Да си тръгна или не...?

Здравейте момичета... Бременна съм в началото на 3 месец. С таткото на бебето сме заедно от почти 4 години, живеем заедно от 3 години. В началото на годината по негово настояване спрях да пия противозачатъчни, започна да се оглежда за апартамент. Да, ТОЙ търсеше апартамент за НАС. Подмяташе ми, че вече иска да сме истинско семейство, да си имаме дом, дете... Забременях не умишлено, просто се случи... Не, че сме се пазили особено, но пък и не е нежелано бебе. Разбрах още на 2 г.с. съвсем случайно, като си направих един тест на шега. Както и да е, той беше много щастлив... Апартамента ни още не е обзаведен и все още сме на квартира. От месец и нещо насам обаче скандалите не спират... И вече незнам дали си заслужава да съм с този човек. Караме се за пари... Банално, нали? И то при месечен доход малко под 2 хил лева... Смешно, нали? Защо се караме ли? Защото като купувахме апартамента неговите родители ни дадоха почти половината пари, а моите родители нямаха финансовата възможност да ни помогнат. Имат кредит, татко беше зле със здравето... Но все пак и ние имахме събрани не малко пари, изтеглих и кредит (да, аз изтеглих кредита...) и платихме апартамента. Сега обаче той не иска да допуска родителите ми до мен... Не иска нито да идват да ни виждат, нито да дойдат да ни видят апартамента... Само дето не ми е забранил да се чувам с тях по телефона. Родом съм от друг град, на почти 300 километра и без друго се виждаме 2-3-4 пъти годишно за по 2-3 дена. Но той е категоричен, че след като те не са ни дали пари за жилището няма да стъпят в него. Родителите ми все още не знаят за тези негови закани, просто незнам как да им го кажа... И те не са съвсем невинни, в интерес на истината, купиха си нов телевизор, сега ще ходят за 5 дена на море. И то като знаят, че имаме нужда от всякаква финансова помощ, защото след като дадохме всичките си спестявания за апартамента, сега нямаме никакви пари за обзавеждане... А и моята бременност не е лека, вече два пъти влизам в болница с кръвоизливи. Пари за болници, за лекарства, за кредит, за наем, за сметки... И се оказва, че почти нищо не може да се задели за обзавеждане.

Вече пореден път се караме за това... Той работи тежка работа и се прибира много уморен. Аз съм в болнични и съм си вкъщи по цял ден и до колкото мога гледам да му угаждам. Но това, че аз "се излежавам", а той "блъска" му е трън в очите. Винаги започва скандала по един и същи начин "Какво прави днес цял ден? Аха, лежа си... А вашите няма ли да ни ПОМОГНАТ за кредита?..." и т.н.т... Как неговите родители от всичко се лишавали, за да ни помогнат, а моите не си мърдали задниците за нищо... Знам, че е прав, но какво да направя аз? Да им кажа, че тъй като брат ми е кандидат студент и освен всичко друго трябва да дават пари и за него, аз не искам да ги виждам и не искам да идват докато не се оправят финансово? Това ли да им кажа?

Вече го предупредих, че добри или лоши родителите не се избират. Още повече, че той знаеше за отношенията ми с тях, още от самото начало на връзката ни. Вчера ми каза, че било грешка и че нямало да се получи между нас, ако аз не се откажа от тях... Моето виждане за света винаги е било "мъжете идват и си отиват, родителите остават за цял живот"... Но въпреки това ми е много трудно да взема това решение... Не ме е страх да бъда самотен родител, няма да направя аборт. Това дете е мое и няма да го убия или да го изоставя. Както някой беше казал в една друга тема - не се гледат лесно деца, но няма останало неотгледано дете. Щом циганките могат да гледат по 10 само с майчински, значи и аз с едни много добри доходи също ще се справя.
Но трябва да реша... Дали да съм с мъжа до мен и ще позволя цял живот да ми нарежда какво да правя и с кой да контактувам... Или да си тръгна, колкото и да го обичам и колкото и да ми тежи... Дайте ми някакъв съвет... В задънена улица съм... Сигурно звуча много объркано, но това е защото в главата ми е каша...