Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?

Абсолютно вярно. И аз не ги поставям тези понятия на различни кантари.
И от тази гледна точка се чудя има ли изобщо човек в тази страна който да не е бил подложен на домашна (и не само) агресия. Българите сме си доста темпераментни в приказките и реакциите...

Аз съм преглъщала доста, но сигурно ми е дошло в повече, едва ли бих преглътнала пак.

Едва ли е нужно да се дава пример и да се доказва това, че пребитият в пирогов е бил наранен и от психологическа гледна точка. Не виждам нито един човек в тази тема да твърди обратното.

Че има много жени дето са за бой - е така. То и мъже има много за бой. Но боят като възпитателно средство не върши особено работа дори и в детска възраст, какво остава за възрастен човек с изграден характер. Върши работа системното пребиване на някого до колкото заличава личността в човека и после можеш да го правиш каквото си искаш.
В крайна сметка освен че е унизителен, боят е и безмислен. Т.е. нищо не може да оправдае го оправдае, независимо колко на брой шамари са. Но хората все пак си намират оправдания...
Аз едно време бях потресена от една съученичка, която ми сподели че мъжът и я биел, но тя го ядосвала и си го заслужавала. Оня беше 130 кила, тя 50... Слава богу намери повод да се раздели с него, макар и съвсем отделен.

Това никой не го отрича! Аз същото имах предвид, но тук нали физическото посегателство се бистреше  и затова него коментирах.


 Нищо не доказва дадох пример, който няма за цел да опонира на когото и да било. Писихиката може да бъде осакатена и тормозена по различни начини.

Да. Никой не омаловажава психическия тормоз, не знам защо решихте, че е така 
Друго да питам - преди физическия, в повечето случаи няма ли психически? Ясно, че има изключения, но ми е странно да живееш с някой, той да се държи нормално и в един момент да стане и да те удари...

Затова има проба - отпуснал си ръката за шамар.

Ми нали става дума за това, че никой нормален, свестен, достатъчно интелигентен мъж няма  изведнъж просто да стане и да те удари от нищото. Случаи има всякакви, но аз през цялото време застъпвам тезата, че е теоретично вероятно и най-свестния мъж да ти перне един (не говоря за побой) ако достатъчно дълго време е тормозен психически, унижаван, вбесяван, тестван и пр. може в един момент да му избият съчмите и да те фрасне.... Та за това според мен границата не трябва да се прекрачва и от двете страни - нито е нормално съзнателно да докарваш човек до състояние на афект, тормозейки го психически, нито пък е нормално да тормозиш физически... Цивилизоваността в отношенията не опира само до физическото насилие, а и до вербалното. Мисля, че с Andariel за това говорим през цялото време. Че ако искаме цивилизовани отношения, то е редно да са такива на всяко ниво.

Това си е чисто теоритично обаче за мен.  На практика имам такива примери( не е един), като откъртване на парно, но жената не е докосната и с пръст. Друг е вече въпроса, защо я търпи- няма да го коментирам. Всичко опира до самоконтрол и при насилник и при жертва в широкият смисъл. Нали уж затова сме мислещи същества, за да имаме някакъв контрол над реакциите си, ако реагираме, както ни повелява емоцията - до къде ще я докараме. Вярно е обаче, че на практиката  повечето индивиди не знаят що е самоконтрол и отстраняването на дразнителя не чрез насилие.  Редно е да, но не са, защото цивилизоваността се оказва бутафорна.

Може и така да е.
Но това съм го чувала само от удряни жени и мъже, които удрят, така че не знам доколко е обективно.

Освен това много задълбахте в горките тормозени и унижавани мъже, които едва ли не се защитават. Нали сте наясно, че да не казвам силна дума, ама 99% от насилниците са с жени, които са подчинили живота си на техните нужди и всяка стъпка е за благото на мъжа. Но и те си викат - да, аз съм виновна, заслужих си го, защото го ядосах, свестен е и ме обича, в мен е проблема.


Мдам...

Преливаме от пусто в празно. Защото за повечето неща, които обсъждаме сме на едно мнение, но май не можем много да се разберем...
Аз през цялото време изхождам от презумпцията, че темата се касае за хипотетична ситуация, в която двама души, които до момента не са имали помежду си такива преживявания изведнъж се оказват в обсъжданата от нас ситуация. И че не е сто процента задължително един шамар към жена да те прави насилник. Истинските насилници не се ограничават до един шамар - следват втори, трети, пети, побой, пирогов и т.н.

И изобщо не става дума за горките тормозени мъже, нито че това е общия случай, а че ситуациите могат да бъдат твърде различни за да се вкарват в рамки. И аз не бих търпяла да ме удрят, както вече споменах съм напускала мъж заради това, че си го е позволил. С моя мъж се караме доста темпераментно понякога, но единственото, което той прави като е ядосан е да излезе. За друго става дума и аз изходих от това, което съм видяла с очите си, а то е твърде идиотско поведение, което направо си крещи - ела ми шибни един. Възможно е понякога, в някаква твърде крайна ситуация да се случи така, че да направиш нещо, което по принцип не правиш и никога повече няма да направиш и това да не те вкарва непременно в графа "насилник". Което не прави постъпката приемлива, просто не винаги една постъпка е достатъчна сама по себе си да категоризира човек.
Да, хората трябва да се самоконтролират, нали за това говорим. Трябва да си контролират както шамарите, така и поведението. Това е всичко.

Т.е. жената е виновна.

Разбирам какво искаш да кажеш, и дано си права, аз като цял съм голям оптимист, но конкретно на тази тема не...

В случая тя си беше повече от виновна - демонстративно и нагло се опитваше да изкара гаджето си извън равновесие, за да си докаже на нея си това, което е решила. Надявам се все пак момчето да е устискало на всичките й провокации и да са се разделили по живо, по здраво, без шамари и подобни. Както се казва - простотията ходи по хората.

Аз сум агресивна, искало ми се е да ударя и близки и някой ядосал ме. За сега 36 години се въздържам и смятам, че отношенията се градят по друг начин. За да се прояви насилие, има някаква причина. Единия или и двамата са лабилни и го позволяват. Нашата връзка е далеч от хармонията, но никога не сме си позволявали да се нараняваме физически, но и не сме пристъпвали "граници".
За конкретната тема не мога нищо да кажа, защото не знам, как се е случило и по какъв повод.
Когато стане дума за насилие, обикновено, по-силния физически го отнася, но не винаги е справедливо. Ако са живели години и той не е посегнал, а изведнъж се е случило, аз бих търсила причина - не вина.
При тежък период във връзката, човек може да стигне до крайности, а и да провокира такива, за това не мога да съдя от един случай.

Няма такова нещо като "причина за удара".    И аз това съм го чувала само от хора, които са удряли или търпят удари или са близки на насилници и по този начин ги оправдават. Всяко нещо може да се реши с дума - ако жената се е превърнала във вещица, мъжът може да и отговори със същото - да крещи и той, да чупи предмети, да си разменят "любезности" и т.н., но не и да удари. А ако тя го удари - може да я спре, да я хване за ръцете убедително и да и обясни, че това е недопустимо и не трябва да се възползва от слабостта си, за да го унижава. Но обикновено тези буйни жени се събират с кротки мъже и последните не само, че не биха им посегнали, а дори биха изтърпели спокойно истеричните им пристъпи.
А психическия тормоз - виждам, че много от вас тук го бъркат с обикновените горе-долу равнопоставени семейни кавги.

При ескалация на един конфликт всичко може да стане. Не само удар, а хората дори се убиват по време на конфликт, защото поне на единия не му издържат нервите и задръжките. Тук не говорим за стереотипа на ситуацията на насилие - той се връща от работа, тя сготвила манджа, децата оправени и сресани, сядат да вечерят, а той казва "няма достатъчно сол" и прас, един шамар. Крещенето също е агресия, която все повече се признава и слага на едно ниво с физическото насилие. Вижда се и по действията и правилата на социалните служби - в някои държави не само, че не можеш да удариш детето си, дори не можеш да повишиш тон, защото и това го смятат за насилие, дори казването на определен набор от думи се смята за насилие над личността. Никоя от нас няма да търпи в училище учител да нарече детето му "идиот", също както няма да търпи шамар или дърпане на ухо.