Да си тръгна или не...?

Това обаче съвсем не означава, че това е най-доброто, което ти е било отредено в този живот и да трябва сега доживот да се измъчваш с човек, който според твоите думи е мърморко, готованко, чакащ на мама и тати, баба и дядо, освен това и смотан. Ти ако на това му казваш най-сериозното нещо, което си имала, мога да те успокоя, че имаш огромни шансове следващата ти връзка да е много по-добра

snow_angel , струва ми се, че евентуалният ти брак с този човек няма да доведе до нищо хубаво. Не искам да съм черногледа, ното лош пророк, но мисля, че отношенията ти с този човек няма да продължат дълго. Според мен омъжвайки се за него ще си усложниш живота многогратно, но все пак ти най-добре си знаеш. Дано аз не съм права.

Аз бих се почувствала ужасно, ако някой ми наприказва подобни гадости и...не знам дали щях да му дам втори шанс.
Най-малкото ако му дам, няма да е толкова лесно за него.

Един брак не може да изглади напрегнатите отношения между двама души...дори очаквам още по-арогантно поведение от негова страна.
Cъжалявам за това, което преживяваш сега. Потърси подкрепа от близките си и приятели. Друг съвет не мога да дам.

+1
Хем му се ядосва и обвинява,че не поема отговоронстта,която трябва да поеме,хем в следващия момент го защитава,че не бил такъв човек и се надява да се промени.
Един подпис нищо не променя,гарантирам ти.Само ще ви усложни работите.Ами ако след 5 месеца решиш,че ще се разделяте-пари за адвокати,съдилища и тн-за какво ти е всичко това.
И какво ако не запишеш детето на негово име-то така или иначе ще се отглежда от теб.После можеш да имаш само спънки от страна на таткото/при записване на негово име/.Ако след време решиш,че ще търсиш по-хубав живот в чужбина-трябва разрешение от него.За каквото и да било ,свързано с детето,трябва да го търсиш за разрешение и подпис.Ами ако реши да ти прави на инат и не дава такова!?Пак ядове и нерви.Можеш да си спестиш всичко това.Млада си,здрава си,животът е пред теб-отгледай си детето в мир и спокойствие,след време ще срещнеш по-добър,вярвай в това

Този човек даже е неблагодарен-хората и кухня ще му купят...авторке,трябваше да избягаш с 200,още преди 3 месеца...даде му щанс,ще му дадеш още няколко в годините,и накрая пак ще избягаш,а пропилените ти години и нерви-за твоя сметка.Дано не съм права,но го казвам от личен опит-при мен разправиите бяха други,но както си беше от първата година,нищо не се промени и след  шансове,шансове...го зарязах  след 10 пропилени години-сега вече 5 години живея нов живот-щастлив!!!

Едно име записано в акта за раждане какво предимство ти дава  и в крайна сметка ти нали знаеш кой е бащата ? Това е малко като подписа при брак дали с него или без него винаги може да те остави...

Жалкото е, че още има жени, които разчитат на това - подписа в брачното свидетелство и името на бащата в акта за раждане
Ангелче, ако за теб това е най-сериозното нещо, то вярвай, че и най-голяма ти драма предстои.
Дано греша, дано!

♥snow_angel♥ - не се заблуждавай ... Ако сега, когато трябва да ви е розово пред очите, защото очаквате дете, не е, какво очакваш след като се роди? Дори и да подпишете?!? Той пак ще си натяква, а ти пак ще си траеш ... докато един ден не ти писне...

Това малко човече, не е длъжно да слуша вечно скандалите ви.
Много голяма грешка правиш, че сама си оплюваш роднините пред него!!! Това той го взема за "капитал" ... повярвай ми грешката съм я правила и аз на младини ... и си теглих последствията... като на един такъв "юнак Гюро" му премълчавах лошите думи за майка ми баща ми и сестра ми. Отдели ме мен и децата ми от тях... 3 години не бях се чувала, епизодично се виждахме тайничко и накрая, когато уж се сдобрихме с тях беше заради парите им (бяха почнали бизнес) ,за да дават , а не заради това че е осъзнал грешката си ...

Не се омъжвай за него... като искаш вземи името му за детето... но не си слагай хомота ...
Сега майка ти и баща ти ще са виновни, после ти ще си виновна че не гледаш детето му качествено... винаги ще си търси някой виновен, но няма да е той!!

Аз бих си тръгнала. Но преди това бих му прехвърлила кредита и моята част от апартамента.
Сега, вместо да се радва на бремеността  щом продължава да пресмята кой родител  дал повече. А пък да забранява да се виждам със семейството си -абсурд.
Бих започнала на чисто с бебето. Не бих му разрешила да припознае детето ми. Сега държи сметка за парите на родителите ти. Ами след 3 -4 месеца като започне да дудне, че харчиш много за детето, че купуваш скъпи млека и дрешки? То, който си е сметкаджия, такъв ще си остане.
Нищо страшно няма в това - дъщеря ми е на 23 год, никога не е била пренебрегвана заради "баща - неизвестен" в удостоверението за раждане. Не съм ползвала предимства за градина и детска кухня, преди 20 год. нямаше толкова бебета и се записвахме без проблеми. Но пък и не съм имала скандали с подобен "баща". Детето порасна с баба, дядо и мама. Сега си има и баща, избран от двете ни. Никога не и е липсвал бившият ми мъж.
Тежко и тъжно е, че в най-хубавите моменти си с него и сама. Но това бих казала и на дъщеря си в подобен случай.

