Хора с психопатии - познавате ли?

Да ви призная, много е интересно и в тази тема, и в една друга подобна, как хора, които уж настояват за толерантност към определена група "различни" беснеят срещу мен. Толерантността, мили приятели, не е отношение, което се прилага избирателно към света. Параноята (не като диагноза, а в популярния смисъл на думата), че някой или всички са ужасно нетолерантни, виртуалното вбесяване и агресия по повод някой с различно мнение, което и в повечето случаи не са  прочели и разбрали, е твърде далеч от декларираните постоянно от тях разбирания за отношението към света и различността. Само отбелязвам онова, което наблюдавам, ако ви върши работа помислете върху него, ако не го игнорирайте, но не го приемайте като заяждане. С най- добро чувство го казвам, защото с някои от вас бяхме на ръба да сме, макар и виртуални, приятели. Сполай ви.

А по темата- знам, че в нея пишат доста хора, които имат опит с аутисти, но последен опит да обясня какво искам да кажа от няколко страници насам. Като познаващите добре чертите на аутистичния спектър вероятно ги откривате в описанието на някои черти на психопатията, но точно тези черти не са водещите при психопатиите, възможно е и е доста вероятно да отсъстват. 

И като казах, че тук не сме психиатри, то бе по- скоро в опит да смекча емоциите, които явно владеят по- чувствителната част от пишещите. Говорим си просто, всеки споделя лични впечатления, някои и от опит, други от прочетено и толкова. Това беше второто, което опитвах да кажа.

ПП В жегите пийте повече вода, тези нерви не са на хубаво.

Не си само ти, Бояна, която се чувства вируално атакувана, заради мнението си. Уверявам те!

Грозни ми са тези опити някой да се изкарва в темата жертва, а пък другите агресори! Когато релно формата на общуване в интернет е такава, че предполага вероятност за недоразбиране както на написаното, така и на релноите емоции зад него! 

Истина е - не аутистичните черти правят психопата психопат. Не те са водещите и причината психопатът да бъде възприеман като такъв. Те са си просто съпътстващи черти. Преди време пуснах на мъжа ми тест за аутизъм при възрастни, началната граница, от която можеше да се мисли в посока аутизъм беше 35, той направи 39. И наистина има доволно много аутистични черти. Те ни най-малко не го правят психопат.

И все пак, аз виждам връзка между психопатия и аутизъм, по принцип виждам връзка между всички състояния, които възпрепятстват хората да "мелят" със света като всички останали, да се свързват с другите и околния свят, да създават отношения. Връзката вероятно ще ви се стори малко ексцентрична, защото да кажем аутизъм, психози, психопатии - това са много различни явления по ефекта си и по начина, по който хората се вписват в социума. Моля да не ми се обиждате, че ги слагам в едно изречение, подчертавам, че не ги приравнявам.

Нека се опитам да обясня връзката. Като човек, отказал се от практиката на клиничната психология заради разочарование от ограниченията на метода, все пак не мога да спра да наблюдавам тенденциите в областта. Интересно ми е, вълнуват ме. Виждам връзката между всички състояния, които нарушават контакта със средата и хората, в начина, по който си ги обясняваме. Много десетилетия, научната общност обясняваше тези явления с провал на родителството, отглеждането, възпитанието и много малко се обръщаше внимание на конституционалните фактори (заложбите, с които детето се ражда). И докато при психозите биологичния елемент все пак започна да се разпознава добре през 20-ти век, огромна беше несправедливостта при случаите на аутизъм. И досега има учебници, които намекват, че той е следствие от разстроено родителство, което е адска глупост, натикала несправедливо много майки на деца с аутизъм в ада. Е да, обаче вече е ясно, че аутизмът не е "лошотия" на детето или "неадекватност" на майката, а неврологично обусловено състояние. Въпрос на време е да се открият биологичните и конституционалните основания и на психопатиите. Те вече се признават, официалната версия вече е, че психопатиите са следствие от комбинация от конституционални фактори и провал на отглеждащата среда. Не ме разбирайте погрешно. Не бих искала да се окажа в една стая с Андерш Брайвик. Но той също не е типичното лице на психопатиите. В нормалния си вид, личностовите разстройства далеч не са толкова разрушителни, просто става дума за хора, които се свързват с околните по неподходящ начин и с неадекватни мотиви.

