САМО за фенове на Стивън Кинг! - 8 част

Прочетох 22 ноември 1963.
Хареса ми, Кинг както винаги, майсторски ме накара да потъна в обстановката 60-те години, да изживея перипетиите на героя. Дори и любовната история ми хареса, а аз не си падам много по такива.
Вярно, няма страхотии в книгата, но Кинг не е само един обикновен писател на ужаси, и с тази книга го доказва.

Започвам да препрочитам Тъмната кула, от втората книга- Трите карти.

Аз пък в момента съм наблегнала на разказите му, от доста време чета тях. Харесват ми повечето, а съм доволна, че мога да ги прочета на "екс", дори за малкото време, с което разполагам 

В библиотеката на родителите ми Лени Кинг с "Балада за бръснача" стои до Стивън Кинг - направо не ми се вярва, че е жена. И то българка  Сега остава и да я прочета... 

Пак научих нещо, благодаря   

Приключих с препрочитането на "То". Доволна съм, че отново я прочетох. Като тийн я изгълтах като книга на ужасите, а сега ми се стори чудесна приказка за приятелството, любовта и борбата със собствените страхове.
Сега съм почнала "Кървави книги" на Клайв Баркър. В началото съм, но изглежда увлекателно. Обаче нямаше да е лошо книгите да ги поглежда редактор преди да ги отпечатат. Днес се опулих като видях думичката "бомбаНдира".  За съжаление в доста от новоиздадените книги има ужасни и елементарни грешки.

Аз пък тъкмо я приключих. Най-много ми хареса "Плямпалото и Джак".
Определено ще прочета още от автора.
deadface,   за чудесно свършената работа.
Искам да те помоля да дадеш отзиви за "Втъкан свят" и "Прикован към ада" на Клайв Баркър.

Прелиствам "Сблъсък" много бавно и му се наслаждавам. Отново умопомрачителен в описанието на героите си.

Аз тъкмо прочетох "Под Купола". Скоро не бях чела толкова интересна книга.
Чела съм десетки от книгите на Стивън Кинг. "Под Купола" е от тези, които ще помня дълго. Много ми хареса.

Приеми личните ми извинения. Нямам идея как съм сгрешил думата; досега не ми се е случвало, защото е заемка от старофренски и се пише с "р" и на френски, и на английски, а аз поназнайвам и двата. Сигурно пак съм спал, докато съм набирал текста. Ако откриеш още грешки - непременно сподели.

Първата серия на "Хелрейзър" е екранизация на новелата "Прикован към ада". Историята е горе-долу същата, само че в сценария на филма има допълнителни герои и сцени.
"Втъкан свят" пък е фентъзи роман с хорър елементи. Действието се развива паралелно на Земята и в един магически свят, наречен Фугата.
Мисля, че романът ще ти хареса повече от новелата. Ето ти един "надъхващ" откъс (;

"Непорочна се обърна от прозореца и го попита:
— Почина ли си вече?
— Ти искаше да се скриеш от слънцето — напомни й той. — Готов съм да тръгна щом кажеш. Въпреки че нямам представа откъде да започнем…
— Не е толкова трудно — отвърна Непорочна. — Помниш ли какво предсказа сестра ми? Решителният момент наближава.
Докато говореше, сенките в ъгъла на стаята се размърдаха отново и двете мъртви сестри на Непорочна се появиха в безплътните си рокли. Шадуел винаги се бе чувствал неспокоен в присъствието им, а те от своя страна винаги го бяха презирали. Старата обаче, Вещицата, Старицата, притежаваше уменията на оракул, в това нямаше съмнение. Онова, което виждаше в нечистотиите на сестра си, плацентата на Блудницата, обикновено се оказваше вярно.
— Фугата не може да остане скрита за дълго — рече Непорочна. — Щом я преместят, тя предизвиква вибрации. Няма начин. Толкова много живот, притиснат в такова скривалище.
— А ти чувстваш ли някои от тези… вибрации? — запита Шадуел, спусна крака от леглото и стана.
— Не. Още не — поклати глава Непорочната. — Но трябва да бъдем готови.
Шадуел взе сакото си и го облече. Хастарът заблестя, протягайки нишки на изкушение из стаята. В светлината на мигновения им блясък той видя Блудницата и Вещицата. Старата жена закри очи да не вижда разпиляното от сакото, боеше се от неговата сила. Блудницата не я беше грижа — клепачите й отдавна бяха зашити над очи, ослепели при раждането.
— Когато започнат движенията, ще трябват може би час или два, за да определим мястото — каза Непорочна.
— Един час? — възкликна Шадуел. Преследването, което най-накрая ги беше довело тук, днес му изглеждаше като цял един живот."

Благодаря ти    !
Със сигурност ще ги прочета и двете.
Сега правя малка пауза от жанра и съм захванала друго, но  ще му дойде времето на Баркър отново и то съвсем скоро.

deadface, критиката не беше към теб, а към издателствата, които пестят от редактори. Свършил си страхотна работа, почти свърших книгата 
Както знаеш дори и гении като Стивън Кинг имат нужда от редактор. В "За писането" имаше много смешна случка. Как Кинг вместо pheasant (фазан) е написал peasant (селянин). Получило се: "Макар че ловният сезон в Мейн се откриваше едва през ноември, над полята често ехтяха изстрели още през октомври; местните жители убиваха толкова селяни, колкото можеха да изядат семействата им."
Сега моля дайте съвет какво да прочета. Искам нещо гадно и кърваво  Набрах инерция с "Кървавите книги".

Вторият том на "Кървави книги", който ще излезе много скоро Ако първият ти е харесал, то вторият направо ще те отвее.
Междувременно пробвай нещо на Ричард Леймън, повечето му книги са доста кървави. А също "Покани ме да вляза" на Йон Линдквист (в която има няколко доста брутално описани убийства), "Маниту – Кошмар в Манхатън" на Греъм Мастертън, "Лунният звяр" на Дейвид Морел, "Луната на върколака" на Роналд Кели, "Руни" на Кристофър Фаулър, "Американски психар" на Брет Истън Елис и, разбира се, "Прикован към ада"/"Обречени на ада" на Баркър. Задължително "Стингър" на Робърт МакКамън, която напомня (като идея, не като сюжет) на "То". Вампирската трилогия на Гийермо дел Торо и Чък Хоган също е доста кървава. "Носете ми деца" на Дейвид Мартин не е толкова кървава, но и в нея не липсват брутални сцени. Ето една от любимите ми:

"Ако след смъртта трябва да бъдеш изяден, по-добре е да съм аз, отколкото червеите. Ще започна, когато си още топъл, ще изям всеки квадратен сантиметър от бледата ти плът, търпеливо ще дъвча всеки твой бял пръст...
Взема пръстите на дясната му ръка в уста, гризе ги, и то не толкова нежно, колкото очаква Лайън.
- Ще изсмуча цялата кръв от твоите вени, ще изпразня сърцето ти, ще сдъвквам влакнестата му тъкан, твърдо сърце, но то ще омекне в устата ми, ще смеля костите ти и ще разпръсна техния прах върху късовете месо от бедрата ти.
Лайън гледа как тя се обръща, за да сложи ръка върху бедрата му, като че проверява дали е прясно месото - Клер все още го е възседнала и го изненадва с невероятната безплътна лекота на тялото й.
- Ще изям твоите очи.
Бавно поляга към него, гърдите й висят над неговия торс, докосва го с тях и след това ги притиска, докато устата й покрива лявото му око, първо го целува нежно, но след това го смуче, смуче го още по-силно и той толкова се плаши, че рязко извръща глава встрани.
Но преди да запротестира, Клер продължава своята напевна литания.
- Ще задуша тези бъбречета, ще панирам мозъка и сладките момици, ще ям, докато не остане нищо от тебе, дори и мигла, ще ям Джон Лайън, докато не напълня с него корема си, ще напълня утробата си с неговата плът, с дете от него.
"КАКВО?"
- И всеки ден, докато поглъщам Джон Лайън, докато те спасявам от гроба, всеки ден ще събирам това, което преминава през тялото ми, каквото остава от теб, след като съм усвоила твоите хранителни елементи, и ще го разпръсна в моята градина, нищо не ще се загуби от това, което някога е било Джон Лайън, който е твърде безценен, за да се пропилява, ще те разпръсна върху моите зеленчуци, които също ще изям, докато и най-малката частица от онова, което някога е било Джон Лайън, не се пропие в това, което съм аз, а Джон Лайън ще живее и след смъртта, ще обитава моите клетки, докато не умра и не се превърнем И ДВАМАТА в пръст, където ще лежим смесени завинаги. Така аз ти отговарям колко те обичам, Джон Лайън, Джон Лайън. Повече от майка ти, повече от всяка друга жена, която някога те е обичала.
Той изчаква още миг и след това се смее.
- В едно нещо си права, Клер, никоя жена не ми е казвала, че иска да ме изяде, да ме изхвърли като лайно и да натори с мене градината си.
Тя се плъзга бавно като змия по тялото му, докато лицето й се спира над неговия пъп.
- Ще те изям като едното нищо - му казва.
А той си мисли "ДА".
Клер засмуква гънка от плътта на корема, отначало нежно го хапе, след това все по-силно стисва зъби и оставя Лайън без въздух, натискът се увеличава, докато се появява рана, а тя още по-силно го хапе, той рязко се изправя и крещи от болка, заповядва й да спре, но Клер все по-силно забива зъби в кожата на ругаещия я Лайън, който се вие в леглото, дърпа главата й, но не може да я откъсне, макар че я блъска с крака и отчаяно дърпа косите й."

 

deadface, благодаря за предложенията  Май ще продължа с Баркър.
Прочетох първата книга от трилогията на Гийермо дел Торо и Чък Хоган и май няма да чета другите. Ужасно тъпо и плоско ми се стори  А тъкмо ме беше подела вампирската вълна със сериала "Истинска кръв". Всъщност най-много ми се чете следващия том на "Песен за огън и лед" обаче чичко Мартин нещо се подмотва с писането.

"Вихър през ключалката" от Стивън Кинг
http://www.pleiadbooks.com/books/13-/89-

Очаквайте до края на ноември 2012

  О, дедфейс как ме зарадва! Тъкмо за рожденния ми ден  - милият ми Кинг...