С какво ни дразнят свекървите?- тема 18

  • 54 894
  • 759
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 702
Андариел, аз съм съгласна и теб и с Как'Сийка, обаче не навсякъде и не всеки може да си го позволи, а както се вижда и не всеки СИН иска. от това следва ли жена му да бъде поставяна с подчинено положение? newsm78
И аз съм свикнала да си имам отделно домакинство, като отида в нашите/имам предвид родителите на мъжа ми/ съм на гости. Никой не ме занимава с нищо. Изяснили сме се и аз не пипам, освен да измия чиниите примерно, от кумова срама.
Обаче, никой няма право да пипа чужди неща, нищо че са в общи помещения. Аз съм живяла със съквартиранти и не съм си позволявала без тяхно знание да пипам каквото и да е или да си правя нещо по собствено усмотрение в помещенията, които делим.
Говорим си за елементарно възпитание, все пак.

П.П. На бившия ми майка му беше такава. И леля й, която живееше по нас идваше редовно да ровичка, защото имаше ключ, понеже апартамента беше на бабата на бившия ми.
И кво, като съм отишла да живея там? Първо, не съм искала - те ме молиха. Аз си бях намерила квартира. Второ, един средно интелигентен човек никога няма да си позволи да рови и да взема неща на друг, независимо кой е той.

# 151
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 628
Да доуточня, че това, че сме ползвали няколко месеца общ хладилник, не означава ни най-малко, че съм била в някакъв смисъл зависима от свекърва ми...... Никога не се е случвало, да пази Господ да не се и случва. Защо според някои това, че се е наложило да живеем година и нещо заедно означава, че през това време сме били зависими от свекъри? Нищо подобно - те са на единия етаж, другият е на мъжа ми и ние живяхме там. След като живяхме година и половина там, си купихме апартамент и се изнесохме, сега на етажа никой не живее, никой не го ползва. Преди това пък живяхме 7 години на квартира. Така че не съм била зависима, нито аз, нито семейството ми. Не съм зависима от никого и сега. Живот и здраве скоро ще станат 20 години както живеем с мъжа ми и слава богу достатъчно добре се оправяме сами.

# 152
  • Мнения: 702
Да доуточня, че това, че сме ползвали няколко месеца общ хладилник, не означава ни най-малко, че съм била в някакъв смисъл зависима от свекърва ми...... Никога не се е случвало, да пази Господ да не се и случва. Защо според някои това, че се е наложило да живеем година и нещо заедно означава, че през това време сме били зависими от свекъри? Нищо подобно - те са на единия етаж, другият е на мъжа ми и ние живяхме там. След като живяхме година и половина там, си купихме апартамент и се изнесохме, сега на етажа никой не живее, никой не го ползва. Преди това пък живяхме 7 години на квартира. Така че не съм била зависима, нито аз, нито семейството ми. Не съм зависима от никого и сега. Живот и здраве скоро ще станат 20 години както живеем с мъжа ми и слава богу достатъчно добре се оправяме сами.

Няма нужда да обясняваш, защото опонентите няма да те разберат и звучи много оправдателно.. Hug

# 153
  • Мнения: 12 722
Зависимостта беше определена по-скоро като съобразяване. Влизаш в дом с установени порядки.  Но много снахи са независими, не се съобразяват и искат да наложат своя си ред.

# 154
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 628
Това са различни неща. От моя страна съобразяване е имало, но това не ме прави зависима.... Нещо не мога да схвана!? А те дали са били зависими, като чакаха всяка вечер да се върнем с мъжа ми от работа, с пълните чанти, с хляб, с ядене, аз да сготвя нещо, да направя салата, защото иначе трябваше гладни да си легнем а и те разбира се? Нищо, че цял ден съм бачкала като луда навън на 40 градуса жега.... На това как му се вика? Дали е зависимост или какво?

Последна редакция: пн, 30 юли 2012, 08:03 от AIDA_N

# 155
  • Мнения: 28 802
Второ, един средно интелигентен човек никога няма да си позволи да рови и да взема неща на друг, независимо кой е той.

Така е, спор няма.
Но има лееека разлика дали някой идва и ти рови в нещата, пипа и взима без твое разрешение, и дали въпросните неща не са в неговия хладилник, от което той е останал с впечатлението, че са общи. Не държа да чуя подробностите в конкретната случка, прекалено задълбахме в нея. Достатъчно интерпретации има вече от чели-недочели участнички, каква е била точно ситуацията, само авторката си знае (ако не е позабравила и тя подробностите, естествено  Simple Smile).
Просто съм била в подобно положение и разбирам и двете позиции. От една страна имам силно развито собственическо чувство и много мразя да ми пипат нещата без разрешение. Или поне да ме уведомят след това, че са взели нещо мое, за да не разчитам, че е там, където съм го оставила.
Но пък и ми се е случвало да сготвя с храна, намерена в собствения ми хладилник, а да се окаже, че е била оставена на съхранение от някой съсед в мое отсъствие. Много неприятно се получи. Възстанових я, естествено, но моментът беше много конфузен: "Дай си ми пържолите" - "Ама ние ги изядохме".  Rolling Eyes
Когато хората живеят заедно, добре е да има някаква комуникация, защото не могат да си четат мислите. Не, че това ще реши всички проблеми, но поне може да изчисти голяма част от недоразуменията, които често се случват. Затова - кой каквито претенции има към някого - право, куме, в очи. И да не си изясните отношенията, поне ще ви олекне, вместо да трупате и да се тровите с години.
И тогава от тази тема изобщо няма да има нужда.  Laughing

# 156
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 628
И аз съм на този принцип, но какво да направим като хората не са. Хиляда пъти съм й казвала на моята свекърва, ако има нещо да дойде и да ми го каже, да ме пита, но не.... Така ги извърташе, че бедна ви е фантазията... Точно от липса на комуникация се пораждат конфликтите, но как да е само от едната страна? Наистина много години трупах и аз и се нервирах, но сега съм много добре като не се чуваме и виждаме. Даже и внука си игнорираха, ей затова от време на време се ядосвам, ама тяхна воля...

# 157
  • Мнения: 72
записче

# 158
  • Мнения: 28 802
Даже и внука си игнорираха, ей затова от време на време се ядосвам, ама тяхна воля...

Защо се ядосваш? Те губят.

# 159
  • Мнения: 12 722
Това са различни неща. От моя страна съобразяване е имало, но това не ме прави зависима.... Нещо не мога да схвана!? А те дали са били зависими, като чакаха всяка вечер да се върнем с мъжа ми от работа, с пълните чанти, с хляб, с ядене, аз да сготвя нещо, да направя салата, защото иначе трябваше гладни да си легнем а и те разбира се? Нищо, че цял ден съм бачкала като луда навън на 40 градуса жега.... На това как му се вика? Дали е зависимост или какво?

Сигурно са оцелявали някакси и преди да се появиш ти. Ама така им е харесало. Точно затова, всеки да си знае къщата. Като сте сами пак ще се прибираш с торби и ще готвиш, и детето ще гледаш, ама друго е.

# 160
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 628
Ааа, не "оцелявали", напротив, много добре знаят как да си живеят живота, и тогава, и сега... Сама готвя и мъкна торби за моето семейство, има голяма разлика. Тя нашата история е много дълга и много сложна, изобщо не ми се влиза в подробности, може да ви бъди достатъчно това, че от години не се виждаме и не си говорим.

# 161
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 628
Даже и внука си игнорираха, ей затова от време на време се ядосвам, ама тяхна воля...

Защо се ядосваш? Те губят.

Ядосвам се, защото синът ми вече е голям и много добре разбира нещата. Вижда, че баба му и дядо му имат само 2 внучки, не и внук. Ядосвам се, че не му се обаждат дори и по телефона да му честитят Нова година или рожден ден... Каквито и проблеми да имат със сина си, детето все пак какво е виновно.... А като се роди, бяха големи драми и ревове, че не исках да бъде кръстен на свекъра. Е, стана на тяхната, точно на дядо си носи името, на дядо си, който не го е виждал от 2 години...

# 162
  • Мнения: 645
Боже колко много сте изписали, връщам се да ви чета.  Crazy

# 163
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 562
Ядосвам се, че не му се обаждат дори и по телефона да му честитят Нова година или рожден ден... Каквито и проблеми да имат със сина си, детето все пак какво е виновно...

Аз съм била на мястото на сина ти, въпреки че майка ми не е имала( уж) сериозни проблеми с родителите си. До ден днешен не ми се обаждат за РД, нито за тези на правнуците си... Като малка ми беше чудно и странно как и защо, понеже пък другите ми баба и дядо буквално са ни отгледали със сестра ми...

# 164
  • Мнения: 9 974
Цитат
Че в повечето случаи проблемът са муньовците, за които сте се омъжили, е факт. Но все идва ден, в който и на най-заспалия Муньо му писва две жени да го правят на луда калинка. Или търпението му свършва, все тая. Разводите на средна възраст не се случват, само защото някоя пеперудка се е появила на хоризонта. Просто сексът като муньодърпащзаноса метод вече престава да действа...
И тогава?

Това е истината, как Сийке, ама вместо темата да се казва: До колко позволява моят Муньо на майка си да ме дразни?, взели, че я кръстили само на свеки. Laughing Като гледам, сексът като муньодърпащ за носа метод хич го няма.... Joy Какво да направи всеки потенциален муньо? Да не се държи като такъв, съвсем просто, ама....

Общи условия

Активация на акаунт