Тийнейджърите и домашните задължения:)

  • 41 146
  • 876
  •   1
Отговори
# 495 2 авг. 2012, 08:55 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 3 631
Възможно е тя сама да си го подрежда, за това не е казано нищо

# 496 2 авг. 2012, 09:04 ч.
  • София
  • Мнения: 19 878
Цитат на: Andariel в ср, 01 авг 2012, 22:58
Ще ми се всеки родител да опита от това, което причинява на детето си, било с думи, било с действия. Тогава буквално ще разбере дали е добър родител.

Хайде, хайде, малко повече драма си вкарала тук Simple Smile
Има си време за всичко и детството е различно от юношеството, което е различно от това да си възрастен и т.н.
По твоята логика, аз в момента ако трябва да ходя на училище, бих се гръмнала, толкова го ненавиждам. И дай сега да спра децата от училище, че да не им го причинявам. Еми има неща, които трябва да се причиняват и туйто.
Конкретно за играчките, не съм хвърляла, защото съм скръндза и не мога да изхвърля нещо, за което са давани пари, но пък съм прибирала за определено време неразтребените играчки. Имало е ефект.

# 497 2 авг. 2012, 09:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Трещерице, предлагам човек преди да каже и направи нещо по отношение на детето и неговите притежания, да брои поне до пет и да помисли дали на него би му било ок така да се отнесат към него. Ние приемаме по подразбиране властта си над децата и доста често изобщо не мислим, а се подчиняваме на емоциите си, които често са от вида "казала съм нещо, значи ще го изпълни, аз съм правият тук". Не казвам да няма дисциплина и учене на разни неща, но като в случая с играчките, това вече е прекалено, защото всеки човек има чувство за собственост и не понася някой друг да посегне на нея.

Да, колелото се върти. Избеснявам на себе си, като се усетя, че правя същите неприятни за мен навремето неща, но този път към своите деца, дори със същите думи. Понякога успявам да се спра, друг път не, но ми е неприятно. Интуитивно усещам, че не това е начинът, ама пусто, толкова ми е акълът на моменти!

# 498 2 авг. 2012, 09:46 ч.
  • Мнения: 12 722
Andariel, питам как да ги накараш да си прибират играчките. В случая се използва точно това чувство за собственост - ако искаш да си го имаш, прибирай си го. Нещо като добро стопанисване. 

# 499 2 авг. 2012, 09:53 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
с личен пример, докато са малки - "хайде да приберЕМ ЗАЕДНО играчките". Като станат по-големи - "приберете си играчките, защото е много разхвърляно, някой ще настъпи играчка и или ще я счупи, или ще го заболи кракът". От училищна възраст понякога им прибирах нещата и им оставях стаята оправена и им казвах, че нататък те си я оправят и те, естествено, вадят и не прибират учебници и дрехи, но в един момент на самите тях не им харесва и все единият се сеща. След като се скарат кой предмет на кого е и защо не си го прибира, поне единият си оправя нещата, той получава похвала, а другият се цупи, докато и той не си прибере нещата. Конкретно на тийновете им е такава каша в главите, че тя се вижда и по хаоса в стаите им. На моменти нещо им проговаря отвътре, успокояват се и си подреждат. Говоря за тяхната стая. За останалите помещения, спазват това, което сме въвели като ред и ако ядат и не си раздигнат, им мрънкам и ги карам да си приберат, докато го изпълнят. С възрастта нещата се оправят, когато техните притежания бъдат оставени те да си ги прибират. Иначе не ги намират.

# 500 2 авг. 2012, 09:57 ч.
  • Мнения: 63 308
Цитат на: Andariel в чт, 02 авг 2012, 09:42
Трещерице, предлагам човек преди да каже и направи нещо по отношение на детето и неговите притежания, да брои поне до пет и да помисли дали на него би му било ок така да се отнесат към него. Ние приемаме по подразбиране властта си над децата и доста често изобщо не мислим, а се подчиняваме на емоциите си, които често са от вида "казала съм нещо, значи ще го изпълни, аз съм правият тук". Не казвам да няма дисциплина и учене на разни неща, но като в случая с играчките, това вече е прекалено, защото всеки човек има чувство за собственост и не понася някой друг да посегне на нея.


Андариел , тук е мястото на личния пример .
След като моите неща са си винаги по местата , имам основание да изисквам същото от детето .
И след като е предупредено да си подреди и прибере , даже 3 пъти е напомнено ( за майката с 3 деца ) , да , има право да им вземе играчките . Дали ще ги хвърли , или ще ги скрие за дълго , това е друга тема .

# 501 2 авг. 2012, 09:58 ч.
  • Мнения: 1 110
Цитат на: Бърди в чт, 02 авг 2012, 09:04
Цитат на: Andariel в ср, 01 авг 2012, 22:58
Ще ми се всеки родител да опита от това, което причинява на детето си, било с думи, било с действия. Тогава буквално ще разбере дали е добър родител.

Хайде, хайде, малко повече драма си вкарала тук Simple Smile
Има си време за всичко и детството е различно от юношеството, което е различно от това да си възрастен и т.н.
По твоята логика, аз в момента ако трябва да ходя на училище, бих се гръмнала, толкова го ненавиждам. И дай сега да спра децата от училище, че да не им го причинявам. Еми има неща, които трябва да се причиняват и туйто.
Конкретно за играчките, не съм хвърляла, защото съм скръндза и не мога да изхвърля нещо, за което са давани пари, но пък съм прибирала за определено време неразтребените играчки. Имало е ефект.

+1. Да детето ми е малко и сигурно ще си сменя мнението по някои въпроси в бъдеще, но сега изхождайки от начина, по който са възпитавали мен също смятам така. Моята майка смяташе, че децата трябва да се възпитават по-строго. Имаше неща на които много държеше- главното беше училището. Нейният рефрен беше - "всеки си има задължения. Моето е да ходя на работа и да изкарвам пари, вашето е да учите. Всеки трябва да си изпълнява задълженията възможно най-добре.' В резултата изискваше от нас винаги отлични оценки, но насреща отговаряше със съответното поведение - в къщи пред децата никога не се говореше за пари, в гладните 90-те ние никога не сме усетили липсата на каквото и да било. Това майка ми постигаше като ставаше в 3-4 часа през нощта и работеше допълнително за да има семейството достатъчно средства. Освен това винаги когато имахме проблеми с някой урок учеше с нас и ни помагаше - брат ми е изключително зле по математика. От 1 до последния клас тя всяка вечер решаваше с него по 1 час задачите му по математика. в резултат завърши с пълна шестица. Ще кажете защо е било нужно това - не са толкова важни оценките, важно е детето да се възпита в упоритост и дисциплина да си преследва целите, дори те да не са му приятни, защото в живота не всичко е цветя и рози и ти е забавно (едва ли на нея и е било приятно да става в 4 часа да работи, за да ни издържа). И мисля че в това е успяла.
Така, след това предисловие ще ви разкажа това, което наричам гениален родителски ход от дистанцията на времето- сигурно много ще оплюете майка ми  Grinning. Във 2-ри клас изкарах две тройки по български език една след друга. След първата тройка майка ми се кара, че не съм положила достатъчно усилия, сигурно ме е наказала, но аз не си взех поука и пак не научих за следващото контролно. След втората тройка ми събра всички учебници в ученическата чанта и ги свали в мазето. С най-сериозен тон обяви, че щом не си изпълнявам задълженията съвестно от утре отивам да работя с боклукчиите и да събирам боклука по улиците. Аз съм била явно такова детете, че това ме ужаси (не всеки би се трогнал, но тя явно си е знаела, че при мен ще подейства). Толкова сълзи и молби да ме пусне на училище не съм изливала през живота си (а аз обичах да ходя на училище). Накрая обещах, че ще уча усърдно и ме 'пусна' на училище. Ами добре ме възпита с този си метод - научих си урока за цял живот Wink.
Та да- аз възпитанието, особено в по-ранна детска възраст го разбирам така - понякога някои 'жестоки' методи трябва да се прилагат на децата. Само с думи и обясняване не се получава.
П.С. И на възрастните тези методи също им ги прилагат - ако не си вършиш работата обикновено има голяма вероятност да те уволнят (освен ако не си връзкар, но все пак всички знаем, че не живеем в идеален свят).

