Подозирам, че имам тайни пари т.е. пари, за които не знам... Дано не ми се налага, да разбирам къде са и колко.
- Публикувана: 7 юли 2012, 21:53 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2012, 07:14 ч.
Имате ли 'тайни' пари?
А това пък да си в чужда страна и да си напълно беззащитен, зависещ от произвола на насилник е направо ..
Не вярвам ти да си в това положение. И да нямаш пари да се върнеш в България. А иначе - гадво е, където и да си.
А това пък да си в чужда страна и да си напълно беззащитен, зависещ от произвола на насилник е направо ..
Не вярвам ти да си в това положение. И да нямаш пари да се върнеш в България. А иначе - гадво е, където и да си.
Аз не съм, да. Имам поне 6 варианта какво да правя, дори да нямам пари.
Но не говоря само за пари с цел бягство.
Някакъв личен фонд би дал повече свобода.
Аз за суми над 50 евро се съобразявам, обсъждам. Това е доста ниска сума, един фризьор. Според възможностите може да има жени и които хиляди да не сметнат за нужно да обсъдят с партньора, но при нас летвата е ниска. Това не винаги ми е приятно. Не че получавам упрек, просто е досадно на моменти и сякаш зависиш от одобрение.
Освен това пълната прозрачност ме лишава от доста неща, които искам и за него.
Да му купя нещо, или да го изненадам с нещо...
Не бих ги нарекла тайни, защото той знае, че си имам 'мои' пари, не са някакви крупни суми, ползвам ги за подаръци или нещо непредвидено или просто за някоя глезотия, която е извън основния бюджет. Трудно ми е да ги спестявам, широки са ми пръстите, но уж се старая сега.
Без да те репликирам, само да да уточня за мен:Аз говоря за нещо различно.Да мога да купя нещо понякога или подаръци за някой въобще не влиза в графата-да имам заделени тайно някъде, просто имам заплата.След подобни неща, ако остане нещо в сметката ми и няма нищо непредвидено-тези пари, може и 50 лв да са-ги занулявам от тази сметка и влизат в друга.Така да се каже-излишъка след подобни неща-него заделям.За мен, основна роля тези пари биха имали, ако един ден остана без работа-да продължа да имам средства достатъчно дълъг период от време, в който да мога да плащам сметки и разходи както сега.Или ако се наложи спешно крупна сума за здравословен проблем.
Mалко презастраховане не е убило никого.
Става въпрос за доверие, а такова имам на малко хора, егоизмът е водещ инстинкт, не го забравяйте.
Става въпрос за доверие, а такова имам на малко хора, егоизмът е водещ инстинкт, не го забравяйте.
Винаги съм заделяла пари само за себе си - и когато съм живяла сама, и с партньор. Санитарният минимум на заделените пари винаги е поне издръжката ми за 6 месеца (храна, подслон, лечение ако ми се наложи, лекарства, пари за транспорт и т.н. - базовите неща за 6 месеца). Едва след това мога да започна да мисля за Айфони, екскурзии, изненади и спестявания за старини или пък за някакви луксове (като чанти от 600 паунда и т.н.). Бих нарушила тези спестявания само в случай на сериозно заболяване на роднина или близък човек, който има неотложна нужда. Т.е. от човешка гледна точка.
А животът казват може да се промени на 360 градуса само за секундите, в които правим едно вдишване и издишване. Аз лично това съм го изпитала. Една вечер говорих с баща си по телефона и се смяхме, а на сутринта рано майка ми ми се обади да ми каже, че е починал. И изведнъж, буквално за секунди нищо вече не беше същото в моя живот. Та така...Никой не е застрахован от нещастия и злополуки.
Аз имам лична сметка, и мъжът ми си има. Имаме и обща. Ако стане нещо с мен или с него - и двамата ще си изтеглим парите за да се спасяваме. Парите са си пари. Проблем са единствено, когато не са достатъчно. Аз не искам той да ми дава всичките си пари и аз да се превръщам в ковчезник, бягам от тази роля.
А животът казват може да се промени на 360 градуса само за секундите, в които правим едно вдишване и издишване. Аз лично това съм го изпитала. Една вечер говорих с баща си по телефона и се смяхме, а на сутринта рано майка ми ми се обади да ми каже, че е починал. И изведнъж, буквално за секунди нищо вече не беше същото в моя живот. Та така...Никой не е застрахован от нещастия и злополуки.
Аз имам лична сметка, и мъжът ми си има. Имаме и обща. Ако стане нещо с мен или с него - и двамата ще си изтеглим парите за да се спасяваме. Парите са си пари. Проблем са единствено, когато не са достатъчно. Аз не искам той да ми дава всичките си пари и аз да се превръщам в ковчезник, бягам от тази роля.
Винаги съм заделяла пари само за себе си - и когато съм живяла сама, и с партньор. Санитарният минимум на заделените пари винаги е поне издръжката ми за 6 месеца (храна, подслон, лечение ако ми се наложи, лекарства, пари за транспорт и т.н. - базовите неща за 6 месеца). Едва след това мога да започна да мисля за Айфони, екскурзии, изненади и спестявания за старини или пък за някакви луксове (като чанти от 600 паунда и т.н.). Бих нарушила тези спестявания само в случай на сериозно заболяване на роднина или близък човек, който има неотложна нужда. Т.е. от човешка гледна точка.
А животът казват може да се промени на 360 градуса само за секундите, в които правим едно вдишване и издишване. ....
А животът казват може да се промени на 360 градуса само за секундите, в които правим едно вдишване и издишване. ....
И да, за секунда може да се промени животът на човек.