Любители на кучета - 29

Благодаря за отговора. Рахит лекуваме, беше на 10 дни като го взехме, но зимен сезон и въпреки грижите се разболя.

Здравейте.Чета темата ви от няколко месеца, защото искаме да вземем куче за рождения ден на дъщеря ни /8год./.Вече сме си харесали едно мъжко кокерче и в неделя трябва да го вземем, но и двамата с мъжа ми сме в стрес дали ще се справим с тази отговорност.Не го взимаме само заради детето и ние обичаме кучета.Моля за съвет от притежателите на тази порода-ще се справят ли хора,които не са гледали куче?Освен това живеем в малък апартамент и през деня ще трябва да седи само.Очаквам с нетърпение съветите ви и много благодаря предварително.

gabrielas - ще се справите, не е по-трудно от едно дете  
- купете суха храна, хубаво е да знаете каква марка храна яде в момента
- купичка за храна и вода
- няколко играчки за гризане
- място където да спи
- обезопасете стаята, където ще го оставяте
- постелки от аптеката, за да пишка върху тях
- изберете лекар и го заведете на преглед, сигурно ще трябва да се дава калций

Арчи го взехме на 2 месеца и от третия ден остава сам за около 5-6 часа.
Проблем за вас ще е ако кучето е по-малко и няма кой да го храни през деня  

в жегата напоследък моят кокер спи по цял ден
на дивана

или под дивана  

в краен случай и в леглото

жгмъц, от Бианка кипи живот, сега в жегите как е? Като гледам в планината е неуморима. 

Деси, много сладка Джескина  Красавица  И ние имаме подобна играчка, но Нора хич не и обръща внимание  Като гледам и вие като и ние сте леко плеши

ЛЪВИЦА, Бери е уникална! Какъв поглед, какви уши.....тежат ли?  Дребчо и той е голямо сладурче.

Рапунцел, благодаря, че сподели за спането. Моята пинчерка също спипо цял ден и направо започнах да се притеснява дали не е защото остарява  , но все пак е на 6 години и смятам, че не е редно да се сбабичосва  Много е сладък кокера ти, ако не греша беше го взела като съвсем малко пале.

Реа, в планината беше супер и за куч и за нас. 
В жегите предимно спи, само сменя местата.
Сега с хлапето са на село, там е по хладно а и са на свобода по цял ден, кеф!

gabrielas, колко голямо е кокерчето ?

Приветствам ви! За мен това са най-прекрасните кучета!
Трябва да имате няколко факта предвид:
1. Многооо любвеобилни са, компаньони се водят-имат нужда от непрестанно внимание-моят кокер вече е почти на 3 г. и се мъкне постоянно след краката ми. Рядко отива в друга стая да си се занимава, но тогава пък идва да проверява дали не съм се изпарила нейде. Хубавото е , че си стои самичък без проблеми у дома, тихичък е.
2.  Като достойни представители на ловджийските породи, кокерите  имат нужда от много бягане. Чувала съм дори , че ако не бягат достатъчно, им атрофират мускулите. всеки ден , поне по 30-40 мин.- Може да гони топки, да бяга след колело....
3. Осили!!!!!
 Научете всичко за тях и начините за спасяване! Аз лично, изпитвам ужас от осили-на Рафо са му вадили от ушето и два пъти от лапичките. Не знам за другите породи , но тези сладури май са като магнити за осилите.


Рапунцел, прекрасен е ! И ние сме така по цял ден 

gabrielas, поздравявам ви за избора, защото и ние сме с кокер на 3 години и го взехме точно на 31 юли 2009 г. . Веднага след като го взехме го заведохме на ветеринар, за да го прегледат и да ни дадат напътствия. Оказа се, че кученцата са водени при ветеринаря, при който ние бяхме с предното куче и в това отношение нямахме проблем. Също ни дадоха малко от храната, с която бяха хранени малчовците и ние после продължихме с нея. Към всичко изброено от момичетата преди мен бих добавила, че е хубаво в началото да има някой свободен, който да се занимава с кучето. Предполагам, че ще го взимате малък и докато се научите на хигиенни навици трябва да има "чистач". Също първата седмица нашия преболедува и повръщаше доста, но затова ни бяха предупредили и по тази причина закъсняхме и с една от ваксините. Проблемни за тази порода са ушите и очите. С очите ние не сме имали проблем при положение, че нашия е плувал и в доста соленото гръцко море, но ушите ни са запазена марка. Осилите са напаст и сме вадили вече доста такива, но и зимата е правил възпаление и капките за уши са задължителни като асортимент в нас. Не сме имали проблем с оставянето му сам. Много обича да пътува и да плува. Ако имаш каквито и да е въпроси, насреща сме  . Кокерите си имат и сайт и там също можеш да погледнеш.

Рапунцел, много е сладък коки!

Благодаря на всички  
А защо не си направим една кокерска среща?

И друго да питам, Арчи е на 7.5 месеца и тежи около 9кг.
Гледах всякакви таблици и вече се обърках, а всички ми казват , че кучето ми е слабо  
Той досега растеше на височина  и според мен отсега ще започне да трупа маса  
Нали си знаете, че не е останал гладен    - яде по 2 пъти на ден , намазва и нещо странично, а и в парка всеки налита да го храни.

Рапунцел, не се сещам нашия колко килограма е бил на тази възраст. Той е английски кокер шпаньол и сега е 16-17 кг, но пък е много набит и казват, че това е от храната, с която е хранен. В клиниката ни казват, че е добре за възрастта си като телосложение. На плажа се запознахме с едно друго кокерче на 8 месеца и изглеждаше наполовина на нашия. Собственика му ни каза, че е бил изтърсак и е вървял най-дребен от цялото котило.

Идеята за кокерска среща е добра 

Момичета благодаря много за съветите и подкрепата.Вече съм много по-спокойна за решението си.На почти 2 месеца е кокерчето.Рапунцел името, което сме избрали също е Арчи, но незнам детето дали ще го хареса.Мисля, че скоро ще се запишем в темата официално и със снимка.

  

при нас името го избра дъщерята  (аз бях за Лъки)

по този повод да разкажа - преди няколко дни ще си тръгваме вече от парка
Арчи е спуснал ушите и се прави на разсеян, а аз викам Арчииии.....
... и пред мен се настанява едно огромно хъски
гледаме се известно време ,ама аз си искам кокера и отново го викам .....
хъскито вече е направо в скута ми, започвам да се чудя какво става докато не дотърча един запъхтян стопанин и си го прибра
.... оказа се, че и то се казвало Арчи  

Рапунцел, на нашата поляна сме Кари, Бари и Чари. Познай какво става, ако някой от нас тримата си викне кучето.

Таблиците с килата не ги гледайте толкова - все пак те са за чистопородни кучета с височина към 40 см и със стандартна структура.Нормално е,ако домашният любимец не е "от сой" да не влиза стриктно в таблиците.Важното е да не се прехранват,както знаете са предразположени към напълняване,особено по-старичките.
И все пак 16-17 кг ми се струват твърде много за кокер...

И да си кажа репликата относно подстригването отново - подстригвайте основата на ушите и лапичките на кокерите - то не е само за фасон,помага и за борбата с осилите .
 А минаването с машинка по гърбовете им до нулата не само че не е естетично и с нищо не помага срещу жегите,ами  и е вредно за косъма,според мен.

ГабриелаС, радвам се, че сте решили да вземете куче. За мен лично породата няма значение. Просто съм съгласна със Сизър Милан, че семейството няма завършеност без куче.

Разбира се, че ще се справите. За нещата, за които си объркана или несигурна винаги можеш да говориш с ветеринаря или да се допиташ до нас. Знам, че всяка от нас с радост ще се опита да помогне.

Ако не възразяваш, ще ти дам моите съвети:

1. Никога не забравяйте, че кучето ви е най-напред куче, след това кокер, а накрая - "Арчи". Това означава да се отнасяте с него винаги като към куче, а не като към дете/човек. Опитайте се да не му вменявате човешки емоции и логика. Това ще ви помогне да общувате с кучето на разбираемо за него ниво, с което ще бъдат избегнати евентуални емоционални и психически травми.

2. Препоръчвам горещо да изгледате поне един епизод от поредицата на National Geographic "Dog Whisperer" със Сизър Милан преди да вземете кучето. От Сизър ще научите основните моменти в кучешката психология. Ще видите как тези правила се прилагат на практика и ще добиете увереност.

3. Бъдете психически, финансово и времево подготвени да обучите кучето. Аз лично предпочитам комбинация от методите на Сизър плюс обучение с щракалка (кликър), защото резултатите са бързи и трайни, а паричното вложение е минимално.

4. От самото начало започнете отношенията си с кучето така, както искате те да продължат. Няма порода, която да не може да бъде научена на самостоятелност и послушание. Зависи единствено от вас.

И още нещо, което в момента може да не ти се струва от голямо значение, но за мен е: изборът на име.

Името е важно не само защото трябва са ви харесва на вас, а защото то служи като един вид награда. Повикването на кучето да дойде при стопанина-алфа винаги трябва да е свързано с добра асоциация в представите на кучето. Сиреч, името трябва да е звучно, кратко, енергично и колкото се може по-уникално, та да няма обърквания в критични ситуации. За да свикне кучето с името си, повтаряйте го по време на галене в началото. След това го заредете допълнително с положителна емоция посредством обучение с щракалка, като го ползвате вместо командата "ела". И никога не викайте кучето по име, ако трябва да бъде коригирано нежелано поведение.