АПРИЛчета'2009!

Страхотни братче и сестриче, Дес! Всички сияете.
Бързичко да се търкулне времето, до когато пак ще имате щастието да се гушкате всички, и да правите така пълнещи-душата семейни снимки.

Дани, и твоите момичета много пораснали!

рони, това помнене ме докарва до настръхване на гърба , на моменти. Удивителна памет имат малките рогатковци и още по - удивителна е избирателната им способност да помнят тоолкова незначителни (за нас!) неща.
Пусни снимки и ти.

Разпъвам червеното килимче, дано някой друг се престраши да се обади.

Чудесно заглавие си измислила, Олче. Сбъдна ми детската мечта, така да знаеш. 

Привет! 
Минавам да ви нагледам и се забавлявам с коментарите на Ванката за емотиконите в левия край на екрана-"На този му се надуват очите  ,  това е котката на Батман  , този се ослушва  , този се смее  , този се чеше  " и т.н.
Има си детски лаптоп от кръщенето си и по своя инициатива вече трети ден си включва упражнение за цифрите-справя се доста добре  Един път, обърквайки копчето, от лаптопа се чу "Грешка! Опитай пак!", а той се разсърди "Абе, госпожо, не е грешка! Как ще е грешка!"    Когато му обяснявам нещо, отговаря- "Добре де, добре! Разбрах!" 
Вчера казал на баба си, че е селянка, защото си ходи на село (имаме вила в едно близко село), а той бил граДчанин 
От сряда го наблюдаваме вкъщи-прави някакъв ларингит, но май се размина (пу-пу), при мен също се разминаха нещата.
Страхотни снимки на тайфунките и на съкровищата на Desirée 

Честита Нова Година! Желая на всички ви много здраве и късмет! Много усмивки и доволни личица  

Чета ви редовно, но трудно се включвам. Първо да се похваля, че най-накрая излязох от дупката и съм в подем, пу пу да не чуе   , тръгнала съм по едни пътеки, ако ми се наредят нещата, ще се похваля, стиснете по едно палче, но да си знаете, че са ми по-дългосрочни плановете, така че може да отнеме повечко време.  

Нагледах се на порастнали дечица  

Дано шаркавите вече са по-добре.   Далинка миналия юни я изкара много тежко    дори от първата й пъпка, най-голямата, по-средата на челото й остана белег  

Деси, прочетох че преди време си пускала табличка за детските страхове, дали ти се намира още, защото съм го пропуснала този момент? С Далинка вече трети месец спим на светната лампа, сега поне е малка, но до скоро спяхме на голямата... Беше при баща й и след някакъв кошмар там, вече я е страх от тъмното... Тя твърди, че е гледала страшно филмче, той твърди че няма такова нещо... Строго се следи какво се гледа от тогава да няма нещо страшно...   Но времето си минава, а страхът не отминава... пробвам от време на време след като е заспала я спирам, но тя се буди след 5 мин. проплаква/изскимтява че я е страх и да пусна лампата и ... така.

Вчера сигурно й беше най-щастливия ден, защото бях на семинар и викнах Пепи, жената, която я гледа вече година и която търси от седмица непрекъснато и явно й липсва   тя дори дойде с Мишел, любимото кученце   Та... забава  

Приятен почивен ден, аз се стягам за работа  

П.П.: Да се оплача, че не слуша в ДГ, госпожата, каза че й прави забележка да не тича, тя прави две крачки и пак.. била е наказана. Твърди че не я е обичала, казвам не е нужно, но трябва да я слушаш... Въпросът е, че на самата мен ми е трудно да я контролирам вкъщи и всичко става или със заплаха, обещание за нещо.. или с манипулация от моя страна като игра и без да разбере... голямо е овне... а това й е любимата госпожа... другата твърди че много слуша и само като си чуе името замръзва... явно се е поотпуснала при едната... 