И моят съвет е да си тръгнеш!Казваш,че не е бил така в миналото,напротив-бил е но се е прикривал или ти не си го виждала.И не го оправдавай,че бил изнервен от работа или от каквото и да е било.Че ти не си ли от бременността?Това са оправдания!

Здравейте,видях темата и реших да пиша ,защото имам подобен проблем и имам голяма нужда от съвет ,защото немога да взема решение.Да започна отначало преди 10тина месеца с моя вече мъж разбрахме,че съм бременна,в началото аз мого се шашнах изпаднах в паника,защото аз съм на 20год. а той на 22 и направо незнаех какво да правя,а тогава бяхме заедно от 6месеца,но той категорично каза ,че адски много ме обича и иска детето и ако го махна ще се разделим,то не бяха обещания за щастливо семейство и .т.н и т.н.,та аз се съгласих защото и аз много го обичам,но в моемнта в който казах да нещата коренно се промениха! Цяла бременност слушах как нищо не правя по цял ден ,как трябвало той като се прибере от работа да му е сложена масата и т.н. естествените съпружески задължения,и аз глупачката естествено си казах ооо аз трябва да се променя трябва да се грижа за мъжа си/разбира се в това няма нищо лошо,но не и когато се злоупотребява с това/,имах и трудна бременност кървеше ми и в болницата бях за задържане,но на него това му направи впечатление за 2-3 дена ,след това пак старата история сяда се намасата и се започва даи ми това даи ми онова и аз като някоя слугиня търча да му нося на него и гостите му /това почти цяла бременност/ въпреки че докторите изрично ми казаха да н ставам от леглото,както и да е да ми е живо и здраво детето нямаше проблеми.Отделно скандали за всичко ,което не му изнася кара ме да се чувствам виновна за всички негови грешки,склучихме и брак като си помислих,че тогава нещата би трябвало да се оправят да спрем да се караме за всико,за абсолутно всичко се караме,нон-стоп спорим,казах си търпи като се роди детето всичко ще се оправи ,но уви стана още по зле.детето е вече почти на месец,а ние се караме още повече и под каране разбирайте адски гадни и долни думи изречени от него за мен и то пред много наши познати които са ни били на гости,отделно и не ми помога за нищо с детето само мрънка,че сега вниманието ми било изцяло насочено към дтето,че трябвало вече сам да си слага масата и това е оплакване постоянно.Казах си и това ще мине докато на коледа празнувахме с едни наши познати и пиинахме повечко/всъщност те пиинаха/ и се започна пак темата със задълженията и се скарахме пак,но този път тои ми налетя,за първи път ме удря/по скоро скочи и започна да ме рита ,а аз бях седнала на дивана/,адски много ме заболя от тази негова постъпка хиляда пъти сам го предупреждавала,е ако някога ме удари ще се разделим,но сега иамме и дете и незнам какво да правя искам това дете да е щастливо да има семейство а не да тича ту при мама ту при тати.Първо си помислих,че ще мога да му простя,но тази случка не ми излиза от глвата просто немога да го преживея и му казах,че трябва да се разделим а адски много го обичам просто много го обичам и много ме боли не спирам да плача незнам какво да правя направо за 5 дена рухнах.Той иска да му простя,но немога да го преглътна това ,не защото ме е заболяло когато ме удари ,а защото той не се чувтсва виновен не се разкая,а каза ,че аз сама съм си виновна/както винаги/.Незнам какво да правя дайте ми някъкъв съвет моля ви,много се обичаме /поне аз него/ и той казва,че много ме обича и не иска да се разделяме ,но не се раабираме по нито еидн въпрос нямаме общо мнение и винаги спорим и започваме да се караме ... нямам и на кого да споделя болката ми,а мислех ,че ще бъдем щастливи

Марчелка, много съжалявам Ако си прочетеш отново сама поста, ще видиш, че отговорът ти вече е написан от теб самата. А децата са щастливи когато растат при щастлив/и родители, няма значение дали заедно или поотделно. Искам да кажа, че ако ти си щастлива и детето ти ще е щастливо.

Детето не трябва да е свидетел на такова отношение от единият към другият родител. А ти вече сама си знаеш какво трябва да направиш.

Щом от сега и докато си бременна те бие, представи си какво те чака по нататък.......още по-лошо.

Абе и аз се омъжих и раждах на 20, но не съм била толкова объркана. Тежко ти е, личи си... Не знам как бих преглътнала подобно отношение. Млада си, животът е пред теб и този мъж, бил той баща на детето ти, не е последният мъж на земята!