Пепел от рози по БТВ-16

Цитат

п.П Стигнахме 50 страница няма ли да се местим вече в новата тема?

Ангелче

Наистина можем да го направим, но предлагам да запълним последната страничка от темата с нещо вдъхновяващо, няколко стиха.

Наблизо си...

Понякога навярно съм горчива,
и думите ми трудно се преглъщат,
тогава съм и облачна, и сива -
такава буря как ли се прегръща?
Но ти си там, в насрещния ми вятър,
готов да укротява и да гони,
когато се опитвам да избягам
от всичко мило и от всеки спомен.

Наблизо си! Дали си заслужава
да устоиш на зимните ми дни,
и истински обичащ да дочакаш
в очите ми любов да заблести?
Да ти изпратя слънчева усмивка
и да шептя надежди и мечти,
насън дори да искам да те имам
и липсата ти тежко да боли.

Наблизо си, дано си заслужава,
поглеждам тайно в твоите очи,
уплашена, че може да те няма,
когато затрещи и завали...

Яна Вълчева

Не говори! Рисувам ти любов
онази мълчаливата и трудната,
онази, след която си готов
към всичките препятствия да хукнеш.
Не са ми нужни цветове за нея,
за нашите очи е светлина,
на тъмно ние с тебе я живеем,
на тъмно се живее любовта!
Рисувам ти любов, не говори!
Рисувам я на капки по телата ни,
от твоите проблясващи очи
трепери ненаситна тишината...
За тази нарисувана любов
не са ми нужни клетви, обещания,
душите ни са нейното платно -
телата ни са само очертания...

Яна Вълчева

С облаците под ръка вървя
и с Луната вечер често споря
Не ми се смейте - видя ли дъга
към нея тичам, за да си говорим.

Очаквам да открия под пръстта
не камък груб, а дъх на цвете.
На птиците оставям песента,
но с думи нежни им крада крилете

Те знаят, че не мога без небе,
усещат, че и аз чрез него дишам,
А вятъра пък - той като дете
ме гали и в косите ми наднича.

Усмихва ми се в капчици дъжда,
звездите - на очите ми отиват!
Понякога си мисля, че дори смъртта
ще ми завиди и ще иска да е жива!

М.Трандева

Хубавите хора

Те са светли - като диамантите.
Те са редки - като диамантите.
Разпилян е чистият им блясък
сред безкрайни пластове от пръст,
камъни и пясъци...
Мен ми стига, че все пак ги има
по земята -
хора, като мене, зрими.
Ни измислени, не святи.
Стига ми, че в пътища мъчителни
те понякога ме стигат, задминават.
И не знам с кръвта си ли, с очите ли -
хубавите хора винаги узнавам.
Може би -
по топлината, със която ме докосват,
по оная яснота,
дето всичко сложно прави просто;
може би -
по радостната болка,
по мъчителния порив
нещо хубаво и аз да сторя...
И не питам колко са.
Стига, че ги има -
истинските, хубавите хора...

Станка Пенчева

Не е напразно никое безумие.
Мълчанието ражда диви ветрове.
Луната птица ли е при безлуние?
Когато свърши пътят, всичко е небе.

Не е напразно никое "обичам те".
Дори и онова, изречено наум.
Пилея се по точки на пресичане.
Оставям част от себе си във всеки сън.

Не е напразно никое безсъние.
А най съм ничия след дълги дъждове.
Защо се будим, щом ще сме си същите?
Не знам - опитомяват ли се страхове.

Не е напразно никое мълчание.
Криле и липси се лекуват с тишина.
Забравата е дълъг път. И няма
напразно извървяна самота.

Селвер

Усмивките

Усмивките ми винаги говорят -

откриват ми душата за света...

Една е за отминалите хора,

една за добър ден, от суета,

една за всичко, що наричаме природа,

за изгрева, за залеза една.

Една, която давам на раздяла,

една, която идва със сълза,

една, с която нежност подарявам,

една, която пази любовта...

Усмивките ми винаги говорят

и толкова ненужни са словата,

те искат да прикрият и престорят.

Усмивките са рожби на душата...

Яна Вълчева

Бих искала...

Бих искала
в най-тъмните ти нощи
да вляза
като нежен силует,
да давам
и да искам прошка,
да върна
всеки миг отнет.
Бих искала
в най-трудните ти дни
да нося пролет -
слънчева и цветна,
да се усмихват
твоите очи,
щом белите си думи
ти прошепвам.
И ако виното
по устните горчи,
а песните
навяват ти тъга,
бих искала
във моите очи
да гасне тази твоя самота...

Яна Вълчева

Последна редакция: нд, 19 авг 2012, 12:20 от * Дъга

Причина:

Причина: