Даруся, и аз в тази ситуация бих дала втори шанс (втори и ПОСЛЕДЕН), но само при условие, че предприеме нещо. По-конкретно - да тръгне на психолог, трябва да е добър обаче. Обикновено травми от ранното детство ни водят в зряла възраст до липса на самоконтрол. И най-дребното нещо може да откючи такава силна реакция, и човек обикновено няма как да направи връзка между това, което е направил, и това, откъдето е тръгнало всичко. Има много литература по този въпрос, но знам само на английски. На човека при всички случаи трябва да се помогне, но и той трябва да е готов да "копае" на дълбоко. Ако реши просто повече да се опитва да се сдържа, когато е гневен, няма да има ефект. Желая ви от все сърце да се справите с този проблем!
- Публикувана: 7 юли 2012, 13:43 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2012, 18:54 ч.
Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?
Много се съмнявам да се съгласи да тръгне на терапия. Къде ще му отиде мъжката гордост, съвсем ще бъде унизен в собствените си очи! Опасявам се, че ако започне да се чувства гузен и виновен, в един момент, може след години, това ще избие към раздразнение и дори омраза към жена му. Кой ще живее цял живот с мисълта, че е постъпил толкова грубо и знаейки, че човекът отсреща може да е простил, но не е забравил? Ще иска най-инстинктивно да си възстанови равновесието и да избяга от черното петно, а то ще е всеки път като погледне жена си. Това при положение, че наистина е осъзнал колко зле е постъпил и вижда какво има в нейните очи. Това е моето лично мнение.
Аз не бих си задавала въпроса "защо го направи?" Бих се питала "какво го е спирало толкова години да не го направи?" Ако разбера какво го е спирало няма да живея във вечен страх,че ще се повтори.
Защото ако днес го дразни манджата,утре ще е неигладената риза,вдруги ден какво?И това са толкова много дразнители как ще ги премахна всичките?
Защото ако днес го дразни манджата,утре ще е неигладената риза,вдруги ден какво?И това са толкова много дразнители как ще ги премахна всичките?
Предлагам да спрем да нищим случката с Даруся. Нека я оставим сама да вземе решение какво да предприеме без да се опитваме да й влияем.
Не бих искала да измествам темата към себе си, затова смятам това е да е последния ми пост.
В едно можете да бъдете сигурни - никой от вас тук не може да ми влияе да си взема решението, което всъщност вече съм направила. И то е да продължим пътя си напред заедно. Това е проблем, който трябва да преодолеем заедно.
Много се съмнявам да се съгласи да тръгне на терапия. Къде ще му отиде мъжката гордост...
Аз не бих си задавала въпроса "защо го направи?" Бих се питала "какво го е спирало толкова години да не го направи?" Ако разбера какво го е спирало няма да живея във вечен страх,че ще се повтори...
Двата въпроса донякъде се препокриват. Най-вероятно е имало случаи, в които е бил толкова изнервен, че му се е искало да блъска, но наистина не го е направил. Въпреки всичко, което ми мина през главата /в буквалния смисъл на думата/, аз НЕ живея в страх. НЕ се страхувам от него. Защото съм сигурна, че това беше инцидент, който искрено се надявам да не се повтори, но за целта наистина трябва да се потърси подходящия път.
Наречете го както на вас ви харесва или както го чувствате, но за мен той не е извергът, който налага жена си. Аз не живея в домашно насилие. Нека се разграничат двете неща.
Да, ако отново нещо отприщи подобно състояние в него - тогава би могло да се нарече така. Но едва ли човек, който веднъж в живота си се е напил до безпаметност е станал алкохолик!
Пожелавам ви спокойни дни и нощи! Обичайте хората, които винаги са до вас! Не бързайте да съдите!
Насилникът не може да се сравнява с алкохолика. Насилник не е този, който има хронични прояви на насилие, а този който принципно е способен на такова. Мъжът ти го е демонстрирал. Бъди сигурна че ще има и други. Може би не скоро, но ще има. И при втората пак ще си затвориш очите. Тогава с мисълта че това става рядко все пак.. Отвреме навреме има кризи на лудост, ама нали не е често...
Няма да го забравиш никога. И това мога да ти гарантирам. Аз на моя му го припомних и след 20 години. Не мога само да си простя че още тогава не му теглих майната.
За съжаление, човек не се учи на чужди грешки, а на своите собствени. А това му излиза много скъпо и през носа.
Няма да го забравиш никога. И това мога да ти гарантирам. Аз на моя му го припомних и след 20 години. Не мога само да си простя че още тогава не му теглих майната.
За съжаление, човек не се учи на чужди грешки, а на своите собствени. А това му излиза много скъпо и през носа.
Средата ми е като на всяка една от вас.Може би просто никога не сте се замисляли за това като не ви се е случвало и затова не сте забелязвали насинената комшийка или приятелка с подути от плач очи.Няма къде да избягам.това е манталитета на българите.Не живея сред побойници и престъпници а в един средно статистически български град.Но ми прави впечатление изкривени морал на хората и смяната на ценностите им.Това го има и тук и в София и във Варна.Просто там може да се скриеш, да потулиш нещата а тук в малкия град, зад оградите и между панелките лъсва всичко.
Посъветвах я да отиде да си изкара медицинско и да подаде жалба в полицията. Тутка се, мотка се, не отиде. Мачото и той като този на Даруся отначало - съжалявал, ронил крокодилски сълзи, молел я да му прости и обещавал, че това никога няма да се повтори. И така, нещата останаха без последствия за него. И той вместо да се опомни, стана още по-нагъл в държанието си - самата аз съм го чувала с ушите си как се отнася с нея, било като говорим по телефона, било като сме навън четиримата заедно. Тя доста често ме търси по телефона, търси съвети, иска помощ. А не предприема нищо. Накрая ми писна - ми оказвам подкрепа и помощ, доколкото съм в състояние, но не мога да предприема действия вместо нея. Седи, търпи и после търси причината другаде. Та с това искам да кажа, че докато жените търпят подобно отношение, независимо на каква цена, винаги ще има *мъжкари*, които ще се възползват.Даруся, теб бих те попитала едно - колко пъти досега, независимо колко си била гневна и изперкала, си му забила юмрук в лицето?
Ла сомбра-той е мъжА,по-силен е както стана ясно.Примера не е равнозначен.Аз бих попитала колко пъти в избликна гняв сме удряли децата си.Крехки,беззащитни,малки и безспорно много дразнещи понякога.Такова ми е сравнението на мен мъж да удари жена,като жена да удари дете.И в двата случая единя има огромно надмощие пред другия
За мен е свързан примерът - това, че е по-силен физически, дава ли му право да не се владее и да удря? Физическото насилие е израз на слабост. Много хора нямат нерви като корабни въжета, пък не решават проблемите с юмруци и шамари. И далеч не смятам, че като е мъж и е по-силен, му е простено да си избива нервите по такъв начин.
Не ме разбра.Имах предвид,че е също толкова нелепо само защото е по-силен да го прави.
И според мен по-слабия е този,който посяга.Силния истински мъж ще излезе,ще се разходи,ще пийне една бира,ще послуша музика в колата и когато се успокои/разхлади/ще се прибере.
По аналогичен начин ще се държи и една изнервена жена.Най-лесно е да удариш някого.После колкото и да съжаляваш не може да закърпиш разхлабените взаимоотношения и да поправиш нараненото достойнство
И според мен по-слабия е този,който посяга.Силния истински мъж ще излезе,ще се разходи,ще пийне една бира,ще послуша музика в колата и когато се успокои/разхлади/ще се прибере.
По аналогичен начин ще се държи и една изнервена жена.Най-лесно е да удариш някого.После колкото и да съжаляваш не може да закърпиш разхлабените взаимоотношения и да поправиш нараненото достойнство
Силния истински мъж ще излезе,ще се разходи,ще пийне една бира,ще послуша музика в колата и когато се успокои/разхлади/ще се прибере.
Затова ли виждам толкова такива мъже по улиците и кафетата
В ходенето на терапия няма нищо срамно и далеч няма да отиде мъжката му гордост където и да било. Ако се налага двамата ще сме там!
Браво! Стига и той да е толкова мотивиран, сигурна съм, че ще се справите!
