С какво ни дразнят свекървите?- тема 18

Не, слънце, не съм си позволявала да изпадна в зависимо положение от бучка сирене  
Това докато съм млада и здрава, после ще го мисля  

Кой е толкова зле?  Пишете на лични ще ви изпратя две бучки овче сирене.

Душко, и аз не съм изпадала, надявам се и да не изпадам, но ако се случи, повярвяй ми-ще издивея, ако някой открадне храната на детето ми.

Така, така. И аз това имам предвид. Как така се къса връзката родител-дете и то от самите тях? Страшно е, че става повсевместно. Нервите ли ни се изпилиха, съвсем ли се чалдисаха, паричната криза ли ни довърши - не знам. Но не е нормално и е жалко.  

Динчо, ставаш арогантна и не ти отива.

Не е нормално, това е истината, наистина много жалко като се стигне до такива отношения. Но определено парите дооооста развалят хората.....
На Dincho спирам да се обяснявам и оправдавам. Не знам кой е дребнав, но в случая не съм аз.....

Бъръльо, на мен ми се струва, че като хора сме се извратили. Целият този объркан преход двайсет и кусур години извади предимно най-лошото у хората. Не че и по други времена не са се случвали подобни неща, убивали са се за една нива, ама сега родители не се посвеняват да тършуват из къщите на децата си, пък и деца не поглеждат родителите си. Надявам се, че новото поколение деца ще обърне нещата, ще е по-благородно и великодушно към близките си.

Динчо,незнам как точно да го формулирам..но не опира до това,че нещо дребно/или едро,или скъпо/ ти е изчезнало,преместено,пипано.......гаден е факта,че някой ти нарушава личното пространство,че си позволява да бърка в живота ти,във вещите ти/да само вещи са,но ти си този които решава къде и как да седят,кога и кой да разполага с тях/.....а колкото и да е смешно и глупаво дори и гъбичката за миене на чинии е в състояние да те накара да потръпваш всеки път като си спомниш за нея...щото веднъж е гъбичка,другия път е нещо по-едро.....а,има и случаи когато просто се чустваш несигурен,защото незнаеш какво ще е следващото изчезнало нещо.....При мен са изчезвали доста неща/пак уточнявам-не живеем заедно,не е нейно жилището,не ми гледа децата,не ми е помагала в моменти в които  наистина съм била  в безисходица/...нямам разумно обяснение защо се случва...нямам обяснение и защо лъже и прави интриги от най-дребното нещо,само и само да ни скара с мъжа ми....най-странното е,че тя на практика ме харесва....но защо го прави всичко това-идея си нямам.Не бях се сблъсквала с такъв тип хора,не знаех,че съществуват....но явно съдбата реши,че трябва науча и това,ама по-най бруталния начин....и честно след 14 години брак,аз все още се чудя как да подходя,какво да направя....дали аз някъде не греша.Но,от друга страна знам ,че трябва да се уважава правото на личен живот,личното пространство,да се уважава семейството като институция и навици/аз спазвам правото й да има всички тези неща,така както тя ги разбира и иска/,но не разбирам защо мен не ме уважават,не ми се уажават правата и най-вече защо ми се бърка живота/защото и това го има/....и не се сещам за друг начин,освен да огранича контактите.А,това също не ми се нрави,защото децата ми нямат други баби и дядовци...........и искам да не прекъсват контакта с нея......колкото и да е странно и отношението и общуването...и всичко.

Заще се хабите да обяснявате на Динчо? За нея явно е нормална кражбата на нещо от чужд дом...нали е само 5 лв 

В случая изобщо не става въпрос за 5та лева. На мен няма да ми е приятно който и да е да тършува из дома ми и да си взима каквото му харесва, независимо дали е за 20 стотинки или 200л лева.

Абе и 5 стотинки да струва, няма значение. Аз нали знам, че имам сирене у дома, как изведнъж ще стана да правя закуска и хоп - няма да имам? Ми нали ще изкукуригам, ще се чудя луда ли съм, склероза ли ме е хванала, тотално ли съм изпушила, че да забравя, че ми е свършило сиренето. Сори, ама никакво значение няма цената като ще ме накара да се шашкам цял ден наред ли ми е главата, че и да се чудя какво да направя за закуска (примерно де), понеже все пак не държа военновременни запаси от храни у дома и купувам колкото ми е необходимо.
Хайде моля ти се, никакво оправдание няма такава постъпка.

      Наистина не е приятно някой да ти пипа личните вещи и да те поставя в положение да нямаш парче сирене за закуска на детето, но и не си представям съвместно съжителство на две поколения с общ хладилник и отделна храна. Противоестествено ми е на единият рафт да седи храната на майка ми (нарочно не пиша свекърва ми), на другия - моята, и да се питаме взаимно може ли да си взема от еди- кое си. Още по-малко мога да си представя как ще поставя мъжът си в подобно положение. Не разговаряте ли с родителите си, без значение чии, след като животът ви принуждава да живеете заедно? Не казвате ли какви са ви очакванията за реда в дома, в който обитаване съвместно? Защото за мен проблемите с бучката сирене и бурканчето с мед са проблеми в комуникацията. Нещо като - аз съм с такива разбирания, и очаквам и другите да се досетят и да живеят според моите. И от двете страни.   

Аз разбрах, че живеят на два отделни етажа и реших, че и кухните с хладилниците им са отделни. И впрочем, живяла съм и с един общ хладилник със свекървата и въпреки напрежението между нас винаги сме се питали “Трябват ли ти тези яйца, че мисля да направя крем-карамел или ще правиш нещо ти с тях?“ Примерно.

Ами свекърва ми живее у нас сега да гледа малката и сме с един хладилник и такава ситуация е невъзможно да се случи. Всички пазаруваме, всички ядем и готвим, но като някой види, че е свършило нещо веднага дава знак. Деца храним, не можем да си позволим да сме неорганизирани - аз изчезването на предвидена за нещо храна си е дезорганизираност отвсякъде.

Майка ми и нейната майка / свекърва/ са имали само един единствен път пререкание.
Това по спомени и на двете,от там на татък аз освен освен разбирателство между тях друго не съм виждала.
Това исках да се случи с мен и моята,,майка-свекърва",още повече,че майка ми не е между живите.
Не се получи.
Всеки път си давах въпроса:Защо стана така?
Отговор не намирам.
Момичетата които в момента имат проблеми в момента надали си ги търсят сами и само се чудят за какво да се заядат.

Затова- два хладилника, отделна храна и да е мирно селото! Не, че от моя хладилник не изчезва храна, ама това е друга тема. Динчо ще ме обвини в дребнавост и няма да споделям 

Ами то накрая така стана - всеки с отделна кухня и отделен хладилник. Накрая и в отделни къщи де. Ама пак не беше мирно селото, но и аз повече няма да споделям. Даже се бях зарекла преди година изобщо да не пиша тук, защото каквото и да споделиш в тоя форум, винаги ще се намери някой да те поучава, да ти се кара, да ти размахва пръст......