Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?

Тя и другата крайност не е за хвалене.

Yulichka, именно!

Това са свободни съчинения. У почти всяко семейство има семейни кавги. Повечето от тях надявам се не завършват с шамари. Но понякога нещата ескалират повече от нормалното. Интересно е защо се стига до там, а не дали трябва да се стига до там. То е ясно, че не трябва.
Когато в една ситуация участват двама души и двамата носят отговорност за постъпките си. Това е.

Е, ти написа каквото и тя , но с твои думи. Какви свободни съчинения тогава?!

Свободни съчинения са това, че тук сме бъркали битовите скандали с психически тормоз.

Ами всъщност такова впечатление се наслагва - като четем. Всяка обидна дума или по-рязко поведение според някои постове е като шамар. И да не го доразвивам, че ми е безсмислено. Според мен има неразбиране по между ни в четенето, а всички пишем за едно и също.

За другите не знам, но аз имах предвид наистина нетипични ситуации. Иначе, че всички в даден момент се караме е повече от ясно нали. Ама не стигаме до юмруците.
Както и да е.
Наистина ми се струва, че се изчерпахме и някак не можем да вникнем взаимно в това, което си казваме.

От кога пък у всяко семейство има кавги интересно? Това е психически тормоз и това не е нормално семейство.

Чета и се чудя да постовете.Четейки статистиките за домашното насилие не само у нас но и по света си мисля няколко неща.Или удряните и тормозени жени не пишат тук от срам или повечето от жените пишейки "АБСУРД ТРЪГВАМ СИ НА МОМЕНТА, НА МЕН ТАКОВА НЕЩО НИКОГА НЕ МИ СЕ Е СЛУЧВАЛО"се почесват по синините.В психологията на българите е заложено още преди  робството жената да е поставяна по-долу от мъжа.Да работи на полето, да няма думата, да седи и да трепери докато МЪЖА си каже тежката дума.Така е и днес.Кажете ми колко от вас не са били усмирявани в пристъп на гняв с шамар от "възпитателен" характер, колко не са приключвали връзки без време заради проява на агресия, колко от вас знаят за някоя приятелка или роднина и как все така на нас не ни е случвало но знаем хиляди такива истории.Колко от вас не са търчали да направят обяд, защото мъжете им обичат като се приберат да седнат веднага на масата, колко от вас са прекратявали приятелствата си защото нямат време от домашна работа и грижа по децата, но мъжете винаги намират време за биричка и мач с приятелите си? Това не е ли вид тормоз - жената пренебрегва начина си на живот в името на семейството, но мъжа не.Ами това, че мъжа изкарва парите и почти никакви други ангажименти не трябва да го притесняват, а работата която върши жената остава незабелязана и маловажна.Ако се огледате ще видите много от тези примери около вас, или може би и при вас.Всичко това говори, че в нашето общество все още жената е по-маловажна и по-слаба от мъжа.А следователно щом ядоса мъжа нищо чудно да отнесе някой друг шамар, пък като види че държи на бой ще получи и по-добър тупаник следващия път, нали си остава все така с него, все така продължава да гледа децата и да му готви, какво като в неговите, а може би и в своите очи, тя вече не е същия достоен и обичащ се човек.Това е било преди толкова много години и сега е така и още дълго ще е така.Една от потребителките много добре зададе въпроса защо не бием всеки изкарал ни от равновесие а само жените си.Защото жените в нашето общество са дискриминирани.И това че отношенията били по-други отколкото с някой който го е засякъл.Ми замислете се само - не си склонен да го удариш, въпреки че те изкарал от релсите, че може би е застрашил живота ти , но си склонен да удариш жена си - спътника ти в живота, тази, която ще е до теб до края.тази, която се грижи у дома да ти е уюутно, да си нахранен и щастлив, която те е обичала толкова много, че е пожелала да ти роди дете.Каквото и да е направила една жена не заслужава да бъде ударена.Дудня и какво толкова.Ако е толкова непоносимо просто си тръгваш, защо трябва да се накърнява достойнството на човек.за всяка дудняща жена има причина - допусната вминалото грешка, непреживяна обида или неизяснен конфликт.Никой не си търси боя и няма човек който обича да го удрят или унижават.

