Публикувана: 30 юли 2012, 15:41 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2012, 13:21 ч.

Тийнейджърите и домашните задължения:)

39 949
876
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви домашни задължения обикновено възлагат на своите тийнейджъри?
Какви са различните гледни точки относно възлагането на домакинска работа на тийнейджъри и какви са мненията относно отговорностите им в домакинството, както и подходящата възраст за започване?
Какви са основните отговорности, които родителите възлагат на своите тийнейджъри?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви домашни задължения обикновено възлагат на своите тийнейджъри?
  
  Различните родители имат различни мнения относно домашните задължения за тийнейджърите. Някои възлагат задачи като миене на чинии, изхвърляне на боклук, бърсане на прах и готвене, докато други смятат това за прекалено. Важно е да се намери баланс между задълженията и свободното време на тийнейджърите, като се вземат предвид тяхната учебна натовареност и лични интереси.
- Какви са различните гледни точки относно възлагането на домакинска работа на тийнейджъри и какви са мненията относно отговорностите им в домакинството, както и подходящата възраст за започване?
  
  Мненията във форума варират. Някои смятат, че тийнейджърите трябва да имат домашни задължения, за да се научат на отговорност и да си ценят времето. Други обаче считат, че възлагането на твърде много задачи може да натовари тийнейджърите и да им отнеме време за учене, хобита и социални дейности. Различните гледни точки относно домакинските задължения на тийнейджъри включват мнения за разпределението на задълженията, възможността за помощ в домакинството и важността на детски игри и забавления. Някои смятат, че тийнейджърите трябва да се научат да помагат, но не до степента да прехвърлят цялата домакинска работа върху тях. Други подчертават значението на детските забавления и социалните контакти, като се противопоставят на прекомерните домакински задължения за тийнейджъри. Различните мнения включват убеждението, че домакинството не трябва да се налага на тийнейджъри, както и мнението, че те трябва да учат отговорност и умения за грижа за дома от ранна възраст. Мненията варират, като някои вярват, че е важно да научат тийнейджърите на отговорност и умения за грижа за дома от ранна възраст, докато други се притесняват, че им се възлагат твърде много отговорности.
- Какви са основните отговорности, които родителите възлагат на своите тийнейджъри?
  
  Основните отговорности, които родителите възлагат на своите тийнейджъри, включват миене на съдове, почистване на прах, изхвърляне на боклук и готвене. Някои родители също изискват от тийнейджърите да оправят леглата си и дори да къпят по-малките си братя и сестри. Въпреки това някои хора изразяват загриженост, че това може да натовари тийнейджърите и да им отнеме време за други важни аспекти на живота им.
- Какво е подходящото количество домашни задължения за тийнейджъри?
- Какви са разумни очаквания за домакинска работа от тийнейджъри?

# 495 2 авг. 2012, 08:55 ч.

Пловдив
Мнения: 3 554

Възможно е тя сама да си го подрежда, за това не е казано нищо

# 496 2 авг. 2012, 09:04 ч.

София
Мнения: 19 467

Цитат на: Andariel в ср, 01 авг 2012, 22:58

Ще ми се всеки родител да опита от това, което причинява на детето си, било с думи, било с действия. Тогава буквално ще разбере дали е добър родител.

Хайде, хайде, малко повече драма си вкарала тук Simple Smile

Има си време за всичко и детството е различно от юношеството, което е различно от това да си възрастен и т.н.
По твоята логика, аз в момента ако трябва да ходя на училище, бих се гръмнала, толкова го ненавиждам. И дай сега да спра децата от училище, че да не им го причинявам. Еми има неща, които трябва да се причиняват и туйто.
Конкретно за играчките, не съм хвърляла, защото съм скръндза и не мога да изхвърля нещо, за което са давани пари, но пък съм прибирала за определено време неразтребените играчки. Имало е ефект.

# 497 2 авг. 2012, 09:42 ч.

София
Мнения: 62 595

Трещерице, предлагам човек преди да каже и направи нещо по отношение на детето и неговите притежания, да брои поне до пет и да помисли дали на него би му било ок така да се отнесат към него. Ние приемаме по подразбиране властта си над децата и доста често изобщо не мислим, а се подчиняваме на емоциите си, които често са от вида "казала съм нещо, значи ще го изпълни, аз съм правият тук". Не казвам да няма дисциплина и учене на разни неща, но като в случая с играчките, това вече е прекалено, защото всеки човек има чувство за собственост и не понася някой друг да посегне на нея.

