Тийнейджърите и домашните задължения:)

  • 39 936
  • 876
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 418

Но може би някой ще се замисли върху това, което казвам.

Замислих се /даже мн внимателно/ и продължавам да поддържам подхода на майката с 3-те деца. Убедена съм, че децата й ни най-малко не се чувстват нещастни.Всеки родител трябва много ясно да очертае границите и да определи правилата и още по-ясно да разясни какви ще са последствията, ако не се спазват. При това правилата може съвсен да не са много или строги – просто трябва да се прилагат. Нормално е да се остави един толеранс при първо-второ нарушение, в зависимост от възрастта. Естествено няма подход, валиден за всички, аз например не мога да си представя, че ще вървя след сина си и ще му мрънкам, в очакване да му писне и да свърши работата, за която сме се разбрали.

# 511
  • София
  • Мнения: 62 595
Всичко е наред, аз предсттавих своята гледна точка!  В крайна сметка човек действаа според вярванията си. Peace

# 512
  • София
  • Мнения: 19 465
Категорично смятам и аз, че задължението на детето ми е да учи, а моето - да му осигуря възможност за това. Казвала съм го и продължавам да му го казвам в прав текст и твърдо го вярвам. Не да ходи на училище, Анди, а да учи. И да си разтребва стаята му е задължение, и да поддържа добра лична хигиена, други май няма. Не виждам абсолютно нищо лошо в това да се вменяват задължения от ранна възраст, стига да са съобразени с детето.
Естествено е, че всички имаме различни подходи.

# 513
  • Мнения: 418
Всичко е наред, аз предсттавих своята гледна точка!  В крайна сметка човек действаа според вярванията си. Peace

И според детето Simple Smile
Пак се отплеснахме от темата – искам да допълня малко мнението си
Децата требва да участват в поддържането на дома, но не е фатално ако не направят. Неволята учи най –добре. Имам близък пример с момиче, което до 20-тата си годишнина по настояване на майката „ти учи мама, аз ще шетам/ не пипваше в къщи нищо. В интерес на истината не е и лежала – завърши с отличие елитна гимназия, докато беше неколкократна републиканска шампионка за възрастта си, т.е активна спортистка, която между тренировките залягаше над английски и математика, вместо да избере за удобство спортно училище.
Спечели си стипендия, замина за Щатите, учеше , работеше и спортуваше, майка й и диктуваше по телефона как се вари ориз. Сега е работеща майка на две малки деца и се справя повече от успешно и с работа и с домакинство.
Така че, в известен смисъл зависи повече от човека, отколкото от усилията на родителя да го научи /или не/ на това и онова. Има ли желание-има и начин

# 514
  • Мнения: 1 007
Истината е, че децта ни се научават на това, което наистина е важно за нас и на което съзнателно ги учим. И разбира се на това, което си ги влече, независимо от нас. Има неща, които са много, много важни за нас и просто не си позволяваме да "изтървем" детето. Там полагаме максимални усилия, детето вижда, че няма да му се размине и нещата се получават. Но има и неща, за които считаме, че е добре да се правят, но не ги приемаме като неизбежни - съответно за тях проявяваме леност, отлагаме, възлагаме на друг, проявяваме непостоянство. Нищо чудно, че успехът е съмнителен. В нашия случай също образованието е на първо място, с цялата му важност и сериозност, затова и в училище нямаме никакви проблеми. В домакинството дъщеря ми върши твърде малко за едно 14-годишно дете - е, казвам, че това не е толкова важно, но истината е, че не съм положила усилия. Защото вместо да виси пред компютъра в свободното си време, много по-здравословно би било да избърше праха по пода, напр. - това е движение. И преди някой да ми възрази за нуждата от нищоправене (с което съм напълно съгласна), искам да уточня, че понякога децата висят пред компютъра и от скука. И тази скука изобщо не е здравословна.
Та, исках да кажа, че който е научил детето си да помага повече вкъщи, много добре е направил. Това, че аз се дъня по този параграф, не значи, че той е маловажен.

Последна редакция: чт, 02 авг 2012, 11:29 от Химикал

# 515
  • София
  • Мнения: 62 595
последното е много вярно. Моите започнат ли нещо да мрънкат от скука, веднага им предлагам избор каква работа да свършат вкъщи. Моментално скуката изчезва и им хрумват други занимавки.  Laughing
Няма какво да си кривя душата, домакинската работа, и изобщо къщната работа е скучна, неблагодарна и я върша от няма накъде, та не се изненадвам изобщо, че има сто други доста по-приятни неща за правене. Аз не го и крия от децата, просто си признавам, че няма начин, трябва човек да подддържа битието си, освен ако не е готовв да живее в кочина.