Благодаря за милите думи.
Маймунка, искрено се посмях на бисерите на Ванката.
И на мен.   
Бен, ето за страховете, таблицата е най-отдолу. Статията също ми беше интересно да я прочета (не можах да намеря същата, която бях намерила преди, таблицата е същата обаче), макар че не съм съгласна с това за Баба Яга и страха от смъртта на 3-годишни деца. Също и с това... "но след третата година момичето реагира по-силно при раздяла с бащата, момчето – при раздяла с майката". Твърдо нЬе!
"Детските страхове преминават с преминаването в следващ възрастов период. Наличието на страховете е част от развитието на детето. 
Приемат се за нормални тогава, когато не продължават дълго във времето и не пречат на личностната реализация."
Сашко също доста време имаше страх от тъмното, даже бих казала, че още го има. Около 3-4 годинки се страхуваше от кучета, сега от смъртта. Анито до този момент май е имала страх само от бръмчащи ужасно мотори/автомобили и от кучета.
Аз все още имам страх от тъмното, изпадам в паника когато токът спре например  ... докато намеря запалка/кибрит и запаля свещ. После пък ми се причуват разни шумове, привиждат ми се движещи се сенки... Изобщоооо, въображението е голяма работа. 

Благодаря ти за споделянето, Деси! 

Мерси и от мен, Деси!   
Аз да добавя един страх - при температурни състояния нощем човечката отказва да спи. Сега наваксва по никое време.
А относно страховете - любимият й доктор, когато беше в разгара на измислените си страхове от разни олющени стени и "фотоапаратни" (каквото и да означава това) дръжки  каза, че това било единствено сигнал, че детето се развива в правилна посока и изявяването на фантазии е много градивно чудо. 
Бен, то и при нас нещо така се получи, че точно по-любимата госпожа започна да прави забележки. Но който прави магарии няма как да не отнася по някое шшшъткане. Веднъж госпожичката беше решила, че може да си посвиручка в леглото. То хубаво човек да си усъвършенства уменията, но ...  Обаче по-смешно ми беше Мариешкото недоволство от ситуацията.
Мдааа, обаче сега сме болен. В петък вдигна температура и нещата още в събота бяха много добре. Обаче през нощта пак се засили някаква температура, но и кашлица се появи. А аз съм забравила с какъв график ни бяха докторите. За беда установих и че единият си е сменил мястото на работа. Сега дано да не се окаже същото и с другия ни доктор, че ...
Отбелязвам и нов скок в растежа - няма да си играя с теб. Или ще ти избягам щом така ми говориш. 
Малко снимки и мазало от нас - http://glorimaria.snimka.bg/children/2013.722552.
 

При нас е "сърдя ти се" или "тогава съм ти сърдита" и врътване на дупе
Другото е, че осъвършенства артистичните си дарби и като започне да плаче за нещо незначително е толкова сърцераздирателно, че дори и сестра й и баща й се връзват, само аз-не.
Леле, колко прилича на мен това дете, толкова ми е прозрачно

А относно страховете-не знам. Много е индивидуално. Зависи от средата, от възпитанието.
Хомеопатката ни постоянно ни пита-от какво се страхува? Аз мисля, мисля, и не мога да се сетя от какво. Единственото е от тъмното, но и то не е страх, а по-скоро така иска. Куче я хапа, като види животно и веднага се втурва. Дали защото и аз се правя на безстрашна?

Вери, ако някой от нас имаше страх, щях да имам оправдание. Но точно по отношение на страховете и двамата възрастни сме над тези неща.
Театрите съм спряла да ги броя. Само дето ме дразнят заради шума, но точно предната вечер си спомняхме с мъжа й кога беше времето, когато полягаше на дивана и гледаше под ръчичката кой ще й се върже. Преди две години се случваха тези истории.
Покрай празниците реши да си играе на тя - голяямата, която да утешава някой от нас, ревльовците.
Вчера, докато чакахме да я прегледат, беше голямо обясняване в любов. "Мамо, много те обичаааам!!! Много си красива мамооо! Виж тази кака там как кашля!" 

Здравейте
Малко ме е срам да кажа (но нали по-добре късно, отколкото никога  ), та:

За много години, мили мами и дечица  . Нека 2013 е много здрава и щастлива година за всички вас и близките ви. 

Позагубих се и ще се опитам да наваксам, та предварително извинете за хаотичния разказ, който пиша на пресекулки...