разбирам защо се предпочита да се смята, че децата са бял лист, а родитеелите пишат по него, и че децатта са едва ли не стерилно сладки - защото могат много  хора да се засегнат от това, че може гените да се окажат много силни, в близкото минало вече е преживяна изродената форма на върховенството на гените, и хората са все още много чувствителни на тази тема. За мен лично нещата са напололина - това, което е заложено още генетично или случващото се във вътреутробния период при формирането на мозъка, не могат да се пренебрегнат, а възпитанието и външната среда могат само да дадат предимството да се развият едни черти и да потиснат други, макар и временно. Все още тук е много разпространено да се обвиняват родителите и особено майката за всички неблагополучия в живота на детето. Разбира се, майката е много удобна жертва, защото тя е отгговорна в 99 процента от времето през първите, че и следващите години, и няма как да се оправдае. На майката се отрежда ролята на светица и едновременно с това на жертвено агне.

Saule Разбира се, че не всички психопати са като Брейвик, т.е. не всички са социопати, повечето са разрушителни само за близките си. Аз най- много се интересувам от социализацията като фактор, а напоследък още повече, защото познат тийн бе определен от специалистите като психопат и понеже го знам от бебе ми е крайно неприятно и тъжно за всички. Разбира се, родителите винят себе си и донякъде имат основания, защото всеки родител прави грешки и ако реши да се вини винаги ще има за какво да се хване, но аз все пак мисля, че само едното възпитание не води до такива отклонения, по- скоро се надявам да е така. За всеки родител е плашеща подобна отговорност, още повече, че баланса между крайностите липса на поставени граници и твърде тесни граници на детското поле е много труден, а с това не се изчерпва родителството.

А за останалото те разбирам, но не можем да виним хората, че не разпознават различните видове заболявания и отклонения, нито че се плашат от тях. Не помня къде беше правено проучването, но изводите бяха, че хората се страхуват от психичните заболявания и отклонения повече, отколкото от смъртта. Т.е. почти всеки би предпочел да е умрял, но не и психичноболен. У нас нещата са още по- страшни, защото както се каза в другата тема у нас допреди 20 години психичноболни нямаше официално. За хората епилептик звучи ужасяващо, какво остава аутист или човек с психоза. И все пак, психопатите не са болни, а са хора вредни за останалите и с повечето от тях е по- добре да не се влиза в близки отношения. Основните им характеристики като егоцентризъм и егоизъм комбинирани с липсата на емпатия и съвест стават един социален и емоционален ужас, поне от моя гледна точка на участвала в него.


Изобщо не съм жертва, нито се чувствам атакувана, забелязвам грубостите рационално, а не емоционално. И просто отбелязвам, че сте непоследователни в стремежа си към толерантност, защото поне според моето разбиране не можеш да изискваш от другите нещо, на което сам не си способен. Аз, например, не съм толерантна по начало и не изисквам толерантно отношение, ако го изисквах престоят ми тук щеше да бъде невероятна драма. Но приключвам със спама, ако някой иска да си разменя лични реплики с мен да ми пише на лични стига да не е от листата на блокираните.

Мислех си, прочетох на няколко пъти, че психопатите са зли и лишени от съчувствие хора, бездушни и лоши, това правило без никакво изключение ли е, на 100% ли един човек с психопатия не знае що е емпатия и е напълно осакатен откъм алтруистични пориви или е на периоди?
Щото параноясах покрай темата и понеже виждам, че повечето познавате такива екземпляри, а аз човек, без човешко чувство, душа и поне малко доброта в сърцето не съм срещала.

По- добре е да не срещаш, ужасно е, да не говорим, когато става въпрос за дете. Този случай с детето, за което ви казах психиатри и психолози са безпомощни, родителите също. Учителите бяха казали, че ако не познаваха другото дете в семейството щяха да си кажат, че родителите са някакви изроди, които изобщо не са възпитали детето си, не са му поставили никакви граници. Ето една много интересна статия за децата психопати и в нея се говори за все по- честото застъпване на теорията, че психопатиите са по рождение, както аутизма.(ето една връзка, която обаче не е поведенческа, а е в евентуалния неврологичен причинител на състоянието)
http://www.nytimes.com/2012/05/13/magazine/can-you-call-a-9-year … mp;pagewanted=all

И какъв е нормалния социален отговор на това? Как обществото бива да се държи с такива деца, ако няма надежда за тях да се променят, не са и отговорни за което и в същото време имат поведение, което е в ущърб на други деца? 

Моите интереси по темата винаги са били в тази посока, но не мога да кажа, че науката има точен отговор. Все пак, ако не на емпатия тези деца могат поне да се научат на това да спазват правилата. Знаете, че съм против деспотичното родителско поведение, но при такива деца една точно пресметната строгост, без емоции е най- доброто решение. Те не могат да разберат емоциите, но тъй като държат ужасно много на своето благополучие са готови на всичко, за да го постигнат. Ако родителите и обществото са непримирими, ако знаят за какво става въпрос и не се поддават на детските манипулации, ако детето търпи сериозните последствия от своите действия ще се научи да спазва правилата поне. Няма гаранция, че като голямо няма да извърши някое зверство, но все пак не всички психопати са склонни към физическо насилие и не всички са социопати.

Лично за мен, независимо дали детето е психопат или съвсем обикновено дете е много важно от най- ранна възраст да е наясно, че действията му имат точно определени последствия, че има правила и те трябва да се спазват. В противен случай деца, които не са психопати могат да развият и често развиват девиантно поведение единствено на базата на чувството им за безнаказаност. Морала не е вроден при хората, той е въпрос на възпитание в семейството, а то става на база на опита и на примера на родителите.

И аз. И над една граница не съм особено толерантна към тях! И ако да обърнеш и другата страна като те зашлевят от едната не е нечий водещ лайф мотив, не означава, че трябва да си затваряш очите и да не споделяш притесненията си относно неадекватното отношение към хора с разстройства в развитието, примерно. Ако според теб аутистите, да речем, нямат проблеми заради такова отношение или пък не те интересува или пък не искаш да говориш за това по някаква си причина - твоя работа! Но да ми се държи арогантно сметка за това, че споделям наблюдения, тревоги и притесненя - това минава всякакви граници!

Темата стана лична. Затова приключвам!

П.С. Нямам идея, кои "сме" тия "вие", към които се обръщаш. Аз говоря единствно и само от мое име.

След като едно дете може да бъде научено да си мие зъбите и на други навици, едва ли ще е проблем едно психопатче още от малко да бъде научено да се държи добре с околните и да не им вреди.
Другояче стои въпросът какво става с децата, отглеждани от психопати. Защото, според мен, децата попиват ценностната система на родителите.

Не знам, явно. Тя беше на 14 тогава, аз на 12.  

Психопатите най- често нямат деца, а когато имат децата им най- често биват отглеждани от друг/и. Не съм виждала данни децата им да стават психопати, предполагам дори е тъкмо обратното, защото ако са родители психопатите могат да са строги до жестокост, тъй като детето нарушава комфорта им, да не говорим, че те трудно схващат идеята за това да се грижат за друг, да не говорим друг да е на първо място, т.е. преди тях по важност. Предполагам, че децата най- често развиват огромно чувство за вина за безчувствеността на родителя, но тук не мога да кажа, че знам особено много, та не смея да твърдя каквото и да е без аргументи. Принципно, от всяко отклонение на една личност се получават някакви индуцирани проблеми у близките, така че и в случая с психопатите вероятно е така.

Все повече ще се обръща внимание на тази теория, че много неща се предават по наследство. Има логика в една такава теория.

Дали има правени проучвания например за престъпността в определен регион, където евентуално е ясно че гените са се "мешали" дълги години?

Интересен въпрос..