Въпроси към Класически хомеопати 22

Което ми напомня да споделя "откритие" на моя позната, че в една болница в София има хомеопатично отделение - това доста ме изненада. Дано обаче наистина нещата да почнат да се променят в тази посока.

Така, бях ви споделила, че съм убедила и съпруга си да посети хомеопат. Интервюто мина днес. И ми е изключително странно, но и двамата сме с едно и също лекарство (вид и потенция). Дозировката е различна!

Да си призная, не очаквах нещо подобно, но явно е напълно възможно.

Съгласен съм напълно, но е в интерес на пациента лечебният подход да е обсъден от лекар и хомеопат. И всеки от тях трябва да бъде дотолкова наясно със специалността на другия, че да могат да се допълват в лечението и едновременно с това да си знаят местата.

Съгласна съм с частта само за "егоизма". С нищо друго. Благодаря за мнението  
Само че в повечето случаи хомеопатията се справя, алопатията не.  Няма заболяване, което алопатията да излекува, а хомеопатията не. Да поддържа живота, например на тежките диабетици, да. Това,  което не може хомеопатично да се направи, е радикалната хирургия и необратимата патология. Впрочем със сигурност има част от т.нар. "необратима патология" според официалната медицина, която да е обратима.
Диагнозата  може да бъде полезна, разбира се, това не вярвам някой да го отрече.
Впрочем имам немалко личен опит с децата ми и близки и спешната хомеопатична помощ - счупване, навяхване, травми на ОКО и прочие. С прекрасни ефикасни резултати.
И дано под стационар не разбирате болнично лечение за хроника (било то и обострена, когато не е животоспасяваща), защото не виждам с какво мизерията и равното отношение до степен неглижиране ще помогнат на болния да се почувства по-добре, което всъщност му е изключително нужно (независимо дали за да му захрани неврозите, или не ).
Не обиждам никого, разбира се. Самата аз съм полежала по болници и съм наясно, че в този стрес бързината и човекопотокът са неизбежни. И все пак ... не бих искала да разчитам на човек, който ми блъска спринцовките като че ли съм добиче....Е, да, нали ще оздравееш, какво ти пука кой как ти слага инжекциите.
Кусури много и на двата лагера. Обединението е абсурдно. Взаимопомощта - желана и търсена - според мен е изключена, просто защото както вече писах - това е оксиморон.

Най-простичък пример - Вдига детето ми 39,5 градуса например, както понякога се случва. Поддържа ги два дни - не пие вода почти, не яде, лежи...дроб... Как си представяте един официален лекар да допусне това. Само за миг си представям как хомеопатът и алопатът са застанали до болничното легло и се впускат в оживен спор дали да лашнат система на детето, за превенция (ох, лекарите много обичат превенцията) на дехидратация, или да го оставят. Впрочем знаете ли, че ако един човек в състояние на apis му сложат системи, ще стане като плондер и ще се влоши ужасно. Просто защото има проблем със задържането на течности.
И как да убедя един лекар, че най-добрият показател за добра или ВЪЗСТАНОВЕНА имунна система е внезапното, рязко вдигане на висока температура... И такива като мен, които едно време се хвалеха, че ниииикога не скачат повече от субфебрилност всъщност изобщо няма какво да се хвалят....
И какво, за бога, ще направят с ваксините....

Не се ядосвам на вас персонално, изливам болката, която ме накара да изучавам хомеопатия...
Че и направо се олях

Впрочем ако ходехме по-често на хомеопат, само че кадърен, лекарите изобщо нямаше да бъдат толкова натоварени...както се видя и днес по телевизията за кой ли път.

Време е за нещо лично В подкрепа на Мечка ще споделя личен опит. Аз съм хомеопат, моята сестра е реаниматор, а майка ни е болна. Единственият начин да й помогнем е да застанем двете до нея и да я питаме какво желае. И така една от двете ни излиза от стаята, а другата се заема. Е, да, обсъждаме помежду си, вземаме предвид казаното от другата. Но, както вече споделих, двата метода са диаметрално противиположни. Наистина повече от взаимопомощ няма какво да се случи.
Но явно не всички разбират, че има диаметрална противоположност в разбирането за болест и здраве.