No name пита преди време как се справяме майките с повече деца - ами, признавам си съвсем откровено - не се чувствам като да се справям 
Работя от вкъщи, след раждането (с намален обем работа, де), гледам си децата, не сме се спряли - в смисъл ходим си по гости, посрещаме такива, ходихме на почивка зимната ваканция и винаги има нещо недовършено, недонаправено..., но след 3 месеца (Да ми е жива и здрава Бузани - почерпете се днес  ) си давам сметка, че не е въпрос на влизане в ритъм, ами че явно ще е така. Аз поне по в ритъм от това не мога да вляза.  Вярно, че не съм от най-подредените и организирани хора, но на тоз етап - толкова.
Важното е да не пропускаме важните моменти с децата и любимите хора, пък къщата може и да не свети съвсем...

Писах, писах и ми изтече сесията, и само дотук се оказа, че съм запаметила... Няма да мога да го повторя пак ... 

Видях порасналите Мади и Ники, също и Мария - пу, пу красавици, но Деси, твоите снимки не ми се отвориха с нашата паролка? 

Надявам се ошарените дечица да са забравили вече случката и да правят бели на воля - Олче, Аничка,  .

Рони, благодаря ти за поздравите за първия имен ден на беба. Надявам се да се похвалиш със здраво детенце тия дни. 

Бен, имаш 

Много ми е интересна и актуална темата със страховете и сърденето, но ще се включа друг път по нея.

Ние използвахме зимната ваканция на Емо и заминахме от 1.01. до 6.01. да покарат мъжете ски на Пампорово. Бяхме в едно хотелче близо до Смолян. Много добре се получи престоя ни там, на беба й понесе чудесно пътуването.
Като се върнахме пък беше ски-училището в градината на Гергана, та вече и тя е начинаеща скиорка
Миналата седмица рязко намаля количеството мъдрост у мен - разделих се с 2 зъба и още ближа рани 
За сметка на това пък тази седмица стигнах най-накрая до фризьор и се боядисах за сефте тези 3 месеца 

Пускам малко мешавица снимки и от нас - от погачата на Бояна, малко позабравени от gsm-а, Коледа и малко Пампорово:  http://jiju.snimka.bg/children/beba-boyana.711758.29275132

Jiema шапка ти свалям  Няма значение дали си организиран тип, важното е да се справяш и да е весело около теб! Нагледах се на прекрасни снимки с много усмивки и пълен дом!
Аз продължавам да раста  Този път вървя по-слаба от предишната бременност, но това се дължи на факта, че не ми нашариха дупето с вит.В 12 този път, защото съм анемична.
Това ме подсеща да споделя новината, че съм с Таласемия минор  Най-накрая един лекар да ми обърне внимание и веднъж завинаги да реши загатката защо съм с нисък хемоглобин  Явно и Иван е с такава Таласемия, защото  се предава генетично. В случая-добре, че таткото е здрав 
Снощи бях на Мама-парти-събираме се на месец, или на няколко месеца 6-8 майки и се веселим. Сещате се, че обрах точките с корема-нали си и потанцувах   
Иван като се разсърди казва: " Няма повече да ти говоря" 
Станал е чувствителен напоследък-като му направя забележка ми се сърди и ми мрънка "Мамо, не ми се карай!" 

Ами и аз със закъснение честитка да пратя на Бояна за нейната четвърт-годишнина! Сериозна възраст. 
Както и предполагах, сте уплътнявали голямата ваканция на Емко. Браво и на младият скиор в дома ви! Мен нещо ме достраша да я пусна Марчето на ски-училище, но единствено, защото все още има сериозно нужда от следобедния си сън и нещата щяха да бъдат доста сложни за придружаващите групата.
Маймунка, съжалявам за поставената диагноза, но това все пак е добре. Вече знаеш къде се крие проблема. Няма да те тъпчат напразно с всякакви стомано-железарки. 
Ние си се борим все така с болестта. Явно за компенсация, че минаха 10 месеца от последното сериозно разболяване. Кашлицата е злобна, температурата цъфва и връзва през ден-два. С една абривиатура - АБ.

Хайде и 5-тата  списваща да се отчете.

рони, да оздравява сладурката бързо и да се връща към обичайните си занимания и задачки, че една толкова заета и будна личност не мОж' така лесно да вържеш домой. Целувки и на двете ви.

Jiema, много ме зарадва поста ти, снимките тройно повече. Такива сте сладури, за баткото и каката ясно, а бебаната е тоолкова оформена и красива. Да я папа човек. Пу пу пу.

маймунка, добре, че поне се е разбрал проблемът, така ще те наблюдават и обгрижват повече.

За нас отчетът ще е скромен, не съм ги и снимала не помня откога..
Най - същественото е, че овладяхме заекването, водихме я на логопед и госпожицата, обясниха ни кога възниква, на какво се дължи, как да реагираме. Тя след това рязко и отведнЪж спря да го прави. В момента обяснява много важно на мечетата, че не е бебе, а само бебетата заекват. И мама няма за какво да се тоЛмози, Щото така се образували б'ъчки! В по - предишен разговор м/у два любими добитъци пък чух: "Я ми кажи (съвсем гладък диалог), ти защо заекваш? - едното мече пита другото. "Защото ми се заеква!"
Това ми обяснява една от трите теории на логопедката. Първата беше, че е период от развитието, м/у 3 - 4 години, в който малките мозъчета забиват от многото инфо, подобно на харда на компютър. Втората допуска същинско увреждане, АКО детето е предразположено към заекване генетично и такова се наблюдава при близки роднини. И третата... че е възможно да го прави, за да привлича внимание. Особено с полу-говорещ брат, който само с 3 думи предизвиква всеобща възхита. Не знам какви изводи да си правя, но май е смесица от №1 и №3. Важното е, че попремина. Да не ме чуе  .

Олче, много се радвам за овладяното заекване при Ени. 
И аз си мисля, че между 3 и 4 се минава някакъв такъв период. Гергана го прави също понякога, когато иска да разкаже някаква история (по-дългичка), а бърза. Но не ме е притеснило, защото е супер рядко и тя самата си го овладява като спира и почва отначало, а аз понякога и казвам само да говори по-бавно. С Емо сме минали по този път (мисля, че по-отдавна бях писала), но той беше над 4 г. и си заекваше на конкретни звуци и го осъзнаваше, та даже отказваше да казва думи започващи с еди-какво си. Тогава си отидохме на логопед и самото заекване изчезна много бързо, но ходи горе-долу 1 учебна година, за да изчисти разни неща по говора и доста му помогна във всяко отношение.

Вчера мислех да ви се похваля как девойката най-накрая се научи да си духа носа - просто не можех да повярвам, обаче нещата от лека невинна хрема (при което аз веднага я оставих вкъщи), преминаха в много тежка такава и най-вече гадна нощ имахме с болки в ухото и малко Т, но като стана беше като кукуряк. Дано се оправи съвсем за още няколко дни, че много болни има. Като звъннах на госпожата да кажа, че ще отсъства тя ми обясни, че от 31 деца ходят 5 и са ги събрали с др. група.

Рони, дано и болестта на Мария да си ходи вече 

Маймунка, май не съм ти честитила синьото щъркелче . Живи и здрави да сте, пола няма значение.  Радвам се, че са открили какъв е точно проблема при теб, така няма да те тъпчат излишно с ненужни хапове. Браво на теб за мамешката вечер. Много е хубаво така да се повесели човек.

Благодаря на всички ви за милите думи за моите гарджета. 

Вики е в много силен беладжийски период. Взема ми здравето направо.
Снощи докато я бях наказала сама в спалнята да се нареве и насърди хубаво, успя да се заключи от вътрешната страна. Добре, че имаме обща тераса с хола и успя да си отвори вратата, но и това не я спря за прави бели, уж щеше да слуша и кротко да си реже нещо в детската, докато аз се изкъпя, чувах някакви крясъци. Оказа се, че искала да реже килима и Гани като й се скарала я нападнала с ножицата да й реже носа. Това са само няколко фрагмента от снощи Заболя ме гърлото да викам, целия блок ме чу Така е от събота, само по белите ходи  .