Bilqna8933, все пак пишеш в "семейни отношения".
Тук по-голяма част от пишещите са семейни и имат добри отношения със съпрузите си.
Ако темата беше пусната в "Родители, отглеждащи сами децата си", съвсем други щяха да са отговорите.
Аз самата не съм попадала на побойник, но за много по-малко разкарах бащата на детето ми, така че едва ли бих понесла някой да ме пердаши.
Погледнато статистически, около мен няма мъже, които бият жените си, на бияч не съм попадала, а все си имам някаква бройка и не мисля, че чак толкова често се срещат случаите на тази форма на домашно насилие.
От всички мои познати само една приятелка живее под едно семейство, които почти всяка седмица се напиват, после се бият и на сутринта все едно нищо не е било. За съседите им е изключително неприятно преживяване. Ония горе като започнат да крещят и да се бият, разлайват кучетата на целия вход и плашат децата. Приятелката ми в началото много се разстройваше и понякога идваше да спи при  мен.

Биляна, не знам в каква среда живееш, но това , което си написала е шокиращо! 

Нямам нито един приятел, мъж или жена, който да е удрял или да е удрян от половинка. Нито един! Дори не познавам такъв, било то сред по-възрастните семейни приятели на родителите ми или сред моите. И от всичките ми познати има само един мъж, който цял живот е живял с родители и чака жена му да му сервира и да му купи биричка. Но той е определян като п.... и от млади, и от стари.

Та не знам на какво се дължат генералните ти изводи, но ако наистина това наблюдаваш около себе си, замисли се. Не е нормално, не е масово и не е прието-нито сега , нито преди. 

Сега като прочетох предпоследния пост се сетих за въпроса защо не скачаме да бием всеки, който ни е ядосал. А аз бих попитала защо женните не дуднем, мрънкаме, критикуваме и викаме на всеки на улицата, на началника, на приятелката или на колегата, на продавачката в магазина, а на мъжете си? Ами, защото този навън не ни е близък роднина! Отношенията извън къщи са едно, а тези вкъщи са друго - и за мъжете, и за жените. Прочети темата за свекървите да видиш какъв тормоз е да имаш близък човек, който постоянно те критикува, дудне, все недоволен, все те поправя! Това не е ли насилие, само че психическо? Защо мъжът не си тръгвал като не му харесва дудненето? По същите причини, поради които и много жени не си тръгват - защото не иска да разваля семейството, каквото има в представите си. Ние така фриволно си вземаме за нормално да дуднем и критикуваме, но ако някой го прилага върху нас, го приемаме за тормоз.
Относно готвенето и това, че жените го правел, а мъжете отсвирвали като не им харесва. Гледах на запис какво каза един социален антрополог за нашенската култура и мъжете и жените - мъжете много трудно правят компромиси с това да запоочнат по-лошоплатена работа и др., защото в нашата култура това, което се смята за нормална жертва от страна на жената, един мъж ако го направи, ще бъде осмян, подигран и порицан от другите мъже в обществото.