Assamas По принцип така трябва да бъде и е така в Цивилизованите държави, като Норвегия например, където Хомеопат и Джипито си сътрудничат в интерес на пациента. Само че тук, на Балканите, отначало нас професионалните хомеопати като първа смярка, първо ни забраняваха а хомеопатията отричаха като шарлатания, а сега пък искат изцяло да я присвоят само за себе си - "по презумпция" и то без необходимите задълбочени хомеопатични познания.

Преди всичко който и да е лекар трябва да бъде човек и да може да вникне в душата на пациента си. Първопричината за всичките ни болести се крие в самите нас. И докато не настъпи промяна в мислите ни, оздравяването е сложна мисия. Ако човек започва и завършва денят си с мисълта "аз съм болен", то той ще остане болен. Какъвто и вид лечение да му бъде прилагано. Но ако започне активно да търси в себе си причинителите на собственото си неразположение и ги отстрани, то е много вероятно и сам да си помогне и да се отърве от болежката си. Едни успяват да направят това сами, други имат нужда от външна помощ.

Ще ви дам пример със себе си: никога не съм имала болезнен цикъл. Замисляйки се и връщайки се назад във времето - имам позитивно отношение към жената като към жена в себе си и към процесите, които протичат в женското тяло. Никога не съм страдала от това, че на определена дата трябва да ми дойде цикъла и не съм имала и най-малката мисъл, че това може да попречи на живота ми в този момент. И втори пример - имах дълъг период с болки в стомаха (определение по съвременната медицина - гастрит). Е с наблюдение и промяна на част от мислите си - сега вече не страдам от това.

Което не означава, че съм се справила с всичко и в момента нямам нужда от външна помощ.

Мечка Малинарка, ти сега ме притесни с липсата на температура ... и аз не вдигам.

Дарина, спокойно, просто може би си от малкото здрави хора, на които това не им е необходимо. ЖС преценява кога, колко, как...
Адмирации за поста.
Впрочем си на изключително верен път относно менструацията. И аз съм така. Имам прекрасна лекция точно по този повод, някой ден с разрешение на автора ще ви напиша малко точно за менструацията и начина, по който я възприемаме.

Мече, разсъждавам си само и споделям. Интересен ми е диалога от снощи.
От известно време съм се насочила към дълбоко самонаблюдение и анализ на миналото и възприятията си. И околните наблюдавам и се опитвам да си правя някакви изводи. Дано не са изначално грешни, но май не са.

Сестра ми и баща ми, например, се събуждат всеки ден с мисълта, че не са добре и от нещо са болни. Да не говорим за непрекъснатото лошо настроение, което ги съпровожда. С разликата, че тя непрекъснато хапна разни илачи, а той - ич!

Относно температурата - не знам. Нямам оплаквания на тоя етап от живота си. Общо взето от доста време настинки и вируси минават бързо. До сега - гореща вода с морска сол, някой и друг аспирин и за 2-3 дни - здрав. За в бъдеще - без аспирина ще видим.

Точно това мен лично много ме интиресува.
Моля,да се напише.

DarinaK

 Може да имаш добро ниво на здраве и добра имунна система. Лошото е ако някой само го втриса, но не успява да вдигне Т.
 

Чувала(чела по-скоро) съм от доста майки, че след шарка или след вдигане на висока температура децата им имат скок в развитието. Моето малкото откакто се е родило е вдигало само 2 пъти температура не повече от 38,5, като първата беше на годинка и 3 месеца, и наистина взе да казва доста думички след това. Други деца около нас за щяло и нещяло вдигат температура, ние не сме така  Не знам, да се радвам ли, да се притеснявам ли?

За първи път чувам за такава щуротия, звучи ми като бабини деветини.

Лично за детето ти няма да коментирам.
Относно скокът - донякъде е така. Това е миазмична теория и е трудно обяснима тук. Острото състояние е характерния завършек през спиралата на миазмите и започването на следващ цикъл от спиралата. Но пък има и други видове остро.

Мечка е права, количествените натрупвания водят до качествени изменения. Мечка, поздравления, че си усвоила миазмичната теория толкова рано На някои им отмема доста години