Изгледах серията и отново ми харесаха нашите "калпазани"!
Ако бях на мястото на Зилян щях да трапосам Мама с чантата по нагласената и празна глава.
Иве
добре че ме посъветва да гледам напред. Благодарна съм ти много, защото така в дълбочина гледам с дублажа и съм по адекватна.
Харесвам главните герои с всичките им плюсове и минуси - младост, непознати бурни чувства, сърцата им бият учестено и мозъците им не могат да приемат импулсите толкова скоростно. Какво е това ако не Любов! Много хубаво показана и разказана. Те са живи същества, нормално е да допускат грешки, да се ревнуват, да се доказват, да се карат и много да се борят за любовта си.
Няма да ги съдя, защото не съм идеална. Ще ги подкрепям докрая, защото се обичат истински.
На Бурджу цялата фамилия Азизоуглу се изреди да и обяснява и тя пак не възприема. Отново шантажира нахално. Този път чу още по силни думи от Хазар, но дали ги проумя или нахалството и шантажа са втората и природа, а може би и първата след пола и
Дживан - положителен образ през цялото време - душеприказчика на нашите Убавци. Хубаво е да имаш с кой да споделиш, но да слушаш човека. И Бурджу има умна приятелка, но тя не я цени дори и нея.
Дилян снощи спечели адмирациите ми с думите си "Сърцето не познава думата невъзможно", но днес също ми хареса Тя пък защищава Хазар, липсва и опит, но изглежда сценариста и е сложил ум в главата и добре, че дава умни съвети, отколкото да налива масло в огъня.
Михрито показа на Зилян нагледно как се укротява семейния ядосан мъж - кротко с финес. Така ами я да пият кафе, пък после....
Сега един виц за разнообразие.
Влюбените Зилян и Хазар влизат в ресторант, за да обядват. Те направо се изяждат с поглед.
- Зилян, толкова си сладка, че ми се ще да те изям цялата...
- Хазарджъм, и аз също.........
Приближилият се келнер се изкашлял и попитал:
- А нещо за пийване ще желаете ли???
Ако бях на мястото на Зилян щях да трапосам Мама с чантата по нагласената и празна глава.
Иве
добре че ме посъветва да гледам напред. Благодарна съм ти много, защото така в дълбочина гледам с дублажа и съм по адекватна.Харесвам главните герои с всичките им плюсове и минуси - младост, непознати бурни чувства, сърцата им бият учестено и мозъците им не могат да приемат импулсите толкова скоростно. Какво е това ако не Любов! Много хубаво показана и разказана. Те са живи същества, нормално е да допускат грешки, да се ревнуват, да се доказват, да се карат и много да се борят за любовта си.
Няма да ги съдя, защото не съм идеална. Ще ги подкрепям докрая, защото се обичат истински.
На Бурджу цялата фамилия Азизоуглу се изреди да и обяснява и тя пак не възприема. Отново шантажира нахално. Този път чу още по силни думи от Хазар, но дали ги проумя или нахалството и шантажа са втората и природа, а може би и първата след пола и
Дживан - положителен образ през цялото време - душеприказчика на нашите Убавци. Хубаво е да имаш с кой да споделиш, но да слушаш човека. И Бурджу има умна приятелка, но тя не я цени дори и нея.
Дилян снощи спечели адмирациите ми с думите си "Сърцето не познава думата невъзможно", но днес също ми хареса Тя пък защищава Хазар, липсва и опит, но изглежда сценариста и е сложил ум в главата и добре, че дава умни съвети, отколкото да налива масло в огъня.
Михрито показа на Зилян нагледно как се укротява семейния ядосан мъж - кротко с финес. Така ами я да пият кафе, пък после....
Сега един виц за разнообразие.
Влюбените Зилян и Хазар влизат в ресторант, за да обядват. Те направо се изяждат с поглед.
- Зилян, толкова си сладка, че ми се ще да те изям цялата...
- Хазарджъм, и аз също.........
Приближилият се келнер се изкашлял и попитал:
- А нещо за пийване ще желаете ли???
имам нужда от нещо разтоварващо 
благодаря ти, че те има. 
Винаги ли е така, или ти е за пръв път? 