# 502 2 авг. 2012, 10:07 ч.
  • Мнения: 9 990
Сериозно? Rolling Eyes
Хората се раждат различни и метода на майка ти, ако при теб е сработил, то при друг ще е тотален провал.Когато майка ми ми каза, че и за чистачка няма да стана, директно си събрах партакешите.Да, не стана във 2 клас, стана в 10, ама е същото.

# 503 2 авг. 2012, 10:11 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
А това пък, за "моето задължение е да ходя на работа, а вашето е да ходите на училище" ми е абсурдно, направо! Е, как се очаква на детето да му е приятно и да иска да се развива в училище, ако му се вменява от ранна възраст, че училището е задължение, също като работата? И после защо хората били нещастни! Ами, нещастни ще са, защото като деца мразят училището, а като възрастни мразят работата, каквато и да е!

Лично аз за училището и за ученето съм избрала друг подход - ученето, образоването е лукс, който не всеки може да си позволи; и ученето и писането на домашни не е заради учителката, а за това да упражните задачата; дори досадните упражнения имат смисъл в ученето, защото помагат да се автоматизира и после го правиш или просто го знаеш, без да се замисляш всеки път. Това ми спестява ръчкането и бутането да си учат уроците и да си пишат домашните, и завършват с пълно шест за собствено удоволствие и доказване, а не заради задължението. Надявам се да са късметлии и след време да намерят работата, която обичат, пък и кой знае, може сами да си я създадат!

 Не очаквам написаното от мен да бъде възприето лесно и положително от другите възрастни, защото противоречи на всичко, на което са ни учили и на което нашите родители са учени, но това е, в което вярвам и виждам, че има положителни резултати. Но може би някой ще се замисли върху това, което казвам.

# 504 2 авг. 2012, 10:23 ч.
  • Мнения: 4 841
Цитат на: Andariel в чт, 02 авг 2012, 10:11
Лично аз за училището и за ученето съм избрала друг подход - ученето, образоването е лукс, който не всеки може да си позволи; и ученето и писането на домашни не е заради учителката, а за това да упражните задачата; дори досадните упражнения имат смисъл в ученето, защото помагат да се автоматизира и после го правиш или просто го знаеш, без да се замисляш всеки път. Това ми спестява ръчкането и бутането да си учат уроците и да си пишат домашните, и завършват с пълно шест за собствено удоволствие и доказване, а не заради задължението. Надявам се да са късметлии и след време да намерят работата, която обичат, пък и кой знае, може сами да си я създадат!

 Не очаквам написаното от мен да бъде възприето лесно и положително от другите възрастни, защото противоречи на всичко, на което са ни учили и на което нашите родители са учени, но това е, в което вярвам и виждам, че има положителни резултати. Но може би някой ще се замисли върху това, което казвам.

Напротив, аз следвам абсолютно същата стратегия, и при моето дете работи безупречно  Peace Някои от нещата, които си написала, му ги казвам 1:1, най-вече това, че образованието е лукс и привилегия  Peace

# 505 2 авг. 2012, 10:25 ч.
  • Мнения: 63 308
Образованието до 8 клас е задължително , така че , да това е задължението на децата - да учат . Peace
Нямам намерение да отглеждам неуки и невежи деца .
А и без образование не можеш нищо да постигнеш .