Да, колелото се върти. Избеснявам на себе си, като се усетя, че правя същите неприятни за мен навремето неща, но този път към своите деца, дори със същите думи. Понякога успявам да се спра, друг път не, но ми е неприятно. Интуитивно усещам, че не това е начинът, ама пусто, толкова ми е акълът на моменти!

# 498 2 авг. 2012, 09:46 ч.

Мнения: 12 722

Andariel, питам как да ги накараш да си прибират играчките. В случая се използва точно това чувство за собственост - ако искаш да си го имаш, прибирай си го. Нещо като добро стопанисване.

# 499 2 авг. 2012, 09:53 ч.

София
Мнения: 62 595

с личен пример, докато са малки - "хайде да приберЕМ ЗАЕДНО играчките". Като станат по-големи - "приберете си играчките, защото е много разхвърляно, някой ще настъпи играчка и или ще я счупи, или ще го заболи кракът". От училищна възраст понякога им прибирах нещата и им оставях стаята оправена и им казвах, че нататък те си я оправят и те, естествено, вадят и не прибират учебници и дрехи, но в един момент на самите тях не им харесва и все единият се сеща. След като се скарат кой предмет на кого е и защо не си го прибира, поне единият си оправя нещата, той получава похвала, а другият се цупи, докато и той не си прибере нещата. Конкретно на тийновете им е такава каша в главите, че тя се вижда и по хаоса в стаите им. На моменти нещо им проговаря отвътре, успокояват се и си подреждат. Говоря за тяхната стая. За останалите помещения, спазват това, което сме въвели като ред и ако ядат и не си раздигнат, им мрънкам и ги карам да си приберат, докато го изпълнят. С възрастта нещата се оправят, когато техните притежания бъдат оставени те да си ги прибират. Иначе не ги намират.

# 500 2 авг. 2012, 09:57 ч.

Мнения: 61 491

Цитат на: Andariel в чт, 02 авг 2012, 09:42

Андариел , тук е мястото на личния пример .
След като моите неща са си винаги по местата , имам основание да изисквам същото от детето .
И след като е предупредено да си подреди и прибере , даже 3 пъти е напомнено ( за майката с 3 деца ) , да , има право да им вземе играчките . Дали ще ги хвърли , или ще ги скрие за дълго , това е друга тема .

# 501 2 авг. 2012, 09:58 ч.

Мнения: 1 104

Цитат на: Бърди в чт, 02 авг 2012, 09:04

Цитат на: Andariel в ср, 01 авг 2012, 22:58

Хайде, хайде, малко повече драма си вкарала тук Simple Smile

+1. Да детето ми е малко и сигурно ще си сменя мнението по някои въпроси в бъдеще, но сега изхождайки от начина, по който са възпитавали мен също смятам така. Моята майка смяташе, че децата трябва да се възпитават по-строго. Имаше неща на които много държеше- главното беше училището. Нейният рефрен беше - "всеки си има задължения. Моето е да ходя на работа и да изкарвам пари, вашето е да учите. Всеки трябва да си изпълнява задълженията възможно най-добре.' В резултата изискваше от нас винаги отлични оценки, но насреща отговаряше със съответното поведение - в къщи пред децата никога не се говореше за пари, в гладните 90-те ние никога не сме усетили липсата на каквото и да било. Това майка ми постигаше като ставаше в 3-4 часа през нощта и работеше допълнително за да има семейството достатъчно средства. Освен това винаги когато имахме проблеми с някой урок учеше с нас и ни помагаше - брат ми е изключително зле по математика. От 1 до последния клас тя всяка вечер решаваше с него по 1 час задачите му по математика. в резултат завърши с пълна шестица. Ще кажете защо е било нужно това - не са толкова важни оценките, важно е детето да се възпита в упоритост и дисциплина да си преследва целите, дори те да не са му приятни, защото в живота не всичко е цветя и рози и ти е забавно (едва ли на нея и е било приятно да става в 4 часа да работи, за да ни издържа). И мисля че в това е успяла.
Така, след това предисловие ще ви разкажа това, което наричам гениален родителски ход от дистанцията на времето- сигурно много ще оплюете майка ми Grinning

. Във 2-ри клас изкарах две тройки по български език една след друга. След първата тройка майка ми се кара, че не съм положила достатъчно усилия, сигурно ме е наказала, но аз не си взех поука и пак не научих за следващото контролно. След втората тройка ми събра всички учебници в ученическата чанта и ги свали в мазето. С най-сериозен тон обяви, че щом не си изпълнявам задълженията съвестно от утре отивам да работя с боклукчиите и да събирам боклука по улиците. Аз съм била явно такова детете, че това ме ужаси (не всеки би се трогнал, но тя явно си е знаела, че при мен ще подейства). Толкова сълзи и молби да ме пусне на училище не съм изливала през живота си (а аз обичах да ходя на училище). Накрая обещах, че ще уча усърдно и ме 'пусна' на училище. Ами добре ме възпита с този си метод - научих си урока за цял живот Wink

.
Та да- аз възпитанието, особено в по-ранна детска възраст го разбирам така - понякога някои 'жестоки' методи трябва да се прилагат на децата. Само с думи и обясняване не се получава.
П.С. И на възрастните тези методи също им ги прилагат - ако не си вършиш работата обикновено има голяма вероятност да те уволнят (освен ако не си връзкар, но все пак всички знаем, че не живеем в идеален свят).

# 502 2 авг. 2012, 10:07 ч.

Мнения: 9 990

Сериозно?

Хората се раждат различни и метода на майка ти, ако при теб е сработил, то при друг ще е тотален провал.Когато майка ми ми каза, че и за чистачка няма да стана, директно си събрах партакешите.Да, не стана във 2 клас, стана в 10, ама е същото.

# 503 2 авг. 2012, 10:11 ч.

София
Мнения: 62 595

А това пък, за "моето задължение е да ходя на работа, а вашето е да ходите на училище" ми е абсурдно, направо! Е, как се очаква на детето да му е приятно и да иска да се развива в училище, ако му се вменява от ранна възраст, че училището е задължение, също като работата? И после защо хората били нещастни! Ами, нещастни ще са, защото като деца мразят училището, а като възрастни мразят работата, каквато и да е!

Лично аз за училището и за ученето съм избрала друг подход - ученето, образоването е лукс, който не всеки може да си позволи; и ученето и писането на домашни не е заради учителката, а за това да упражните задачата; дори досадните упражнения имат смисъл в ученето, защото помагат да се автоматизира и после го правиш или просто го знаеш, без да се замисляш всеки път. Това ми спестява ръчкането и бутането да си учат уроците и да си пишат домашните, и завършват с пълно шест за собствено удоволствие и доказване, а не заради задължението. Надявам се да са късметлии и след време да намерят работата, която обичат, пък и кой знае, може сами да си я създадат!

Не очаквам написаното от мен да бъде възприето лесно и положително от другите възрастни, защото противоречи на всичко, на което са ни учили и на което нашите родители са учени, но това е, в което вярвам и виждам, че има положителни резултати. Но може би някой ще се замисли върху това, което казвам.

# 504 2 авг. 2012, 10:23 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Andariel в чт, 02 авг 2012, 10:11

Лично аз за училището и за ученето съм избрала друг подход - ученето, образоването е лукс, който не всеки може да си позволи; и ученето и писането на домашни не е заради учителката, а за това да упражните задачата; дори досадните упражнения имат смисъл в ученето, защото помагат да се автоматизира и после го правиш или просто го знаеш, без да се замисляш всеки път. Това ми спестява ръчкането и бутането да си учат уроците и да си пишат домашните, и завършват с пълно шест за собствено удоволствие и доказване, а не заради задължението. Надявам се да са късметлии и след време да намерят работата, която обичат, пък и кой знае, може сами да си я създадат!

Не очаквам написаното от мен да бъде възприето лесно и положително от другите възрастни, защото противоречи на всичко, на което са ни учили и на което нашите родители са учени, но това е, в което вярвам и виждам, че има положителни резултати. Но може би някой ще се замисли върху това, което казвам.

Напротив, аз следвам абсолютно същата стратегия, и при моето дете работи безупречно Peace

Някои от нещата, които си написала, му ги казвам 1:1, най-вече това, че образованието е лукс и привилегия Peace

# 505 2 авг. 2012, 10:25 ч.

Мнения: 61 491

Образованието до 8 клас е задължително , така че , да това е задължението на децата - да учат . Peace

Нямам намерение да отглеждам неуки и невежи деца .
А и без образование не можеш нищо да постигнеш .

# 506 2 авг. 2012, 10:34 ч.

София
Мнения: 62 595

ами, не е така, хепи мама, децата са длъжни да присъстват в училище, но не и да учат! Къде пише, че трябва да учат? В дневника се регистрира присъствие/отсъствие, а не учене, нали така! Те могат и да си блеят по цял час през прозореца, и ако нямат нарушения на дисциплината, могат така да си изкарат до осми клас! Ако едно дете нищо не прави в час и има двойки, поне до четвърти клас не могат да го изключат, а все за тройка ще изкара до осми. Така че, едно дете нищо да не прави, пак завършва осми клас. Но аз не говоря за присъствие, а за активно учене, участване в часовете, писане на домашни, учене на уроци, а тези неща стават с лична мотивация, а не заради учителите или родителите. Човек може да живее и без образование - ще си кОпа нивата на село, ще сади картофи и боб, и пак ще оцелее, както са оцелявали поколения наред, пък неучили.

# 507 2 авг. 2012, 10:40 ч.

Мнения: 61 491

Аз също не говоря за присъствие .
На мен не ми плащат , за да присъствам на работа .
Така и детето ми ходи на училище , за да придобие знания .

И не вярвам за твоите деца да искаш да кОпат на село ! Wink

# 508 2 авг. 2012, 10:43 ч.

Мнения: 6 499

Като малка никога не са ме карали да работя нещо или да чистя. Е, като му дойдЕ времето се научих, не съм първа домакиня и чистница, но не ми и трябва. Благодарна за безгрижното детство, което имах.

# 509 2 авг. 2012, 10:46 ч.

Мнения: 81

Ех, майчета. В крайна сметка всяка майка и дете са различни. Има майки, които притежават природна мъдрост или си пасват по характер с децата си, не мога да определя. Но методите им, дори когато на всички останали им се струват крайни, всъщност работят и допълват, а не разрушават отношенията дете-майка. Много ми се ще и при мен с щерка ми да е така, ама времето ще покаже.
И сега да не ми се смеете - ама на мен са ми хвърляли играчките, на 3 годишна възраст от 3ия етаж в Люлин, и още няколко пъти на други места, на които сме живели. Бяха големи сълзи тогава, с брат ми много ревахме - и докато слизахме по стълбите, и докато ги събирахме и после. И сега да видим резултата - от брат ми по-голям мърльо не познавам. Добре, че печели добре, та си е наел чистачка да му прибира и чисти. Преди чистачката организирахме съботници да ходим у тях да чистим. С мен положението е по-добро, поне чистя. Ама с разхвърленото съм в процес на еволюция (в добрата посока). В крайна сметка от хвърлянето на играчките и двамата имаме само един травматичен спомен.
Имам един страхотен приятел, когото много уважавам. Той е расъл сам, с майка-мърла, та е много чувствителен на тема чистота. Той е човека, който на доста късна 25-26 годишна моя възраст положи началото на отношението ми към подреждането. Един ден дойде, видя неизмити чинии в мивката, после видя колко ми е разхвърляно в стаята и каза: "Дай да измия чиниите да видиш, че това е работа за 5 минути", същото направи и с метнатите ми по столовете дрехи. Ей богу, от тогава изобщо не се чудя - в главата ми звучи само "това е работа за нула време" и без да се самонавивам и полагам емоционално усилие я свършвам.
Сега за приучването на децата към подреждане на играчките. Същия този приятел (златен ми е той), като дойдеше у нас винаги носеше по нещо мъничко за дъщеря ми, но щом видеше стаята неоправена казваше, че ще и го даде като си събере играчките. Това даваше страхотен ефект - много по-добър от всичките ми мъки да я накарам да го направи. Дали е защото е мъж (все пак друго е един мъж да каже нещо - мъжката роля във възпитанието, не е като женската) или защото е страничен човек - не знам. И аз съм пробвала с подкупи, но не ставаше.
Сега вече е голяма дивойката и я работя по един друг начин - като си изчисти и подреди, влизам в стаята и сядам и на креслото и и казвам колко ми е приятно, и хубаво като е така, дори се майтапя да си трампим стаите. Също има ефект - виждам, че и на нея и става приятно да и е изчистено и подредено.

Препоръчани теми

🐑Фермата сезон 6 Тема 12 /23.11-29.11/

Кафене на езиколюбителите - 5

Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 48 ~

Любовник?

Причина:

Причина: