Хайде на море с ЯНУАРСКОТО дете! (40)

- Когато Божидар или Искрен са се задълбочили в нещо и са разсеяни и не ме чуват когато ги викам - плясвам с ръце и казвам името за да привлека внимание. Пляскането ги изважда от вглъбяването (тук малко отклонение да направя - наскоро бях чела, че на децата им е трудно да работят с повече от едно сетиво едновременно, общо взето са еднопистови, ако слушат нещо, може да не могат да ти отговорят, ако гледат нещо, може да не могат да те чуят когато им говориш и т.н.), а зрителния контакт, който установявам с тях и казването на името им привличат вниманието.

- Когато са влезли в някакъв цикъл и правят нещо настойчиво и с повторения (да удрят играчка в стената, да викат едно и също, да се тръшкат и т.н.) изпозвам "Край, спри!" с равен, гърлен тон и използвам специфичен жест (двете ръце, с дланите надолу, кръстосани перпендикулярно на тялото и все едно отсичам/отрязвам нещо с тях). Така дори и да не възприемат думите веднага, възприемат жеста и моментално схващат какво им казвам. Желателно е жеста да не е заплашителен или агресивен (размахване на пръст, показване на шамар и други подобни). Ако жеста се направи само с една ръка изглежда заплашително, все едно "посичаш" с ръка. С двете ръце все едно срязваш, прекъсваш, това, което прави детето. Тук също е важно да се установи зрителен контакт с детето.

- Когато си поставя ръката върху главата или двете ръце на раменете на някое от децата, това ги успокоява и укротява. Когато Искрен се движи на самоход, без да го държа за ръка, използвам точно поставянето на ръка върху главата, за да му привлека вниманието и да го насоча в нова посока, ако е нужно. Като разбира се му казвам и с думи какво се иска от него.

На този етап може да не разбират всички думи, но схващат жестовете. Постепенно се развива връзка между жеста и думите, след време ще са достатъчни  и само думите, без жестовете. При Божидар все по-рядко се налага да използвам жестове.

- Сега като си имам две деца на различна възраст още по-осезателно разбирам разликите между различните възрасти и съответно, че в различните степени на развитие са нужни различни подходи. И при всяко дете работят различни подходи.

- На детската площадка избягвам да се намесвам. Най-вече когато децата са долу-горе на еднаква възраст. В повечето случаи сами си разрешават конфликтите, макар понякога да си раздават по някой шамар.  Не ми скачайте сега моля ви. Има случаи в които е редно и нужно да се намесиш, но обичайно децата си се разбират чудесно помежду си. Те имат различни представи за игра и за собственост. Аз лично не виждам смисъл да им налагам принципи, които не само са им чужди, но и напълно непонятни. С времето ще започнат да разбират нещата като нас (като не съм сигурна, че това е непременно хубаво  ).

- Повтаряне, повтаряне, повтаряне, повтаряне... докато ти се протрие езика. 
Реплики от рода на "Помниш ли какво ти казах?", "Нали вече сме говорили?", "Колко пъти трябва да ти повтарям?" и подобни обикновено не са особено ефективни. Повтаряш с равен, гърлен тон. Не крещиш, не заповядваш, повтаряш бавно и спокойно. Понякога при Божидар го питам дали ме разбира какво искам от него. Нерядко се случва така, че той не прави каквото му кажа, защото не е схванал какво се иска от него. Тогава сменям думите, словореда, така че да ме разбере по-добре. Ако трябва даже разигравам куклен театър или рисувам. 

- Наказанията - ми какво да ви кажа... за себе си съм се убедила, че не работят. Ефекта е най-много краткотраен или никакъв. Или да вземеш страха на детето си, тоест да прави нещата, защото го е страх, че може да бъде наказано (което за мен лично не е ОК). Да, успявам да си изкарам яда, като се накрещя и забраня на Божидар да гледа филмчета цяла седмица... и след това пак същата история. Аз съм привърженик на да ги наречем "естествените наказания". Пресен пример от четвъртък: "Божо, ще ходиш ли утре на градина?, автоматичен отговор от негова страна "Не!"... на сутринта се разрева, защото баща му беше тръгнал без него. Беше достатъчно рано да го заведа аз, но не го направих. Обясних му, че е хубаво когато го питаме нещо да мисли какво отговора, да си казва навреме. Защото ето сега е казал, че няма да ходи на градина, а не е било така и е пропуснал градината... Или... иска да му купим нещо, но си мълчи, отминаваме магазина/будката или там каквото е и той писва... "Исках сладолееееед! (примерно)", "Божидаре, ти каза ли ми, че искаш сладолед, когато минахме покрай магазина!", "Не!", "Няма да се връщаме всички назад, защото ти не си пожелал да ни кажеш навреме, че искаш сладолед!" и подобни... Друга случка. "Божо, след малко ще мета пода, събери си пъзела, за да мога да изчистя", "Добре.", няколко пъти му напомнях, нищо не направи. Казах му, че аз няма да го прибирам и ще го смета като буклук. Той не реагира. Изметох си пода барабар с пъзела. После имаше рев, че съм го измела и изхвърлила. Обясних му защо се е получило така. Сега слуша като му кажа да си прибере нещо...

- Гледам да не правя "заплахи", които не съм готова да изпълня. "Божо, не е хубаво да разхвърляш пясък по хората и извън пясъчника!", той си продължава без да ми обърне внимание. Отивам до него, питам го "Божо, чу ли какво ти казах?", "Не!", повтарям, той се съгласява. След малко обаче пак започва да хвърля пясък. Отивам при него и му казвам пак, че не е хубаво да хвърля пясак по хората, зощото така и така. .... Той пак го направи. Отидох и го предупредих, че при следващото хвърляне на пясък по някого си тръгваме. Той се съгласи.... Пак го направи. Събрах си спокойно нещата, отидох до него, със спокоен, равен тон му казах, че пак е хвърлял пясък по хората и че поради тази причина си тръгваме. Той не се разсърди (аз не повярвах, че се случва чак  ) и тръгна с мен. Беше овесил нос по пътя към вкъщи. Попитах го какво му има. Той ми обясни, че му е неприятно, че сме си тръгнали, искал е още да си играем. Аз му обясних пак защо си тръгваме и защо не е хубаво да хвърля пясък по хората. Повече не сме имали инциденти в това отношение, даже прави забележки на Искрен, като почне да мята пясък. 
Иначе, обичайно сцената се разиграва така: първа забележка, детето не реагира (щото не е чуло най-вероятно), втора зебележка, майката започва да се нервира (аз чак почервенявам  ), трета забележка с крясък и заплаха "тръгваме си, ако направиш пак така!", детето пак си прави същото, въобще не отразява майката, тя се вбесява до крайност, разкрещява се, нервира се, вади детето от пясъчника... и обикновено не си тръгват!  Детет опродължава да прави каквото си иска, а родителя губи позиции в очите на детето. Пука му, чу го заплашват, да си приказва. Ще изтърпи крясъците и после ще си прави каквото пак си иска...

Леле, стана ужасно дълго!