Майка ми

кеа а ти по-голямата сестра ли си?
Майка ти е била под голямо напрежение да ви отглежда сама, сигурно я е измъчвало и че няма (и няма да намери) партньор "защото годините текат, имам две деца" и прочее самозакопаващи мисли, ако се раздели с алкохолика. Може би ако "пораснеш" (в добрия смисъл) и се поставиш на нейно място, ще ти стане ясно, защо е била такава.
Но какви опции имаш, ако не и простиш? завинаги да повтаряш, че с майка ти не сте били близки? Така само затваряш вратата към едни зрели отношения...

Нищо вярно няма в думите ти, съжалявам.
Нито режимът е възпитавал децата по "системата Макаренко" (ей, побесвявам, когато започне някой да ръси клишета, без изобщо да знае за какво говори!  ), нито е създал домовете за изоставени деца - сиропиталища е имало много преди комунизма не само у нас, но и в други страни. (Ако не четете история, поне художествена литература четете, почти няма класик от миналото, който да не е описал трагичната съдба на някое клето сираче.) Нито пък е направил отношенията между хората студени.
Моля, не оправдавайте личностните липси и закърнелите майчински инстинкти с времето, режима и други подобни.
Тези, които имахме любящи майки въпреки "режима", от Кореком ли си ги купихме? Специално ни ги внесоха по второ направление? От къде?

        Естествено, че съм се поставяла на нейно място. Аз даже написах- знам защо се е получило така. И аз на нейно място от грижи и мисли за оцеляване, сигурно бих постъпила така....дано не ми се налага. Тя има друг мъж до себе си, откакто станах на 12 години. Благодарна съм и, че някак си на мен са ми били спестени грозните сцени с баща ми. Вече 24 години, физическото оцеляване не я оправдава за липсата на емоционална близост с децата и, за постоянните крясъци, упреци, следене, опити за контролиране, манипулиране, вмешателства и т.н. То всички родители в една или друга степен го владеят това, ама може би компенсират с някоя друга блага дума от време на време. Е, на мен не ми се е случвало, а бъдете сигурни, че многократно съм го заслужавала.

А може пък просто да не знае как?
Има такива хора, не могат да изразяват чувствата си. Или не ги изразяват по правилния начин. Критиките също може да са проява на любов, само че криворазбрана.
Аз, с голям вече син, често се улавям, че в някои дни комуникацията ни се свежда само до мърморене и критики от моя страна. Не искам да попадам в този капан, но на, случва се. Още с влизането започвам: стаята ти пак не е оправена, тези чаши защо още са на бюрото ти, виж къде си си метнал ризата, боклукът пак не е изхвърлен, защо висиш на компа, а не учиш и т.н., и т.н. до посиняване. Още на втората реплика вече съм повишила тона, а на третата сме се скарали. И става така, че даже и да съм влязла с най-искреното желание просто да си поговорим, да го попитам как е, да го похваля за нещо, което е написал някъде в нета и колко приятно ме е изненадал с разсъжденията си, възможността отлита. Попадам в някакъв омагьосан кръг, от който не мога да изляза без негова помощ. Ако ми каже нещо от рода на: добре, мамо, ей-сега ще си оправя стаята, ама седни сега да ти кажа какво интересно нещо ми се случи днес, веднага ще ме изкара от клишето. Да, ама не. Той същи си кара по сценарий - или мълчи, или се репчи насреща ми и минискандалчето е готово.
Вече сте големи, зрели жени. Отърсете се от детинското цупене и поемете инициативата в свои ръце. Още повече, че родителите ви все повече ще се вдетиняват - възрастовите деформации не прощават никому. Вие в случая сте възрастните, които трябва да дават тон на разговорите. Разчупете клишето, излезте от ролята на горкото, навикано, обидено и онеправдано детенце, оперете се и изискайте уважението, което ви се полага. 

Изобщо не ти е ясен проблема.

То и аз рядко чувам благи думи и похвали. Като  попитам защо не ме похвалят за нещо , веднага ми се отвръща ,, Ама ти не правиш нищо хубаво. Как да те похвалим ? ,, Колкото и да обяснявам и да давам примери затова , че аз не съм най - трагичния случай - не става. За тях аз съм най - лошата. Скаквото и да се захвана не одобряват , мрънкат , че мога повече и така.

кеа, това, което майка ти не харесва у теб и го критикува, всъщност носи самата тя и не си го харесва. Когато те напада напада всъщност себе си.

домъчня ми като те четох......комуникацията майка-дъщеря е много трудна. татко почина като бях на 18, той беше човекът, с когото споделях всичко. когато си отиде от този свят, престанах да споделям, докато на 21 не срещнах съпруга ми. с него споделям всичко вече 14 години. обичам мама много, тя винаги е до мен като родител, аз също й помагам много, но е различно. сега, когато имам дъщеря и син искам да бъда приятел с тях - да съм винаги до тях не само на ниво физическо оцеляване, а на ниво психологическа подкрепа и помощ. опитай да си приятел с детето ти - онзи ден чух думите - мамо, ти си най-добрата ми приятелка от моята дъщеря. Попитах защо? и тя ми отговори - защото винаги ме изслушваш, гледаш филми с мен, играеш на кукли и ядеш с пръсти с мен в неделя. Просълзих се и си казах, че трябва да направя всичко за да чуя това и когато е на 13.

Кеа, все едно слушам майка ми да говори за нейната майка. Същите неща и тя говореше. Трийсет години след като беше напуснала родния дом и не делеше домакинство с баба ми, а дори живееше в друг град, призракът на баба ми постоянно бродеше и я тормозеше. Не й се отрази добре това. Само се тревожеше за глупости, поболя се и си отиде без време моята майка.
Не може така. Ти си голям и самостоятелен човек - време е да забравиш и да изживееш своя си живот.

Според мен Сийка много добре го е написала - човек понякога иска да направи едно, а пак влиза в матрицата на негативните диалози и мислене, направо си разиграва целия сценарий, дори без активното участие на другия. Според мен номерът е единият участник в това танго да прекъсне порочния кръг. би трябвало да е родителят като по-възрастен и по-опитен и отговорен, но... често се получава обратното - порасналото вече дете да поеме инициативата. В този смисъл, детето, което вече е станало възрастен, ако може за себе си да промени тангото във валс, това ще се отрази в един момент и на родителя.

кеа , сама ли живееш с детето или живееш с майка си и тя ти помага малко или много в отглеждането  ?

   Ако е второто има не малко родители които 'натякват' на децата си и ги 'мачкат' че са неспособни сами да се оправят и т.н.
 

Нямам такива проблеми Слава Богу , моята майка ме е подкрепяла винаги , как съм и крещяла и унижавала когато бях тийн , но тя никога не ме е изоставяла.даже и сега се случва да и викам и да си го изкарвам на нея , ако съм насъбрала на някой , тя пак не обръща глава настрани , а е до мен.
Имам много близка приятелка с твоя проблем , умно момиче добро , майка и вечно и крещи колко е тъпа и , че не я иска.винаги беше лишавана ,но за нейна сметка майка й си взимаше всичко , а на нея  втора ръка дрехи и обувки , които майка и изхвърляше от гардероба си.Знам какво ти е , защото много пъти е плакала на мен , стояла е до мен с проблемите си и заедно сме излизали от черните дупки в които беше попаднала.сега учи във ВУЗ , работи си и един вид сама се издържа , знам , че живота няма да я смачка , че тя ще натрие носа на майка си и един ден ще застане пред нея с високо вдигната глава.
При нея обичан беше брат и , той беше олицетворението на всичко хубаво , а тя на всичко лошо

Като чета, на майка си трябва да й целуваш ръцете цял живот! Направо си побъркала жената, цяло чудо е, че е издържала!

Да имаш такава майка е дар от Бога.

Що не спрете да четете по диагонал или поне не пишете в темата, моля. Направо ме изуми, че съм "побъркала" майка си