На 29 г срещнах мъжът ми и след три месеца се оженихме.Да искаме дете стана някак естествено,но до тогава не ми беше минавало през главата.Всеки усеща нещата по различен начин и на различни години.Сега съм на 32 г и знам ,че рано или късно ще дойде и нашият ред да имаме бебе.
- Публикувана: 29 юли 2012, 22:12 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2016, 22:12 ч.
Кога решихте да имате дете ?
azaf много ми хареса поста ти! 
Да са ти живи и здрави дъщеричките и дано бебчо стане факт в наййй-близко бъдеще! 
Аз съм почти на 31 и все още нямам деца, за което съжалявам като се замисля...
Почувтсвах, че съм готова за дете на 26-27 години, но за тази работа са нужни двама, а точно тогава нещата при мен хич не бяха добре в личен план... и от тогава до сега лутане...
Понякога си мисля, че съм си пропиляла годинките, тъй като не съм създала дете- най-големият смисъл в живота на човек!
Но в карайна сметка миналото не може да бъде променено, дай боже да имам щастието скоро и аз да стана мама
Да са ти живи и здрави дъщеричките и дано бебчо стане факт в наййй-близко бъдеще! Аз съм почти на 31 и все още нямам деца, за което съжалявам като се замисля...
Почувтсвах, че съм готова за дете на 26-27 години, но за тази работа са нужни двама, а точно тогава нещата при мен хич не бяха добре в личен план... и от тогава до сега лутане...
Понякога си мисля, че съм си пропиляла годинките, тъй като не съм създала дете- най-големият смисъл в живота на човек!
Но в карайна сметка миналото не може да бъде променено, дай боже да имам щастието скоро и аз да стана мама
Мнението на хората не трябва да те интересува.
Важно е вие да се чувствате готови да си имате дете.Никъде не пише кога трябва да станеш родител ,решението е лично ваш избор.
Аз съм малко по-голяма от теб,също уча.С моя приятел сме заедно от почти 6 години.Сигурна съм в него и знам ,че това е човекът ,който искам да е до мен. Нормално е да сме се замисляли за деца ,все пак не сме вече малки .Въпросът е ,че според мен аз не съм готова за тази крачка.Приятелят ми иска бебе ,но съм сигурна ,че осъзнава каква отговорност е това.Друг е въпросът ,че ми казва,че само да завърша и е време.
Според мен е хубаво да завършим ,да видим как ще се развие животът ни по-натам.
Щом мислите за сватба и деца значи вече сте го решили и съответно се чувствате готови.
Пожелавам късмет
Важно е вие да се чувствате готови да си имате дете.Никъде не пише кога трябва да станеш родител ,решението е лично ваш избор.
Аз съм малко по-голяма от теб,също уча.С моя приятел сме заедно от почти 6 години.Сигурна съм в него и знам ,че това е човекът ,който искам да е до мен. Нормално е да сме се замисляли за деца ,все пак не сме вече малки .Въпросът е ,че според мен аз не съм готова за тази крачка.Приятелят ми иска бебе ,но съм сигурна ,че осъзнава каква отговорност е това.Друг е въпросът ,че ми казва,че само да завърша и е време.
Според мен е хубаво да завършим ,да видим как ще се развие животът ни по-натам.
Щом мислите за сватба и деца значи вече сте го решили и съответно се чувствате готови.
Пожелавам късмет
Винаги сме искали бебе, но идеята се прокрадна между нас окончателно когато съм на 26 години, а той на 29 години.
Преди това решихме да завършим висшето си образование, работим от няколко години (аз по специалността си, а той на сравнително добра работа) и живеем заедно вече като истинско семейство няколко години.
За съжаление при нас не се получиха нещата от първия път и сега чакаме времето отново да се захващане с бебеправенето и живот и здраве и малко късмет се надявам да успеем да си гушнем едно малко съкровище.
Ако се чувстваме достатъчно отговорни към вашето бъдеще и детенце няма сила, която да ви спре.
Успех! 
Преди това решихме да завършим висшето си образование, работим от няколко години (аз по специалността си, а той на сравнително добра работа) и живеем заедно вече като истинско семейство няколко години.
За съжаление при нас не се получиха нещата от първия път и сега чакаме времето отново да се захващане с бебеправенето и живот и здраве и малко късмет се надявам да успеем да си гушнем едно малко съкровище.
Ако се чувстваме достатъчно отговорни към вашето бъдеще и детенце няма сила, която да ви спре.
Успех! 
Първото ми дете се появи сравнително рано за мен,нищо че беше желана бременност/на 21/.Трудно ми беше признавам и финансово и психологически дори.Не съжалявам имам си прекрасен син на 14г. но само ние с баща му си знаем как го отгледахме и какви гимнастики правехме за да нагласим графиците си.
Реших да изчакам по-голяма пауза преди да забременея втори път.На преден план стояха финансово да сме добре подсигурени за да сме спокойни и ние и децата.Разликата им е 11г. ,за някоѝ много,за мен напълно осъзнати.Работихме със съпруга,възпитавахме и отглеждахме детето,завърших висшето си образование и дойде момента в който решихме отново да имаме дете.
Щастливи сме,дай боже и занапред.
Момента в който решиш да станеш родител съзнателно ,променя целият ти живот.Дано всеки намери верният път в тази посока!
Реших да изчакам по-голяма пауза преди да забременея втори път.На преден план стояха финансово да сме добре подсигурени за да сме спокойни и ние и децата.Разликата им е 11г. ,за някоѝ много,за мен напълно осъзнати.Работихме със съпруга,възпитавахме и отглеждахме детето,завърших висшето си образование и дойде момента в който решихме отново да имаме дете.
Щастливи сме,дай боже и занапред.
Момента в който решиш да станеш родител съзнателно ,променя целият ти живот.Дано всеки намери верният път в тази посока!
Първото ми дете се появи сравнително рано за мен,нищо че беше желана бременност/на 21/.Трудно ми беше признавам и финансово и психологически дори.Не съжалявам имам си прекрасен син на 14г. но само ние с баща му си знаем как го отгледахме и какви гимнастики правехме за да нагласим графиците си.
Реших да изчакам по-голяма пауза преди да забременея втори път.На преден план стояха финансово да сме добре подсигурени за да сме спокойни и ние и децата.Разликата им е 11г. ,за някоѝ много,за мен напълно осъзнати.Работихме със съпруга,възпитавахме и отглеждахме детето,завърших висшето си образование и дойде момента в който решихме отново да имаме дете.
Щастливи сме,дай боже и занапред.
Момента в който решиш да станеш родител съзнателно ,променя целият ти живот.Дано всеки намери верният път в тази посока!
Реших да изчакам по-голяма пауза преди да забременея втори път.На преден план стояха финансово да сме добре подсигурени за да сме спокойни и ние и децата.Разликата им е 11г. ,за някоѝ много,за мен напълно осъзнати.Работихме със съпруга,възпитавахме и отглеждахме детето,завърших висшето си образование и дойде момента в който решихме отново да имаме дете.
Щастливи сме,дай боже и занапред.
Момента в който решиш да станеш родител съзнателно ,променя целият ти живот.Дано всеки намери верният път в тази посока!
А сега мислите ли за трето, или?
Първото ми дете се появи сравнително рано за мен,нищо че беше желана бременност/на 21/.Трудно ми беше признавам и финансово и психологически дори.Не съжалявам имам си прекрасен син на 14г. но само ние с баща му си знаем как го отгледахме и какви гимнастики правехме за да нагласим графиците си.
Реших да изчакам по-голяма пауза преди да забременея втори път.На преден план стояха финансово да сме добре подсигурени за да сме спокойни и ние и децата.Разликата им е 11г. ,за някоѝ много,за мен напълно осъзнати.Работихме със съпруга,възпитавахме и отглеждахме детето,завърших висшето си образование и дойде момента в който решихме отново да имаме дете.
Щастливи сме,дай боже и занапред.
Момента в който решиш да станеш родител съзнателно ,променя целият ти живот.Дано всеки намери верният път в тази посока!
Реших да изчакам по-голяма пауза преди да забременея втори път.На преден план стояха финансово да сме добре подсигурени за да сме спокойни и ние и децата.Разликата им е 11г. ,за някоѝ много,за мен напълно осъзнати.Работихме със съпруга,възпитавахме и отглеждахме детето,завърших висшето си образование и дойде момента в който решихме отново да имаме дете.
Щастливи сме,дай боже и занапред.
Момента в който решиш да станеш родител съзнателно ,променя целият ти живот.Дано всеки намери верният път в тази посока!
А сега мислите ли за трето, или?При мен нещата са на кантар:50/50.Иска ми се да порасне поне още малко дъщеря ми и тогава.Лошото е ,че годинките вървят...
Винаги съм се радвала на семействата с повече деца,шумно,весело,естествено отговорността е голяма.
..Да създадеш дом,Да посадиш дърво,Да отгледаш деца''....поговорката е повече от вярна!
Нека мечтите на всички станат реалност!
Супер 
В повечето случаи майката иска още едно дете, а бащата по не му се иска- при вас е обратно 
Много симпатично!!!!
Винаги съм се възхищавала и радвала от сърце на семейства с 3 (или повече) деца... така ми се искам и аз да имам такова, ама съм доста напред с годинките и най-вероятно няма да сколасам...
В повечето случаи майката иска още едно дете, а бащата по не му се иска- при вас е обратно Много симпатично!!!! Винаги съм се възхищавала и радвала от сърце на семейства с 3 (или повече) деца... така ми се искам и аз да имам такова, ама съм доста напред с годинките и най-вероятно няма да сколасам...
Супер В повечето случаи майката иска още едно дете, а бащата по не му се иска- при вас е обратно Много симпатично!!!!
Винаги съм се възхищавала и радвала от сърце на семейства с 3 (или повече) деца... така ми се искам и аз да имам такова, ама съм доста напред с годинките и най-вероятно няма да сколасам...
В повечето случаи майката иска още едно дете, а бащата по не му се иска- при вас е обратно Много симпатично!!!! Винаги съм се възхищавала и радвала от сърце на семейства с 3 (или повече) деца... така ми се искам и аз да имам такова, ама съм доста напред с годинките и най-вероятно няма да сколасам...
Никога не е късно!
Преди 2 години,както си седях в 1 кафененце,адски депресирана,влезе гигант с дълга коса и патерици,и аз си се представих женена за него и с няколко дечица.Сега бебчо е на 11 дена.Пожелавам на всички късмет! 
Бяхме на 21 и двамата, решихме, че няма да учим, а ще работим, имах 3г. стаж преди да родя, родих на 22, живеехме от 1г. заедно, бяхме двойка от година и малко, но се познавахме почти 6г и бяхме неразделни приятели. Някак си естествено се случваха нещата при нас, не сме ги насилвали, не сме ги забавяли...
Всички бяха против, сега умират за малкия - и роднини, и приятели. И не само, че помагат с каквото могат, а и се натискат да го правят, въпреки че ние отказваме.
Когато се появи бебе в една връзка, нещата някак си са по-истински, по мое мнение.
Не си представям живота си без мъжа ми и сина ми , но за мен кариерата не е важна, важно е че има вечеря на масата и сметките ни са платени, на никого пари не дължим. Дано е все така . Други са ни кахърите на нас 
Всички бяха против, сега умират за малкия - и роднини, и приятели. И не само, че помагат с каквото могат, а и се натискат да го правят, въпреки че ние отказваме.
Когато се появи бебе в една връзка, нещата някак си са по-истински, по мое мнение.
Не си представям живота си без мъжа ми и сина ми
, но за мен кариерата не е важна, важно е че има вечеря на масата и сметките ни са платени, на никого пари не дължим. Дано е все така . Други са ни кахърите на нас
На 24г. се чувствах готова за бебе. Учих, исках да натрупам стаж и прочие. Така се изнизаха години, после аборти и здравословни проблеми. Ако знаех колко е хубаво да си майка, щях да го направя по-рано. Понякога бебетата се забавят и не стават точно когато решиш. Щом се чувстваш готова и го искате и двамата- давай смело.