай се НЕПРЕМЕННО с психолог. Говори с дъщеря си. Извини й се, че си крила досега от нея. Разкажи и за страховете си, разкажи и за любовта си към нея. Детето ще разбере, ако му се довериш. Ти я обичаш - покажи и го  и й го докажи чрез доверието си.

Около нас живее семейство с голямо осиновено момиченце - около 14, 15 годишна е. От 5 години съм свидетел, как тя пита непрекъснато баба си и дядо си "Осиновена ли съм", а те и отговарят "Питай майка си".  Страх я е да пита майка си, за да не я нарани, майката пък я е страх от този разговор. Резултат - детето живее в истински кошмар, чувства се необичано  и отхвълено. Реагира като се затваря, държи се зле с всички от семейството.
Знае, че нашия син е осиновен и много често идва за да си говорим за осиновяването. Никога не ме е питала дали знам нещо за нея, но пита защо сме осиновили, колко обичаме сина ни  Кога и как сме му казали. Опитвала съм се да говоря за страховете на осиновителите, за любовта ни към децата ни и т.н. и т.н. Детето си отива видимо облекчено.

Не си причинявайте и вие това. Станалото станало, говорете, бъди напълно честна и говори с дъщеря си

Според мен, тази жена изобщо няма намерение да казва истината на дъщеря си, затова и не пише. Може би само чете тайно.
Какво се очакваше да направим ние? Да викнем вкупом колко правилно е постъпила, като е напляскала онова малко идиотче и да я поздравим, че е успяла да замаже положението пред детето си ли?
Всеки прави избори в живота си, за които се очаква да носи отговорност, а не да си крие главата в пясъка и да се опитва да направи една истина неслучила се.

Според мен намери сили и и кажи сега.Знам не е лесно.  Не я лъжи повече навлиза в по трудна възраст.Сега ще го преодолее по лесно.И да знаят истината  и да им кажат ,че са осиновени  пак ги заболява но по малко. Аз казах на сина си ,че баща му мога да оставя ,но него никога.

Здравей Шмурди.Толкова много съжалявам за това което си преживяла,а и за това което е преживяла твоята дъщеричка.Позволявам си да пиша защото лично аз съм осиновена.Разбрах го когато бях на 29 год.Как се е опазила тайната толкова дълго незнам.Каза ми моята майка,тъй като бившия ми съпруг заплашил да ми каже.Само знам че е трудно да се понесе това,колкото и да си голям.Но хората са много гадни,дано да не сбъркам,но според мен и кажи сега докато не е навлязла съвсем в пубертета.Тогава е съвсем непредвидимо какво ще стане.Мен ме нарекоха хранениче една година след като научих и ми стана много гадно.Пожелавам ти късмет,дано детенцето ти мисли като мен.А аз мисля че тези хора които са ме взели и гледали са моите истински родители и безкрайно ги обичам

Шмурди,не ги слушай,клюка е! Вие си се обичате и сте си майка и дъщеря.Майната и на биологията!  Бог да е с вас!

Не мога да те посъветвам какво да правиш със 17 годишното момиче, но ти трябва да кожеш на дъщемя си обезателно!!! Ако си замълчиш и тя научи истината по късно и от друг ще се растрои много. Може да сдвини теб и да си развалите отношенията. По- добре й кажи сега въпреки, че ще й се натрупа много. Ще си поплаче. Ще я заболи, но в последствие ще  се успокои. А ако не й кажеш тя ще чуства само празнина и болка доста дълго време. А и ако решиш да й кажеш обеди я, че тя няма нищо общо със развода- не знам как стоят нещата. Казвам ти го защото аз съм осиновена в момента съм на 13 и ако бях на мястото на дъщеря ви щях да искам да знам! Късмет!!!

Шмурди, подобно на теб се случи и при мен само дето аз бях на мястото на твоето момиче.И с разликата,че аз трябваше да разбера,че не съм единствената,първата внучка и че на моя татко не съм единствена.Е тогава бях на около 12-13 и ми го казаха по възможно най-гадния начин.Съкрушена,плачеща позната ти е гледката.Та тогава си спомням как моята майка седна и започна да говори с мен като със зряло момиче,девойка.Каза ми цялата истина,причина като ме гледаше с широко отворени очи,но без да плаче.За пръв път се почувствах зряла,и изпълнена с много любов и грижи.Най-спокойно разбрах,че не съм единствената с такава съдба и след дълги години се срещнах очи в очи със сестра ми която ме накара да разбера,че въпреки всичко ние сме хора и сме длъжни да слушаме най-много нашите родители.Казвам всичко това с надеждата да облекчиш болката и притесненията си като седнеш и проведеш належащия разговор с вече порасналата ти дъщеря.

Какво да и казва истината? Детето вече я знае.Или поне в душата му вече е посято съмнението.

Въпросът е в това,как ще постави нещата майката оттук нататък.Дали като срамна тайна-както е постъпила до момента или да използва ситуацията,за да постави отношенията им с детето в една нова,още по-сплотена плоскост.

Умният човек би видял в една затруднена ситуация възможност да я обърне в своя полза.Поне аз така мисля.

ОРИДЕЛ,истината е като диамант..........много страни зависи как я поднасяш и какво искаш да видиш и чуеш.

За мен истината може да е само една.Тук е огромната роля на родителя как ще я поднесе на детето.
Семейството ми познава много отблизо тази ситуация.

Не натяквам на никого как да постъпи и не бих могла