# 516
  • Мнения: 1 007
Да, много зависи и от самото битие. Ако аз имах домашна прислужница, изобщо не бих карала дъщеря си да върши каквото и да е. Но какъв пример ще й дам за цивилизована жена, ако аз самата го играя прислужница. Помагането вкъщи не толкова подготвя детето за битовия аспект на бъдещия му живот (като огладнее, все ще си забърка нещо), колкото му дава представа за ролите в семейството. Едно момиче не трябва да остава с впечатлението, че майка=слугиня. Защото ако това се случи, то или ще се страхува от брака и имане на деца, или на свой ред също ще се превърне в прислужница. А коя майка иска това за умната си и образована дъщеря? Помагането вкъщи е учене да съжителстваш с други хора, да уважаваш правото им на личен живот, да умееш да оказваш и да приемаш помощ, да не тежиш, но и да не слугуваш на другите.

# 517
  • София
  • Мнения: 19 465
Да, много зависи и от самото битие. Ако аз имах домашна прислужница, изобщо не бих карала дъщеря си да върши каквото и да е. Но какъв пример ще й дам за цивилизована жена, ако аз самата го играя прислужница. Помагането вкъщи не толкова подготвя детето за битовия аспект на бъдещия му живот (като огладнее, все ще си забърка нещо), колкото му дава представа за ролите в семейството. Едно момиче не трябва да остава с впечатлението, че майка=слугиня. Защото ако това се случи, то или ще се страхува от брака и имане на деца, или на свой ред също ще се превърне в прислужница. А коя майка иска това за умната си и образована дъщеря? Помагането вкъщи е учене да съжителстваш с други хора, да уважаваш правото им на личен живот, да умееш да оказваш и да приемаш помощ, да не тежиш, но и да не слугуваш на другите.

Абсолютно, напълно, на хиляда процента съм съгласна с това мнение  Peace

# 518
  • Мнения: 61 480
Да, много зависи и от самото битие. Ако аз имах домашна прислужница, изобщо не бих карала дъщеря си да върши каквото и да е. Но какъв пример ще й дам за цивилизована жена, ако аз самата го играя прислужница. Помагането вкъщи не толкова подготвя детето за битовия аспект на бъдещия му живот (като огладнее, все ще си забърка нещо), колкото му дава представа за ролите в семейството. Едно момиче не трябва да остава с впечатлението, че майка=слугиня. Защото ако това се случи, то или ще се страхува от брака и имане на деца, или на свой ред също ще се превърне в прислужница. А коя майка иска това за умната си и образована дъщеря? Помагането вкъщи е учене да съжителстваш с други хора, да уважаваш правото им на личен живот, да умееш да оказваш и да приемаш помощ, да не тежиш, но и да не слугуваш на другите.

Абсолютно, напълно, на хиляда процента съм съгласна с това мнение  Peace

Аз също !   bouquet

# 519
  • София
  • Мнения: 62 595
каквото и да си говориим, домакинската работа си е слугинска работа. Ако беше готина всички щяха да се натискат за нея, нямаше да се наемат хора да я вършат и нямаше да е една от най-зле платените и непрестижни работи. И не е непременно женска такава. Досега не съм срещала много хора, които да обичат да домакинстват, независимо от пола. Просто на някого му е по-неприятно да му е мръсно и той поема инициативата. Затова е трудно да виреят заедно чистник и мърльо. Понякога нещата се наместват и по този начин.

# 520
  • Мнения: 61 480
Така е , да ! Ако имам възможност да си наема помощничка , хич няма да се натискам аз да върша всичко собственоръчно ! Grinning

# 521
  • Мнения: 1 104
Истината е, че децта ни се научават на това, което наистина е важно за нас и на което съзнателно ги учим. И разбира се на това, което си ги влече, независимо от нас. Има неща, които са много, много важни за нас и просто не си позволяваме да "изтървем" детето. Там полагаме максимални усилия, детето вижда, че няма да му се размине и нещата се получават. Но има и неща, за които считаме, че е добре да се правят, но не ги приемаме като неизбежни - съответно за тях проявяваме леност, отлагаме, възлагаме на друг, проявяваме непостоянство. Нищо чудно, че успехът е съмнителен. В нашия случай също образованието е на първо място, с цялата му важност и сериозност, затова и в училище нямаме никакви проблеми. В домакинството дъщеря ми върши твърде малко за едно 14-годишно дете - е, казвам, че това не е толкова важно, но истината е, че не съм положила усилия. Защото вместо да виси пред компютъра в свободното си време, много по-здравословно би било да избърше праха по пода, напр. - това е движение. И преди някой да ми възрази за нуждата от нищоправене (с което съм напълно съгласна), искам да уточня, че понякога децата висят пред компютъра и от скука. И тази скука изобщо не е здравословна.
Та, исках да кажа, че който е научил детето си да помага повече вкъщи, много добре е направил. Това, че аз се дъня по този параграф, не значи, че той е маловажен.

