Хора с психопатии - познавате ли?

Не започвай и ти, моля те! Психопатите са хора зли и се надявам никога да не ги срещаш, за да разбереш точно по какъв начин са различни. А вече казах няколко пъти в темата, че който не е психиатър е по- добре да се въздържа от диагностицирането на психопати, а дори да е психиатър не би могъл да е обективен спрямо обкръжението си. Странни птици и хора със заболявания има много, често към тях са нетолерантни, но това не прави аутистите в една група с психопатите, нищо общо няма между двете неща. Психопат не е болест, а диагноза за специфичен тип грешно конструиране на личността, което позволява тази личност да твори зло без да и пука, защото няма съвест. Няма никакъв начин да ми е жал за такава личност, дори мисля думата зло е малко, за да опише какво правят мнозинството психопати.

Дона, психопатите много добре различават добро от зло, но когато правят зло не им пука, нямат съвест или чувство на емпатия към останалите, за да усетят какво им причиняват. За тях егоистичните им цели са единствено важни, нищо друго няма значение.

Селма Никаква връзка няма между психопати и аутизъм. Аутистите имат проблеми с емоциите, трудно се свързват със света, но не ми е известен случай, нито мога да си представя как аутист би сторил зло на друг човек. Въобще е обидно да правим каквито и да е било сравнения.

Темата плаши хора които не познават нещата в дълбочина и мисля, че е за добре.
По- добре изплашен, отколкото неадекватно лековерен.
Аутистите нямат пресметнато поведение.

Вярвам, макар науката да твърди точно обратното, че хората, страдащи от психопатии=зли, сами са избрали на коя страна да застанат. У всеки от нас дреме звяра. Вероятно у някои е по-лесно той да бъде отключен.
Наясно съм, че примерът, който ще дам, е далеч от обсъжданите тук и също така, се базира на прочетено, не преживяно от мен. По време на разпитите си един от най-злите масови убийци Андрей Чикатило признава, че преди първото си убийство, на едно десет годишно момиче, и около година след него е могъл да мине в светлата половина, даже се е чудил дали да не признае на жена си Феня, силно подвластен на нея, какво е сторил. Но е разбрал, че истинската му същност е същността не на примерен съветски гражданин, а на свиреп убиец. И така до 52-рото разкрито убийство. Предполага се, че има още. Не вярвам и у други негови "колеги" да няма момент на проблясък и неосъзнаване какво се случва. Още по-малко пък не вярвам, че у някой просто хронично зъл, не е имало избор и/или възможност за осъзнаване.

За какво ми се молиш, Бояна? Да не изразявам усещането си от някои мненията в темата ли? В нея не пишеш само ти! Не приемай нещата лично, моля те. Лош навик ти е. Добронамера съм, знаеш.


Сега нямам време, но имам какво да кажа още по-късно.

Да, поведението на аутистите не е преднамерено, но колко от хората могат да решат, че не е, за да не полчи съответния човек/дете етикет "лош" или нещо от сорта и съответното поведение?!

Нямам навик да приемам нещата лично, напротив, но като искаш да кажеш нещо на конкретен потребител кажи го на него. Аз казах, че психопатите са зли и като коментираш точно този израз съм длъжна да отговоря защо използвам такова определение, затова и коментирам. А молбата ми беше да не обобщаваш и ти всички отклонения от нормата, независимо дали са болест или избор, обидно е за болните.

ПП Когато  приема нещо лично пиша ЛС, което изяснява това, а ако не мисля, че изясняването ще промени нещата, т.е. не намирам, че отношението е плод на недоразумение просто повече не общувам със съответния потребител.

Това си е проблем на необразованите хора, нищо общо с психопатите. Един по- затворен човек, един аутист ако щеш, не върши зло никому. А ако някой приема за зло това друг да е затворен или да има проблем с общуването проблема е в неговата градинка. Психопатите, поне повечето видове, не само не са затворени, а напротив, държат света да се върти около тях. Затова и не разбрах как попаднаха аутистите тук. По- назад имаше и няколко линка с предостатъчно информация какво точно представляват психопатиите. Но няма как да накараме хората зда четат или да разберат, че много рядко поведението на другите е насочено именно към тях. Дори тук ми е трудно за толкова години писане да обясня, че не приемам постовете лично, мога да коментирам по други причини, по същество,  както е в случая.

Етикетите се поставят от другите.
За един аутист етикета не е важен, за психопат е особено важен. За потърпевшите - също. При първия случай го приемаш или не, при втория няма как да го приемеш. Просто човек трудно приема осъзнато поведение с определена цел. Фалшът още по- малко т.е. да не си това което си.

Може би тук е истината- доста хора, особено в стриктни общества, разбират, че не са само това, което социалният ред им е отредил. Само че няма никой, който да им покаже как да създадат подходяща алтернативна личност, затова се хващат за първата проява на бунт, която в случая е убийство. В по-леките случаи може да решиш, че не си добро момиче, а бунтарка и да се грижиш за този образ много години, дори да не е много функционален. Искаш да си нещо друго, но не може да го намериш, защото не е модно да си друго и никой не може да ти даде насока. Всички са примерни съветски граждани, а в тази среда не е трудно да станеш убиец...

Очаквах подобен род реакции.
НЕ съм квалифицирала колегата като психопат, нито като аутист. За първото прочетох поста на Мирама и приложеният линк. Споделих, че имам познат който отговаря почти изцяло на профил от този линк и комуникацията с него е изключително трудна. За второто, понякога коментираме в бюрото, че има аутистична нотка в характера му, но не отговаря на пълният профил на аутист.

Не ми слагайте думи в устата, ако обичате нито си правете заключения от няколко изречения. За това казах, че ми е трудно да обясня с прости думи какво имам предвид, когато става въпрос за него.

Mamacita Bandida, разбирам желанието ти да се направиш на интересна, ако щеш, но ти едва ли би съобщила смъртта на брат си като прогноза за времето. Нито би стояла до 5 сутринта да си чакаш 50 годишните колежки, които са на бар с мъжете си при това, само защото си решила да ги закараш до къщите им после. Нищо, че същите са те помолили/казали няколко пъти, че ще посетят дъщерята на едната първо и ще си хванат такси. А, не, той няма проблем да чака в колата и да слуша музика. Как мислиш се чувстват първите? Това, че си на 30 и ходиш на пияно няма нищо общо с това да учиш  и запаметяваш ненужна информация. Той и колегата ходи на сбирки с клуба по Астрономия, но аз го за прекрасно и дори с интерес изслушах какво има да каже по въпроса. За сметка на това пък, хич не ми е интересно да ми праща линкове в 11 вечерта по фейса, за неща които слабо ме интересуват, но пък по някаква причина съм споделила в общ разговор на работа. С всички, не конкретно с него.

Бих могла да дам много примери, но съм сигурна, че написани тук във форума, биха предизвикали само симпатии към въпросният човек, докато реално нещата въобще не са такива. Не ме разбирайте погрешно! Нямам нищо против него, дори напротив. Намирам го за чудесен в работата си, но това не му дава допълнителни права да ме качи на грешният автобус на обучение в чужд град и после да каже, че съм се загубила. Или като тръгнем с колежката и приятелят й да търсим мини вана с бургери за среднощна закуска, да реши че съм го отмъкнала от нея.  И, да, има значение тона и начина по който е казано, защото аз като нормално социализирана личност мога да направя разлика.

Явно аз съм злата от цялата история, но колкото и симпатии да имам/х започват да се изчерпват.

А какво правиш да висиш в 11 във Фейса? Нали знаеш как се изключват фийдове? Как се махат френдове?

Този е почти нормален типаж, малко непохватен. Ами вдигни гарда, спри да го харесваш и извиняваш. Как така ще те качва в автобус? Спят ли 50-годишните жени? Има интернет, нали? Използва се и за ориентация, не само за форуми.

Според мен изживявате стандартна фирмена лудост, в която се чувствате задължени да правите нещата колективно и спирате да мислите с главите си. Да не сте в държавната администрация? Щото това не е професия, а диагноза.

Изобщо ми е странно, че се газираш от черти, които лесно се преодоляват, като спреш да очакваш каквото и да е от човека извън базовите работни задължения, "хвърлиш го под автобуса", теглиш му една.

Сетих се за Грьонуй, героят от "Парфюмът", като пример за психопат (според мен). Зъл ли е? Не. Демоничен? Не. Просто му липсва емпатия. Мисля, че липсата на емпатия най-точно разграничава психопата от останалите. И е нещо различно от егоизма.

+ това което виждаш от собствените си очи. Може би, това е основно.
Не мисля, че е само емпатия и въобще емпатия.

"Курт Шнайдер дава следното описание: подчертана дисхармоничност на нагласи и поведение, неуравновесеност, склонност към декомпенсации, безотговорност, егоцентризъм, непредвидимост на реакциите, липса на чувство за вина, изменчивост на отношенията, изкривено самовъзприемане и неправилна самооценка."

Ай, Курт Шнайдер набута цял форум при психопатите 

То да беше само форума  Но само неправилната самооценка не стига, за да си психопат.

Поствам тук част от текста в Уикипедия, в случая коректно представена информация

"Проблеми с емоционалността

Психопатът е човек, който няма съвест, съзнателност, но не защото му липсва интелектуалният капацитет да разбере разликата между редно и нередно, а защото липсва емоционалната връзка с когнитивността, мислите и т.н. Някои от характеристиките на това включват поразителна липса на съпричастност, липса на загриженост за другите хора, възприемане на другите хора просто като предмети. Когато нормални хора обработват емоционален материал, има голяма активация на части от мозъка, предназначени за емоционалното реагиране на събитията и отговарящи на емоционалността. При нормални хора може да се различи емоционално-наситено от неутрално събитие, но при психопатите това е невъзможно. Части от лимбичната зона и части на мозъка, отговарящи за емоционалността като цяло - хипокампус, амигдала, при психопатите не функционират, както при другите хора.

Проблеми с перцепцията и разпознаването на емоционалността

В изследване от 2002, Дейвид Косън, Яна Сухи, и други, питат психопатични затворници за наименованията на емоции изобразени върху 30 изображения на лица. В сравнение с контролна група психопатите имат значително по-ниско ниво на верност в разпознаването на лицев афект на възмущение, но по-висока степен на разпознаване на гняв. В изследване от 2002 Блеър, Митчел и други използват Тест за разпознаване на гласови афекти за да замерят степента на разпознаване при психопати на емоционална интонация конотативно добавена към иначе неутрални думи. Психопатите имат тенденцията да правят грешки при разпознаване в сравнение с контролна група с особено висока степен на грешка при афектите, свързани с тъга и страх.[2]

Поведения
Психопатията се изразява в много различни поведения, засягащи междуличностните отношения и поради това може да се говори за психопатии. Психопатиите обхващат състояния, които се намират на границата между болестта и нормата, поради което са трудно установими (признак за това е, че клиниките често прехвърлят свои пациенти психопати на полицията, а полицията по-късно им ги връща обратно). Според разбирането, което отрежда психопатните характеристики като по-скоро вродени (има различие между интерпретациите, между разбирането за вродено разстройство и придобито) за да се причислят определени поведения към психопатните разстройствата те трябва да са устойчиви във времето, имат стереотипност в проявата, като представляват дълбоко заложени и трайни модели на поведение и реагиране в различни ситуации, да е на лице отклонение от преобладаващия начин на мислене, чувстване и отношения.
Според това разбиране личностните разстройства като цяло започват в детството, изявяват се в пуберитета и продължават в зрялата и старческата възраст. В определението на МКБ 10 те са “ дълбоко вкоренени дезадаптивни форми на поведение, обикновено разпознаваеми в юношеската възраст или по-рано и продължаващи през по-голямата част от живота” . При личностните разстройства се откриват тежки нарушения в структурата на характера и поведението , които обхващат различни сфери и водят до срив в личностното и социално функциониране. Има данни, че индивидите с личностни разстройства изпитват субективен дистрес, страдат, но и причиняват повече страдания на другите.
Курт Шнайдер дава следното описание: подчертана дисхармоничност на нагласи и поведение, неуравновесеност, склонност към декомпенсации, безотговорност, егоцентризъм, непредвидимост на реакциите, липса на чувство за вина, изменчивост на отношенията, изкривено самовъзприемане и неправилна самооценка.

Отношения със средата
Характерна за повечето психопати е обърнатата адаптация. Докато нормално индивидът се адаптира като променя себе си, психопатът иска да промени обкръжението.

Лъгане и манипулация
Психопатите са патологични лъжци. Техните отношения с другите хора са практически дефинирани от манипулация и експлоатация. Психопатът не вижда никаква причина, поради която да бъде честен или грижовен, загрижен за другите хора. Те обикновено са много добри в лъжите, понякога са способни да объркат дори опитни разпитващи. Понеже те са неспособни на срам или страх, езикът на тялото при тях или тонът на гласа им, и други подобни знаци, никога не ги издават, както обикновено се случва с другите лъжещи. Всъщност те абсолютно не се страхуват от това да бъдат хванати в лъжа. Когато те са поставени в ситуация да отговарят на реални въпроси и да се сблъскат с реалните факти, те, без дори да направят пауза, ще преработят своята история така че да пасва на фактите и да изглежда консистентна. Това непрекъснато преработване на тяхната история води до противоречия, които оставят слушателя объркан. [3]
Друга причина, поради която те са такива невероятни маниадпулатори е, че те практикуват по-предкатливо.
Според Хеър, множество психопати са очарователни на повърхността и имат изключително умение да показват емоции (докато всъщност не изпитват такива) и имат невероятното умение да манипулират другите. Термин, често използван'сладкодумен', означаващ импровизирано умение в речта, което е често неискрено или повърхностно, привидно. Те имат по-малко социални задръжки и вътрешни възбрани, и са по-екстровертни, доминиращи и уверени в себе си. Те също така не се страхуват да причинят обида, да бъдат отхвърлени или да бъдат разочаровани. Тези неща, когато се случат, те ги отхвърлят и не се чувстват обезкуражени от това да опитат отново. Трябва да се отбележи, че не всички психопати имат това "спокойно и гладко" очарование, често при не добро възпитание на някои от тях им липсва социалната грация, изящество и елегантност или образование, за да впечатлят хората. Такива психопати разчитат повече на заплахите и насилието, за да получат, това което искат.

Семантичен процес
Херви Клекли предполага (Клекли, 1941), че на психопатите им липсва способност да разберат какво в действителност значи животът."

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B … D1%82%D0%B8%D1%8F