# 506 2 авг. 2012, 10:34 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
ами, не е така, хепи мама, децата са длъжни да присъстват в училище, но не и да учат! Къде пише, че трябва да учат? В дневника се регистрира присъствие/отсъствие, а не учене, нали така! Те могат и да си блеят по цял час през прозореца, и ако нямат нарушения на дисциплината, могат така да си изкарат до осми клас! Ако едно дете нищо не прави в час и има двойки, поне до четвърти клас не могат да го изключат, а все за тройка ще изкара до осми. Така че, едно дете нищо да не прави, пак завършва осми клас. Но аз не говоря за присъствие, а за активно учене, участване в часовете, писане на домашни, учене на уроци, а тези неща стават с лична мотивация, а не заради учителите или родителите. Човек може да живее и без образование - ще си кОпа нивата на село, ще сади картофи и боб, и пак ще оцелее, както са оцелявали поколения наред, пък неучили.

# 507 2 авг. 2012, 10:40 ч.
  • Мнения: 63 308
Аз също не говоря за присъствие .
На мен не ми плащат , за  да присъствам на работа .
Така и детето ми ходи на училище , за да придобие знания .

И не вярвам за твоите деца да искаш да кОпат на село ! Wink

# 508 2 авг. 2012, 10:43 ч.
  • Мнения: 6 550
Като малка никога не са ме карали да работя нещо или да чистя. Е, като му дойдЕ времето се научих, не съм първа домакиня и чистница, но не ми и трябва. Благодарна за безгрижното детство, което имах.

# 509 2 авг. 2012, 10:46 ч.
  • Мнения: 81
Ех, майчета. В крайна сметка всяка майка и дете са различни. Има майки, които притежават природна мъдрост или си пасват по характер с децата си, не мога да определя. Но методите им, дори когато на всички останали им се струват крайни, всъщност работят и допълват, а не разрушават отношенията дете-майка. Много ми се ще и при мен с щерка ми да е така, ама времето ще покаже.
И сега да не ми се смеете - ама на мен са ми хвърляли играчките, на 3 годишна възраст от 3ия етаж в Люлин, и още няколко пъти на други места, на които сме живели. Бяха големи сълзи тогава, с брат ми много ревахме - и докато слизахме по стълбите, и докато ги събирахме и после. И сега да видим резултата - от брат ми по-голям мърльо не познавам. Добре, че печели добре, та си е наел чистачка да му прибира и чисти. Преди чистачката организирахме съботници да ходим у тях да чистим. С мен положението е по-добро, поне чистя. Ама с разхвърленото съм в процес на еволюция (в добрата посока). В крайна сметка от хвърлянето на играчките и двамата имаме само един травматичен спомен.
Имам един страхотен приятел, когото много уважавам. Той е расъл сам, с майка-мърла, та е много чувствителен на тема чистота. Той е човека, който на доста късна 25-26 годишна моя възраст положи началото на отношението ми към подреждането. Един ден дойде, видя неизмити чинии в мивката, после видя колко ми е разхвърляно в стаята и каза: "Дай да измия чиниите да видиш, че това е работа за 5 минути", същото направи и с метнатите ми по столовете дрехи. Ей богу, от тогава изобщо не се чудя - в главата ми звучи само "това е работа за нула време" и без да се самонавивам и полагам емоционално усилие я свършвам.
Сега за приучването на децата към подреждане на играчките. Същия този приятел (златен ми е той), като дойдеше у нас винаги носеше по нещо мъничко за дъщеря ми, но щом видеше стаята неоправена казваше, че ще и го даде като си събере играчките. Това даваше страхотен ефект - много по-добър от всичките ми мъки да я накарам да го направи. Дали е защото е мъж (все пак друго е един мъж да каже нещо - мъжката роля във възпитанието, не е като женската) или защото е страничен човек - не знам. И аз съм пробвала с подкупи, но не ставаше.
Сега вече е голяма дивойката и я работя по един друг начин - като си изчисти и подреди, влизам в стаята и сядам и на креслото и и казвам колко ми е приятно, и хубаво като е така, дори се майтапя да си трампим стаите. Също има ефект - виждам, че и на нея и става приятно да и е изчистено и подредено.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата