Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?

Нищо никой няма да ти каже.

Ти си права, но има едно нещо , което се нарича контрол, е това не мога да простя, ако някой си позволи да го изпусне. Защо ли, защото и аз мога да си отпусна не само ръката, но моят контрол (заради въпросното можене)поради това  е 2 пъти по-голям. Не мога да простя и да проумея, как с лекота се прощава липсата на самоконтрол, но това съм аз. Не ти или те.

п.п. моят съпруг го знае много добре.

Средата ми е като на всяка една от вас.Може би просто никога не сте се замисляли за това като не ви се е случвало и затова не сте забелязвали насинената комшийка или приятелка с подути от плач очи.Няма къде да избягам.това е манталитета на българите.Не живея сред побойници и престъпници а в един средно статистически български град.Но ми прави впечатление изкривени морал на хората и смяната на ценностите им.Това го има и тук и в София и във Варна.Просто там може да се скриеш, да потулиш нещата а тук в малкия град, зад оградите и между панелките лъсва всичко.

Даруся, дано се излекуваш и от обидата. Синината ще отшуми.

Досега не съм виждала насинена комшийка, колежка, приятелка, позната. Не зная и не съм виждала бита жена в своето обкръжение. И аз живея в блок, общувам с хора, като съм в София да не живея на пустиинен остров, нали се виждам с хора! Другият вариант е да се прикриват много успешно с грим.

Даруся, наистина ли за юмрук става въпрос? Какво се случи?

Новини бъкат от случаи на известни знаменитости които съдят половинките си за домашно насилие или тормоз.Защо мислите, че това не се случва и при нормалните хора.Едва ли някоя малтретирана жена ще тръби наляво надясно, че мъжа и я бие.От срам, от страх много жени мълчат и прикриват тези случаи.Това че виждаме красиви изгладени двойки по улиците да се целуват, да си  отварят вратите, а покрай тях идеалните им дечица да тичат спретнати и сладки, не значи, че у дома са същите тези перфектни хора.

не разбирам какво искаш да кажеш, че всички лъжат и се крият ли? Може и така да е, но аз няма да тръгна да ги наблюдаваам, разпитвам и подозирам, като видя някоя хубава двойка. В края на краищата, когато човек има нужда от помощ, той я търси, дава някакви сигнали.
Точно известните изобщо не ми се коментират, защото при тях никога нищщо не е като при обикновените хора, там са замесени твърде много пари, егоцентризъм, нерядко алкохол и наркотици.

Не искам да кажа че всички семейства са чалнати, но си представи че се случи на твой много близак човек, за когото изобщо не си подозирала.Със сигурност ще ти домъчнее и ще се запиташ дали по-рано не си могла да видиш и по някакъв начин да му помогнеш.Представи си че се случи някой ден на детето ти, а то скрие от теб.

Даруся, защо те удари? Спорехте ли?

Представям си го. И? Едно е да си го представям, друго е да се случи. Човек нерядко в реална ситуация постъпва по точно обратния начин на този, в който се е клел.

Е, не всеки шамар води до синка!

Биляна и аз смятам, че трябва да смениш средата. Това определено не е нормално и не е на всеки ъгъл. Да, виждала съм такива семейства, знам за такива, но това определено е доста рядко. А една малтретирана жена може винаги да се познае - не само по синините, а по поведението й. Така че както са ти казали - не ти е нормална средата и хората определено не се млатят зад всяка врата.

Това с юмрука ми идва прекалено малко, че чак и синка... Какво стана, че чак толкова се ядоса мъжът ти? Аз нямам намерение да анализирам ситуация, с чиито детайли не съм запозната, но ето това имах предвид като казах - едно е на теория да заявиш, че си тръгваш веднага, друго е на практика да се случи и трето са обстоятелствата, при които е станало.

Момичета, искам да ви кажа, че е много трудно да забележим, че някой от нас е насинен ако не "виждаме". Може би не сме обръщали внимание. Може би точно в този момент комшийката ви не е излизала навън, колежката ви си е взела болничен и е казала, че има разтройство - точно както аз в момента. Никой освен ние не знае и няма да научи за тази ситуация. Не смятам да казвам на когото и да било за случилото се. Тук споделям, защото не ме познавате и не знаете коя съм. Но повярвайте ми не бих казала на света какво преживяхме с мъжа ми.

За жалост наистина беше юмрук. Не шамар. И когато казваме, че дяволите влизат в нас и правим неща, за които съжаляваме и нямаме после обяснение - точно това се случи.

Спор - не. На различно мнение - да. Тези дни огън и жупел се сипят на земята. На мен не ми пречи. На мъжа ми обаче жегата много зле му се отразява. Ок. Пускат се в действие 2 климатика. За хубаво или за лошо квартирата ни е мезонет и спалните са на второто ниво. Там климатици няма. Аз предложих за 1 час да се спрат климатиците, за да се климатизираме преди да си легнем с децата и след като си легнем той можеше да остане да спи в хола като пак си пусне да работят климатиците. Дори не сме си викали, не сме повишавали тон, но ... когато за втори път повдигнах въпроса и станах да изключа климатика всичко се преобърна.  В този момент той каза да не го спирам, аз пак настоявах, че след час ще му е пак хладно - да потърпи малко и .... след няколко думи (в които дори не е имало обиди или епитети) той се засили към мен и тогава просто усетих удара в лицето си.

Тази история моите близки биха научили само ако това се повтори. Вие също ще чуете това от ваши близки не веднага, не когато се случи за първи път. Защото повярвайте ми хората, които ни познават никога не биха повярвали, че той ми е вдигнал ръка дори и на шега.

ето това е много точно казано - аз ще дам сигнали за помощ ако това се повтори

Не зная какво се случи. За толкова години сме минали през лайната на живота, преборихме се заедно с много перипетии /не просто на думи/, това ни държеше и ни правеше още по сплотени. Затова сега нямам никакво обяснение. Затова казвам, че човек явно истински трябва да обича и да е сигурен за това, което е насреща, за да не изпитва гняв, ярост и обида.

Споделям го с вас, за да сте наясно, че това го има на света, но не бива с леката ръка да казваме край, той е звяр, той е пребил жена си значи трябва да го напусне. Дали ще се случи пак - не зная. Ако се случи отново смятам, че тогава бих си тръгнала. Да си тръгнеш е лесно.

Когато вчера вече започнахме да говорим и аз му обясних гореописаните ми чувства, той отново заплака. Искаше от мен да го ударя по същия начин - нещо, което няма да направя. И той не вярваше на ушите си и очите си на всичко онова, което изпитвам и му показвам.

Това,което описваш не си го преживяла само ти Случвало се е-и не,не беше шамар.Бях лигава 17г пикла,която реши да си поиграе с търпението на зрял мъж.Е отнесох си тупаника.След това години наред не забравих-и все още не съм.Върнах му го тъпкано.Убедена съм,че съжаляваше и не е спирал.
Никой никога не ми и повярва,че е възможно да го направи.Казах само на най-близките си хора.
Това,че понякога отпускаме нервите си,прекаляваме и след това съжаляваме не ни прави лоши хора.Ние сме хова с чувства,емоции,проблеми.Нищо не оправдава едно насилие,но понякога го обяснява

Абе Мира ти си дразнила , а Даруся не. Ситуациите ви са много различни. Ето затова пишех - самоконтрол. Какво значи от жегата изперква?! Съжалявам , но аз не бих го преглътнала, би ми било болно и не само. Даруся, само мога да си представя какво ти е. Синката ще ти мине, но дали ще забравиш, дали ще можеш спокойно да разговоряш без да ти хрумва , дали няма да ме тресне пак.... Не знам... не знам какво да кажа. Но климатичните условия не са оправдание , не са...  И как пък тукат ти е треснал- прости за жаргона, но се втрещих. Другото , което много ме изумява, ти не реагира ли? Не знам аз може би разсъждавам погрешно  като човек, който би отвърнал, ако не загубя съзнание- знам ли. Ужас, много се втрещих, опитвам се да си представя, ако съм на товето място. В нас ще стане война - направо спаринг. Не искам дори и да си го помислям.
Също така мога да си представя колко съжалява, мога, но само едно не мога- как може да се загуби самоконтрол заради една глупост. Хората изтрещяват в екстремни ситуации , ако това става от едната жега, то при нещо друго не дай си боже. Да беше счупил нещо , хвълрил, ама що да удря?!
 Даруся, аз само си разсъждавам, защото много се втрещих от поста ти. Иначе искрено ви съчувствам и на двамата. Дано го преодолеете , но мъжа ти сериозно трябва да поработи над самоконтрола си, това е направо странно за мен.

Fortunе,факт ли е,че сме изпаднали в една и съща ситуация?!?Факт е.Какво значение има причината-било то климатик,счупен телефон,изкрейзала към момента жена....Самоконтрола е, както сама си казала в дъното на нещата.И в двата случая оправдание няма-ние си ги оправдаваме,прощаваме,преглъщаме.
Дано никога не се повтори и да намери сили да преглътне нараненото си достойнство.Аз и 8г по-късно не съм.Никога няма да забрави,но ако съумее да прости ще се измъкне от кошмара,в който се върти сега.Прошката е това,което мъжа и цял живот ще го гризе защото знае,че няма да изкупи вината си по никой възможен начин