Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?

Честно казано останах безмълвна от поста на Даруся...
Едно е шамар, не дай боже...но да станеш и със засилка да удариш юмрук в лицето на жена....е това вече не е нормално.
Ще реве, и от чий зор ще реве този нещастник???
Ако ще 100години да съм живяла с този мъж, ако ще през не знам какво да съм минала....това не е абсолютно никакво оправдание за действията му. И ще му стъжня живота и ще го направя черен при всички положения.
Съжалявам, но написаното е просто абсурдно...

Даруся, защо го оправдаваш? Защо те е срам да кажеш пред хората какво се е случило? За да не падне реномето на мъжа побойник?

Тук съм съгласна с Форчън. Макар да казват, че след като единият удари, другият поне трябва да се контролира, защото ако и той посегне, така стават най-големите белИ. Ако може не само да прости, но и да забрави ще е най-добре. Лично аз се съмнявам. Според мен такива случки винаги стоят като сянка в отношенията.

Ето че всъщност с Fortune сме били на едно мнение   
Аз също не знам какво да кажа за случката... По-нормално би ми се сторило Даруся да му е крещяла нещо от сорта на "Ей нещастник такъв, никакъв климатик няма да пускаш, говедо такова".... и той да перне един шамар в пристъп на яд и обида. Ама пък да ти фраснат юмрук в лицето заради един климатик, при това не става дума за голям скандал. 
И друго - ти хубаво ще простиш, ама не можа ли да го изгониш от къщи поне за известно време, че да му светне лампата, че това е преминало всички граници?
Аз лично съм склонна да покажа вратата за много по-малко от шамар, ако съм много обидена. Това не е равнозначно на окончателна раздяла, но има определени ситуации, в които трябва да се реагира твърдо, за да разбере отсрещната страна, че е минала всички възможни граници и повторение е повечето от недопустимо.

Пингуи, ми писах аз , че пишем за едно също, но не се разбираме в четенето.

Мира, изкрейзила жена и климатик е несъпоставимо. Изкрейзилата първа е загубила самоконтрола си.

Къде я видя тази изкрейзила жена? Че помолила мъжа си да се спре климатика за 1час??? И това е повод за юмрук в лицето???
Стига бе....не се учудвам че има толкова жени, които са бити...при подобно мислене...

Свят широк,хора шарени Едната ще отвърне на удара-инстинкт по-силен от волята.Друга ще посочи вратата,трета ще подаде молба за развод,четвърта ще преглътне и няма да повдига темата,пета-ще му отрови животеца на човека по всички възможни начини.Не може да искаме нечия реакция да е като нашата и да се поставяме в ситуация,която не ни засяга пряко.
На мен лично много време ми отне да простя.На него също толкова да се окопити и да осъзнае колко е сбъркал.
Има мъже,на които им е трудно да преминат ганицата,но случи ли се става страшно.Веднъж отпуснеш ли си ръката вече не можеш да спреш.Както казва моята кума-"все едно аз да застана до 3годишната ти дъщеря и да я ошамаря,само защото съм по-силна и в момента не съм на кеф" И е много права.Дано не се повтори настроението заради жегата.Дават го разхлаждане,все пак
Не сме свидетели на итуацията-ако попитаме него каква ли ще е версията му за случката?Не го правдавам в никой случай,но еднозначно не може да се вземе отношение

Самоконтрола е това, което наистина загуби съпруга ми. И наистина от тук нататък, когато спорим винаги ще имам едно на ум и просто в такъв момент ще съм по-далеч от него.

А колкото до това дали съм реагирала - за част от секундата ми светна пред очите, свлякох се да хладилника и просто се държах са лицето - в този момент цялата глава ме болеше. Дадох си сметка, че трябва да стана и да направя нещо. В момента, в който се изправих се видях в огледалото и видях как веднага беше изскочила цицината. Взех си телефона, цигари, ключовете и излязох от нас. Дадох си сметка, че ако остана ще тръгна и аз да удрям, но това, което ме сполетя е за първи път между нас, ми показа колко е силен и просто ако продължим ще трябва да ме събират по схема.

Десет минути, след като бях излязла от нас започна да ми звъни по телефона. По гласа му вече личеше, че си е дал сметка какво се е случило и че безкрайно съжалява. Искаше да знае къде съм и дали съм "добре". Прибрах се и започнах да слагам лед на мястото на удара. Не смееше да ме погледне. Нямаше глас да говори. Само очите му показваха ужаса от това, което е направил.

Дните след случая бяха тежки, без думи и в много сълзи - и от мен, и от него. Дори написа 3 стихотворения показващи това, което чувства. Вярвам на всяка една дума в тези стихове. Никога преди не го е правил.

От онзи ден насам постоянно повтаря как иска да направи всичко, което би върнало усмивката на лицето ми. Но ... просто трябва да мине време.

Изпитание и за двамата беше цялата тази случка. Случи се. Да видим как ще продължим напред. Дано да остане в живота ни като случка, за която да си спомняме само с ирония.

Мирама, въпроса ти е справедлив, ако никога не си изпадала в подобна ситуация. До онзи ден аз също бих попитала същото. Да, не искам да споделям с хората около мен /колеги, близки или роднини/ това, защото те ще реагират първосигнално като всички тук. Когато някой не е минал по пътя с кръста си казва неща, които БИ направил. Но, когато това се случи с теб самия - променяш мирогледа си.

И да, ако споделя с другите около нас това, което преживях - той ще бъде клеймосан. А какво е реномета в крайна сметка?

Не! Той не е побойник! И точно за това не искам да споделям случката. Хората ще променят мнението си за него, без да си зададат въпроса "Защо се е случило".

Убедена съм, че не климатика е виновен за това, което стана. Климатикът е малкото камъче, което обърна каруцата. По-важния и по-сериозен въпрос е "Какво е това, което накара съпруга ми да стане и да засили ръката си към мен?". Та нали точна на тази ръка съм слагала глава, когато съм уморена, уплашена или просто, защото имам нужда да погали лицето ми.

След години сигурно ще имам отговор на всичките си въпроси. За сега само гадая.

Даруся, как ще продължиш напред? И как ще живееш със страха да не се повтори?

Разбира се че Е побойник. Защо се е случило ли? Защото е ненормален твоя мъж затова се е случило. Никой няма да си задава въпроси- има само една причина това да се случи.

Даруся, да, реагират първосигнално хората. Защото първосигналната реакция е най-точна, пряма, истинска. Само секунда и след това човек успява да надене маската и да изкара поведение, което е приемливо за останалите.
Съпруга ти е реагирал по същият начин - първосигнално.
И 10 000стихотворения да ти напиша и нон-стоп да рони сълзи...това няма да върне назад реакцията му.
И ако един път е реагирал така, какво ще е следващото, което ще го докара до това състояние?
Днес климатик, утре ще е яденето, което не му харесва, други ден?
И ти ще чакаш и трепериш от какво ще се предизвика поредното му подобно поведение?

Защо го оправдава ли? Защото няма нито желанието, нито смелостта да признае пред себе си, 4е слу4илото и се, е реалност .
Защото когато си щастлив с 4овека до себе си, и ти се слу4и нещо подобно ако не си достать4но силен/на няма да можеш да реагираш адекватно.
Дали е побойник? Всеки който посяга е побойник, как се определя "побойник"'? Един шамар, два шамара, три......
щом си способен да при4иниш физи4еска болка, това има много ясно определение.
Няма извинение за подобна реакция,само можем да се надяваме , 4е сьпругьт на Даруся няма да "изгуби" отново контрол.

Даруся, къде бяха децата по време на удара? Какво става с тях!?

Даруся, ако това се е случило без скандал и без да сте под влияние на алкохол и наркотици, мисля че мъжът ти има изключително сериозен проблем с овладяването на гнева си.
Не мисля, че е побойник, мисля че е човек с психични проблеми. И това не е срамно!
Обаче ако не се вземат мерки просто ще се повтори, потрети и т.н., ако ще и 100 стихотворения да напише и милион сълзи да пролее.
Аз преди 10 дни се уплаших за една приятелка, дори пуснах тема тук. За щастие се оказа поредната инициатива във феса
Много   и кураж!

  Някъде по-горе в постовете го мернах само, но все съм се чудила, като някой удари друг, този другият как не отвръща 
Аз съм от групата, дето не са ги били, удряли или там каквото се води пу пу...то моичкият не е малък и сигурно има сила бая, но не си е и помислил да посяга (единствено на млади години сме правили спаринг с боксови ръкавици в коридора, но не го броя, че само се пазеше)

Прочетох това, което Доруся е написала...  гадно, но не зная защо не ми изглежда решението да си тръгне завинаги правилно, освен ако не се повтори, е тогава тр да му го изкара през носа 
Някои казвате да си тръгне за известно време...ама как така, ако няма къде да отиде или да отиде при родители, нали все някаква причина тр да каже 

Кофти ситуации, когато някой не може да се контролира