Точно това исках да кажа през цялото време  bouquet

# 522
  • София
  • Мнения: 19 911
Истината е, че децта ни се научават на това, което наистина е важно за нас и на което съзнателно ги учим. И разбира се на това, което си ги влече, независимо от нас. Има неща, които са много, много важни за нас и просто не си позволяваме да "изтървем" детето. Там полагаме максимални усилия, детето вижда, че няма да му се размине и нещата се получават. Но има и неща, за които считаме, че е добре да се правят, но не ги приемаме като неизбежни - съответно за тях проявяваме леност, отлагаме, възлагаме на друг, проявяваме непостоянство. Нищо чудно, че успехът е съмнителен. В нашия случай също образованието е на първо място, с цялата му важност и сериозност, затова и в училище нямаме никакви проблеми. В домакинството дъщеря ми върши твърде малко за едно 14-годишно дете - е, казвам, че това не е толкова важно, но истината е, че не съм положила усилия. Защото вместо да виси пред компютъра в свободното си време, много по-здравословно би било да избърше праха по пода, напр. - това е движение. И преди някой да ми възрази за нуждата от нищоправене (с което съм напълно съгласна), искам да уточня, че понякога децата висят пред компютъра и от скука. И тази скука изобщо не е здравословна.
Та, исках да кажа, че който е научил детето си да помага повече вкъщи, много добре е направил. Това, че аз се дъня по този параграф, не значи, че той е маловажен.

Точно това исках да кажа през цялото време  bouquet

+1 Peace

# 523
  • Мнения: 12 722
Така, след това предисловие ще ви разкажа това, което наричам гениален родителски ход от дистанцията на времето- сигурно много ще оплюете майка ми  Grinning. Във 2-ри клас изкарах две тройки по български език една след друга. След първата тройка майка ми се кара, че не съм положила достатъчно усилия, сигурно ме е наказала, но аз не си взех поука и пак не научих за следващото контролно. След втората тройка ми събра всички учебници в ученическата чанта и ги свали в мазето. С най-сериозен тон обяви, че щом не си изпълнявам задълженията съвестно от утре отивам да работя с боклукчиите и да събирам боклука по улиците

А ако беше казала Да, добре, отивам при боклукчиите. 

# 524
  • Мнения: 1 104
Така, след това предисловие ще ви разкажа това, което наричам гениален родителски ход от дистанцията на времето- сигурно много ще оплюете майка ми  Grinning. Във 2-ри клас изкарах две тройки по български език една след друга. След първата тройка майка ми се кара, че не съм положила достатъчно усилия, сигурно ме е наказала, но аз не си взех поука и пак не научих за следващото контролно. След втората тройка ми събра всички учебници в ученическата чанта и ги свали в мазето. С най-сериозен тон обяви, че щом не си изпълнявам задълженията съвестно от утре отивам да работя с боклукчиите и да събирам боклука по улиците

А ако беше казала Да, добре, отивам при боклукчиите. 

Ха-ха, ми не знам, може би щеше да измисли някакъв начин да ме прати при тях за 1 ден поне Wink. Тя е изобретателна в много отношения.

Обаче и това е вярно:


Ех, майчета. В крайна сметка всяка майка и дете са различни. Има майки, които притежават природна мъдрост или си пасват по характер с децата си, не мога да определя. Но методите им, дори когато на всички останали им се струват крайни, всъщност работят и допълват, а не разрушават отношенията дете-майка.

В моя случай тази заплаха е била правилния подход. При брат ми имаше друг подход - съвсем различен. И връзката ни хич не е пострадала от крайните методи - дори наскоро лелите ми я бяха питали как ни е възпитавала та сме толкова привързани към нея, а те дето прилагаха либералния метод на отглеждане почти не си говорят с децата си.
Обаче познавам и майка, която повече се доближава до мисленето на Андриел- на 16 години спря сина си от училище именно, защото само присъстваше там и го записа като частен ученик. И детето все едно разцъфна - записа се да учи втори чужд език, отиде за 1 година на разменни начала във Финландия, после на някакъв лагер в Бразилия, в Сърбия и къде ли не. Разви един куп умения. Дъщеря й я записа в училище с много рисуване, защото това обичало да прави детето. Смята, че децата трябва да отделят повече време на това което обичат, защото иначе си губели времето и не се развивали в правилната посока. Така че не мога да си изкривя душата и твърдо да кажа - това е верният подход за всички. Имам примери и за обратното.

Така че да живеят майките с природна мъдрост, които успяват да нагодят възпитателните си методи спрямо децата си и да се надяваме и ние да сме от тях. Времето ще покаже дали идеите, които споделям в момента ще са приложими за моите деца или не. Може пък моят рефрен да е "Преди имах 3 идеи за отглеждане на деца, но нямах деца. Сега има 3 деца и никакви идеи' Wink

Общи условия

Активация на акаунт