Живея в малък град и примери такива около мен колкото щеш.Сигурно ще да е от позападналия ни край и закостенелите разбирания но около мен и млади и стари се млатят като за световно.От мъжа никой не иска да мие чинии и да дундурка децата.Но много мъже смятат, че ролята им в дома е по-важна защото изкарват парите, а труда на жената е омаловажен.Много български жени са подложени на тормоз под различни форми и това е проблем на който трябва да се обърне внимание.Докато не се промени съзнанието ни като цяло тези отношения ще си останат нормални в хиляди български семейства.Докато приятелите ти те потупват по рамото като им разказваш колко сладко си набил жена си защото мрънка, а приятелките ти те съветват да си мълчиш и да понасяш за да не разбиеш дома си нищо няма да се промени ! Авторката много правилно си е пуснала темата.това са неща за които трябва да се говори и не бива да бъдат неглижирани, защото всеки в даден момент ще се сблъска с форма на домашно насилие, дали у дома, дали при познати, ако щете дори на улицата и трябва да реагира адекватно.Много е стресиращо да си отрасъл в среда, където проблемите се решават с разговори и изведнъж да попаднеш на такова отношение.Това че на нас никога не се е случвало и че познаваме само хармонични и обичащи се хора, не значи че много жени не са жертва, понякога дори най-близките ни, а ние дори не разбираме.

Кви шамари-яко си се тупаме и децата и тях ступваме.Какво като е бебе още малкото-бой здрав си е нужен,че мъж ще го правя
За мен психическия тормоз е по-сериозен от физическия.Знаете баснята за мечката и лошата дума
Редактирам-авторката,за шамар,юмрук,ритник ли питаш?Много се обсъди шамаросването,а ми се струва,че не питаш баш за това.Удар може всякакъв да е-с бутилка,със стол....може и да е само шамарче.Изясни се

Биляна, не зная кой е този ваш позападнал край, но хич не вярвам в това, което пишеш. По твоите думи излиза, че твоя естествена среда е тази, в която мъжете бият жените си. В друга тема прочетох, че си само на 24 и имаш малко дете. Трудно ми е да възприема млада жена, заобиколена от хора, за които домашното насилие е нормално. Няма нужда да опитваш да развяваш байряк и да обясняваш как обществото трябвало да се промени. Като за начало е добре да промениш своята собствена среда, ако действително имаш много примери за насилие около себе си. Ако се отнася за теб, бягай, докато е време! Ако е за друг близък, опасявам се, че не можеш да направиш много, ако жертвата не го иска!

До преди седмица бих заявила категорично, че това не бих изтърпяла и не бих преглътнала!

Изчетах цялата тема и виждам, че от тук присъстващите явно никой не е преживявал удар с юмрук в лицето. Аз го преживях. За целия си семеен живот бих се заклела, че човекът до мен, при каквито и да е ситуации, никога не би ми вдигнал ръка да ме удари. Имало е случаи, в които сме спорили, викали, но никога не се е стигало до насилие. Не зная каква е причината сега, не мога да кажа защо, но ... ето случи се. Повярвайте ми не живея с побойник или насилник. В момента той се чувства също толкова зле като мен. В момента, в който погледне насиненото ми лице и сълзите напират в очите му. Някой може би ще каже, че съм луда, но знаете ли, след всичко, което се случи за секунда, аз не изпитвам гняв към него. Много ми е мъчно и тъжно. Няколко дни сълзите не спираха да се стичат по лицето ми.

След всичко това сега аз наистина си задавам въпроса "Това беше за първи път, но ще има ли следващ?" Искрено вярвам, че това никога повече няма да се повтори.

Винаги съм мразила насилието. Никога не съм одобрявала подобно поведение. И съпругът ми се е възмущавал от хора, които са посягали на жена или дете.

Тъй като тук съм чела какво ли не, почти зная как ще тръгне темата след този пост. Дори ми се искаше да мога анонимно да напиша това, но правилата не го позволяват вече.

Не зная авторката на темата какво е имала предвид, но... към днешна дата вече само ще кажа: човек трябва много искрено да обича някого, за да преглътне и прости удар с юмрук. Единственото, на което не мога да си отговоря е "Защо се случи?" И колкото и нереално да ви звучи (защото и аз преди няколко дни не бих повярвала на подобно нещо) аз съм сигурна, че той не го е направил, защото не ме обича, или защото не ме уважава.

Да видим сега големите "психолози" във форума какво ще кажат.