- Публикувана: 25 юли 2012, 17:47 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2012, 22:12 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 142
Хриси ,това стихотворение съм го пропуснала,но е страхотно!
Благодаря!
Фатмагюл е силна ,защото Керим ,Мерием ,Кадир ,Рахми и сие бяха около нея .Тя го каза на рожденният си ден" Ако ти не беше до мен аз нямаше да се справя Керим"
Неговата слабост идва от вината,която ще си остане въпреки любовта на Ф, въпреки Енисе и въпреки оправдателната присъда.
Благодаря!
Фатмагюл е силна ,защото Керим ,Мерием ,Кадир ,Рахми и сие бяха около нея .Тя го каза на рожденният си ден" Ако ти не беше до мен аз нямаше да се справя Керим"
Неговата слабост идва от вината,която ще си остане въпреки любовта на Ф, въпреки Енисе и въпреки оправдателната присъда.
Хайде и аз в новата тема. Мариана благодаря! 
Въпреки, че си поплаках с Керим у мен остана особено чувство на очарование от неговото желание за закрила на Фатмагюл. Да, вината, която изпитва е голяма, безпомощността също, но има очарование и то е в това как може да обича един турски мъж. Този факт винаги ме е вълнувал, най-вече от наблюдения при мои близки.
В продължение на шест години с моето семейство живеехме в блок в така наречената “турска махала“. Моя съседка туркиня замина на гурбет по круизни кораби на Карибите. Там тя създаде семейство с неин колега американец. Когато се завърна, вече разделена със съпруга си, говорихме много обстойно за любовта на мъжете от различните народности. Тя бе категорична в оценката си. За нея любовта на турчина е необятна и изключителна. Виждайки моето учудване, вследствие на нашите нагласи за “турчин“, като нещо много строго и консервативно, тя се засмя и сподели защо чувствата й са такива. Според нея турският мъж, въпреки, че прикрива наранеността си той е жертвоготовен за жената, щом я възприема за своя и има обет с нея. При такива обстоятелства не му пречи да показва слабостта си, въпреки, че всички я виждат, бори се за нея и нейното благо, бори се за нейната любов на всички нива и е готов на всевъзможни действия в името на любимата си, забравя себе си и своите приоритети и живее единствено за нея. Винаги очаква нейното внимание и любов. Прави всичко, за да получи искрица нежност. Ако жената покаже тази малка искрица той става верен до гроб и мек като памук.
Много сухарски го написах, но се опитах да предам нейното усещане. Много време мислих върху нейното почти точно определение, но не намирах доказателства, докато не ме запозна с Него-мъжът, на който тя дари тази искрица. Бях поразена. Не вярвах, че съществува такова отдаване. Нямаше показност, но такова дълбоко уважение и непрекъснато следене с поглед, че имаше моменти, в които се изчервявах. Те си говореха пред нас повече с очи, но с такива пламъци и с такова обожание, че вибрациите наоколо се сгъстяваха и заразяваха моето семейство. От тяхната любов научихме достатъчно, за да изгладим нашите семейни противоречия, които ни се струваха колосални, но погледнати през техните очи бяха абсолютно излишни и натоварващи. Между тях нямаше упреци от рода защо си забравил да купиш хляб, или защо днес не се обади по телефона да се разберем кой да го купи. На тези противоречия те отговаряха с големи усмивки и ни носеха хляб . На пръв поглед много обикновено, но достатъчно философски, за да го погледнем от друг ъгъл. И всичките отговорности поемаше предимно той.За него те бяха закон. Тя винаги споделяше, че се чувства като принцеса и го даряваше с пламъче в очите и усмивка на лицето.
Явно генетичният им код е такъв, особено, когато се е стигнало до хармония в искрицата, дарявана от жената на мъжа.
И в нашата 57 серия видях тази хармония между Керим и Фатма, въпреки стигналите ги беди.Керим се бореше за тези отговорности. Искаше да бъде принцът на своята принцеса.
Видяхме, че успя, а ние си го нарекохме мистър“тамам“.
Такава любов видях у всички герои в КВФ, при някои споделена, при други не, но го имаше желанието на мъжът да бъде забелязан от харесваната от него жена, да усети искрицата в обекта на своето желание.
Нагласите на нашето общество винаги са били в загадка относно смесените бракове с мюсюлмани, но отговорите на съпругите, които не са от тази религия и които имат продължителни бракове, винаги са били одобрителни и позитивни и най-вече те винаги са признавали, че се чувстват единствени и изключителни.
Не можах да опиша и малка част от усещанията си за такава любов, но я пожелавам на всяка от вас, в тази й сила.
Въпреки, че си поплаках с Керим у мен остана особено чувство на очарование от неговото желание за закрила на Фатмагюл. Да, вината, която изпитва е голяма, безпомощността също, но има очарование и то е в това как може да обича един турски мъж. Този факт винаги ме е вълнувал, най-вече от наблюдения при мои близки.
В продължение на шест години с моето семейство живеехме в блок в така наречената “турска махала“. Моя съседка туркиня замина на гурбет по круизни кораби на Карибите. Там тя създаде семейство с неин колега американец. Когато се завърна, вече разделена със съпруга си, говорихме много обстойно за любовта на мъжете от различните народности. Тя бе категорична в оценката си. За нея любовта на турчина е необятна и изключителна. Виждайки моето учудване, вследствие на нашите нагласи за “турчин“, като нещо много строго и консервативно, тя се засмя и сподели защо чувствата й са такива. Според нея турският мъж, въпреки, че прикрива наранеността си той е жертвоготовен за жената, щом я възприема за своя и има обет с нея. При такива обстоятелства не му пречи да показва слабостта си, въпреки, че всички я виждат, бори се за нея и нейното благо, бори се за нейната любов на всички нива и е готов на всевъзможни действия в името на любимата си, забравя себе си и своите приоритети и живее единствено за нея. Винаги очаква нейното внимание и любов. Прави всичко, за да получи искрица нежност. Ако жената покаже тази малка искрица той става верен до гроб и мек като памук.
Много сухарски го написах, но се опитах да предам нейното усещане. Много време мислих върху нейното почти точно определение, но не намирах доказателства, докато не ме запозна с Него-мъжът, на който тя дари тази искрица. Бях поразена. Не вярвах, че съществува такова отдаване. Нямаше показност, но такова дълбоко уважение и непрекъснато следене с поглед, че имаше моменти, в които се изчервявах. Те си говореха пред нас повече с очи, но с такива пламъци и с такова обожание, че вибрациите наоколо се сгъстяваха и заразяваха моето семейство. От тяхната любов научихме достатъчно, за да изгладим нашите семейни противоречия, които ни се струваха колосални, но погледнати през техните очи бяха абсолютно излишни и натоварващи. Между тях нямаше упреци от рода защо си забравил да купиш хляб, или защо днес не се обади по телефона да се разберем кой да го купи. На тези противоречия те отговаряха с големи усмивки и ни носеха хляб . На пръв поглед много обикновено, но достатъчно философски, за да го погледнем от друг ъгъл. И всичките отговорности поемаше предимно той.За него те бяха закон. Тя винаги споделяше, че се чувства като принцеса и го даряваше с пламъче в очите и усмивка на лицето.
Явно генетичният им код е такъв, особено, когато се е стигнало до хармония в искрицата, дарявана от жената на мъжа.
И в нашата 57 серия видях тази хармония между Керим и Фатма, въпреки стигналите ги беди.Керим се бореше за тези отговорности. Искаше да бъде принцът на своята принцеса.
Видяхме, че успя, а ние си го нарекохме мистър“тамам“.
Такава любов видях у всички герои в КВФ, при някои споделена, при други не, но го имаше желанието на мъжът да бъде забелязан от харесваната от него жена, да усети искрицата в обекта на своето желание.
Нагласите на нашето общество винаги са били в загадка относно смесените бракове с мюсюлмани, но отговорите на съпругите, които не са от тази религия и които имат продължителни бракове, винаги са били одобрителни и позитивни и най-вече те винаги са признавали, че се чувстват единствени и изключителни.
Не можах да опиша и малка част от усещанията си за такава любов, но я пожелавам на всяка от вас, в тази й сила.
Момичета,няма да ви изреждам по име,за да не пропусна някоя-направо сте уникални.Аз съм с вас от няколко месеца,изчитам почти всичко,което творите и споделяте,радвам се на мненията ви,дори когато не съвпадат с моето,изслушах прекрасна музика,страхотни колажи и т.н.Радвам се,че толкова интелигентни и прекрасни момичета споделят моето увлечение по този прекрасен филм.Надявам се,че ще бъдете тук,за да се радваме на новите роли на Енгин и Берен.Те са на възрастта на моите синове и аз страшно им се радвам на таланта и красотата.Все си мислех,че Бог ги е създал един за друг,но не би.Както и да е -дано са щастливи.
Димана, много са ми интересни тези разсъждения за турските мъже, макар че аз не си търся. Силно съм впечатлена от Керим, и в други турски сериали има отговорни и любящи мъже. Едва ли цялата нация е прекрасна, едва ли за всички може да се каже мъж-мечта, но вероятно има принципи, на които от малки ги възпитават.
От реалния живот имам доказателство за вниманието и любовта, с която един турчин обгражда любимата жена. Историята е невероятна, жалко, че не мога да я разкажа - не е моя история и не би било коректно. Но май има нещо в турския мъж? Едва ли е случайно, че жени от различни континенти сме влудени от турски актьори - ние тук от Енгин, но има и други с голям брой фенки.
Кики, чудесно си го казала за силата на Ф. и слабостта на Керим!
Dimony,
припомних си любима сцена, никога не ми омръзва да го гледам този танц! Струва ми
се, че усещам аромата на тялото на Керим от разтворената риза. И пак ще изразя съжаление, че толкова внезапно сценаристките излекуваха Фатмагюл, не можахме да се насладим на близостта им. Напр. каквато е дребничка, можеше да се сгуши в него, вместо да се прегръщат под странен ъгъл. Можеше да има повече ласки с очи, ръце и думи, нежност преди или след целувките, които ни показаха, и определено повече гушкане.
Жалко, не виждам Евелин, но виждам Габи, къде се губиш? Привет!
velijana
От реалния живот имам доказателство за вниманието и любовта, с която един турчин обгражда любимата жена. Историята е невероятна, жалко, че не мога да я разкажа - не е моя история и не би било коректно. Но май има нещо в турския мъж? Едва ли е случайно, че жени от различни континенти сме влудени от турски актьори - ние тук от Енгин, но има и други с голям брой фенки.
Кики, чудесно си го казала за силата на Ф. и слабостта на Керим!
Dimony,
припомних си любима сцена, никога не ми омръзва да го гледам този танц! Струва ми се, че усещам аромата на тялото на Керим от разтворената риза. И пак ще изразя съжаление, че толкова внезапно сценаристките излекуваха Фатмагюл, не можахме да се насладим на близостта им. Напр. каквато е дребничка, можеше да се сгуши в него, вместо да се прегръщат под странен ъгъл. Можеше да има повече ласки с очи, ръце и думи, нежност преди или след целувките, които ни показаха, и определено повече гушкане.
Жалко, не виждам Евелин, но виждам Габи, къде се губиш? Привет!
velijana
Препоръчани теми