АВГУСТовските мами вече са нетърпеливи да гушкат своите бебоци – сладки и игриви

Неонатален ултразвуков скрининг

Ултразвуковото изследване на мозъка, коремните органи и тазобедрените стави непосредствено след раждането на бебето е изключително важно за откриване и навременно лечение на вродените заболявания.

Ранният неонатален скрининг е изследване на всички новородени деца, чиято цел е откриване на вродени заболявания, ранно лечение и профилактика на усложненията от тези болести. С неговото провеждане се поставя ранна диагноза и се спестява страданието на детето и неговото семейството.

Неонаталният ултразвуков скрининг се състои от следните високоспециализирани изследвания:
Абдоминална ехография
Трансфонтанелна ехография
Ехография на тазобедрени стави

Ехографският метод за диагностика е най-използваният и предпочитан образен метод, който се прилага при изследване на новородени. Това се дължи на безспорните предимства на ултразвуковата технология, сред които можем да отличим следните плюсове както за бебето, така и за специалистите:

Приложим е непосредствено след раждането
Приложениено на ултрасонографията  в ранния неонатален период е достъпен, лесно осъществим и информативен метод за ранна диагностика на определени вродени малформации
Неинвазивен и безболезнен метод на изследване
Възможност за провеждане на повторно изследване
Без противопоказания за използването му в критични състояния
Висока информативност

В следващите редове ще ви запозная в детайли с три основни ултразвуково базирани диагностични изследвания, които се провеждат в неонаталния период.

Трансфонтанелна ехография
Изследването с ултразвук на мозъка при рискови и здрави новородени деца е най- безопасният метод за откриване на вродени малформации, хеморагични /мозъчен кръвоизлив/ и хипоксични /перивентрикуларна левкомалация/  поражения на мозъчната тъкан.  Ранната диагноза дава възможност за успешно лечение без усложнения и дефицит в развитието на децата. При по-сериозни усложнения ултразвуковото изследване е най-безопасният и безвреден метод за проследяване на установените промени и най-добра отправна точна за назначаване на своевременно и адекватно лечение.

Ехография на коремни органи
Изследването с ултразвук придоби определящо значение в диагностицирането на много болестни състояния на гастроинтестиналния тракт. Той стана основно средство за диагностика при пилорна стеноза, инвагинация, остър апендицит. Най- честият повод за ехография на отделителната система  са инфекциите на пикочните пътища и търсене на подлежаща малформация с подозиран бъбречен произход. Аномалиите на отделетелната система могат да имат определящо влияние върху изхода на бременността.    

Ехография на тазобедрените стави
Дисплазията на тазобедрената става продължава да бъде основен медико-социален и икономически проблем у нас. В редица региони заболеваемостта продължава да бъде много висока /60-80% от всички новородени/. Това се дължи от една страна на неправилно повиване на новородените деца най-вече с прибрани бедра, а друг водещ фактор е създаването на затворени етнически и религиозни общности с близкородствени бракове.

Тазобедрената става на новороденото може да бъде :

Здрава става
Нестабилна става
нестабилна става, която може да се луксира
нестабилна става, която може да се сублуксира
луксирана става
Типична вродена луксация

Световната наука категорично достигна до извода, че предизвиканото изкълчване на тазобедрената става се среща много по-често отколкото вроденото.

Истинското вродено изкълчване на тазобедрената става се среща в около 1-3%, докато в лечебната практика в света честотата на заболяването е от 10 до 18%. Логично изниква въпросът каква е причината за посоченото несъотвествие между честотата на реалната и вродена луксация.
Отговорът е, че неправилното отглеждане на новороденото чрез повиване с прибрани крачета води до изкълчване на нестабилните стави и развитие на предизвикана дисплазия на ставите при развитието им.

Както е възприето в Европа и нормативно се изисква и у нас, трябва да се извърши скрининг на тазобедрените стави на всички новородени по определени и възприети в световен мащаб показатели, за да се определи дали бебето попада в РИСКОВАТА ГРУПА или НЕ още в родилния дом.

Рисковите деца изискват специално наблюдение - най-добре е то да се извърши от специалист – ортопед /още по-подходящо е детето да се следи от детски ортопед/, отглеждане с профилактични гащички до 4-я месец, сонографски/ ултразвуков и рентгенологичен контрол.

Основните показатели за определяне  на „рисковите“ деца са следните :

Обременена  фамилна анамнеза, включително свръхеластичност на ставите на родителите. При наличието на фамилна халтавост на тазобедрената става, когато в семейството има случай на луксация,  рискът за потомците е следният:
здрави родители и едно засегнато дете - риск 6%
един засегнат родител - риск 12%
един засегнат родител и едно засегнато дете - риск 36%
Женският пол е по-обременен. Заболяването се среща 7 пъти по-често при момичетата
Първородените деца са по-уязвими от заболяването поради здравата абдоминална и утеринна мускулатура
Седалищно предлежание  – от 30-50% от седалищните предлежания развиват дисплазия на ставата
Цезарово сечение поради седалищно предлежание  -  независимо от оперативното раждане тазобедрените стави са засегнати в същия процент.

Олигохидрамнион, предизвикан от бъбречна малформация на плода или преждевременно изтичане на околоплодните води – ограничава възможността за движение на фетуса и нараства рискът от развитие на патологични промени в ставата.
Многоплодна бременност - един засегнат близнак - за еднояйчни риск- 42,7% , за разнояйчни- риск- 2,8%.

Новородено, което притежава един или повече от посочените фактори попада в „РИСКОВА ГРУПА”.
„Рисковите”  деца трябва да се изследват сонографски след раждането, на 3-та, 6-та седмица, на 3-я и 6-я месец. Рентгенологичното изследване в този период не се препоръчва. Такова може да се извърши на 4-5 месечна възраст.
Правилното отглеждане на новороденото е начало на лечението на вродената дисплазия на тазобедрената става и профилактика на най- често срещаните форми на предизвикана дисплазия

Подържането на физиологичното положение на тазоберената става във флексия и абдукция с профилактични гащички води до:

стабилизиране /лекуване/ на нестабилните стави в 60% до края на първата седмица и 88% до края на 2-я месец.
създаване условия за правилно развитие на здравите тазобедрени стави
предотвартяване на възможността за развитие на предизвикана луксация.
За поддържането на добро физиологично положение на тазобедрената става са препоръчителни следните действия:

поставя се памперс или друго подобно  хигиенно средство
слагат се ританки, позволяващи абдукция на бедрото над 60 градуса.
най-отгоре се поставят специални гащички от лек плат, които поддържат физиологичната флексия и абдукция на тазобедрените стави денонощно /първи номер се носят през първия месец, втори и трети номер по месец и половина общо до четвъртия месец/.
Описаният алгоритъм на правилно отглеждане на новороденото, възприет в много Европейски държави и трябва да се въведе във всекидневната дейност на здравните заведения и в бита на българите, за да се ограничи и напълно ликвидира най-честото и  най-тежко инвалидизиращо заболяване в ортопедичната практика - вродената и придобитата дисплазия на тазобедрената става.

Неонаталният ултразвуков скрининг трябва да се проведе в родилния дом, не по- късно от края на 1-я месец след раждането. При рисковите групи новородени деца - недоносени и доносени с проблеми в неонаталния период - е задължително те да се направят веднага след раждането. Провеждането на тези изследвания изисква високотехнологична апаратура  и квалифициран персонал, който да поеме отговорност.