Главата не спира да ме стяга, така, че вторичен трус ще има, днеска или след десет години не мога да кажа
- Публикувана: 14 юли 2012, 15:53 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2012, 01:53 ч.
Усетихте ли земетресението?
Вие наистина ли не разбирате, че не се е случила трагедия? Всички сме живи и здрави, близките ни също. Погледнете през прозорците - какво виждате? Същото, което виждахте и вчера, нали?
Човек като види чуждата беда чак тогава разбира, че той не е загазил толкова. Снимките нищо не могат да предизвикат. Но нищо чудно някои, които са по-трезвомислещи, да си дадат снметка, че все пак не ни се е случило нищо. Ама наистина нищо. Само се разлюляхме.
Да бъдем реалисти
Човек като види чуждата беда чак тогава разбира, че той не е загазил толкова. Снимките нищо не могат да предизвикат. Но нищо чудно някои, които са по-трезвомислещи, да си дадат снметка, че все пак не ни се е случило нищо. Ама наистина нищо. Само се разлюляхме.
Да бъдем реалисти
Зимна роза,права си,но повечето от нас се страхуват да не ни удари по-силно. В това е проблемът. Ако следващите трусове са слаби може и да не ги усетим. ама пусти страх 
Именно
Мен не ме е страх от това, което е минало, а от това, което би могло да се случи. И такива снимки само допълнително дават воля на въображението ми. 
Моля ви се, да не си създаваме сами почва за виреене на масова психоза в темата!
Вероятността да ни блъсне кола на път за магазина или за работа е много по-голяма. Но не си стоим заключени у дома, нали? Всеки го е страх от нещо. Но нека не позволяваме на въорбажението си да подхранва тези страхове.
Вероятността да ни блъсне кола на път за магазина или за работа е много по-голяма. Но не си стоим заключени у дома, нали? Всеки го е страх от нещо. Но нека не позволяваме на въорбажението си да подхранва тези страхове.
Аз психясали хора тук не виждам.
Само си споделяме, даже се и закачаме, смеем се...какъв е проблемът, Роза?
Да вземем да сложим и снимки от размазани на асфалта хора, че да се убдим, че нищо не се е случило?
Предишното земетресение беше соста силно и страшно,нека не си кривим душата. Слава богу се разминахме без жертви,но можеше да стане и много лошо. За това хората бяха много изплашени. Смейте ми се,но аз няколко нощи карах милото да спим на лампа,защото се страхувах,че ако стане нещо в тъмното може да не успея да намеря бързо детето.
Паниката е лош съветник, но аз не мога да си наложа да съм спокойна, така ме свива корема, това чувство се появява в такива ситуации, които не подлежат на контрол и не можеш да промениш - гадните земетръси, неприятности със много близки хора/членове на семейството.
Така че, Зимна роза ти да не би да можеш да ми гарантираш, че няма да се случи по-силно и децата ми напр. не са застрашени, че да държиш сметка кой за какво се тревожи?! И не, чуждото нещастие не ме успокоява, така че мерси.
Ей, не си намерихте смелите къде да пишете, все в тези теми се пъхате, спрете се и вие вече!
Сега да споделя, че ми става по-леко - Сф, Горна Баня - усети се, а бяхме на двора
имаме големи прозорци и витрините се развъняха. Кучето беше в дневната на затворена врата и започна да лае. При голямото, аз се събудих първа и вече беше слязла надолу по етажите и лаеше пак на входната врата. В нея ми е надеждата 
Дописвам, че същото си мисля/мислех и аз, а между другото след това го прочетох в пост на една мама от Перник, ако не бъркам, сви ми се сърцето, докато четях...
Така че, Зимна роза ти да не би да можеш да ми гарантираш, че няма да се случи по-силно и децата ми напр. не са застрашени, че да държиш сметка кой за какво се тревожи?! И не, чуждото нещастие не ме успокоява, така че мерси.
Ей, не си намерихте смелите къде да пишете, все в тези теми се пъхате, спрете се и вие вече!Сега да споделя, че ми става по-леко - Сф, Горна Баня - усети се, а бяхме на двора
имаме големи прозорци и витрините се развъняха. Кучето беше в дневната на затворена врата и започна да лае. При голямото, аз се събудих първа и вече беше слязла надолу по етажите и лаеше пак на входната врата. В нея ми е надеждата ...
защото се страхувах,че ако стане нещо в тъмното може да не успея да намеря бързо детето.
защото се страхувах,че ако стане нещо в тъмното може да не успея да намеря бързо детето.
Оф, мен пак ме залюля..
Следобед не го усетих, бяхме на плаж и в този момент се плацикахме в басейна
. Обаче сестра ми и другите така наскачаха от кърпите и почнаха да вадят децата от детския басейн, все едно цунами ще ни залее 
Много се смяхме, викам си добре, че не го усетих, че аз бях една от тия с розовите хапчета....
Следобед не го усетих, бяхме на плаж и в този момент се плацикахме в басейна
. Обаче сестра ми и другите така наскачаха от кърпите и почнаха да вадят децата от детския басейн, все едно цунами ще ни залее Много се смяхме, викам си добре, че не го усетих, че аз бях една от тия с розовите хапчета.... 