ВТОРОКЛАСНИК съм наесен, Първи клас ми беше лесен!

Прочете " През гори и води" на Ем. Станев / прочете я за 10 дни/,много ли е, малко ли е не знам. От утре  сме на "Приключенията на Лукчо" ,надявам се да му хареса повече от " Прикази по телефона".
Четем с мъка , с уговорки.Това да седне и да чете 2 часа ,за сега е мисия невъзможна. 
  за темата!

  Немирница, не сме се разбрали явно.  Да ако децата успяват да четат и на двата езика е добре, наистина.  Моите както написах, докато са в България четат на български, но не и задължителната литература. Лъчезара чете в момента за ааааа забравих им името на тези двамата Финдъс и кой беше другия, които изгонили лисицата.  Тази книжка я чете, ама ако й дам Пипи, ще ме отсвири на момента.  Ама както написах, за мен задължителната литература не е задължителна за моите деца, затова и не ги карам. Аз им я чета - те да четат каквото искат - важното е да четат.

rosikosefi тук учебната програма е доста различна. В Бг това трудно може да се получи, при учебната програма която имат. Поне в нашето училище в 1ви и 2ри клас наблягат изключително на четенето. В 1ви клас нямат домашни /за разлика от българските деца, които пишат ченгели, букви, числа по 1 страничка и повече/. Домашното на децата тук е да четат всеки ден книжка. Всеки ден от средата на Октомври - дотогава са взели вече всички букви /взимат ги бързо, защото се предполага, че ги знаят от Предучилищната/, до края на учебната година, учителката дава на всяко дете книжка, която трябва да прочете и върне по-скоро. В началото книжките са лесни и се четат за 1 ден, Към края стават по-трудни и дълги и отнемат 2-3 дни. Ами сметнете сами - това са 5 месеца - колко дни имат и колко книжки са изчели в 1ви клас децата тук. Вярно е, че не е всеки ден, но през ваканциите и съботите и неделите четат книги от библиотеката. Отделно заедно с класа всяка седмица ходят до училищната библиотека и всяко дете си взима книжка за вкъщи, която трябва да върне следващата седмица. Четат книги които им харесват.

Просто друга система, не казвам по-добра или по-лоша, различна е.

На мен много ми се иска да четат повечко и на български. Ама докато успеят да си напишат домашното от българското училище, ми то време не останало за четене на книга - четат само текстовете от читанката.  Но си и признавам, че освен с писане, не знам как иначе биха научили всички елементи на буквите и как да изписват правилно ръкописните български букви. Така че, писане си трябва на български и то доста в 1ви клас.  Тук например ръкописните букви се учат в 3ти клас. Дотогава пишат с печатни. За двете години ръцете им укрепват и свикват с писането и в 3ти клас сравнително бързо и леко се научават да пишат ръкописно - без да ги болят ръцете и да се изморяват.

Ох, много се отплеснах. Извинявам се за отклонението!

А по колко листа четат средно?
Аз забелязах, че главите на повечето книжки са между 3 и 6 листа, т.е като чете две глави чете средно между 6 и 12.
120 страници като на Кейси няма начин да докара скоро.

Момичета, книжкитете по англо-саксонската система не са със ситен шрифт и изписани страници по 60 реда на страница както нашите, а са адаптирани - с едър шрифт, много картинки и по максимум параграф на страница. Ники имаше такива за домашно в Британика като на сайта с онлайн книжките, който Кейси ми сподели www.wegivebooks.org можеш да видиш как изглеждат. Така, че не можеш да сравняваш наши 100 стр с техни 100 стр. Хубавото, обаче, в тяхната система е, че провокират децата да четат като им предоставят близки до тях текствове, на достъпен език с възходяща трудност, което кара децата да се чувстват уверени. Вярно е,  че на английски, поради факта, че фонетично се чете едно, а се пише различно, четенето ако не се лъжа върви с избор на думи с еднаква фонетична транскрипция. Имам колежка, която работи в Единбург с децата си (малкото й дете е колкото моят син) и още първия срок имаха за домашно мини книжки на определени теми - например Египет и пирамидите и т.н., което учи децата и на странични неща, което много ми харесва.

Но и нашата българска система си я бива, харесва ми, че се иска от децата да разсъждават върху поведението на героите, скритата поука и т.н. , т.е. целта е не просто да се постигне гладкост на четенето, а четене с разбиране. Истина е и че има много български автори, които имат качествени произведения за деца, които са съобразени с възрастта 7-8 г: мога да препоръчам "Лакомото мече", "Къщичка под снега" и "През гори и води" на Е. Станев, приказките на Ран Босилек, Елин Пелин и Каралийчев, стихотворенията на Дора Габе, Радичков с "Врабчетата" и "Жабешките истории", от съвременните много ми допада Мая Дългъчева. Според мен е важно да насърчаваме децата да четат по много причини  - освен автоматизацията на процеса, четенето развива въображението, подобрява се правописа, обогатява се речника и не на последно място, логиката също се развива, възпитават се нравствени ценности. Аз смея да твърдя, че половината от тези неща ги развива и математиката. И тези неща обогатяват децата, без да им отнемат от детството. Защото ученето може да бъде забавно.

 Ясно е, че всеки един от нас се стреми да направи най-доброто за детето си, според собствените си разбирания и възможности. При мен времето е най-ограничения ми ресурс, както сигурно и на повечето, които ходят на работа. Аз лично се стремя всеки ден по малко да занимавам сина си с различни неща - напоследък дори го карам да си чете сам през деня, а вечер като се върна от работа го карам да ми разказва прочетенето и после заедно дискутираме текста. Опитвам се да положа основите на преразказа с развитието на речта през втори клас. Същото правя и със задачите - оставям му задачи и вечер ги проверявам и дообяснявам, като се опитвам що годе задачите да са тематични - един ден рачешки задачи, друг ден - с крака и глави, трети - с магически квадрати и редици и т.н. Целта ми е да затвърди наученото от 1 клас, като разширя приложението. Така имаме време да правим заедно и други неща - рисуваме, строим с конструктора, ритаме топка, играем на война, но с онези карти с умножението на издателство "Точица". Лично аз споделям мнението, че децата в тази възраст трябва постоянно да се учат, за да се набляга на интердисциплинарните връзки между нещата. Например помните ли онези пластмасови релефни карти на България от нашето детство? Върху такава карта, вече съм обяснявала какво е мащаб, какви са посоките или играем като си задаваме въпроси от типа на кой е най-високия връх с България, кажи ми три реки, които виждаш на картата и т.н., а когато пътуваме из страната Ники трябва да покаже първо маршрута по картата. Той дори не възприема това като учене, а като игра, а всъщност вече има доста добри базови познания по география. Същото е и със задачите - има толкова закачливи задачки. Чета и темата за JUMP MATH - макар, че ние не учим по нея, вярвам в основния й принцип, че няма трудна теория - ако е обяснена достъпно, децата я разбират, стават уверени в себе си и им е забавно да правят това. Лошото е, че аз не съм учител и ми е трудно да напипвам посоката, така че ще съм много благодарна на всички вас ако споделяме хитри трикове как да помагаме на децата да заобичат ученето. Например много ми хареса идеята на SZA за кръстословиците с въпроси по определен текст. Мисля, е ако се върне позитивното в темата, взаимопомощта - ще спечелим всички.

Мислите ли, че тази година понеже 15.09 е събота, че тържеството им ще бъде в събота или ще остане за понеделник? Питам, защото си планирам отпуската.

Така е само в началото, след това книгите добиват нормален вид.
Тъй като Самуил чете малко по-напред и бързо, отдавна мина периода на големия шрифт и картинки и успява да прочете примерно 1 книга от серията на Goosebumps за ден и половина, да речем. Те са 100+ стр.  всяка. Пак казвам, това не е състезание, но нали заговорихме в примери и като написах в предната тема 60-100 стр., имах предвид плътен текст, без картинки  

Четене с разбиране, търсене на поука и т.н. е цел навсякъде. Не мислете, че е присъщо само на нашата образователна система.

п.п. Прекъсна ми връзката, та да си допиша...
Въртим се, около интересната книга, която да привлече вниманието и която видно, за повечето деца, не е част от списъка за лятото. Дайте им избор, извън списъка и да вижте, дали това дава резултат. Още един пример: Хари Потър, която, ако се водим от възрастовите ограничения, е за деца 9+, Първите 3 книги бяха буквално изгълтани вкъщи и не е нещо изключително и гениално, да се чете от 7-9 г. деца, при положение че им е интересна. Ако трябва да чакаме, в кой клас мислите, че биха я препоръчали като литература.  

Това ми беше мисълта. Списъка който се дава ограничава и зтормозява децата. Не всички, но доста от тях. И често ги отблъсква от четенето.

Manzhelka въобще не искам да сравнявам коя система е по-хубава. И по-горе го написах. И двете си имат добри и лоши страни.  Не знам защо си мислиш, че тук децата не ги карат да разсъждават.  Голямата ми дъщеря беше втори клас тази година - пишеха по 1 есе на седмица на дадена тема - от прочетена книга или от зададена тема от учителката. В първи клас също ги карат да пишат за дадена книжка, която са прочели, но е под формата на отделни изречения и епизоди. Не е структорирано точно като есе.


Клеми различно е. Лъчезара например от книжка с по-голям шрифт и картинки - прочита 40 -60 страници на едно сядане.  От книжка с нормален шрифт и с малко картинки - прочита около 10-15 страници.

Така написано, че все едно децата в БГ прочитат само едни 10 книги лятото, а други въобще не четат.

ЗАЕТОСТ

Всеки ден с нещо зает съм до гуша:
бяхме във вторник на куклен театър,
завчера с мама търчах за ботушки,
вчера скучахме на гости със тати,
днеска пък вкъщи се чисти и готви,
утре - на кино (за баба забава!)...
Чак във неделя сме с Гого на локви!
(Ако пороят не спре дотогава.)

© Виктор Самуилов
Читанка за 2. клас

Сега има голямо разнообразие...да се чудя дали ще плащам свръх багаж, изкупих store.bg да не казвам колко БГ книжки.

Ами, аз колкото пъти да отворя темата, все се броят страници, кой на коя книга е, колко е трудно на някои деца и пр. и пр.. Преди се спореше, задължителен или препоръчителен е списъка, защото били много книги. Едни държат да се изчете целия, други да не отнемат детството...Изобщо, дори и познатите ми с деца на същата възраст, не пишещи в тази тема (защото тук присъстващите не можем да се наречем представителна извадка), имат и продължават да имат проблеми с четенето на книгите от тези прословути списъци.

Брех немирница, как пък вадиш точно такъв извод от написаното?!   Отпред ако виждаш съм написала, че списъка затормозява и ограничава децата. Повечето родители държат този списък с книги да бъде прочетен през лятото. На повечето /подчертавам повечето, не всички/ деца тези книги са им скучни и ги четат бавно с непрекъснато подканяне.  Следователно и самото четене на книги през лятото върви бавно и мудно, и е неприятен момент в ежедневието на повечето деца. Децата може и да прочетат тези прословути 10 задължителни книги през лятото, но ако ги нямаше тях, а просто четяха каквото им е интересно и приятно, може да прочетат и 30 книги. Аз бих избрала на тази възраст детето ми да прочете 30 интересни за него книги, които да го увлекат по четенето, отколкото да прочете 10 безинтересни за него книги, които да го отдръпнат от четенето.

В България има много хубави книжки на български за деца. С това съм напълно съгласна. Аз също съм си напоръчала сега книги - Лакомото Мече,  Чернишка, Тошко Африкански, Туфо Рижия Пират и др.  И при положение, че има голям избор на интересни книжки за 7-8 годишни деца, не разбирам какъв е зора с прочита на тези точно задължителни книги, част от които /част, защото действително някои от тях са интересни/ са безинтересни за тази аудитория. Като поотраснат може да са им много по-интересни и да ги прочетат с желание.

И впечатлението не ми е само от тази тема. В темата на бъдещите третокласници /където също пиша/ е същата работа. Само за този задължителен списък се говори и кое дете как не иска да чете, и по колко страници със зор е прочело от дадена книга, но пък е прочело книга която не е от списъка с желание за 3 дни.  Значи детето има желание да чете, увлича се, но не и по тези задължителни книги, които явно са му скучни.

Manzhelka, и друг път 15 септември е бил в почивен ден, но учебната година се открива в първия работен ден.
Относно въпросът за книгите и четенето. Не мисля, че списъкът трябва да е единственото четиво за лятото, по - скоро че това е минимумът, който трябва да се прочете, а всичко прочетено в повече е добре дошло. По - скоро ми се иска да възпитам любов към книгата, дъщеря ми да има нужда постоянно да чете, през цялата година. Както писах в предните постове, тръгвайки в първи клас тя не можеше да чете, но щом започна да срича - започнахме с книжките. Първо с малко текст, големи букви и много илюстрации, така прочете почти всички по - "бебешки" книжки. После продължи с по- трудни, а през априлската ваканция започна "Пипи..." до края на учебната година я беше прочела.
Сега довършваме "Приказки по телефона", после следва Ангел Каралийчев и каквото иска тя до края на ваканцията, облагодетелствана е , защото майка ми работи в библиотека.

О, Ирка, не си ме разбрала. Не съм казала, че във вашата не ги карат да мислят (ако си спомняш в предишната тема изразих възхищението си от образователната система в Ирландия), имах в предвид че и в българската образователна система, която от година на година става все по-зле, все още има неща, които си струва да уважаваме и запазим.

Защо сте се затръшкали за не четящите деца, не разбирам?! Списъците са препоръчителни.
Този списък е санитарен минимум. Ако и него осигурят пак е добре. Ето го нашия, не виждам нещо затрудняващо, чак толкова не. Но всички приказки под една или друга форма са познати, т.е. четени. http://www.bgschoolie.eu/?p=885

Ако с-мата започнеше да предлага четене от ПГУ, да има програма за четене всеки ден по една книжка /говорим за елементарен текст, но системно/, сигурна съм, че нещата щяха по-друг начин да изглеждат. И трите можем да коментираме по 10 линка минимум на различни издателства с такива програми по нива, но все на английски.

Онзи ден влязох в Ориндж на Грандмола във Варна. И първото, което се наби на очи е липсата на детски кът за четене. Стелажите наблъскани един до друг, няма къде да се обърнеш. И празно, само аз и детето в рамките на половин час в следобедните часове. Ок, ваканция било....

Признавам си, че съм шокирана от приятелките ми. Две-три да са изключение. Аз се вълнувам повече, че децата им ще бъдат 1 клас тази година. Никакво стимулиране, никакво четене, детството, те ще ги научат..... Мога изброя поне 10 книжки в помощ на бъдещ първокласник със занимателни игри. Питам децата - вяли отговори: "А, не искам да ходя на училище", "Мързи ме"  , "Няма да е забавно" и пр.


Ето и една инициатива за деца над 8 г. Защо над 8 г - за мен си остава загадка. Ок, почвали да четат в 1 клас. Обаче........

Manzhelka коментира същото, само дето аз съм по-пряма.  
Не са виновни децата.....

От написаното излиза, че сме съвсем в норма. Детето де, не аз. 
Защо все си мисля, че моето дете изостава, ей това не ми е ясно!!!

Klemy съвсем в норма си ти е детето, разбира се. Не оставай с грешно впечатление за моето. Със сигурност не е вундеркинд, и то си е обикновенно 7 /почти/ годишно дете. Доста си я мързи понякога и само хитрува да изклинчи от задълженията си. Просто тук училището така я научи да чете, а бройката на книгите е голяма, защото четат от рано. А и не са книжки от типа на Пипи - детски книжки от типа на Франклин са повечето. А и нямат буквари и читанки. В клас четат всяка седмица някоя книжка целия клас, или на групи.  После я обсъждат. Затова и нямат списъци с книги. През учебната година - не четат само отделен откъс от тази книга, а прочитат всички заедно с учителката, цялата книжка.

Голямата ми дъщеря не може да се похвали с подобна бройка тази година защото нейните книжки са вече за по-големи и се четат по-бавно. 

Е, аз тези от типа на Франклин не ги броя за книжки.